Решение № 195 от 27.04.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Варна, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело № 20253100900624 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от Б. И. А., ЕГН **********, с адрес: гр.

Варна, чрез адв. С. С. – ВАК, с която са предявени срещу „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК 131421443, със седалище гр. София, искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ във връзка с чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 300 000 лева, представляващо обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в страдания, поради смъртта на баща й И. А. И., настъпила в резултат от пътно транспортно произшествие, причинено на 15.02.2023 г., около 07.45 ч., в участъка в посока от гр. Девня към гр. Варна, след разклона за с. Повеляново, от водача на л.а. марка „Мазда“, модел „5“, рег. ******- В.М.Й., ЕГН **********, застрахован от ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно с мораторна лихва, считано от 21.03.2023 г., датата на предявяване на извънсъдебната претенция, до окончателно изплащане на обезщетението.

Ищцата твърди, че на 15.02.2023 г., около 07.45 ч., в участъка в посока от гр. Девня към гр. Варна, след разклона за с. Повеляново, е настъпило пътно произшествие между четири моторни превозни средства: седлови влекач „Мерцедес“ с рег. № ******, с прикачено ремарке „Шмитц“ с рег. № ****** с водач Т.Г.Т., л.а. марка „Мазда“, модел „5“, рег. ****** с водач В.М.Й., л.а. марка „Дачия“, модел „Лоджи“, рег. № ****** с водач И. А. И. и л.а. „Фолксваген", модел „Туран“, рег. № ****** с водач С. Н.Г.. Твърди се, че произшествието е настъпило, след като в участъка на около 400-500 м. от разклона за с. Повеляново, водачът на л.а. „Мазда“ започнал да се отклонява вляво спрямо посоката си на движение, пресякъл линията, разделяща платната за движение, и навлязъл с предната си лява част в лентата за насрещно движение, с което нарушил траекторията на насрещно движещия се седлови влекач марка „Мерцедес“. Последвал удар, вследствие на който предното окачване вляво на лекия автомобил се разрушило, с последващо осево 1 завъртане с отклонение вдясно, след което се ударил с предна лява част в предпазната мантинела и се установил в покой, ориентиран с предната си част в посока гр. Варна, обратно на първоначалната му. От реализирания удар изпаднал предмет от влекача, който счупил предната броня на л.а.

„Фолксваген Туран“, движещ се след л.а. „Мазда“. Водачът успял да реагира навременно и спрял вдясно. Сочи се, че като последица от първоначалния удар окачването на ляво управляемо колело на влекача било нарушено и водачът загубил контрол над управлението му, съответно навлязъл в насрещната пътна лента и ударил л.а. „Дачия Лоджи“. Водачът на последния И. И. реагирал и своевременно спрял, въпреки това и поради понесения удар, лекият автомобил се отклонил вдясно спрямо посоката си на движение и се ударил в ствол на дърво, намиращо се вдясно. Вследствие на произшествието И. А. И. загинал на място.

В исковата молба се сочи, че по случая е образувано д. п. № 33/ 2023 г. по описа на РУ-Девня при ОД на МВР-Девня. В хода на последното е установено, че смъртта на водача на л.а. „Дачия Лоджи“ е в причинна връзка с настъпилото пътно произшествие, за което има вина В.Й., който не е могъл да упражни контрол върху превозното средство и неправомерно е навлязъл в насрещната лента за движение. Поради смъртта на виновния водач досъдебното производство е прекратено.

Ищцата поддържа в исковата молба, че внезапно настъпилата смърт на баща й е причинила непреодолима болка. Твърди, че връзката помежду им е била много силна, че са си оказвали помощ и са разчитали ежедневно един на друг, както и че баща й е бил голяма опора в живота. Излага, че вследствие силно емоционалния стрес от загубата загубила апетит, не спяла или сънувала кошмари, наложило се да употребява успокоителни медикаменти.

Твърди се, че към момента на пътното произшествие виновният лек автомобил е имал сключен валиден договор за „гражданска отговорност“ при ответника. Съобразно правилото на чл. 380 от КЗ ищцата предявила писмена застрахователна претенция с вх. № 10-03-1114/ 21.03.2023 г. в размер на 300 000 лева за неимуществени вреди, във връзка с което ответната страна не е определила справедливо обезщетение.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът „Групама Застраховане“ ЕАД депозира по делото отговор на искова молба. Поддържа становище за допустимост на предявения против него иск, но счита, че същият е неоснователен. Не оспорва настъпването на процесното събитие от 15.02.2023г., при механизма, описан в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 253р-1936/15.02.2023г. по описа на РУ Девня. Не спори и по повод твърдението, че към датата на процесното ПТП л.а. „Мазда 5“ е имала сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при него, както и обстоятелството, че е била предявена извънсъдебна застрахователна претенция от ищцата. Твърди, че последната е била заведена под № 66002300098-7 и след преговори било определено обезщетение в размер на 150 000 лева. Въпреки това, поради неизпълнение на изискването на чл.380, ал.3 от КЗ за представяне на банкова сметка, вкл. и при отправена допълнителна покана за това, обезщетението не е било изплатено. С оглед на изложеното поддържа, че законна лихва за посочената сума не следва да се дължи и присъжда. Счита, че едва след като бъдат представени всички документи пред застрахователя, за последния започва да тече тримесечния срок, в който следва да се произнесе по застрахователната претенция. В 2 продължение твърди, че в хода на настоящото производство е заплатил доброволно сумата от 150 000 лева по банковата сметка, посочена в исковата молба. Моли спрямо посочения размер да бъдат приложени последиците на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като до тази стойност не е дал повод за завеждане на иска.

