Решение № 121 от 16.04.2024, Районен съд - Добрич

МОТИВИ към Решение № 121 от 16.04.2024 г. по АНД № 389 по описа на Д.кия районен съд за 2024 г.

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 376, ал. 1 от НПК, по внесено от Районна прокуратура - гр. Д. предложение за освобождаване от наказателна отговорност на И. М. М., ЕГН **********, за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „Б”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, с налагане на административно наказание.

Редовно призована за съдебно заседание, Районна прокуратура – Д. не се представлява.

В съдебно заседание обв. М. се явява лично и заявява, че признава изцяло фактическата обстановка, изложена в постановлението на Районна прокуратура – гр. Д..

Защитникът от своя страна излага становище за обоснованост на предложението.

В хода на делото по същество защитникът пледира М. да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание глоба в минимален размер. Отправя се молба на обвиняемия да не бъде налагано наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство.

Самият обвиняем се присъединява към становището на защитника си и моли съда да не му налага наказание лишаване от право да управлява МПС.

След преценка на събраните в хода на съдебното дирене доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 30.07.2023 г. сутринта около 8,20 часа лекият автомобил „....“ с peг.

№ .... с водач - обвиняемият И. М. М., бил спрял на пътен знак „Стоп“ по ул.

„...“, като целта му е да пресече Околовръстен път II-27 и да продължи в посока бензиностанция „...“ в гр. Д. В автомобила на предна дясна седалка пътувал С. В. М.

В същото време, по околовръстен път II-27, в посока кръговото кръстовище с бул. „...“ в гр. Д. се движил мотоциклет „.....“ с рег. № Т..., управляван от св. И. И. П.

Непосредствено преди кръстовището с ул. „....“ мотоциклетистът се движил със скорост около 53 км/ч., с включени светлини. Движил се в колона от автомобили, като е бил последен в колоната.

Произшествието настъпило при ясно време, дневна светлина при отлична метеорологична видимост, при наличие на видима хоризонтална и вертикална пътна маркировка.

1

След като пропуснал движещите се автомобили, обв. М. потеглил плавно, като навлязъл по околовръстния път, достигайки скорост до 18-19 км /ч., навлизайки в динамичния коридор и в обхвата на опасната зона на спиране на мотоциклетиста, заемайки с цялата си дължина пътната лента която пресича.

За св. И.П. не е съществувала техническа възможност да реагира, спирайки на създалата се ситуация, когато автомобилът е навлязъл в пътната лента, по която се е движел, а с това да предотврати инцидента.

В резултат пресичане на траекториите на движение на двете процесни МПС-та, е настъпил ударът между тях.

Ударът е бил челен за мотоциклета, концентриран, в предна лява част на автомобила, в областта на преден ляв калник и ляво колело.

В следствие на възникналите моментни сили, в резултат на скоростите и посоките на движение на автомобила и мотоциклета, техните маси и вида на удара, л. а. „...“, се установил в покой на, а мотоциклетът в резултат на ударния импулс, масите и скоростите и преразпределението на остатъчната кинетична енергия, трансформирана в транслация, се преместил назад на около 1,5 м. и оставал на място.

Ударът на тялото на мотоциклетиста в автомобила е настъпил в момент след първоначалното съприкосновение на предната част на мотоциклета, като този удар може да е осъществен, както преди отделянето на тялото от седлото на мотоциклета, така и след отделянето му, което отделяне е било предизвикано в резултат на ударния импулс.

Голямата част от енергията, която е имало тялото е било изразходвана за образуване на деформациите по автомобила, в областта на преден ляв калник. След удара в панорамното стъкло, тялото на пострадалия било отхвърлено на разстояние около 8 м. в дясно от автомобила върху асфалтова настилка до разделителен остров.

В резултат на произшествието пострадалия И. И. П. е получил следните телесни увреждания: Счупване на дясна раменна кост, изкълчване на дясна раменна става, ожулване на ляво коляно, кръвонасядане на пръстите на двете стъпала, лява ръка, тестисите и ляв долен крайник. Установените травматични увреждания са резултат на удар с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да се получат по време и начин, както сочат данните при разследването и пострадалия в неговите показания - при настъпилото ПТП.

Тези увреждания са уловели до трайно затруднение на движението на движението на долен ляв крайник за период от около 2-3 месеца, съобразно заключението на съдебно-медицинската експертиза /л. 74-75/, като е било установено, че травматичните увреждания са в причинно следствена връзка с настъпилото произшествие. Тези увреждания представляват средна телесна повреда по смисъла за закона.

2

Описаната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото доказателства – самопризнанието на обвиняемия М. под формата на признаване на вина и на фактическата обстановка, описана в постановлението на РП – Д., гласните доказателства, обективирани посредством показанията на разпитаните по досъдебното производство свидетели, както и от останалите приложени по досъдебно производство № 560/2023 г. по описа на Първо РУ на МВР - Д. писмени доказателства, приобщени по приключване на съдебното следствие и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото, преценени от съда, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, които налагат следния обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:

И. М. М., ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава, предвиден и наказуем по чл. 343, ал. 1, буква „Б”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като н а 30.07.2023 г. в гр. Д., по околовръстен път II-97 срещу бензиностанция „...“, при управление на м. п. с. – л. а. марка „....“ с peг. № ..., е нарушил правилата за движение по пътищата установени в ЗДвП:

- чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: Водачите на пътните превозни средства са длъжни непрекъснато да контролират пътните превозни средства, които управляват.

