Решение № 1232 от 09.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1232 гр. София, 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20231000501115 по описа за 2023 година

Разгледа в съдебно заседание на 09.10.23г. /с участието на секретаря Христова/ въззивно гражданско дело № 1115/23г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-11 състав от 18.01.23г. по г.д. № 7739/21г. са отхвърлени /изцяло/ искове по чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД на Л. Г. против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД /предявени за сумата 40 000 лева – главница – обезщетение за неимуществени вреди и за законната лихва върху посоченото вземане за периода след 25.01.21г./.

Решението на СГС се обжалва /изцяло/от Л. Г..

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Ищцата поддържа, че е претърпяла /заради ПТП-е, настъпило на 25.01.21г./ физически болки и психически страдания /неимуществени вреди/. С оглед това Л. Г. претендира да бъде ангажирана /при условията на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/ имуществената отговорност на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД /до размера на сумата 40 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и за законната лихва върху посоченото вземане за периода след 25.01.21г./.

Жалбата е основателна:

Досежно основанието на иска:

Събраните по делото /в производството пред първоинстанционния съд/ доказателства /преценени в съвкупност; в контекста на твърденията – възраженията на страните и правилата по чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ удостоверяват всички предпоставки /част от състава на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД/, а именно:

На 25.01.21г. е настъпило ПТП-е и в резултат на същото ищцата е получила физически увреждания - травми /конкретно описани като естество и вид от събраните в процеса гласни и експертни доказателства: свидетелски показания и медицинската експертиза; в това число и 1 обясненията на вещото лице от съдебното заседание/. Произшествието е причинено от С. Ц. /водач на МПС-во, който към момента на инцидента е имал действаща застраховка „ГО“ при ответника/.

В последната връзка /досежно механизма на инцидента и предпоставките по чл. 45 от ЗЗД/:

Събраните по делото /в производството пред СГС/ доказателства удостоверяват, че:

Непосредствено след като Л. Г. се е качила в тролейбуса – водачът на МПС-во е затворил вратите и е потеглил по-рязко /в тази насока са показанията на свидетеля А. – очевидец на ПТП-е; тези показания се подкрепят от съдържанието на приложените към техническата експертиза снимки – обективиращи видеозапис от момента на инцидента/. В резултат на това противоправно /по смисъла на чл. 179, т. 2 от ППЗДвП във връзка с чл. 45 от ЗЗД/ действие /маневра/ на шофьора /рязко потегляне/ ищцата е залитнала и паднала в МПС-во /падането е причинило процесното травматично увреждане и следващите от последното физически болки и психически страдания – неимуществени вреди/.

Същите констатации /изводи/ са били направени /след преценка на гласни и експертни доказателства/ в рамките и на прекратеното /при условията на чл. 343, ал. 2, т. 2 от НК, съответно чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК/ наказателно производство /което е било образувано срещу водача на МПС-во/. Това обстоятелство се цитира от съдебния състав само като косвен аргумент в подкрепа на горните изводи /доколкото в случая наказателното производство не е приключило с акт по чл.

300 от ГПК/.

В процесната хипотеза не може да се приеме, че вредоносният резултат е бил съпричинен /по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/ от пострадалата /възражението на ответника в тази насока е неоснователно/:

Приложеният към експертизата снимков материал свидетелства, че ищцата е имала /към момента на потеглянето на МПС-во/ по малко от секунда време да се обезопаси – да седне на седалка или да се хване за парапет в тролея /преди това и до последния момент Л. Г. се е държала за металната тръба на стълбите в тролея/. С други думи: възрастната жена в случая не е имала физическа /обективна/ възможност /време/ да предприеме действия по обезопасяването си /и това обстоятелство изключва възможността за приложение на санкцията по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/.

