Решение № 429 от 18.08.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 429 гр. Разлог, 18.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Д. С. Танкова при участието на секретаря Я. Г. Й., разгледа докладваното от Диана Танкова, Гр. дело № 20241240101520 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от Д.А.П., ЕГН*, ч/з адв. М.И.П. - АК-Б., съд. адрес: *, против "Е.Ф.Б.”ЕООД, с ЕИК*, с управител А.Б.Б., с адрес: *, като са предявени обективно съединени искове по чл.415, във вр. с чл.422 от ГПК, вр. с чл.86 от ЗЗД, да бъде установено по отношение на ответника, че ищецът притежава право на вземане общо на 14`295.00 лева - дължима сума по Договор за паричен заем, сключен м/у страните на 27.07.2020г. в г.Р., от която сума 10`160.00 лева - главница по договора и сумата от 4`135.00 лева лихва от 10% на година, ведно със законната лихва в/у неизплатената главница от подаване на заявлението в съда - 18.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело №316 от 2024 по описа на Рг.РС.

Ищцата твърди, че по силата на договор за паричен заем, сключен на 27.07.2020 г. в г.Р., е предоставила на ответното дружество сумата 10`160.00 лв., като м/у страните била уговорена и възнаградителна лихва от 10% годишно. Тъй като задължението не било изпълнено, на 18.03.2024 г. ищцата подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. №316/2024 г. по описа на Рг.РС.

По заявлението била издадена заповед за изпълнение за сумата 14`295.00 лв., от които 10`160.00 лв. главница и 4`135.00 лв. договорна лихва, ведно със законната лихва в/у главницата от 18.03.2024 г. до окончателното изплащане, както и за разноските в заповедното производство.

След подадено от длъжника възражение е предявен настоящият установителен иск, с който ищцата моли да бъде признато за установено съществуването на вземанията в пълния им размер.

Ответникът „Е.Ф.Б.“ЕООД, оспорва иска. Поддържа, че представеният с ИМ договор не е подписан от тогавашния управител на дружеството М.В.А., че заемната сума не е получавана и че не е налице действително изразено съгласие за сключване на договора.

Оспорва автентичността и датата на документа, като твърди, че същият е антидатиран.

При условията на евентуалност ответникът поддържа, че документът е симулативен и е съставен с цел счетоводно оправдаване на парични средства в дружеството. Позовава се и на други производства м/у същите страни, основани на твърдени договори за заем. Навежда възражение, че клаузите относно плащане в брой противоречат на ЗОПБ. При условията на 1 следваща евентуалност твърди, че ако заемна сума е била предоставена, същата е изцяло върната преди смъртта на М.А..

Съдът, след като обсъди събраните по делото док-ства поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните съобразно чл.235 ГПК, съдът приема за установено следното:

М/у страните не се спори, че по заявление на ищцата Д.А.П. е образувано ч.гр.д. №316/2024 г. по описа на Рг.РС, по което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, с/у „Е.Ф.Б.“ЕООД, за сумата 14`295.00 лв., от която 10`160 лв. – главница, претендирана като дължима по договор за паричен заем от 27.07.2020 г., и 4`135.00 лв. – договорна лихва от 10% годишно, ведно със законната лихва в/у главницата от 18.03.2024 г. до окончателното изплащане. След подадено от длъжника възражение е предявен настоящият иск по чл.422 ГПК.

С ИМ е представено заверено копие на документ, озаглавен „Договор за паричен заем“ от 27.07.2020 г. Ответникът своевременно е оспорил документа, включително авторството на подписа, положен от името на тогавашния управител М.В.А., датата на съставянето му и обстоятелството дали двете представени страници съставляват единен документ. Ищцовата страна е заявила, че ще се ползва от документа, поради което съдът е допуснал проверка по реда на чл.193 ГПК, и е задължил ищцата да представи оригинала.

