Решение № 134 от 08.08.2024, Районен съд - Бяла

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Бяла, 08.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия М. Ненова при участието на секретаря Валентина Т. Великова като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело № 20234510100603 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ вр.чл.493, ал.1, т.2 от КЗ, акцесорно искане с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД и насрещно възражение с правно основание чл.51, ал.2 от ЗЗД.

Ищецът С. В. К. твърди, че на 20.03.2021 г. на главен път от републиканската пътна мрежа на Република България - I-5, гр.Русе - Велико Търново, в участъка на км. 47+500 в землището на град Бяла, област Русе, настъпило пътно-транспортно произшествие, при което собственото на ищеца МПС – „Митсубиши Ланцер“, с регистрационен номер ВА4394ВО, претърпяло значително увреждане, като единствените останали запазени части от автомобила били преден десен фар /негоден/, преден десен калник /негоден/, двигател с повреда в компютъра, регулиращ количеството гориво, воден радиатор, радиатор климатик, интерколер, маслен радиатор, две алуминиеви джанти. Сочи, че пътно-транспортното произшествие настъпило вследствие на удар между неговия автомобил и състав от пътно превозно средство – влекач „Ивеко“ с рег.№ РВ5315ХС с прикачено към него полуремарке „Шмитц“ с рег.№ РВ0473ЕР, собственост на „ОТП ЛИЗИНГ“ ЕООД. Сочи, че ударът настъпил след като по време на движение полуремаркето се разкачило от влекача поради счупване на механизма на заключване, навлязло в насрещната лента за движение и блъснало движещия се в нея автомобил на ищеца, управляван от Роман Шеленко, който загинал на място. Твърди, че към датата на инцидента влекачът и полуремаркето били със сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника „Застрахователно акционерно дружество ДАЛЛБОГГ: Живот и Здраве“ АД. Сочи, че наказателното производство по образуваното по случая 1

ДП № 33/2021 г. по описа на РУ – Бяла, № 1305/2021 г. по описа на Окръжна прокуратура – Русе било прекратено с постановление на прокурора. Твърди, че във връзка с отправена от него претенция, при ответника била образувана щета ***/2021-0, бил направен оглед на автомобила и въпреки двукратно подавани възражения му било изплатено обезщетение в общ размер на 21000 лв., което според страната не съответства на пазарната стойност на автомобила. Сочи, че по негова инициатива било образувано гр.дело № 510/2023 г. по описа на РС-Шумен с предмет обезпечаване на доказателства по предявения в настоящото производство иск, като чрез съдебно-техническа експертиза била определена пазарната стойност наавтомобила – 42310 лв., както и стойността на запазените части на автомобила – 7500 лв.

При тези твърдения ищецът претендира ответникът да му заплати сумата 13810 лв. - обезщетение за имуществени вреди, представляващо разликата между пазарната стойност на автомобила и платеното обезщетение при приспадане стойността на запазените части от автомобила, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане.

Претендира и разноски по производството, включително направените такива в производството по гр.дело № 510/2023 г. по описа на РС-Шумен.

От страна на ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който се заема становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция и се моли за отхвърлянето ú, в условията на евентуалност - за присъждане в намален размер, като се претендира и присъждане на разноски. Ответникът признава наличието на валидно сключена към датата на инцидента застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между него и собственика на състава от преводни средства - седлови влекач марка „Ивеко”, с peг. № РВ5315ХС и прикачено към него полуремарке, марка „Шмитц“, с peг.

№ РВ0473ЕР. Оспорва сочения от ищеца механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие. Твърди, че на процесните дата и място съставът от превозни средства бил управляван от водачът И. Н. П., но отрича същият да е нарушил императивни правни норми на Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане, респективно да е причинил процесното пътнотранспортно произшествие, като твърди наличието на случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, тъй като водачът П. не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди реализирането на пътния инцидент и процесното пътнотранротно произшествие било технически непредотвратимо от водача П.. Изтъква, че вината на водача П. не е установена с влязъл в сила акт на наказателния съд.

Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между процесното пътнотранспротно произшествие и претендираните щети по автомобила на ищеца.

В условията на евентуалност навежда бланкетно възражение за съпричиняване от страна на ищеца, както и от страна на водача на увредения автомобил. В условията на евентуалност възразява и срещу размера на исковата претенция, като счита, че същият не кореспондира със средната пазарна стойност и действителната цена на запазените части на автомобила на ищеца, определени към датата на увреждането. В условията на евентуалност заема становище и че в случая е налице тотална щета при увреждането на автомобила, но твърди, че са налице множество съхранени детайли и авточасти, в това число и двигателят, които са годни да бъдат предложени на пазара като употребявани резервни части, като счита че от евентуално определеното обезщетение следва да бъде приспадната и сумата, която би могла да бъде получена при предаване на увредените части за преработка „скрап“. Твърди също, че е извършил застрахователно плащане в полза на 2 ищеца в общ размер на 21000 лв. – застрахователно обезщетение за имуществени вреди по повод на процесното събитие, определено и изплатено по щета № 0801-001700/2021-02.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адвокат Д. С. от АКШумен, който поддържа исковата молба, моли за уважаване на исковата претенция и подновява искането за разноски.