- чл. 50, ал. 1 от ЗДвП: На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство, като по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на И. И. П., ЕГН **********, изразяваща се в счупване на дясна раменна кост с изкълчване на дясна раменна става, които увреждания са довели до трайно затруднение на движението на горен десен крайник за период от около 2 - 3 месеца.

Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав. Съдържащите се в писмените доказателства данни сочат по безспорен начин времето и мястото на извършване на процесното деяние.

Гласните доказателства са безпротиворечиви, че именно обвиняемият е управлявал въпросното моторно превозно средство. Налице са всички обективни съставомерни признаци на престъплението по чл. 343, ал. 1, буква „Б”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, а именно– противоправно поведение, изразяващо се в нарушаване на правилата за движение по пътищата, в частност – чл. 20, ал. 1, чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, настъпване на вредоносен резултат – причиняване на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК на едно лице, установена със Съдебномедицинска експертиза, както и причинната връзка между тях.

Съгласно константната съдебна практика, уврежданията са съставомерни по чл. 129, ал. 2 от НК, когато са трайни, т. е. болестното състояние да е продължило един сравнително дълъг период от време, 3 обхващащ поне 30 дни. В настоящия случай, счупването на дясна раменна кост с изкълчване на дясна раменна става е довело до трайно затруднение на движението на горен десен крайник за период от около 2 - 3 месеца , което е увреждане, представляващо средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.

2 от НК.

Релевантни за наказателната отговорност, както и за определяне на гражданските последици от деянието са само онези нарушения на правилата за движение по пътищата, допуснати от обвиняемия /подсъдимия/, които се намират в причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици.

Съдът намира, че обвиняемият, управлявайки автомобила си, е нарушил следните правила за движение по пътищата, съгласно ЗДвП, а именно:

- правилото на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, съгласно което водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. От материалите по делото безспорно е установено, че обвиняемият не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал и по непредпазливост е причинил вредоносния резултат;

- правилото на чл. 50, ал. 2 ЗДвП, според което на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. Безспорно се доказва, че като водач на пътно превозно средство, който пресича път с предимство, обвиняемият не е пропуснал движещия се по този път мотоциклетист.

В настоящия случай именно вменените на М. нарушения на правилата по ЗДвП се намират в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.

Деянието е извършено от обвиняемия при формата на вината – престъпна небрежност /несъзнавана непредпазливост/, тъй като обвиняемият, управлявайки моторното превозно средство не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Причина за извършване на деянието са неспазване на правилата за движение по пътищата.

Деянието е извършено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, липса на неприключили наказателни производства, добри характеристични данни по местоживеене, както и проявеното критично отношение към извършеното.

Като отегчаващо вината обстоятелство се явява наличието на малък брой нарушения на правилата за движение по пътищата, за които обвиняемият е бил санкциониран по административен ред в последните години.

В санкцията на правната норма на чл. 343, ал. 1, буква „Б”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до три 4 години или пробация. И. М. М. е с чисто съдебно минало, не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава V III от Общата част на НК. В пряк и непосредствен резултат от инкриминираното деяние не са настъпили съставомерни имуществени вреди.

С оглед наличието на материално-правните предпоставки, визирани в чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът намери, че следва да освободи обв. М. от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание глоба в минималния предвиден от законодателя размер, а именно глоба в размер на 1 000 лв., което би изпълнило целите на административнонаказателната репресия, визирани в чл. 12 от ЗАНН, вземайки предвид невисоката обществената опасност на деянието и ниската обществена опасност на самия извършител.

Тези обстоятелства мотивираха съда да приеме, че се касае за една противоправна проява, настъпила поради недостатъчна осторожност на дееца и поправяне и превъзпитание на обвиняемия би се постигнало ефикасно и с налагане на минимално по размер административно наказание глоба.

Съгласно разпоредбата на чл. 343г от НК във всички случаи на чл. 343, 343а, 343б и чл. 343в, ал. 1, съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 и може да постанови лишаване от право по т. 6.

В настоящия случай, с оглед провеждане на диференцираната процедура: “Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание” и съобразявайки разпоредбата на чл. 78а, ал. 4 от НК, съдът е длъжен да извърши преценка следва ли на обвиняемия да бъде наложено и административно наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство.

Безспорно е, че решаващият критерий за налагане на това наказание се обуславя както от начина на осъществяване на престъпния състав, от настъпилите съставомерни последици, наличието на едни или други квалифициращи деянието обстоятелства, както и с оглед обстоятелството дали се явява обществено оправдано и целесъобразно за действителното поправяне на обвиняемия, той да изтърпи и такова наказание. Или при налагане на това административно наказание, съдът трябва да се съобрази както с личните качества на обвиняемия, така и с конкретната обществена опасност на престъплението и най-вече с това, дали с налагането му ще се постигнат целите на чл. 36 от НК.