Решение № 189 от 20.05.2026, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. гр.Велинград, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20255210100932 по описа за 2025 година

Предявени са обективно и субективно съединени искове от М. М. Д. с ЕГН ********** и Ш. М. Д. с ЕГН **********, и двамата с адрес: с.

Всемирци, чрез адв. М. С. П., както следва :

- иск с правно основание чл. 108 ЗС срещу ответниците М. Х. Д. с ЕГН **********, с адрес: с. Всемирци, С. Р. Д. с ЕГН ********** от с. Всемирци, М. А. П. с ЕГН **********, А. М. П. с ЕГН ********** и М. М. П. с ЕГН **********, тримата с адрес: с. Ловско, ул. „Искър“ № 1, община Разград, Е.

Х. Сефарова с ЕГН **********, с адрес: с. Драгиново, ул. „Захари Стоянов“ № 1, А. Е. А. с ЕГН **********, с адрес: с. Драгиново, ул. „Стария орех“ и И.

Е. С. с ЕГН ********** да се признаят ищците по отношение на ответниците, за собственици на 2,73 кв. м. съставляващи реална част от ПИ № 142, с площ от 640 кв. м., за който е отреден УПИ xv -142, с неприложена регулация, в кв.

10 по кадастралния план, одобрен със Заповед № 509/08.04.2020 г. на Кмета на Община Велинград и регулационен план, одобрен със Заповед № 395/09.07.1987 г.на ИК на ОбНС Велинград, на с. Всемирци, която реална част е във вид на триъгълник и започва от южната ограждаща стена на двуетажната масивна жилищна сграда – къщата на ищците – поставена с 0,70 л. м. навътре в имота им, в посока юг до 7,8 л. м. и се слива с определената от плана граница, като се осъдят ответниците да предадат владението върху спорната част от имота /площта е съобразена с определението на съда, с което е приет за разглеждане изменения иск, на основание чл. 214 от ГПК/;

- иск с правно основание чл. 109 от ЗС, да се осъди ответникът М. Х. Д. с ЕГН **********, с адрес: с. Всемирци да премести съществуващата ограда 1

/триъгълник/, разположена в ПИ, за който е отреден УПИ XV – 142 в имота на ищците по регулационната граница с ПИ, за който е отреден УПИ XVI – 143, 234 в кв. 10 по плана на с. Всемирци.

Ищците твърдят, че са собственици на ПИ № 142, с площ от 640 кв. м. за който е отреден УПИ XV - - 142 с неприложена регулация, в кв. 10 по КП, одобрен със Заповед № 509/08.04.2020 г. на Кмета на Община Велинград и регулационнен план, одобрен със Заповед № 395/09.07.1987 г. на ИК на ОбНС Велинград, на с. Всемирци, ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 88 кв. м., ведно с всички подобрения и приращения, на основание Констативен нотариален акт за собственост върху имота, придобит по давностно владение с № 199, том 1, рег. № 3262, от 29.08.2022 г. по описа на Нот. Мильо Панчев. Сочи, че всички ответници са собственици на ПИ 143, целият с площ от 1215кв. м., за който бил отреден УПИ XVI-143, парцелът е с неприложена регулация с площ от 537 кв. м. и УПИ XVII – 143, с неприложена регулация с площ от 392 кв. м. от кв. 10 по плана на с. Всемирци, ведно с намиращата се в УПИ XVII – 143 жилищна сграда на застроена площ от 40 кв. м., като ответниците основават своите права на нот. акт на основание обстоятелствена проверка, съгласно НА 156, том 2, рег. № 2648 от 04.12.2015 г. по описа на нот. Георги Халачев. Твърди, че двата имота са съседни. Имотната граница съвпадала с предвидената в плана дворищно-регулационна граница, като планът в тази част не създавал регулационни отношения. Границата минавала по калкана на двете сгради, собственост на страните по делото.

Твърдят, че на 23.09.2021 г. М. Д. поставил телена ограда от телена мрежа с височина 1,55 м., върху метални тръби, забетонирани в бетонова основа, като оградата била поставена в имота на ищците отчасти и продължила в имота на ответниците в посока юг към дъното на имотите. На същата дата ответникът М. Д. преместил телената ограда с 0,70 л. м. навътре към техния имот, като отнел от владението им част от имота във вид на триъгълник, започващ от южната ограждаща стена на къщата им посока юг до 8 л. м. и се слива с определената от плана граница. При поставянето на оградата посоченият ответник навлязъл в ищцовия имот в част, с площ от 2,80 кв. м.