Ответникът не се представлява в съдебно заседание. Процесуалният му представител - адвокат Н. Л., с предварително депозира писмена молба поддържа отговора и направеното искане по същество. Подновява претенцията за присъждане на разноски. Навежда и възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение от застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на увредено лице.

С доклада си по делото съдът е приел за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че на 20.03.2021 г. на главен път от републиканската пътна мрежа – I-5 гр.Русе – В.Търново, в участък 47-500, в землището на гр.Бяла е настъпило пътно-транспортно произшествие между седлови влекач марка „Ивеко”, с peг. № РВ5315ХС и прикачено към него полуремарке, марка „Шмитц“, с peг. № РВ0473ЕР и лек автомобил марка „Мицибуши“, модел „Лансър“ с украински рег.№ ВА4394БО; че към 20.03.2021 г. за седлови влекач марка „Ивеко”, с peг. № РВ5315ХС и прикачено към него полуремарке, марка „Шмитц“, с peг. № РВ0473ЕР е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника; че във връзка с настъпилото пътнотраспортно произшествие ищецът е предявил извънсъдебна претенция при ответника, заведена под щета № 0801-001700/2021-02, по която застрахователят изплатил на ищеца обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 21000 лв.; че по случая било образувано ДП № 1305/2021 г. по описа на ОП-Русе. Посочените обстоятелства се потвърждават и от приобщените по делото писмени доказателства - констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 7/20.03.2021 г., постановление от 13.12.2021 г. на прокурор при Окръжна прокуратура - Русе, застрахователни полици № ВG/30/120002023075 и № ВG/30/120002822696, кореспонденция между ищеца и ответника възражения срещу определено обезщетение и отговори от застраховател.

По правилото на чл.498, ал.3 вр.ал.1 от КЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на иска от увреденото лице е преди сезирането на съда, то да е отправило към застрахователя или негов представител по чл.503, ал.1 от КЗ писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ, по която застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, отказал е да плати обезщетение или увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. И тъй като безспорно по делото е, че такава извънсъдебна процедура е проведена, както и че в хода на същата е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 21000 лв., което според ищеца не е достатъчно за репариране на претърпените от него вреди, при така 3 установените факти и с оглед наличието на останалите процесуални предпоставки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, съдът намира производството по делото за допустимо.

С оглед доводите и възраженията на страните и заетите от тях процесуални позиции, с доклада си по делото съдът е възложил в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване да докаже механизмът на настъпване на застрахователното събитие; наличието на причинени по лек автомобил марка „Мицибуши“, модел „Лансър“ с украински рег.№ ВА4394БО имуществени вреди, както и техния вид и обем; пряка и непосредствена причинна връзка между настъпилия застрахователен риск и претърпените имуществени вреди; пазарна стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие.

С доклада си по делото съдът е указал на ответника, че може да проведе насрещно доказване факти, за които доказателствената тежест е възложена на ищеца, както и връзките между тези факти, като в тежест на ответника е да установи, че е платил претендираната сума, а с оглед заетата по делото процесуална позиция - и че ищецът е допринесъл за настъпването на вредите, както и че вина за настъпването има и водачът, управлявал автомобила на ищеца, както и оборването на презумпцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД, според която вината на причинителя на непозволеното увреждане се предполага до доказване на противното.

От приложения протокол за ПТП с пострадали лица № 7 от 20.03.2021 г. се установява, че на 20.03.2021 г. около 01:20 ч. на път ПП I - 5 км.47+500 е настъпило ПТП между състав от превозни средства - товарен автомобил „Ивеко“ с рег.№ РВ5315ХС и полуремарке „Шмитц“ с рег.№ РВ0473ЕР с водач И. Н. П. и лек автомобил марка „Мицубиши“ с украински рег.№ ВА4394ВО, управляван от Роман Шеленко, при което водачът на лекия автомобил починал, а по лекия автомобил са констатирани видими щети деформации и счупвания.

Не е спорно между страните по делото, че лек автомобил марка „Мицубиши“ с украински рег.№ ВА4394ВО е собственост на ищеца, което се установява и от ангажираното по делото свидетелство за регистрация.

От материалите по приложеното по делото ДП № 33/2021 г. по описа на РУ - Бяла, пр.пр.№ 1305/2021 г. по описа на Окръжна прокуратура - Русе, се установява, че по реда на чл.212, ал.3 от НПК е образувано досъдебно производство във връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие, като са направени огледи на местопроизшествието, както и огледи лек автомобил „Мицубиши“ с украински рег.№ ВА4394ВО, на полуремарке „Шмитц“ с рег.№ РВ0473ЕР и на товарен автомобил „Ивеко“ с рег.№ РВ5315ХС. Досъдебното производство е водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК и с постановление от 13.12.2021 г. е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК и разпоредено връщане на лекия автомобил, иззет като веществено доказателство, като представителят на държавното обвинение е приел, че деянието не е съставомерно, развивайки съображения за липса на извършено нарушение на правилата за движение по пътищата от водачите на двата автомобила.

Следва да се има предвид обаче, че актовете на органите на досъдебното производство нямат задължителна сила за гражданския съд, който разглежда 4 гражданските последици от деянието. Тези актове се постановяват в отделните фази на досъдебното производство и отразяват мнението на съответния орган относно наличието или не на предпоставки за наказателно преследване на определено лице, на което се позовава и ответното дружество.