Определение № 1234 от 24.09.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1234 гр. Варна, 24.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Цвета Павлова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №

20213100900155 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано след прекратяване на гр.д.№ 13359/2020 год. на ВРС на осн. чл. 118, ал.2 ГПК и изпращане на делото по компетентност на ВОС.

Предявен е иск от „ФОРДИА“ ЕООД, ЕИК 204339990, гр. Варна, чрез управителя Игор Дербин, срещу „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД, ЕИК 103238730, с правно основание чл.

124, ал.1 ГПК, вр. чл. 179, ал.1 ЗЗД.

С исковата молба ищецът е направил искане за приемане на представените писмени доказателства.

След представяне на доказателства за вписана искова молба в Агенция по вписванията – гр. В., съобразно дадените указания, с определение № 483/27.04.2021 год., съдът е констатирал, че същата отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и чл. 128 ГПК, поради което е разпоредил препис от нея, ведно с приложените доказателствата да се изпратят на ответната страна, на основание чл. 367 ГПК.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД, чрез пълномощника си юриск. М. К. - С., депозира писмен отговор, с който релевира възражение за недопустимост на предявения иск, а също го оспорва като неоснователен и моли за прекратяване на производството, евентуално за отхвърляне на претенцията. С отговора ответникът е направил искане за приемане на представеното писмено доказателство.

С определение № 672/07.06.2021 год., съдът е разпоредил препис от писмения отговор да се връчи на ищцовата страна, която в срока по чл.372, ал.1 ГПК е депозирала допълнителна искова молба, с която поддържа първоначалната такава и въведените с нея твърдения и оспорва направените от ответника възражения. Обективира искане във връзка с допуснати технически грешки в исковата молба, както и за приемане на представените с ДИМ писмени доказателства.

В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, с който поддържа всички наведени с отговора оспорвания и възражения, както и твърди наличие преюдициални спорове по други посочени дела.

1

По допустимостта на претенциите:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие качеството им на кредитори на един и същи длъжник („ЕРГОС“ АД), съответно на взискатели по различни образувани срещу него изпълнителни дела, вземанията по които са обезпечени с различна по ред ипотека върху един и същи недвижим имот. Интересът от иницииране на производството ищецът свързва с увреждане интересите му на привилегирован кредитор с втора по ред ипотека, тъй като първата по ред ипотека в полза на ответника се е погасила поради сливане качествата му на ипотекарен кредитор и собственик на имота, вследствие придобиване обезпеченото вземане по силата на договор за цесия.

Сезиран е компетентен съд. При наличие на предвидените в закона положителни предпоставки и при липса на отрицателни такива, се налага извод за допустимост на инициираното исково производство.

По предварителните въпроси:

Доколкото предявените искове са с предмет прекратяването на търговска сделка, съдът приема, че производството следва да се разглежда по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

По отношение на твърдяната с отговора на допълнителната искова молба връзка на преюдициалност с други спорове, по които са образувани посочени в допълнителния отговор съответни дела съдът намира следното: Отсъства връзка на преюдициалност на настоящото дело с производството по т.д.№ 1277/2020 год. по описа на ВОС, чиито предмет касае установяване на вземане на трето за настоящия спор лице („ЕРГОС“ АД) към ответника по делото „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ЕООД относно изплащане на остатък от продажна цена по т.I, бук. „Б“ от нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 4, том III, рег.№ 4543, дело № 373/28.10.2013 год. (в това число и ипотекирания процесен имот), тъй като фактът на изплащане в цялост на цената по договора няма отношение към съществуването на ипотеката върху имотите, обект на продажбата. Поради това и влизането в сила на постановеното по посоченото дело решение, което е в процес на обжалване, не е факт от значение за правилното решаване на спора по настоящото дело, който да обуслови спирането му на основание чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК.

