Присъда № 64 от 17.12.2025, Районен съд - Добрич

МОТИВИ към Присъда № 64/17.12.2025 г. по НОХД № 1100 по описа на Д.кия районен съд за 2025 г.

Районна прокуратура Д. е внесла за разглеждане в Д.кия районен съд обвинителен акт по досъдебно производство № 118/2025 г. по описа на Сектор „ПИП“ при ОД на МВР Д., по който е било образувано производство пред първа инстанция срещу А.Б.А., ЕГН **********, за извършено престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, пр. 5-то, вр. ал. 1 от НК.

В диспозитивната част на обвинителния акт е било посочено, че на 13.01.2025 г. в гр. Д., обл. Д. пред служител на Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Д. - Б.Б.С., на длъжност сис. оп., съзнателно се ползвал от неистински документ - Свидетелство за управление на МПС № 5977408132, руски образец, на което е придаден вид, че е издадено на името на А.Б.А. в С.П., Р.

Ф., като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Относно разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия:

С обвинителния акт на подсъдимия е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 308, ал. 2 във вр. с чл. 308, ал. 1 от НК, което се явява тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.

За разпоредителното заседание, подсъдимият не се е явил, но е бил призован чрез редово упълномощения от него защитник – адвокат М.С. от А. к. – Д., която е заявила, че подсъдимият се намира в чужбина, но същият е уведомен за воденото срещу него наказателно производство.

В тази насока съдът е преценил, че е налице хипотезата на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „б“ от НПК, тъй като подсъдимият по данни на неговия процесуален представител се намира извън пределите на РБългария, редовно е призован чрез адв. С., не е посочил причина за неявяването си.

Видно от изявлението на адв. С., същият е запознат с воденото срещу него наказателно производство и е получил е книжата.

Съдът, преценявайки, че отсъствието му няма да попречи за разкриване на обективната истина, като са налице условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „б“ от НПК за разглеждане на делото в негово отсъствие, т. нар. задочно производство, се е произнесъл с протоколно определение в съдебно заседание, проведено на 02.12.2025 г.

В разпоредително заседание, съдът след като е изслушал участниците в разпоредителното заседание, се е произнесъл с Определение по чл. 248 от НПК, съобразно което: 1. Делото е подсъдно на Районен съд – Д.. 2. Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство. 3. На 1 досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и на пострадалите. 4. Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила на НПК. 5. Няма основания делото да се разглежда при закрити врати, да се привлича резервен съдия или съдебен заседател, да се назначава защитник, вещо лице, преводач или тълковник и да се извършват съдебно-следствени действия по делегация. 6. Не е налице основание за произнасяне от съда по въпроса за мярка за неотклонение или други мерки за процесуална принуда спрямо подсъдимия. 7. Не се налага събирането на нови доказателства. 8. На основание чл. 252, ал. 2 от НПК съдът следва да насрочи делото за разглеждане по общия ред.

В проведеното съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Д. е поддържал повдигнатото обвинение и е предложил подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на вмененото му престъпление, за което да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години на основание чл. 66 от НК. Пледира се за присъждане в тежест на подсъдимия на сторените по делото разноски, а вещественото доказателство да остане по делото.

По пренията защитникът на подсъдимия пледира, че действително подсъдимият е извършил вмененото му престъпление, което се доказало от събраните по делото доказателства. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на вмененото му престъпление, за което да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години на основание чл. 66 от НК. Пледира се за присъждане в тежест на подсъдимия на сторените по делото разноски, а вещественото доказателство - да остане по делото.

След преценка на събраните в хода на съдебното дирене относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 13.01.2025 г. подс. А. посетил Сектор „ПП“ при ОД на МВР Д., където подал Заявление № 264 за подмяна на чуждестранно национално /руско/ свидетелство за управление на МПС № 5977408132 по реда на чл. 17 от Наредба I-157/2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, издадена от Mинистъра на вътрешните работи, във връзка с чл. 159 от Закона за движение по пътищата.

На 05.02.2025 г. е издадено свидетелство за управление на МПС № 286738696, за категории АМ, В1 и В на името на А.Б.А..

С Писмо № 3286р-40532/07.08.2025 г. по описа на ГДНП - МВР, СУМПС с № 5977408132 е върнато на ОД на МВР гр. Д. с уведомление от Посолството на Р.та Ф. в гр. С., че представеното за подмяна СУМПС не е издавано от компетентните органи на Р.та Ф..

2

Видно от заключението по назначена Техническа експертиза, представеното за изследване свидетелство за управление на моторно превозно средство /руски образец/р издадено на името на А. А. е неистинско.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства. Съдът намира за безпротиворечиво и заключението на вещото лице по изготвената на досъдебното производство техническа експертиза, проверена в съдебно заседание по реда на чл. 282, ал. 3 от НПК и приета като обективно и компетентно изготвена, което изцяло кореспондира с приложените по делото писмени доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото: приложените по ДП № 118/2025 г. по описа на СПИП при ОД на МВР – Д.:

Том I: Заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС – 10 л .;

Постановление за привличане на обвиняем от 06.10.2025 г.; Писмо с рег. № 6976р-4070/11.09.2025 г., ведно с характеристика за А.Б.А. от 03.09.2025 г.;

Писмо с рег. № 6976р-4070/01.09.2025 г.; Писмо с рег. № 854р-1472/09.09.2025 г.; Справка за приключени НП от 07.02.2017 г.; Справка УИС на Прокуратурата на Република България от 17.09.2025 г.; Постановление за обявяване на лицето за ОДИ от 14.10.2025 г.; Писмо с рег. № 357р12389/17.10.2025 г.; Протокол за предявяване на разследване от 20.10.2025 г.;

