Решение № 5249 от 12.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5249 гр. София, 12.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно гражданско дело № 20251100501544 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 421749/30.12.2024 г. по регистъра на СРС депозирана от М. Н. П. чрез адв. Р. Д. М. – САК /надлежно упълномощена от майката и законен представител на жалбоподателката/ срещу Решение № 21057/20.11.2024 год. постановено по гр.д. № 26873/2024 год. описа на СРС, ГО, 86 състав, с което е отхвърлена исковата претенция за увеличаване на определената месечна издръжка от 350 лева на 550 лева, като неоснователна и недоказана.

Във въззивната жалба са изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Отправя се искане към въззивния съд за отмяна на обжалваното решение, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде изменен размера на издръжката от 350 лева на 550 лева.

В открито съдебно заседание въззивникът - редовно призован, не се явява, явява се законния представител С.С.Д., представлява се от адв. М., като поддържа въззивната жалба и сочи нови доказателства. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна Н. А. П. чрез адв.

Е. Е. е депозирал отговор, с който оспорва твърденията във въззивната жалба, моли същата да бъде оставена без уважение, а решението на първата съдебна инстанция да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна редовно призована – 1 не се явява, не се явява и упълномощения представител, който е депозирал писмено становище с доводи по същество на спора. Претендира разноски и прилага списък по чл. 80 ГПК.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, наМ. следното:

Производството пред първия съд е образувано е по предявен от малолетната М. Н. П., ЕГН:**********, действаща чрез своята майка и законен представител С.С.Д., ЕГН:**********, иск с правно основание чл. 150 СК, срещу Н. А. П., ЕГН:**********, за увеличаване на месечна издръжка, дължима от родител на ненавършило пълнолетие дете, от 350,00 лв. на 550,00 лв. месечно, считано от подаване на исковата молба /19.03.2024 г./.

С обжалваното съдебно Решение № 21057 от 20.11.2024 г. постановено по гр.д. № 26873/2024 год. по описа на СРС, ГО, 86 състав, първият съд е отхвърлил иска, като неоснователен и недоказан. Разпределил е отговорността за разноски.

Доводите на въззивника касаят необоснованост на решението и неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.

Наведените доводи за неправилност на решението са частично основателни.

При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена издръжката, чието изменение (увеличение) се иска, както и с променените (увеличените) възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди. Искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава на едновременното увеличение на нуждите на детето и на възможностите на родителя, който дължи издръжката му.

В процесния случай не е спорно, че въззиваемата страна Н. А. П. е баща на детето М. Н. П., родена на **** г., което се установява от приетото по делото като писмено доказателство – удостоверение за раждане от 23.12.2014 год. издадено от Столична община – район „Младост“ въз основа на акт за раждане № 1666/23.12.2014 год.

С Решение № 7137/24.06.2022 год. постановено по гр.д. № 20211110157126 по описа на Софийски районен съд, 83 състав, е утвърдено постигнато между страните споразумение, по силата на което бащата Н. П. се е съгласил да заплаща на дъщеря си М. П. чрез нейната майка и законен представител С.Д. месечна издръжка в размер на 350 лева.

По делото е представен амбулаторен лист от 06.03.2024 год., от съдържанието на който се установява, че малолетната М. П. е посетила лекар специалист, поради болки в глезенните стави, като е установена лекостепенна торакална сколиоза на двете глезенни стави.

Представени са и касови бележки и фактури, от съдържанието на които 2 не може да се направи категоричен извод дали отразените върху тях артикули са били закупени с оглед нуждите на детето М..

Видно от материалите в първоинстанционното производство, от лист 54 до лист 68 вкл, са представени преписи от платежни нареждания представени от ответника. От съдържанието на същите се установява, че освен дължимата месечна издръжка, бащата Н. П. е превеждал допълнителни суми с оглед нуждите на детето.

За нуждите на производството пред първия съд е изготвен социален доклад от Д „СП“ – Младост, в който социален работник е отразил осъществената между него и бащата Н. П. среща и разговор. По думи на бащата, той превежда редовно сумата от 350 лева определена като месечна издръжка за детето М., както и други суми с оглед нуждите на детето – разходи за екскурзии и други битови разходи на детето и неговата майка.

Бащата е посочил, че работи като готвач, но получаваното възнаграждение не е достатъчно, поради което му се налага да работи и на втора работа. В заключение е посочено, че е в интерес на детето, отглеждането му да бъде в условия осигуряващи му физически, психически и емоционален комфорт.

