Решение № 27 от 10.06.2024, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Велики Преслав, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена С. Геренска при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно наказателно дело № 20243610200102 по описа за 2024 година Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН образувано въз основа на въззивна жалба о т Областна администрация Шумен, ЕИК 127070650, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, бул.“Славянски“№30, представлявана от областен управител проф.Д. Д., срещу Наказателно постановление № 39/29.03.2024 г. издадено от Директора на Басейнова Дирекция „Черноморски район“ гр.Варна, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева, на осн.чл.200, ал.1, т.31 от Закона за водите, за нарушение на чл.155, ал.1, т.22 от Закона за водите.

В жалбата са изложени доводи за о т м я н а н а Наказателното постановление като немотивирано и недоказано, издадено при съществени процесуални нарушения нарушения. Аргументите за изтъкнатото се извеждат от обстоятелството, че дадените от АНО предписания са оспорени в срок, което и препятствало влизането им в сила и превръщането им в стабилен административен акт, чието изпълнение да влече админстративнонаказателна отговорност. Сочи се и че наложеното наказание е незаконосъобразно и несправедливо – определено при несъобразяване на реалната фактическа обстановка, като се излагат подробни мотиви в тази връзка. Моли се въз основа на посоченото в депозираната пред съда жалба, НП да бъде отменено.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуален представител поддържа изцяло наведените с жалбата отменителни основания и доводи за отмяна на атакуваното НП, като доразвива и допълва същите. Претендират се и разноски.

Процесуалните представители на въззиваемата страна, в проведеното съдебно заседание молят да се потвърди издаденото Наказателно постановление от Директора на Басейнова дирекция„Черноморски район“, 1 като законосъобразно и правилно. Допълват и че липсата на финансиране не е факт, оправдаващ Областна администрация да не изпълни своите задължителни предписания. Претендират се разноски.

Призованата на осн.чл.62 от ЗАНН Районна прокуратура-Шумен не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

Н а 10.01.2023 г. при извършване на проверка от служители на БДЧР, съгласно Заповед на Областен управител на област Шумен за проверка проводимостта на речните русла извън урбанизираната зона, св.К. мл.експерт в Дирекция „Контрол“ при БДЧР, при оглед установил, че е необходимо почистване на участък от дере след яз.“Златар-3“, предвид ,че проводимостта му била от изключителна важност, т.к предотвратявала наводняване на с.Златар при преминаване на високи води и обективирал направенитите констатации в КП № Ш 10/10.01.2023 г. , като в т.3 от същия било посочено, че е необходимо да се почисти от храстова и дървесна растителност дерето след яз.“Златар-3“ до вливане в р.Златарска, в участъка след 500 м от язовирната стена, до около 400 м. до селото, предвид установена намалена проводимост, като било посочено, че обследвания участък е от първи преоритет, с оглед близостта му до с.Златар.

Въз основа на съставения Констативен протокол, с писмо №08-001183/А10/20.02.2023 г. от Директора на БДЧР, бил даден срок на изпълнение на обективираните по отношение процесния участък предписания на Областна администрация – гр.Шумен – до 31.03.2023 г.

С писмо изх. № 24-11-1/4 от 22.05.2023 г. Областният управител на обл.

Шумен уведомил Директора на Басейнова дирекция "Черноморски район", че няма предоставени финансови средства по бюджета на Областна администрация Шумен за 2023 г. от МС и МВКВПМС, поради което е отправил искане за удължаване на срока за изпълнение предписанията и същият видно от писмо с изх.№ 08-00-1183/А52/01.08.2023 г.бил удължен – до 31.10.2023 г.

С писмо от 27.11.2023 г, било депрозирано и повторно искане за удължаване срока за изпълнение на дадените предписания, касаещи и дерето след яз.“Златар-3“, в отговор на което било отказано същото, с писмо от 29.11.2023 г.на Директора на БДЧР.

При извършена на 08.12.2023 г. контролна проверка на посочения обект, св.К. констатирал, че даденото предписание, чийто срок за изпълнение бил удължен до 31.10.2023 г. не е изпълнено и описаният участък не е почистен , като отток в дерето липсвал. За извършената в присъствието и на представител на Областна администрация- Шумен проверка, бил съставен КП Ш-463/08.12.2023 г.

След преценка от административнонаказващия орган касателно констатираното, на Областна администрация – гр.Шумен бил съставен и АУАН за неизпълнение на посоченото предписание, на осн.чл.200, ал.1, т.31, вр.чл.155, ал.1, т.22 от Закона за водите. В срока на чл.44 от ЗАНН, постъпило възражение от Областна администрация -Шумен по повод съставения АУАН, с основен аргумент касателно обективна невъзможност за изпълнение, поради липса на финансиране. След преценка за неоснователност 2 на същото и въз основа на издадения Акт било съставено обжалваното НП, с което на жалбоподателя за посоченото нарушение била наложена имуществена санкция в размер на 1 000,00 лв.

По делото са приобщени и писмо рег. № 06. 00-138/24.11.2023 г. на главен секретар на МС, адресирано до Областния управител на обл. Шумен, в което е посочено, че средства за дейности по чл.140 от ЗВ не са осигурявани в рамките на утвърдените разходи по бюджета на МС със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, включително и по проектобюджета за 2023 г. по бюджета на МС не били предвидени средства за тези дейности, както и че посочените в писмо с изх.

