Решение № 757 от 19.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 757 гр. София, 16.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Георги Ст. Чехларов при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело № 20211100512705 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 20100241 от 20.04.2021 г. по гр.д. № 8071/19 г., СРС, ГО, 179 с-в ОСЪЖДА А. М. А., с ЕГН ********** да заплати на И. Д. Г., с ЕГН **********, на основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД сумата от 500 лева - неплатена наемна цена по договор за наем от 02.06.2014 г. за периода 01.02.2016 г. - 28.02.2016 г., ведно със законната лихви върху сумата, считано от 08.02.2019Г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 470,85лв. - разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Д. Г., с ЕГН ********** срещу А. М. А. иск с правно основание чл. 232, ал. 2, пред. 2 от ЗЗД за сумата от 68,19лв. - представляваща дължими консумативни разходи за студена вода при ползването на предоставения под наем недвижим имот клиентски № 1005022972 по фактури с клиентски №1005022972 по фактури с №0061964415/04.12.2015 г.,

006250753/07.01.2016 г.

0063235545/04.02.201бг.

,

0063877843/08.03.2016 г.

, за доставена ТЕ в размер на 188.02 лв. за имот с абонатен № 444019 по фактури №0059765608/2015 г.,

0067366691/2015Г., 0067902235/2015Г.,

0068359150/2015Г.,0068798076/2016Г, 0069225752/2016Г. и 0075901800/2016Г., както и за сумата от 40.22лв. - цена за услугата дялово разпределение по фактури №7003334623/2015 г. 7003753030/2015Г,7417004173508/2015Г,

1

7004598688/2015Г,7005025862/2015Г.,75450699/2015Г,7005876172/2015Г.,7006301289/2015Г.,

7006726517/2016Г. **********/2016Г. като неоснователен.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно.Неправилно съдът приел,че договорът за наем е прекратен на 01.03.2016 г.и на същата дата е освободен.Договорът бил срочен за една година и следва да е прекратен на 02.06.2015 г.Твърди,че всички задължения на ответника са погасени по давност,тъй като за периодични вземания срокът е 3 години,депозитът от 500 лв.следва да бъде върнат,тъй като се установило,че не дължи консумативи.Ако се докаже ,че дължи един месечен наем,съдът е следвало да направи прихващане с депозита.

Моли решението да бъде отменено като неправилно в обжалваната част и да се отхвърли исковата претенция.

От въззИ.емата страна е постъпил отговор на въззивната жалба,с който същата се оспорва.Претендират разноски.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима , следва да бъде разгледана по същество.

На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на СРС и те стават част от настоящите мотиви.За пълнота:

Правилно съдът приема, че договорът за наем от 02.06.2014 г е породил действието с и от същата дата и е прекратен на 01.03.2016 г . с предаване на наетата вещ. Това се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства/св.Г.-ответникът напуснал жилището началото на март 2016 г.,когато имотът е бил продаден, и тогава изнесъл вещите си./. Договорът, сключен за срок от една година, е станал безсрочен по силата на чл.236, ал.1 ЗЗД.

Ищецът доказал наличие на сключен наемен договор и размера на уговорената наемна цена.Ответникът не е доказал изплащането на наема за месец февруари 2016 г.

По направеното от ответника възражение, че претендиралото вземане е погасено по давност - по силата на чл.9 от Договора за наем от 02.06.2014 г. наемът е дължим до 10-то число на месеца. Следователно към момента на предявяване на иска -08.02.2019 г.не е изтекла погасителната давност за претендираното вземане.

По направеното от ответника възражение за прихващане на задължението за плащане на наема за м.февруари 2016 г. с платения по договора депозит в размер на 500 лв ответникът не е доказал заплащане на депозита /изпълнение на задължението на наемателя по чл. 11 от Договора за наем/,поради което не се следва извършване на прихващане.

Не се доказаха твърдяните пороци на р ешението на СРС ,поради което то като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

ВъззИ.емата страна има право на разноски.ТакИ. са сторени в размер на 150 лв.,заплатен депозит за особен представител на въззивника и следва да бъда присъдени.

РЕШИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20100241 от 20.04.2021 г. по гр.д. № 8071/19 г., СРС, ГО, 179 с-в .

ОСЪЖДА А. М. А., с ЕГН ********** да заплати на И. Д. Г., с ЕГН ********** сумата 150 лв.разноски пред въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3