Решение № 447 от 16.06.2021, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 447 гр. Русе , 16.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20204520103998 по описа за 2020 година

ИВ. СТ. К. твърди, че е собственик на дворно място с площ 700 кв.м., съставляващо парцел ІV-166 в кв.19 по регулационния план на с.Б., община Бяла, при граници за имота: от две страни – улици, Владко Петров Алексиев и парцел ІІІ-166.

К. СТ. К. притежавал съседния имот – парцел ІІІ-166 в кв.19 по регулационния план на с.Б., община Бяла.

През 2000г. страните по делото извършили съвместно подобрение, без съответните строителни книжа, представляващо общ склад тип навес за съхранение на селскостопанска техника, с площ 288 кв.м. Поделили ползването на постройката, като всеки ползвал частта от помещението, която попадала в имота му.

Пет години по-късно възникнали спорове във връзка с ползването на сградата, вследствие което през 2011г. молителят предявил срещу ответника иск за собственост, който бил уважен. Въз основа влязлото в сила съдебно решение се снабдил с изпълнителен лист о образувал изпълнително дело. На 24.08.2020г. съдебният изпълнител го въвел в имота.

И.К. счита, че в периода 24.08.2015г. – 24.08.2020г. бил лишен противоправно от възможността да ползва собствеността си, с оглед което моли съда, да осъди К. СТ. К. да му заплати обезщетение в размер на 18 000 лева (по 300 лева месечно).

Претендира направените по делото разноски.

1

В срока по чл.131 от ГПК ответникът К. СТ. К. е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.

Не оспорва твърдяните от ищеца факти, относно правото на собственост върху двата съседни имота, както и обстоятелството, че с общи усилия страните построили в тях навес за съхранение на селскостопанска техника и продукция. Пояснява, че предвид разположението на двете дворни места се налагало да преминава през имота на ищеца, за да стигне до своя имот.

Поддържа, че както през процесния период, така и преди това, имота на ищеца не бил ограден от източната, южната и западната си страна и по тази причина достъпът до него винаги бил свободен и безпрепятствен. Твърди, че по никакъв начин не е осъществявал някаква самостоятелна фактическа власт върху имота на ищеца или върху части от него; не е препятствал ищеца и не му е пречил да използва имота си по начин, който намери за добре, включително и чрез отдаването му под наем, респективно не го е лишил от каквито и да е ползи.

Оспорва претенцията, както по основание, така и по размер.

Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

Не се спори, че ИВ. СТ. К. твърди, че е собственик на дворно място с площ 700 кв.м., съставляващо парцел ІV-166 в кв.19 по регулационния план на с.Б., община Бяла, а К. СТ. К.

– собственик на съседния имот – парцел ІІІ-166 в кв.19 по регулационния план на с.Б., община Бяла.

Страните по делото поддържат, че съвместно са изградили общ склад тип навес за съхранение на селскостопанска техника, с площ 288 кв.м., който заема части от двата съседни имота.

С влязло в сила съдебно решение №91/14.10.2011г., постановено по гражданско дело №321/2011г., БРС осъдил К.К. да предаде на И.К. владението на дворно място с площ 700 кв.м., съставляващо парцел ІV-166 в кв.19 по регулационния план на с.Б., община Бяла. Въз основа съдебния акт е издаден изпълнителен лист и с Протокол по ИД №20209140400603 съдебен изпълнител с рег.№914 предал на ищеца владението на имота.

За установяване релевантни за спора факти е допуснат разпита на Мариян Тодоров Георгиев и Валентин Минчев Иванов.

Мариян Георгиев заявява, че между двата съседни имота няма ограда и достъпа до процесния имот не е бил препятстван. Твърди, че ответникът ползвал имота за стопанска 2 дейност, складирал техника и зърно. През 2005г. ищецът получил инсулт и „се отказал от земеделска дейност“. На свидетеля не е известно дали К.К. е препятства възможността И.К. да ползва имота. Знаел, че ищецът не ползвал имота, но не знаел защо. Пояснява, че след 2015г. имотът не е бил заграден и не е имало врата.