От събраните по делото доказателства относно трудовата заетост и доходите на страните се установява, че бащата Н. А. П. в периода от м. септември 2023 г. до м. януари 2024 г. е бил трудово ангажиран и е получил за посочения период общ брутен доход в размер на 5324,14 лева от фирма „Р. и П.“ ООД. За периода м. октомври 2023 год. до м. септември 2024 год. бащата Н. П. е получавал доходи и от фирма „ТВХ 7“ ЕООД, който са в общ размер на 5160,26 лева нетно възнаграждение.

По делото е изготвен и депозиран социален доклад от Д „СП“ – Възраждане, след осъществена среща и разговор с майката С.Д. и детето М.

П.. По данни на майката, разходите за детето са се увеличили многократно с оглед нуждите за отглеждането й. По думи на майката детето има поставена диагноза „дислазия на тазобедрената става и сколиоза“, което увеличава необходимостта от допълнителни средства предвид разходите свързани със здравословното състояние на детето. Към момента на изготвяне на социалното проучване, М. е ученичка в 4-ти клас в 55 СУ „Петко Каравелов“ – гр. София.

В осъществен между социалния работник и детето М. разговор, последната е споделила, че баща й не идва да я взима от училище и не помни кога за последно го е виждала. В заключение е посочено, че издръжката за детето М. следва да бъде съобразена с нуждите и възрастта на детето, за да позволява адекватно задоволяване на потребностите му и неговото пълноценно развитие.

За нуждите на производството пред въззивният съд е изискана информация относно доходите на страните, депозирани са социални доклади, събрани са нови доказателства, проведен в разпит на свидетел.

Съгласно справка-данни за периода 01.02.2024 год. до 31.03.2025 год. предоставена от ТД на НАП – офис „Младост“, както и писмо от НОИ за майката С.С.Д., се установява, че същата е трудово ангажирана със средно месечен осигурителен доход в размер на около 2156,54 лева, а за същият период бащата Н. А. П. е получил средно месечен осигурителен доход в размер на около 1054,16 лева.

3

По делото е изготвен социален доклад от ДСП-Младсот след проведена среща и разговор с бащата Н. П.. По думи на бащата, същият редовно заплаща сумата в размер на 350 лева за издръжка на детето, както и други суми за нуждите на М.. Предоставил е автомобила си на майката на детето, заплаща сметките за телефон и други битови разходи за М. й майка й. Бащата е посочил, че работи на две работи, но не иска да съобщи данни за адреса на новата му месторабота, за да не бъде изнудван от майката и дискредитиран пред новия работодател. В заключение е посочено, че е в интерес на детето, отглеждането му да бъде в условия осигуряващи му физически, психически и емоционален комфорт.

За нуждите на производството е изготвен и депозиран социален доклад от Д „СП“ – Възраждане, след проведена среща и разговор с майката и детето М.. Пред социален работник, майката е споделила, че всички разходи свързани с образователните, културни и медицински грижи за детето се поемат от нея.

Посочва, че иска да запише детето на уроци по английски език, но няма финансова възможност за това. Към момента на депозиране на доклада, М. е ученичка в 5-ти клас в 55 СУ „Петко Каравелов“. Детето не се вижда с баща си, а по думите на майката той неглижира здравословното състояние на детето си, което е с поставена диагноза „дисплазия на тазобедрена става и сколиоза“.

В заключение е посочено, че издръжката за детето М. следва да бъде съобразена с нуждите и възрастта на детето, за да позволява адекватно задоволяване на потребностите му и неговото пълноценно развитие.

По делото са представени факти, удостоверяващи заплащани от майката на въззивника суми за наем на жилище, както и за потребление на комунални услуги.

Пред въззивният съд са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А.К.П. – сестра на малолетната М. П..

Свидетелката е посочила пред съда, че живее в град Варна, но когато пребивава в град София, не е виждала М. й баща й да поддържат контакт.

Знае, че бащата на М. заплаща издръжка в размер на 350 лева, но не знае той да изплаща други парични средства извън тези за издръжката.

Отчитайки вероятността свидетелката А.К.П. да е заинтересована в полза на някоя от страните по делото /чл. 172 ГПК/, законът и съдебната практика приемат за необходимо същите да бъдат преценявани с оглед всички други доказателства по делото (в същия смисъл е решение № 457 от 06.08.2010 г. по гр. д. № 477/2009 г. на ВКС, ГК, І ГО и мн. др.). Съдът наМ., че показания на посочения свидетел са обективни и добросъвестно депозирани, поради което ще кредитира същите.

Други доказателства за твърденията на страните не са ангажирани в настоящето производство.

При тази фактическа установеност, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна 4 и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Въззивната инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.

Според чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, а размерът на издръжката, съобразно нормата на чл. 142, ал. 1 СК, се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя. Това са две кумулативни изисквания, с които съдът следва да се съобрази.