Решение № 546 от 28.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 546 гр. София, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-15, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Търговско дело №

20221100902245 по описа за 2022 година

Предмет на делото е предявен от Р. Ж. Б. срещу „Юробанк България“ АД и „БГ Евро Инвест“ ООД иск за признаване за установено по реда на чл. 29, ал. 1, пр. 3 ЗТРРЮЛНЦ, че вписването по партидата на „БГ Евро Инвест“ ООД в търговския регистър на наложен по изпълнително дело №20128380409252 на ЧСИ с рег. №838 запор върху дела на ищеца в дружеството представлява вписване на несъществуващо обстоятелство, тъй като изпълнителното дело е прекратено по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради липса на поискани изпълнителни действия от взискателя „Банка Пиреос България“ АД (с универсален правоприемник „Юробанк България“ АД) в период от повече от две години и вписаният запор подлежи на заличаване съгласно чл. 433, ал. 3 ГПК.

Ответникът „Юробанк България“ АД оспорва допустимостта на предявения иск (с възражения за липса на правен интерес за ищеца), оспорва редовността на иска (с възражения, че в исковата молба не са изложени твърдения за пороци на процесното вписване по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ към датата на извършването му), оспорва и основателността на предявения иск (с възражения, че по процесното изпълнително дело №20128380409252 на ЧСИ с рег. №838 са искани и предприемани изпълнителни действия, които изключват перемирането му в хипотезата на чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК).

Ответникът „БГ Евро Инвест“ ООД дава становище, че искът е основателен.

Възраженията на ответника „Юробанк България“ АД, че искът е недопустим, са неоснователни. По съображения, идентични на изложените в определението по делото от 12.11.2024г., правният интерес за ищеца от предявения установителен иск по чл. 29, ал. 1, пр. 3 ЗТРРЮЛНЦ произтича от обстоятелството, че вписаният запор върху дружествения му дял препятства извършването и вписването на разпоредителни сделки с този дял (т. 7.2 от тълкувателно решение №1 от 31.05.2023г. по тълк.д. №1/2020г. на ВКС, ОСТК), респективно от възможността 1 вписването на запора да бъде заличено по реда на чл. 30, ал. 1 ЗТТРЮЛНЦ като последица от уважаването на иска, доколкото ЗТРРЮЛНЦ не предвижда ред и възможност за заличаване на запора по заявление на ищеца.

Възраженията на ответника „Юробанк България“ АД, че искът е нередовен поради липса на изложени твърдения за несъществуване на запора към момента на вписването му в търговския регистър, също са неоснователни. Вписано обстоятелство представлява несъществуващо обстоятелство по смисъла на чл. 29, ал. 1, пр. 3 ЗТРРЮЛНЦ, както в хипотезите, при които въобще не е било възникнало към датата на вписването му, така и в хипотезите, при които е престанало да съществува поради настъпили след вписването му факти, но продължава да бъде вписано в търговския регистър и в несъответствие с действителното положение накърнява права на лица без право да подадат заявление за заличаването му, в каквато насока са и изложените в исковата молба твърдения за настъпили след вписването на процесния запор обстоятелства, които предпоставят заличаване на запора съгласно чл. 433, ал. 3 ГПК и квалифицират вписването му като вписване на несъществуващо обстоятелство по смисъла на чл. 29, ал. 1, пр. 3 ЗТРРЮЛНЦ.

Вписването по партидата на „БГ Евро Инвест“ ООД в търговския регистър на наложения по изпълнително дело №20128380409252 на ЧСИ с рег. №838 запор върху дела на ищеца в дружеството не е предмет на спор между страните, а се и установява по реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл.

34, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ.

Отрицателният факт, заявен като основание на предявения установителен иск, а именно липса на поискани изпълнителни действия от взискателя по изпълнително дело №20128380409252 на ЧСИ с рег. №838 в период от две години е опроверган от писмените доказателства, представени от ответника „Юробанк България“ АД, от които се установяват молби на взискателя за предприемане на изпълнителни действия по цитираното дело в периоди значително по-кратки от предвидения в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК двугодишен срок.

Действително по-голямата част от тези молби не са направени за предприемане на изпълнителни действия срещу имущество на ищеца, а за изпълнителни действия срещу имущество на други лица – солидарни длъжници по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано цитираното изпълнително дело, но съгласно т. 1 от тълкувателно решение №2 от 04.07.2024г. по тълк.д. №2/2023г. на ВКС, ОСГТК предприетите изпълнителни действия срещу един от длъжниците прекъсва срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по отношение на всички солидарни длъжници по изпълнителния лист.

Възраженията на пълномощника на ищеца, че писмените доказателства са представени след срока за подаване на отговор срещу исковата молба, не могат да обусловят недопустимост на същите, тъй като преклузията за ангажиране на доказателства от страните, включително писмени, по аргумент и само от разпоредбите на чл. 146, ал. 2 и 3 ГПК настъпва след обявяване на доклада на делото, а в случая писмените доказателства са представени от ответника „Юробанк България“ АД преди откритото съдебно заседание по делото на 24.03.2025г., в което е обявен докладът на делото по реда на чл. 375, ал. 1, вр. чл. 146, ал. 1 ГПК.

Изложеното предпоставя, че предявеният установителен иск се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Заявените в хода на производството от пълномощника ищеца твърдения за новонастъпили обстоятелства, които се твърди, че погасяват вземанията по изпълнително дело №20128380409252 на ЧСИ с рег. №838 и квалифицират вписания запор като несъществуващо обстоятелство, не е 2 допустимо да бъдат разглеждани в настоящото производство, тъй като предявеният установителен иск по чл. 29, ал. 1, пр. 3 ЗТРРЮЛНЦ представлява установителен иск за факт с правно значение по смисъла на чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК и обективните предели на решението по иска включват и се изчерпват до съществуването, респективно несъществуването на фактическите обстоятелства, заявени с исковата молба като основания за квалифициране на процесното вписване като вписване на несъществуващо обстоятелство.

С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца е да възстанови разноските, които ответникът „Юробанк България“ АД е направил за адвокатско възнаграждение за защита срещу иска.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Ж. Б. с ЕГН ********** срещу „Юробанк България“ АД с ЕИК 000694749 и „БГ Евро Инвест“ ООД с ЕИК 201661914 иск за признаване за установено по реда на чл. 29, ал. 1, пр. 3 ЗТРРЮЛНЦ, че вписването по партидата на „БГ Евро Инвест“ ООД в търговския регистър на наложен по изпълнително дело №20128380409252 на ЧСИ с рег. №838 запор върху дела на Р. Ж. Б. в дружеството представлява вписване на несъществуващо обстоятелство.

ОСЪЖДА Р. Ж. Б. с ЕГН ********** и адрес гр. **** да заплати на „Юробанк България“ АД с ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Околовръстен път №260 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 766,94 евро – съдебни разноски.

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3