Другото посочено в допълнителния отговор в.гр.д.№ 407/2021 год. има за предмет обжалване на разпределението от 18.12.2020 год. по изп.д. № 20208940400253 на ЧСИ Ивета – Луис Ернандес, в полза на ответника „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ЕООД, вследствие на извършена публична продан на недвижим имот, собственост на длъжника „ЕРГОС“ АД, постановеното решение по което е влязло в сила.

По доказателствата:

СЪДЪТ намира, че доколкото представените от страните писмени доказателства са за установяване на релевантните за спора твърдения, същите са относими и допустими, поради което следва да бъдат допуснати.

СЪДЪТ намира, че на страните следва да се укаже възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на осн. чл.78, ал.9 ГПК.

СЪДЪТ намира, че настоящото определение следва да се съобщи на страните, на основание чл. 374, ал.2 ГПК.

2

За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на съдията.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от „ФОРДИА“ ЕООД, ЕИК 204339990, г р . Варна, чрез управителя Игор Дербин, срещу „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД, ЕИК 103238730, иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 179, ал.1 ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните, че учредената договорна ипотека, вписана в Служба по вписванията – Варна с вх. рег.№ 24132/01.12.2010 год., акт № 9, том X, дело № 14246/2010 год., /учредена с нот. акт № 191, том IV, рег.№ 8676, дело № 777/2010 год. на нотариус рег.№ 147 - Огнян Шарабански/ и вписана в полза на ответника на основание въз основа на Договор за цесия от 16.05.2017 год., вписан с акт № 148, том I, вх. рег.№ 2716/07.02.2018 год., дв.вх.рег.№ 2687/07.02.2018 год. по описа на Служба по вписванията Варна, върху следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ с идентификатор *******, намиращ се в сграда № * съгласно КК и КР на град В., с административен адрес: град В., община Варна, област *******, на седми етаж, със застроена площ 220.00 кв.м., състоящ се от: коридор, четири спални, две баня-тоалет, килер, дневна с кухня и три тераси, при граници по кадастрална схема: на същия етаж - ******; под обекта – ***** и ******, над обекта - няма, както и 3.5066 % идеални части, равняващи се на 31.23 кв.м. идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот с идентификатор ******, е погасена и не съществува , съответно за заличаване на вписаната ипотека в полза на „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД, /в качеството му на правоприемник на цедента и ипотекарен кредитор „СИ ФИНАНСИ ГРУП“ ЕООД, ЕИК 200437023/.

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на част трета, гл.32 „Производство по търговски спорове”.

ОБЯВЯВА на страните следния проект за УСТЕН ДОКЛАД:

Предявен е иск от „ФОРДИА“ ЕООД, гр. Варна, ЕИК 204339990, чрез управителя Игор Дербин, срещу „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД, ЕИК 103238730, гр. Варна, с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 179, ал.1 ЗЗД.

Твърди се в сезиралата съда искова молба, че с нотариален акт за покупко-продажба № 179, том LXV, дело № 13628/2013 год., вх. рег.№ 24853/29.10.2013 год., дв. вх.рег. № 24484/29.10.2013 год. по описа на АВ – Служба по вписванията Варна /акт № 4, том III, рег.

№ 4543, дело № 373 от 28.10.2013 год. на нотариус с рег.№ 192 – Диана Стоянова/, ответникът „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД е придобил посредством договор за покупкопродажба, сключен с „ЕРГОС“ АД, ЕИК 148084176, следния недвижим имот: апартамент с идентификатор ****** в ****, намиращ се в сграда № *, съгласно КК и КР на град В.а, с административен адрес: ******, на седми етаж, апартамент № **, със застроена площ 220 кв.м., състоящ се от: коридор, четири спални, две баня - тоалет, килер, дневна с кухня и три тераси, при граници по кадастрална схема: на същия етаж - ******7, под обекта - *******, *****0, над обекта - няма, както и 3.5066 % идеални части, равняващи се на 31.23 кв.м.идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот с идентификатор ***.