Сочи, че от това място бил входа за двете къщи, като с поставянето на оградата били възпрепятствани да влизат в имота си от съществуващия до сега вход, което наложило да избият друг вход.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор единствено от ответника М. Х. Д.. Признава, че ответникът е собственик на ПИ № 143 УПИ ХVI – 143, 234 в кв. 10 по плана на с. Всемирци, както твърдят ищците.

Заявява, че е изградил оградата въз основа на получено Разрешение за строеж № 15 от 29.01.2020 г. издадено от главния архитект на Община Велинград за изграждане на ажурна лека ограда с височина 220 м., одобрена строителна 2 линия и ниво с протокол за откриване на строителна линия от 29.11.2021 г. и изготвено геодезическо заснемане с включени координатни точки. Твърди, че оградата преминава по дворищно-регулационната линия между имотите и не навлиза в имота на ищците. Оспорва ищците да са придобили тази част от имота с площ от 2,80 кв. м., тъй тази част никога не е била част от имота им.

Намира исковете и за недоказани. Представя писмени доказателство. Сочи доказателства. Претендира разноски.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение от 29.08.2022 г.на нот. Мильо Панчев, под № 199, том 1, рег. № 3262, нот. дело 186/2022 г. по описа на нотариуса, е признато правото на собственост на ищците М. М. Д. и Ш. М. Д. върху ПИ с № 142 с площ от 640 кв. м., за който е отреден УПИ XV-142, по плана на с.

Всемирци, ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда – еднофамилна, със застроена площ от 88 кв. м., при съседи от северозапад УПИ XVI- 143, 234.

По-рано с Констативен нотариален акт № 156, том 2, рег. № 2648, дело 344 от 04.12.2015 г. на нот. Георги Халачев, е признато правото на собственост на основание обстоятелствена проверка на следните лица: С. Р. Д., Л. Х.а П.а /наследодател на ответниците А. П. и М. П./, М. Х. Д., М. Х. Д.и Е. Х. С., върху ПИ с пл. № 143, целият с площ от 1215 кв. м., за който имот са отредени УПИ XVI-143, с площ от 537 кв. м. и УПИ XVII-143 с площ от 392 кв. м., при съседи имоти, включително и УПИ XV-142 – собственост на ищците по делото, ведно с намиращата се в УПИ XVII – 143 жилищна сграда на застроена площ от 40 кв. м.

С договор от 02.06.2025 г., обективиран в нот. акт № 11, том 2, рег. № 2199, дело 194 от 02.06.2025 г. по описа на нот. Емил Чолев, лицата С. Д., М.

П., А. П. и М. П., Е. С., А. Е. А. и И. Е. Алендаров учредяват на ответника и техен съсобственик М. Х. Д. право на строеж на сграда – едноетажна пристройка за жилищни нужди с площ от 58,50 кв. м. в ПИ 143 по плана на с.

Всемирци.

По делото са представени като писмени доказателства строителни книжа – Разрешение за строеж № 15 от 29.01.2020 г. на С. Р. Д., Л. Х.а П.а, Мустафжа Х. Д., М. Х. Д., Е. Х. С., с което се разрешава на горепосочените лица да извършат строителни и монтажни работи – ажурна лека ограда с височина до 2,20 м. изцяло в имота на възложителите, спрямо котата на пониския терен. Представен е и протокол от 30.04.2019 г. въз основа на заявление от М. Х. Д. в кв. 10, УПИ XV143,234 по регулационния план на с.

Всемирци, като било извършено трасиране в имота с посочване на координатните точки, извършено от ЕТ „Бучков – 91 – Васил Бучков“.