Справка УИС на Прокуратурата на Република България от 14.10.2025 г.; Том III: Справка за съдимост с рег. № 250902005000380921/02.09.2025 г.; Писмо с рег. № 697600-10071/01.09.2025 г.; Справка УИС на Прокуратурата на Република България от 01.09.2025 г.; Писмо с рег. № 6976р-4069/01.09.2025 г.;

Постановление от 01.09.2025 г.; Писмо с рег. № 357р-10560/05.09.2025 г., ведно с Протокол за техническа експертиза № 93/04.09.2025 г. – 5 л.; Писмо с рег. № 6976р-4070/01.09.2025 г.; Писмо с рег. № 6976р-4140/03.09.2025 г., ведно със справка за сключване, изменение или прекратяване на ТД и уведомления за промяна на работодател, справка от ТР от 24.07.2025 г., справка за изплатено парично обезщетение за безработица по период на обезщетението към 01.01.2022 г. – 5 л.

Изложената фактическа обстановка води до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Подсъдимият А.Б.А. от обективна и субективна страна е осъществил състава, предвиден и наказуем по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, пр. 5-то, вр. ал. 1 от НК, тъй като на 13.01.2025 г. в гр. Д., обл. Д. пред служител на Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Д. - Б.Б.С., на длъжност системен оператор, съзнателно се ползвал от неистински документ - Свидетелство за управление на МПС № 5977408132, руски образец, на което е придаден вид, че е издадено на името на А.Б.А. в С.П., Р. Ф., като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав.

3

От обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние чрез действие, като се е ползвал, представяйки пред служител на Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Д. - Б.Б.С., от неистински официален документ Свидетелство за управление на МПС № 5977408132, руски образец, на което е придаден вид, че е издадено на името на А.Б.А. в С.П., Р. Ф..

Инкриминираният документ представлява неистински официален документ – отпечатан на цветно размножително устройство с технологията мастиленоструен печат, поради което свидетелството представлява неистински официален документ, като попада в кръга документи, визирани в чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.

Съзнателното ползване на неистински документ е престъпление по чл.

316 от НК, когато за самото съставяне не може да се търси отговорност. В случая тази е правилната правна квалификация, тъй като по делото не е установено подсъдимият сам или с другиго да е участвал в съставянето на инкриминираното свидетелство за управление на моторно превозно средство.

Престъплението е довършено с представянето на документа на 13.01.2025 г. пред служител на Сектор „ПП“ при ОД на МВР Д..

От субективна страна, престъплението може да бъде извършено само с пряк умисъл. За съставомерността на деянието от субективна страна е достатъчно подсъдимият да е ползвал свидетелството за управление на моторно превозно средство, за което е знаел, че е неистинско, което в случая е несъмнено установено чрез събраните писмени доказателства.

Причина за извършване на деянието е пренебрежителното отношение на подсъдимия към установения в страната правов ред.

За да определи наказанието на подсъдимия А.Б.А., съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние и данните за личността му и констатира следните обстоятелства, от значение за отговорността му:

А.Б.А. е ...6, ЕГН **********.

Деянието е извършено единствено при наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства, като чистото съдебно минало на подсъдимия, липсата на образувани други наказателни производства и добри характеристични данни по местоживеене.

Относно вида и размера на наказанието:

Процесът на определяне на наказанието и неговия размер не е механичен, а творчески процес. Наказанието в наказателния процес следва да отговаря на основните принципи /с оглед правната теория/, както и на целите на наказанието по чл. 36 и чл. 54 от НК. В този контекст, следва да се съобразят принципите на законосъобразност, индивидуализация, както и хуманност и целесъобразност. Тези принципи се прилагат в тяхното съчетание и взаимна връзка, пречупени през конкретиката вече на целите на наказанието.

4

Предвиденото наказание за извършеното от подсъдимия престъпление е „лишаване от свобода“ до осем години.

Предвид изложеното досежно личността на дееца и особеностите на конкретното деяние, съдът намира, че наказанието на подсъдимия не следва да бъде индивидуализирано с оглед разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б” от НК, тъй като не са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. Следва да се отбележи, че е осъществено деяние с висока степен на обществена опасност, придобило напоследък широко разпространение сред обществото ни.

Изложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че за извършеното от подсъдимия деяние относимо и справедливо ще бъде налагането на наказание от вида „лишаване от свобода“ съвсем малко над минималния размер, визиран в санкцията на правната норма, а именно – „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца.

Съдът намира, че наказание лишаване от свобода в размер по-висок от определения от съда, би било несъразмерно тежко и израз на излишна репресия с оглед постигане целите по чл. 36, ал. 1 от НК, съобразявайки както тежестта на престъплението, така и обществената опасност на дееца.

Безспорно е, че решаващият критерий за отлагане изтърпяването на наказанието се обуславя не от начина на осъществяване на престъпния състав, от наличието на едни или други квалифициращи деянието обстоятелства, а от това дали се явява обществено оправдано и целесъобразно за поправянето на подсъдимия, той действително да изтърпи наложеното му наказание. Или при отлагането на изпълнението на наложеното наказание, съдът трябва да се съобрази както с личните качества на подсъдимия, така и с конкретната обществена опасност на престъплението и най-вече с това, дали с отлагането ще се постигнат целите на чл. 36 от НК.