Другите възражения на ответника /за съпричиняване на вредоносния резултат/ също са неоснователни:

Придружаващите заболявания на пострадалата /констатирани от приетата в процеса медицинска експертиза/ нямат отношение /съгласно констатациите вещото лице/ към настъпването на процесното физическо увреждане /изцяло травматично по естеството си/. Тези заболявания /както и провеждането на рехабилитационни процедури/ биха могли да бъдат съотнесени /според експерта/ само към оздравителния период /в случая обаче основната физическа и психическа вреда произтича от самата травма, а не от възстановителния период/.

Досежно размера на иска:

Събраните /в процеса пред СГС/ писмени доказателства /медицински документи/, експертни /медицинска експертиза – в това число и обясненията на вещото лице от съдебното заседание/ и гласни /свидетелски показания/ удостоверяват /преценени в съвкупност/ всички обстоятелства, които са релевантни за преценката по чл. 52 от ЗЗД, а именно:

В резултат на ПТП-е ищцата е получила травма /фрактура на бедрената кост/; увреждането е наложило /от една страна/ хирургическа интервенция /оперативно лечение, включващо и частична смяна на тазобедрената става/ и е причинило /от друга страна/ трайно /пожизнено/ намаляване на обема в движението на крайника; травмата е затруднила силно възможността на пострадалата да се самообслужване /ищцата не е можела да получава адекватна физическа помощ даже от семейството си – поради тежки заболявания на нейния съпруг и син; заради това Л. Г. е била настанена за определен период в хоспис/; от операцията е останал козметичен дефект /белег/.

Всички изброени обстоятелства /преценени в съвкупност и в контекста на възрастта на пострадалата към момента на инцидента/ обосновават определяне на обезщетение в размер на 30 000 лева.

2

В същата връзка /в допълнение/: в случая /и във всяка подобна хипотеза – при претърпяно ПТП-е и при получени от същото физически увреждания - травми/ наличието на физическа болка и на психическо страдание следва да се презумира /инцидент като процесния винаги причинява психически стрес; физическата болка винаги поражда психическа травма; обратен извод не може да бъде защитен житейски/.

Частично основателен е и акцесорният иск:

Съгласно последната /актуална/ практика на касационния съд /обоснована с правилата на чл. 497 от КЗ във връзка с чл. 496 от КЗ във връзка с чл. 380 от КЗ/: в хипотеза като процесната /при предявен иск по чл. 432 от КЗ/ законна лихва се дължи за периода - след 09.03.21г. /когато застрахователят е бил сезиран с извън-съдебно с искане за изплащане на обезщетение/.

Предвид изложеното: решението на СГС следва да бъде отменено /изменено/ частично и заявените искове следва да бъдат уважени /до посочените по-горе размер и период/.

С оглед изхода на спора пред въззивния съд – отговорността на страните за съдебни разноски /за производството и пред двете съдебни инстанции/ следва да бъде преразпределена /при условията на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, чл. 38 от ЗА и чл. 80 от ГПК/.

Съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение на СГС 1-11 състав от 18.01.23г. по г.д. № 7739/21г. в частта, с която искът по чл. 432 от КЗ на Л. Д. Г. против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е отхвърлен за сума в размер на 30 000 лева и в частта, с която ищцата е осъдена да плати на ответника съдебни разноски над 577 лева.

ОСЪЖДА /на основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД/ ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да плати на Л. Д. Г. ЕГН ********** сума в размер на 30 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди, следствие от ПТП-е/ и законната лихва върху тази главница за периода от 09.03.21г. до цялостното й изплащане.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да плати на Л. Д. Г. 225 лева – съдебни разноски за производството пред СГС.

ОСЪЖДА Л. Д. Г. да плати на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД 1 155 лева – съдебни разноски за производството пред САС.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да плати на адвокат Н. 2 888 лева – адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА /за производството пред САС/ и 1 298 лева – адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА /за производството пред СГС/.

ОСЪЖДА /на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК/ ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да плати на САС 1 200 лева - държавна такса и 150 лева - съдебни разноски.

ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-11 състав от 18.01.23г. по г.д. № 7739/21г. в останалата част.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4