Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 255 от 16.07.2021, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно наказателно дело 239/2021
Вид
Определение № 255
Подписан
16.07.2021
В сила
16.07.2021
Състав
КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА, КРАСЕН ГЕОРГИЕВ, ПЛАМЕН ПОПОВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 255 гр. Велико Търново , 16.07.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ в закрито заседание на шестнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ПЛАМЕН ПОПОВ като разгледа докладваното от КРАСЕН ГЕОРГИЕВ Въззивно частно наказателно дело № 20214000600239 по описа за 2021 година за да се произнесе, взема предвид следното:

Производстовото е въззивно по реда на глава ХХІІ-ра вр. с чл.440 ал.2 от НПК.

Въззивното производство е образувано по частна жалба от осъдения АЛ. М. ИС., против Определение от 24.06.2021год., постановено по ЧНД № 407/2021год. по описа на Плевенския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на осъдения АЛ. М. ИС. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода” по ЧНД № 405/2009год. по описа на Окръжен съд- Ловеч, НОХД № 194/2008год. по описа на Окръжен съд-Ловеч и НОХД № 1280/2003год. по описа на Районен съд-Плевен.

С частната жалба е заявено оплакване за неправилност на определението на първоинстанционния съд, като са изложени доводи, че по време на престоя му в затвора осъдентият е изкарал курс за образование, както и курс по зеленчуко-производство, награждаван е многократно, администрацията на Затвора-Плевен е дала положително становище по молбата му за УПО, работи по чл.80 от ЗИНЗС и е излежал 14 години и 16 1 дни от наложеното му наказание 15 години лишаване от свобода.

Иска се въззивният съд да отмени атакуваното определение и да уважи молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване.

След като се запозна с постъпилата частна жалба и с материалите по делото, въззивният съд намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице и е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е събрал всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата от значение за правилното решаване на делото.

Установено е, че съденият АЛ. М. ИС. изтърпява в Затвора-Плевен общо наказание петнадесет години лишаване от свобода, което му е наложено на основание чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 от НК с Определение № 247/19.09.2009год. по ЧНД № 405/2009год. на Окръжен съд-Ловеч, влязло в сила на 01.10.2009год. С това определение са групирани наложените му наказания по НОХД № 194/2008год. по описа на Окръжен съд-Ловечпетнадесет години лишаване от свобода, за престъпление по чл.199 ал.2 т.2 пр.1 вр. с чл.198 ал.3 вр. с ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК и по НОХД № 1280/2003год. по описа на Районен съд-Плевен- три месеца лишаване от свобода, за престъпление по чл.197 т.1 вр. с чл.194 ал.1 от НК.

От приложената справка от Затвора – Плевен се установява, че към 24.06.2021год. осъденият АЛ. М. ИС. е изтърпял общо четиринадесет години и четиринадесет дни, от които фактически – дванадесет години, седем месеца и четиринадесет дни, от работа – една година и пет месеца, като към посочената дата неизтърпения остатък от наказанието е единадесет месеца и шестнадесет дни.

При установените фактически положения следва извод, че в случая е налице формалната предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като АЛ. М.

2

ИС. е осъден за престъпление, което не представлява опасен рецидив и е изтърпял фактически повече от една втора от наложеното му наказание лишаване от свобода.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая не е налице другата кумулативно изискуема предпоставка по чл. 70, ал. 1 от НК, а именно това осъденият да е дал достатъчно доказателства по смисъла на чл. 439а от НПК за своето поправяне. Първоинстанционният съд правилно е констатирал, че въпреки отчетената в становището на Началника на Затвора-Плевен положителна промяна на риска от рецидив, който към момента е в границите на ниските стойности- 34 т., както и нисък риск от вреди и установените положителни промени в нагласите и начина на мислене на лишения от свобода, по делото е установено, че същият не е бил включен в никакви индивидуални и групови програми, свързани с корекция на поведението му, във връзка с с престъпленията, за които търпи наказание „лишаване от свобода“. На практика осъденият е бил включен само в една програма през 2017 год. и по делото е установено само, че се е включвал е полагал труд.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че в настоящия случай не са изпълнени заложените цели според корекционния план, тъй като с лишения от свобода не е провеждана корекционна работа, свързана с корекция на поведението му във връзка с извършеното престъпление. Правилно е съобразено и това, че въпреки дългия си престой в затвора, осъденият не е придобил никаква образователна степен, както и че участва в мероприятия свързани по-скоро с личните му интереси.

В допълнение въззивният съд констатира, че от началото на изпълнението на наказанието, до настоящия момент, поведението на осъдения е било колебливо. Първоначално отчетеният риск от рецидив е бил в средните стойности- 59 т., но после се е увеличил до 70 т. Видно от приложения текущ доклад за лишения от свобода от 31.07.2020 год., степента на риска от рецидив от предходното атестиране се е увеличила с 14 пункта и към него момент е била със средни стойности- 60 т. В този текущ доклад, въпреки продължителния престой на осъдения в затвора до него моментповече от единадесет години, са били отчетени следните дефицитни зони: отношение към правонарушението- счита се за жертва на правораздавателните институции и не признава вината си; образование и 3 обучение- прекъсва обучение по собствено желание; начин на живот и обкръжение- влиза в конфликт, прераснал във физическа саморазправа с друг лишен от свобода; умения за мислене- безкритичен, с ограничени възможности за алтернативност в поведението, не осъзнава последствията и не се интересува от вредите за другите.

В становището на затворническата администрация, относно молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване, изготвено на 29.05.2021год. е посочено, че на този етап има само една дефицитна зона и тя е гранична- образование и обучение и АЛ. М. ИС. е предложен за УПО с Пробационна мярка. При положение, че през последната година осъденият И. не е бил включван в индивидуални и групови програми, свързани с корекция на поведението му, а само е полагал доброволен труд по чл.80 от ЗИНЗС, не е ясно по какъв начин за последните десет месеца са били преодолени почти всички дефицитни зони констатирани в текущия доклад за осъдения от 31.07.2020год., след като преди това такава корекция не е могла да бъда постигната за повече от единадесет години. Ето защо въззивният съд намира, че становището на затворническата администрация е необосновано.

Обстоятелствата, че осъденият е награждаван от затворническата администрация, а наложените му дисциплинарни наказания са заличени, намаляването на риска от рецидив, в сравнение с първоначално отчетения и това, че е полагал доброволен труд по чл.80 от ЗИНЗС, действително сочат на положителна промяна в поведението на осъдения, но не са достатъчни да се направи извод, че се е поправил.

Първоинстанционният съд, в с съответствие с разпоредбите на чл.

439а, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от НПК, правилно е приел, че с поведението си осъденият И. не е доказал, че до настоящия момент наказанието лишаване от свобода му е указало нужното корекционно въздействие.

Необходимо е изпълнението на присъдата да продължи по плана й, за да се постигнат в максимален обем целите на специалната превенция по чл.

36 от НК, което в настоящия случай не би могло да стане, ако осъденият бъде условно предсрочно освободен.

Предвид изложеното, определението на първоинстанционния съд е 4 правилно и следва да се потвърди.

Водим от горното, Великотърновският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 24.06.2021год., постановено по ЧНД № 407/2021год. по описа на Плевенския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на осъдения АЛ. М. ИС. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода” по ЧНД № 405/2009год. по описа на Окръжен съд- Ловеч, НОХД № 194/2008год. по описа на Окръжен съд-Ловеч и НОХД № 1280/2003год. по описа на Районен съд-Плевен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5