Ищецът излага, че към момента на тази сделка, имотът е бил обременен с две 3 ипотеки: първа от 2010 год. в полза на кредитора „СИ ФИНАНСИ ГРУП" ЕООД, ЕИК 200437023 и втора от 2011 год. в полза на кредитора „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД. Освен това, твърди, че към момента той и ответникът са кредитори на един и същ длъжник - продавачът по горната сделка „ЕРГОС“ АД, ЕИК 148084176, като вземанията и на двамата кредитори са придобити с договори за цесия, сключени с горепосочените двама ипотекарни кредитори /„СИ ФИНАНСИ ГРУП“ ЕООД и „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД/. В тази връзка е посочен договор за цесия от 20.12.2019 год., с който ищецът „ФОРДИА“ ЕООД придобива вземанията си към „ЕРГОС“ АД, който е вписан в Имотния регистър при АВ на 27.03.2020 год. като акт № 176, том III, дело № 777/2020 год., вх. рег.№ 7020/27.03.2020 год., дв.вх. рег.№ 6922/27.03.2020 год., а прехвърленото с него вземане по Договор за инвестиционен банков кредит от 23.10.2006 год., изменен и допълнен последно с допълнително споразумение от 30.01.2015 год., е обезпечено с договорна ипотека върху апартамент с идентификатор ***** в ****, учредена в полза на цедента „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД с приложения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 138, том I, дело № 1426/2011 год., вх.рег.№ 2536/15.02.2011 год. /акт № 14, том.1, рег.№ 245, дело № 13 от 2011 год. на Нотариус рег.№ 520 - Камен Костадинов/.

На следващо място е посочен договор за цесия от 16.05.2017 год., с който ответникът „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД придобива вземанията си към „ЕРГОС“ АД, който е вписан в Имотния регистър при АВ на 07.02.2018 год. като акт № 148, том I, вх. рег.№ 2716/07.02.2018 год., дв.вх.рег.№ 2687/07.02.2018 год. по описа на АВ - Служба по вписванията Варна, а прехвърленото с него вземане по Договор за заем от 01.12.2010 год. е обезпечено с договорна ипотека върху същия имот - апартамент с идентификатор ***** в *****, учредена в полза на цедента „СИ ФИНАНСИ ГРУП" ЕООД ЕИК 200437023 с приложения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 9, том X, дело № 14246/2010 год., вх. рег.№ 24132/01.12.2010 год. по описа на АВ - Служба по вписванията Варна /акт № 191, том IV, рег.№ 8676, дело № 777/2010 год. на Нотариус рег.№ 147 - Огнян Шарабански/.

Ищецът претендира, че с вписването на цесията от „СИ ФИНАНСИ ГРУП“ ЕООД към „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД на 07.02.2018 год., ипотечното право на последното върху апартамент с идентификатор *** се погасило, поради сливането на качествата ипотекарен кредитор и собственик на ипотекирания имот. Сочи, че ако след придобиване на ипотекирания имот, ипотекарният кредитор го прехвърли на трето лице, без ипотеката да е заличена, то имотът се придобива чист и погасената, поради сливане ипотека не възкръсва.

Във връзка с предприетите действия за събиране на вземането си ищецът сочи, че е отправил покана към ответника за доброволно заличаване на погасената първа ипотеката върху апартамент с идентификатор ***, но действия в тази насока така и не са предприети. Поради това, ищецът, в качеството му на кредитор с вписана втора по ред ипотека върху процесния имот, обосновава правния си интерес от настоящото производство като твърди, че не може да се удовлетвори от имота, обект на обезпечението, при формалното съществуване на погасената и незаличена първа по ред ипотека в полза на ответника.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД депозира писмен отговор, с който изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. На първо място се сочи недопустимост, поради неяснота в търсената защита, а на следващо, поради липса на правен интерес, тъй като установителният иск е субсидиарен и е недопустим, когато ищецът разполага с друг вид защита на своите права.