Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260060 от 11.01.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 696/2019
Вид
Решение № 260060
Подписан
11.01.2021
В сила
23.02.2021
Състав
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА КОСТАДИНОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№

…

Гр.

София, 11.01.2021 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГВОСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното заседание на единадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА при секретаря Х.

Цветкова, като разгледа т.д. № 696/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК.

Ищецът „А.“ ЕООД твърди, че по силата на частно правоприемство е титуляр на вземания срещу солидарните длъжници „Е.К.“ ООД, И.Д.Б., А.К.Ч., „У.Р.“ ЕООД и В.Д.В., за които в полза на първоначалния кредитор „Първа инвестиционна банка“ АД бил издаден изпълнителен лист от 30.05.2013 г. по ч.гр.д. № 45357/2012 г. на СРС, 54 състав. Поддържа, че по молба на „Първа инвестиционна банка“ АД било образувано изп.д.

№ 20137860401669, което впоследствие било прехвърлено при друг съдебен изпълнител под № 20178500402548. С договор от 09.02.2018 г. взискателят прехвърлил вземанията си в полза на „В.К.“ ЕООД, а изпълнителното дело отново било прехвърлено - при ЧСИ с рег. № 851, където било образувано под № 20188510401600. Ищецът от своя страна придобил вземанията на „В.К.“ ЕООД с договор за цесия от 23.10.2018 г. и се конституирал като взискател на мястото на цесионера. По почин на първоначалния взискател бил наложен запор върху дяловете, притежавани от солидарния длъжник В.В.от капитала на ответното дружество „М.К.“ ООД, а на 04.07.2019 г. до дружеството било връчено изявление на предишния взискател „В.К.****“ ЕООД за прекратяване на участието на В.Д.в „М.К.“ ООД. На 17.09.2018 г. по изпълнителното дело постъпила сума в размер от 2 500 лв. с посочено основание за плащане „ИД 20188510401600 дружествен дял от М.И.В.“, но според ищеца това плащане не удовлетворявало изискванията на чл. 517, ал. 3 ГПК, тъй като с него не била изплатена частта от дела на В. и не бил спазен тримесечният срок, посочен в закона.

Ето защо съдебният изпълнител овластил ищеца да предяви иск за прекратяване на ответното дружество. Поради всичко изложено ищецът моли съда да постанови решение, с което да прекрати дружеството-ответник, като му присъди и направените съдебни разноски. Възразява за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът „М.К.“ ООД оспорва иска, като твърди, че ищецът не е придобил надлежно вземанията, тъй като транслативният ефект на договорите за цесия не бил настъпил поради неплащане на цената и поради неуведомяване на длъжниците и на самия него за сключването им. Сочи, че нотариусът нямал компетентност да връчва уведомления, ако не са оформени като нотариални покани, както било в настоящия случай, както и че длъжникът не бил търсен на неговия настоящ адрес ***. Поддържа също, че договорът за цесия, сключен от ищеца, е антидатиран.

Наред с това счита, че дори той да е породил действие, за предявяване на иска по чл. 417, ал. 3 ГПК било необходимо това потестативно право да е изрично прехвърлено, което в случая не било сторено. Ответникът поддържа, че вземанията на взискателя спрямо В. са погасени по давност, тъй като след налагане на запора върху дружествените дялове не били извършвани други изпълнителни действия. Възразява за погасяване по давност и на правото да се предяви конститутивния иск по чл. 517, ал. 3 ГПК. Оспорва да е редовно уведомен за изявлението на взискателя за прекратяване на членственото правоотношение на длъжника, като същевременно сочи, че е заплатил по сметка на съдебния изпълнител припадащия се на длъжника дружествен дял, изчислен съобразно чл. 125, ал. 3 ТЗ. Поради всичко изложено ответникът моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноски.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства и възраженията на страните, намери следното:

Съгласно уредбата на конститутивния иск по чл. 517, ал. 4 ГПК в тежест на ищеца е да установи, че е налице висящо изпълнително дело, по което той е взискател, а длъжник е лице, притежаващо дялове от капитала на ответното търговско дружество; че в рамките на предприето принудително изпълнение върху дяловете на длъжника съдебният изпълнител е връчил изявление на взискателя до дружеството за прекратяване на членственото правоотношение и че след изтичане на три месеца от връчването е овластил кредитора да предяви иск за прекратяване на дружеството. От своя страна ответникът следва да докаже или че е изплатил припадащата се на съдружника част от имуществото, определена по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ, или че вземането на взискателя е удовлетворено.