№03-00-35/19.09.2023 г. участъци „не са включени в списъка на участъците от водни обекти с нарушена проводимост с най-висок преоритет на територията на област Шумен“, както и писмо с изх. № 24-11-1/12 от 04.12.2023 от Областен управител на област Шумен до Министър-председателя на РБ, Министъра на околната среда и водите, Секретаря на междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към МС и Директора на БДЧР.

Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на настоящото производство и приобщени в хода на съдебното следствие.

Свидетелските показания депозирани от разпитания свидетел – св.К. са напълно безпротиворечиви, допълващи и в кореспондираща връзка с писмените доказателства по делото. С оглед и на посоченото съдът възприема с доверие и цени изцяло както показанията на разпитания свидетел считайки ги обективни и достоверни, така и кредитираните писмените доказателствени източници.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона срок от връчването на НП. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията за това на настоящата инстанция са следните:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи както и в законоустановените в ЗАНН срокове. При издаване на НП, наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН за преценка на събраните и представени доказателства. Спазена е процедурата по съставянето и връчването им и съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението, обстоятелствата, като е посочена и конкретната нарушена административна норма от Закона за водите.

При тази фактическа установеност и с оглед събрания доказателствен материал съдът приема, че от страна на жалбоподателя е осъществен по безспорен и категоричен начин състава на вмененото административно нарушение.

В АУАН и в НП подробно са описани всички елементи от състава на нормата, проявлението на които сочат на съставомерност на деянието по приложения от административно наказващия орган административнонаказателен състав. Безспорно установено е, че към процесната дата 01.11.2023 г. вписана в НП, не е изпълнено даденото такова предписание, 3 жалбоподателя да предприеме действия за почистване на участък от дере след яз.“Златар-3“ от храстова и дървесна растителност, а именно - дерето след яз.“Златар-3“ до вливане в р.Златарска в участъка след 500 м от язовирната стена, до около 400 м. до селото, съгласно даденото му предписание, със срок на изпълнение – до 31.10.2023 г. поради, което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Самото нарушение е едно – неизпълнение на задължително предписание, и като такова изпълнителното деяние се осъществява чрез непредприемане на дължимите действия (бездействие).

С нормата на чл. 200, т. 31 от ЗВ е предвидено административно наказание - глоба, съответно имуществена санкция в размер от 1 000 до 5 000 лева, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, за физическото или юридическото лице, което не изпълни или допусне да не се изпълнят предписанията на контролните органи. В случая предписанието е дадено на Областна администрация Шумен за осигуряване на проводимост на участък след яз.“Златар-3“ до вливане в р.Златарска, със срок за изпълнение –удължен еднокатно до 31.10.2023 г. Предписанието не е оспорено и е влязло в сила, като в този смисъл и съдът не кредитира така направеното възражение от жалбоподателя, касателно липсата на стабилитет на издадените предписания, неизпълнението на които е предпоставило и атакуваното НП, доколкото и същият няма данни да е оспорил по съдебен ред направеното предписание, предвид, че същото представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и подлежи на съдебен контрол. В тази връзка и исканията за удължаване срока за изпълнение на същото по изложени от обективна невъзможност съображения не са годни да препятстват стабилитета на издадения административен акт атакуването на който е самостоятелно производство и се разглежда по различен процесуален ред пред компетентния административен съд като първа инстанция, и в този смисъл е налице и влязъл в сила административен акт, който подлежи на изпълнение/ Определение № 2157/18.02.2021 г. по адм. д. № 1319/2021 г. по описа на ВАС на Р България/.

Със същите аргументи настоящият състав не релевира и направеното възражение за наличие на допуснато нарушение на материалния закон при постановяване на НП, т.к предписанието се отнасяло до дере, а не речно легло и поради това то оставало извън приложното поле на чл.138, ал.5 от ЗВ във вр. с чл. 140, ал. 5 от ЗВ, защото и именно като влязъл в сила стабилен административен акт, то е задължително за адресата, а неизпълнението му съставлява нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 31 от ЗВ. Наказаното лице не представя по делото доказателства за факта, че до 31.10.2023 г. е изпълнило даденото му предписание, а и не се твърди противното, предвид и което доколкото се установява, че не е изпълнено въпросното предписание, то са налице елементите от състава на нарушението, визирано в чл. 200, ал. 1, т. 31 от ЗВ.

Във връзка с така направеното от страна на въззивника възражение за нарушение на материалния закон предвид непрецезност на визираната както в издадения АУАН, така и в НП правна квалификация, следва да се посочи, че безспорно изписаната като нарушена в тях норма на чл.155, ал.1, т.22 от ЗВ , по своята същност разписва единствено компетентността на Директора на Басейнова дирекция да издава предписания в рамките на правомощията си по ЗВ, но доколкото и посочената разпоредба на чл.200, ал.1, т.31 от ЗВ освен 4 санкционна, е и материалноправна, обявяваща за наказуеми: неизпълнение или допускане да не се изпълнят предписанията на контролните органи, то и в този смисъл не се нарушава правото на защита на жалбоподателя да се защитава по словесно описаните факти и обстоятелства на осъщественото деяние.