Впоследствие процесуалният представител на ищцата е заявил, че оригиналът не може да бъде представен, тъй като е изгубен. С постановено в ОСЗ определение копието на договора от 27.07.2020 г. е изключено от доказателствения материал. Поради това съдържанието на този документ не може да бъде използвано като док-ство нито относно размера на предадената сума, нито относно начина на предаването й, уговорения срок за връщане или претендираната възнаградителна лихва.

По делото е назначена ССчЕ. От първоначалното писмено заключение се установява, че при първата проверка ВЛ не е разполагало с първичните счетоводни документи и банковите извлечения за процесния период, тъй като същите са били предадени от счетоводната къща на предишния собственик на дружеството. При проверката на счетоводните регистри, оборотните ведомости и годишните финансови отчети не е установено самостоятелно счетоводно отразяване на конкретен договор за паричен заем от 27.07.2020 г. за 10`160.00 лв., нито касово постъпление в този размер. ВЛ е посочило и че от наличните тогава счетоводни данни не може да се направи връзка м/у конкретния писмен договор и отразените разчети по сметка 499 „Други кредитори“.

След представянето от ищцовата страна на банково извлечение и след допускане на допълнителни задачи е изготвено допълнително заключение. От него се установява, че на 27.07.2020 г. по разплащателната сметка на „Е.Ф.Б.“ЕООД, е постъпил банков превод от Д.А.П. от 10`000.00 лв. с посочено основание „кредит“. За същата стопанска операция в аналитичния счетоводен регистър на ответното дружество е съставена счетоводна статия: дебит сметка 503/1 „Разплащателна сметка“ – 10`000.00 лв. и кредит сметка 499/4, водена по партидата на Д.П., – 10`000.00 лв. В аналитичния регистър сметка 499/4 е обозначена като „Получени заеми от Д.П.“, а при операцията от 27.07.2020 г. е вписано пояснение „заем“.

При допълнителната проверка не са установени последващи счетоводни операции или банкови преводи, удостоверяващи връщане на получените на 27.07.2020 г. 10`000.00 лв. на ищцата. ВЛ е установило отделно плащане на 6`000.00 лв. от дружеството към Д.П. на 17.03.2020 г., но същото предхожда процесния превод и счетоводно е отнесено към по-ранно постъпление от 8`020.00 лв. от 14.02.2020 г., поради което не представлява погасяване на задължението, възникнало от превода на 27.07.2020 г.

Експертизата установява и произхода на посоченото в договора за продажба на дружествените дялове от 03.09.2024 г. задължение към Д.П. от 12`020.00 лв. Салдото се формира от остатък от 2`020.00 лв. от предходни разчети м/у страните и от постъпилите на 27.07.2020 г. 10`000.00 лв. Към 03.09.2024 г. счетоводното кредитно салдо по партидата на 2

Д.П. е именно 12`020.00 лв.

На същата дата – 27.07.2020 г., по банковата сметка на дружеството е постъпила и сума от 1`650.00 лв. с основание „вноска на каса“ от Д.П.. От допълнителната експертиза обаче се установява, че тази операция е счетоводно отразена като внасяне по банковата сметка на парични средства от касата на дружеството, произхождащи от неговата търговска дейност, а не като предоставяне на заем от ищцата. Поради това тази сума не може да бъде отнесена към процесното заемно правоотношение.

По делото е представен договор за продажба на дружествени дялове от 03.09.2024 г., подписан от н-цата на починалия собственик М.А. – Л.А., в който сред задълженията на дружеството е отразено задължение към Д.А.П. от 12`020.00 лв. по договор за заем.

Разпитаната свидетелка Л.А. заявява, че не е участвала във фирмената дейност на леля си и няма преки впечатления относно заемни отношения м/у М.А., дружеството и ищцата.

Същевременно потвърждава, че лично е подписала договора за прехвърляне на дружествените дялове и че данните за задълженията и вземанията са предоставени от счетоводството във вр. с подготовката на сделката. Свидетелката не установява извършено плащане към ищцата, нито разполага с лични сведения за връщане на процесната сума.