Прието е без възражение Заключение с вх. № 2520/06.04.2026 г., по допусната съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че при 3 изграждането върху терена на ограда, изградена от оградна телена мрежа с височина от 1,60 м., закрепена на вертикални метални тръби, замонолитени в терена в ивична бетонова основа, собственика на съседен ПИ с № 143, за който е отреден УПИ XVI /съдът счита, че вещото лице е допуснал грешка, като е изписал УПИ XIV, видно от приложената по делото скица/ в е навлязъл в имота на ищците с площ от 2,73 кв. м. Навлизането се изразявало – като оградата към жилищната сграда на М. М. Д. и Ш. М. Д. е поставена с 0,70 л. м. навътре в имота им във вид на триъгълник и започва от южната ограждаща стена на къщата в посока юг – до 7,80 л. м. и се слива с определената от плана граница. Изградената междусъседска ограда не е построена в съответствие с издадените строителни книжа, представени от ответника и представляващи разрешение за строеж № 15/29.01.2020 г. и Протокол за определяне на строителна линия и ниво на строеж от 29.11.2020 г. Съседската дворищно регулационна граница към имота на ищците, двете граници – имотна и регулационна да преминава по калкана на двуетажна МЖС в имота на ищците и долепена до нея МЖ в съседния имот на ответниците от запад и към дъното достига до проектирана, но нереА.зирана улица по осови точки 44-69.

Представя скица, в която с червен цял е отразил навлизането в имота на ищците с площ от 2,73 кв. м.

В ОСЗ вещото лице поддържа заключението си. Отново посочва, че разрешението за изграждане на ограда е дадено за поставянето й изцяло в имота на ответниците, но същата е поставена с около 70 см. в имота на ищците.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Х. Д., син на ищците. От неговите показания се установява,че до септември 2021 г. между имотите на ищците и ответниците съществувала дървена ограда, поставена от неговия баща. След септември 2021 г. неговият братовчед М.

Д.одв премахнал тази ограда и поставил нова, с бетонна основа, колове и метална мрежа. Първоначалната ограда не стигала до къщата – между края на оградата и къщата имало разстояние около два метра от вратата. Тази врата била единствена за входа на сградите, като жилищата на страните се отделяли с врати във вътрешен коридор, а на външната стена на къщата имало една единствена врата. След поставяне на новата ограда тази врата останала изцяло в частта на ответниците, а ищците нямА. достъп, заради което се наложило да избият друг вход към къщата им. Знае да са идвА. геодезисти, но не знае подробности.

Съдът счита, че следва да се даде вяра на показанията на свидетеля, отчитайки и заинтересоваността от изхода на делото, тъй като ищците са негови родители, но изложеното от него пред съда е в пълно съответствие със заключението на вещото лице, заради което следва да се кредитира изцяло.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно 4 основание чл. 108 ЗС касаещ реална част от имот, във вид на триъгълник и започваща от южната ограждаща стена на двуетажната масивна жилищна сграда – къщата на ищците – поставена с 0,70 л. м. навътре в имота им, в посока юг до 7,8 л. м. и се сливаща се с определената от плана на селото граница, както и негаторен иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премести съществуващата ограда, оформяща гореописания триъгълник.

Ищците заявяват правния си интерес от предявяване на ревандикационния иск срещу ответниците, с обстоятелството, че преместването на оградата, извършено единствено от М. Д. се увеличава с 2,80 кв. м. имотът на ответниците. Съдът, изхождайки от това,че ищците следва да докажат нА.чието си на правен интерес от предявяване на иска срещу всички ответници, счита, че такъв не е нА.це по отношение на следните ответници: С. Р. Д., М. А. П., А. М. П., М. М. П., Е. Х. С., А. Емилоа А.и И. Е.

С.. Задължителна процесуална предпоставка за възникване на правото на иск е нА.чието на правен спор. За да установи дА. е нА.це такъв, съдът следва да вземе предвид и процесуалното поведение на ответниците. Всички гореописани ответници не са подА. отговора на исковата молба, не са заявили становище по основателността на иска. Това, че са съсобственици, с лицето, което оспорва правото на собственост на ищците, не ги прави пасивно легитимирани да се предяви иск срещу тях. НА.чието на оспорване от тяхна страна не се и твърди от ищците по делото. Самоволното премахване на ограда и поставянето й в имота на ищците от М. Х. Д., не може да се приравни на извършване на каквото и да е действие по оспорване от страна на останА.те длъжници, заради което и производството по делото срещу тях следва да се прекрати.