В.И. твърди, че достъпа да имота е свободен, нямало мрежа – „разграден двор“.

Съставлявал празна площадка, в дъното на която имало хале.

С оглед установяване претенцията по размер е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно – техническа експертиза, чието заключение съдът цени като пълно, ясно и всестранно. Вещото лице е изчислило средния пазарен наем за ползването на дворното място, за периода 24.08.2015г. – 24.08.2020г. в няколко варианта: въз основа данни за отдаване на земеделски земи в района - 378 лева; по метода на вечната рента без отчитане застрояването – 1587.60 лева и с отчитане застрояването – 1218 лева.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът приема, че е сезиран с претенция намираща правното си основание в нормата на чл.59 ЗЗД.

Уреденият в чл.59 ЗЗД е общ субсидиарен състав. Последователно, както в доктрината, така и в практиката на ВКС се приема, че основателността на иска предполага установеност на следните обстоятелства: увеличаване имуществото на едно лице за сметка имуществото на друго лице; липса на друга възможност за защита на обеднелият; обедняването и обогатяването да произтичат от един и същ факт или обща група факти като връзката между тях не е причинно – следствена. Неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да върне само онова, с което се е обогатил, и то само до размера на обедняването, като е дължима по малката от двете стойности при разлика между тях.

Неоснователно обогатяване има при спестяване на разходи, които иначе обогатилият се е трябвало да понесе, като най-честата хипотеза, тази на ползване чужд имот без основание, извежда обогатяването от облагодетелстването на ползващия със спестения наем, който би плащал, а обедняването като пропуск да бъдат придобити имуществени блага.

Общият факт, от който произтичат обедняването и обогатяването е ползването без правно основание на чуждото благо. В посочената хипотеза обедняването на ищеца по иск с правно основание чл.59 ЗЗД се изразява в лишаването му от възможността да ползва сам собствения си недвижим имот или да го отдава под наем, а обогатяването за ответника съставлява спестяване на разходи за наем за ползване на имота, като и обедняването и обогатяването произтичат от един и същ факт – ползване имота без правно основание. Следователно поведение, променящо или изключващо този общ факт, има пряко отношение към преценката за съществуване на неоснователно обогатяване въобще.

В разглеждания случай не бе установено неоснователно ползване от ответника на 3 процесния имот в исковия период. Дворното място на ищеца не е било оградено и достъпът до него не е бил препятстван по какъвто и да е начин. Очевидно ответникът е ползвал изграденото с общи усилия помещение, което, както и ищеца твърди е ситуирано и в двата имота. В хода на производството не бяха ангажирани доказателства, обуславящи извод, че ответникът по някакъв начин, чрез лични действия (заключване на оградни порти и врати, складиране на вещи, обработване на земя, недопускане на ищеца и т.н.) или чрез действия на оправомощено от него трето лице (напр. чрез сключване договор за наем) е ползвал парцела на ищеца извън частта необходима за достъпа до неговия и да е препятствал ползването му от ищеца.

След като не бе установено, че ответникът е ползвал имота и поради тази причина ищецът не е лишен от възможността да реализира ползи от него, претенцията като недоказана следва да бъде отхвърлена изцяло.

Предвид разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 1200 лева.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявения от ИВ. СТ. К., ЕГН ********** с адрес: гр.Горна Оряховица, ул.“Борима“№11 срещу К. СТ. К., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, ул.“Будапеща“№1, вх.1, ет.2 иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане сумата 18 000 лева – обезщетение за лишаване от правото на ползване на следния недвижим имот: дворно място с площ 700 кв.м., съставляващо парцел ІV-166 в кв.19 по регулационния план на с.Б., община Бяла, при граници за имота: от две страни – улици, Владко Петров Алексиев и парцел ІІІ-166, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.09.2020г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ИВ. СТ. К., ЕГН ********** да заплати на К. СТ. К., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 1200 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4