Свидетелят К.П. – син на ищцата, заявява, че знае за предоставяни от майка му парични средства на М.А. и дружеството, включително през м.07.2020 г., но не е присъствал на конкретното предаване, не знае точния размер на сумата и не може да посочи дали тя е предоставена в брой или по банков път. Показанията му в тази част са косвени и не установяват конкретните параметри на процесното правоотношение.

Приета е и годишната данъчна декларация на ищцата за 2020 г. Като документ, съдържащ изявления на самата ищца, тя не може самостоятелно да установи противопоставимо на ответника заемно правоотношение, поради което съдът я цени единствено наред с останалия доказателствен материал.

От справката на Рг.РС се установява наличието и на други производства м/у същите страни.

Самият факт на съществуването им обаче не установява нито привидност на процесното правоотношение, нито липса на реално предаване на конкретната сума от 10`000.00 лв. на 27.07.2020 г.

От правна страна, съдът установи следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.240 ЗЗД, а относно претенцията за законна лихва – и чл.86 ЗЗД. Съгласно чл.422, ал.1 ГПК, искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта, когато е спазен срокът по чл.415 ГПК.

С договора за заем по чл.240, ал.1 ЗЗД, заемодателят предава в собственост на заемателя определена парична сума, а заемателят поема задължението да я върне. Договорът е реален и неформален, поради което за възникването му е необходимо не само съгласие, но и действително предаване на парите.

Съгласно трайната практика на ВКС по иск, основан на договор за заем, ищецът следва да установи както фактическото предаване на сумата, така и че същата е предоставена именно на заемно основание. Самият банков превод не създава презумпция за заем, ако липсват други док-ства за поето задължение за връщане. Този принцип е изрично проведен в Решение №180 от 26.11.2019 г. по гр.д. №4345/2018 г., IV г.о. на ВКС.

Настоящият случай обаче съществено се различава от хипотезата, разгледана в това решение. Тук заемното основание не се извежда единствено от банковия превод. Наред с реалното постъпване на 10`000.00 лв. от ищцата по сметката на ответника точно на 27.07.2020 г. с основание „кредит“, е налице и счетоводно отразяване на същото постъпление по аналитична партида „Получени заеми от Д. П.“, с изрично пояснение „заем“, както и последващо запазване на тази сума като кредитно задължение към същото лице до продажбата на дружеството.

Именно подобно съчетаване на фактическо банково постъпление и счетоводно отразяване на 3 заемното основание е разгледано в Решение №62 от 09.07.2012 г. по т.д. №733/2011 г., II т.о. на ВКС. В него ВКС приема, че когато реално постъпилата по сметката на търговеца сума кореспондира със счетоводно отразеното задължение към същия платец и счетоводството сочи основание „заем“, тези обстоятелства могат да установят сключването на реален и неформален договор за заем. ВКС едновременно с това прави разграничение м/у доказването на самото заемно правоотношение и доказването на конкретните допълнителни условия на представения писмен договор.

Прилагането на това разрешение към настоящия спор води до извод, че заемно правоотношение м/у страните е доказано до размера на 10`000.00 лв.

Фактът, че първоначално представеният писмен договор е изключен от доказателствения материал, не препятства установяването на неформален договор за заем ч/з останалите допустими док-ства. Изключването на документа има за последица единствено, че съдът не може да използва неговото съдържание за доказване на конкретните клаузи – размер от 10`160.00 лв., начин на предаване, срок за връщане и уговорена лихва.

Неоснователно е възражението на ответника, че различието м/у първоначално претендираните 10`160.00 лв. и установения банков превод от 10`000.00 лв. налага отхвърляне на иска изцяло. Искът може да бъде уважен само в онази част, в която ищецът е провел пълно доказване на правопораждащите факти. В случая такива док-ства са налице за 10`000.00 лв., но не и за останалите 160.00 лв.