В настоящия случай спорни са следните факти, включени във фактическия състав на възникване на потестативното право, както и правоизключващите и правопогасяващите го, а именно: 1). налице ли е висящо изпълнително дело, в рамките на което да е извършено надлежно овластяване на ищеца да предяви иска по чл. 517, ал. 4 ГПК или същото е перемирано;

2). настъпило ли е частно правоприемство за ищеца по отношение на вземанията, за чието събиране е висящо изпълнителното дело; 3). погасени ли са вземанията на взискателя по давност и съобразимо ли е това обстоятелство в настоящото производство; 4). налице ли е вземане в полза на длъжника срещу дружеството за дружествен дял и ако да – погасено ли е то чрез плащане на стойността на дела по сметка на съдебния изпълнител. Тези спорни въпроси ще бъдат разгледани в посочената последователност, тъй като тя е обусловена от мястото и значението на всеки факт в динамичния фактически състав на потестативното право.

Относно наличието на висящо изпълнително дело, в рамките на което да е извършено надлежно овластяване на ищеца:

Установява се, че на 30.05.2013 г. по ч.гр.д. № 45357/2012 г. на СРС, 54 състав, е издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД срещу солидарните длъжници „Е.К.“ ООД, „У.Р.“ ООД, И.Д.Б., В.Д.В. и А.К.Ч. за сумата от 500 000 евро – главница по договор за кредит от 17.09.2010 г., ведно със законната лихва от 26.09.2012 г., 70 818,70 евро – възнаградителна лихва, 47 946,69 евро – неустойка за забава, 5 000 евро – комисионна, 2556,46 евро – такса, и съдебни разноски.

Въз основа на изпълнителния лист по молба на кредитора през 2013 г. е образувано изп.д. № 20137860401669 на

ЧСИ с рег. № 786, като по искане на взискателя е наложен запор върху дяловете на длъжника В.В.от капитала на „М.К.“ ООД, вписване за което е извършено в търговския регистър на 16.08.2013 г. През октомври 2015 г. е предприето принудително изпълнение по отношение на недвижим имот, собственост на И.Б.. В периода октомври 2015 г. – ноември 2017 г. са извършвани плащания от съдебния изпълнител в полза на взискателя, като в платежните нареждания е посочено дружество с ЕИК, с което е регистриран длъжникът „Е.К.“ ООД, както и И.Б.. С молба от 16.11.2017 г. взискателят „Първа инвестиционна банка“ АД е поискал налагане на запор върху вземанията на всички длъжници от търговски банки (л. 196, т. І). Съгласно удостоверение от съдебния изпълнител изх. № 60/03.01.2019 г. в периода 25.11.2015 г. – 30.11.2017 г. по изпълнителното дело са постъпили суми от продажбата на недвижимия имот, собственост на Б., и плащане от трето лице „Ди Би Лизинг“ ООД без да е отразено по отношение на кой от длъжниците е това изпълнение, но съгласно удостоверение от съдебния изпълнител М.изх. № 6372/20.07.2020 г. (л. 867, т . ІІ) от длъжника В. няма постъпили суми и извършеното спрямо него изпълнително действие до момента на прехвърляне на изпълнителното дело е налагане на запор върху дяловете му в различни търговски дружества на 12.08.2013 г. На 08.12.2017 г. взискателят е направил искане за прехвърляне на изпълнителното дело при ЧСИ рег. № 850, където е образувано изп.д. № 20178500402548. На

09.02.2018 г. между „Първа инвестиционна банка“ АД и „В.К.****“ ЕООД е сключен договор за цесия на процесните вземания, като с молба от 13.06.2018 г. цесионерът е поискал прехвърляне на изпълнителното дело при ЧСИ рег. № 851, където е образувано изп.д. № 20188510401600.