Също така в отговора на исковата молба се оспорват като необосновани твърденията на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди. Поддържа се, че отношенията между баща и дъщеря не са били толкова задълбочени, съответно че за нея не е настъпила описаната празнота. Намира, че претърпеният стрес в конкретния случай е в рамките на обичайния при загуба на близък. С оглед на изложеното оспорва иска за неимуществени вреди над признатия размер от 150 000 лв. Намира, че претенцията е прекомерна и необоснована. Сочи като допълнително съображение социалноикономическото положение в страната, както и размера на минималната и средната работна заплата към момента на настъпване на уврежданията.

Оспорва се акцесорната претенция за законна лихва, по аргумент за неоснователността на главния иск.

С оглед на изложеното, ответникът моли за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и необоснована, в евентуалност за намаляване на размера на претендираното обезщетение като прекомерен.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, приема за установено следното от фактическа страна:

Приети са за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване следните факти: механизма на пътното произшествие, установен с

Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 253р-1936/15.02.2023г. по описа на РУ Девня; наличието на валидно облигационно правоотношение по договор „Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно л.а. марка „Мазда“, модел „5“, рег. № ******, сключена при ответника; предявена от ищцата извънсъдебна претенция по реда на чл. 380 от КЗ.

Приети по делото са заверени преписи от констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 253р-1936/15.02.2023г. по описа на РУ Девня, цялата преписка по ДП № 33/2023 г. по описа на РУ- Девня и постановление от 07.06.2024 г. с рег. № 1058/2023 г. от 10.06.2024 г. PRB2024244161650 на Окръжна прокуратура – Варна, с което е прекратено досъдебно производство № 33/2023 г. по описа на РУ на МВР – гр. Девня.

Представени по делото са удостоверение за наследници от 20.02.2023 г. и застрахователна претенция от ищцата до ответното дружество, получена на 21.03.2023 г., за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в следствие смъртта на И. А. И..

Приети като доказателства са също и заведена застрахователна щета № 66002300098 по претенция № 7 от 16.02.2023 г. и писмо от застрахователя относно щета № 66002300098-1//7//8//9//10, с което е определено застрахователно обезщетение за всяка от заведените щети, след представяне на лична банкова сметка от всеки от претендиращите застрахователно обезщетение лица.

Представено по делото е платежно нареждане от 27.11.2025 г. извършено от застрахователя по сметка на адв. С. С. за сумата от 150 000 лева, 3 представляващо изплатено застрахователно обезщетение по щета № 66002300098, заведена по претенция № 7 от 16.02.2023 г.

По искане на ищцовата страна в съдебно заседание като свидетел е разпитана С.Р. И. /майка на ищцата/, от чийто показания, преценявани съобразно чл. 172 ГПК, се установява, че заедно с ищцата живеели в едно домакинство по време на инцидента. Ищцата и починалият й баща са имали силна връзка. Тя разчитала на неговата морална и духовна подкрепа, той бил всичко за децата си, били неразделни. Свидетелката заявява, че Б. психически все още не може да преодолее раздялата с баща си, чувства се безпомощна без неговата подкрепа. Цялото семейство било сринато, починалият бил всичко за тях. Във всеки един момент си говорят за него – колко хубаво са прекарвали всяко едно свободно време, какво са правили заедно. Ищцата била за известно време на успокоителни хапчета, като не е получавала лекарска помощ.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Ищцата претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава на застрахователно правоотношение, възникнало по силата застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. По силата на договора за застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” застрахователят покрива в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя.

Не е спорно между страните, че към датата на процесното събитие, л.а. „Мазда“, модел „5“, с рег. № ****** е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. През процесния период водачът на МПС е бил обхванат от застрахователната закрила по застраховката “Гражданска отговорност”, което от своя страна обуславя правото на пострадалия да предяви прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ. За безспорно е прието и обстоятелството, че ищцата е претендирала извънсъдебно претенция към застрахователя за изплащане на обезщетение, съобразно чл. 498, ал. 3 КЗ.

Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.