При тези факти съдът намира, че изпълнителното дело, по което е извършено овластяването на ищеца (който е релеванттният факт), не е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Съображенията за това са следните:

Перемирането на делото е следствие от бездействието на взискателя – то настъпва по право, ако в продължение на две години взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия. Когато изпълнителното дело е образувано срещу множество длъжници, взискателят е длъжен да поддържа висящността му спрямо всеки от тях, като иска предприемането на изпълнителни действия по отношение на отделните длъжници. Ако изпълнението е насочвано само спрямо някой от тях, за останалите ще настъпи прекратителният ефект на перемпцията.

Ето защо исканията за предприемане на изпълнителни действия по отношение на другите длъжници, които не са насочени и към имуществото на В., са ирелевантни и техният прекъсващ течението на срока ефект не следва да бъде обсъждан. По отношение на В. са предприети следните действия: отправено е искане за образуване на изпълнително дело през 2013 г. и през същата година е наложен запор върху дяловете му; през 2017 г. е поискано налагане на запор върху банковите сметки, а впоследствие - и прехвърляне на изпълнителното дело при друг съдебен изпълнител; през 2018 г. е направено отново искане за прехвърляне на делото; през същата година е изпратено изявление за прекратяване на ответното дружество; през 2019 г. е постановено овластяване на взискателя по чл. 517, ал.

3 ГПК.

От изложеното е видно, че първото изпълнително производство е било перемирано по отношение на В., независимо от извършването на изпълнителни действия спрямо другите солидарни длъжници.

Отправянето на молба за прехвърляне на изпълнението през 2017 г. обаче съставлява по съществото си искане за образуване на ново изпълнително дело (вж. в този смисъл и Решение № 1258/21.05.2018 г. по т. д. № 1253/2018 г. на Апелативен съд – София), като от образуване на новото дело до овластяването на взискателя за предявяване на иска, както и до неговото предявяване, не са изтекли две години на бездействие спрямо този длъжник. Действително, с прекратяване на първото изпълнително дело по право съдебният изпълнител е следвало да вдигне служебно и наложените запори, но доколкото запорът на дружествения дял има отношение само към противопоставимостта на последващо предприетото принудително изпълнение, а не към валидността на последното, то този факт се явява в случая ирелевантен (аргумент за това е аналогичното действие на изпълнителната възбрана, която предхожда осъществяването на изпълнителния способ „публична продан“ и чието ненадлежно осъществяване не е сред фактите, даващи основание за незачитане на действието на проданта).

За да е надлежно овластяването на взискателя за предявяване на иск при условията на чл. 517, ал. 3 ГПК, е необходимо освен наличието на висящ изпълнителен процес, също да е връчено изявление на взискателя за прекратяване на участието на съдружника в дружеството и да е изтекъл тримесечен срок от този момент. В настоящия случай в рамките на висящото последно образувано изпълнително дело взискателят е волеизявил за прекратяване на членственото правоотношение на В. в ответното дружество (молба от 04.07.2018 г., л. 20, т. І), като на 10.07.2018 г. съдебният изпълнител е изпратил до „М.К.“ ООД изявлението на взискателя и съгласно удостоверените от връчителя факти връчването е извършено при условията на чл. 50, ал. 4 ГПК чрез залепване на уведомление на 20.08.2018 г. Възражението на ответника за нередовност на връчването е неоснователно – на първо място, от официалното удостоверяване, извършено от връчителя, е видно, че съобщението е изпратено на регистрирания в търговския регистър адрес, извършени са три посещения, при които не е установено лице, съгласно да приеме книжата, и е залепено уведомление; на второ място, фактът на уведомяване на ответника е удостоверен и в съставения на 31.08.2018 г. протокол (л. 102, т. І), подписан от съдружниците, имащи качеството и на управители на дружеството, което съставлява извънсъдебно признание за получаване на изявлението.