Решение № 2434 от 10.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2434 гр. София, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20251110122771 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Предявени са от ищеца „Е.М.” ЕООД, ЕИК ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване спрямо Т. В. Д., ЕГН **********, съществуването на вземане в размер на сумата от 25 000.00 лева, представляваща част от общо дължима главница в размер на 34 674.70 лв. по Договор за потребителски паричен кредит № *** от 27.08.2018 г., сключен с „***г“ ЕАД, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.11.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 71161/2024 г. по описа на СРС, 66 състав.

Ищецът твърди, че на дата 07.08.2018 г. е бил сключен Договор за потребителски кредит между „***г“ АД и Т. В. Д., по силата бил отпуснат паричен заем от кредитора на длъжника в общ размер на 46 460 лева, като сумата е разсрочена на 120 месечни вноски, всяка от които в размер на 519,19 лева или общо в размер на 62 302,53 лева, при договорен ГЛП в размер на 5,49 %, а кредитополучателят се задължава да погасява задължението си, считано от 07.09.2018 г. с крайна дата на погасяване - 07.08.2028 г. Посочва, че на дата 22.03.2021 г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който ищецът е придобил вземането спрямо длъжника. Поддържа, че длъжникът бил уведомен за цедирането на дълга му с изпращане на писмо уведомление от дата 04.08.2021 г., връчено на 20.08.2021 г., като със съобщаването на цесията, на длъжника е предоставен 7 - дневен срок за доброволно изпълнение. Сочи, че договорът за цесия е произвел действие, както по отношение на цедента и цесионера, така и по отношение на 1 длъжника. Намира процесните вземания за изцяло изискуеми, като задължението било обявено за предсрочно изискуемо на дата 20.08.2021 г.

Заявява, че срещу длъжника било образувано ч.гр.д. № 60122/2021 г. по описа на СРС, 59 състав, и е бил издаден ИЛ № 13035 от 15.07.2022 г. на СРС, вследствие на което е било образувано ИД № 1975/2022 г. по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921. Посочва, че претендираното вземане по ИЛ било погасено и ИД прекратено. Поддържа, че претендираните с това заявление суми, представляват част от остатък от непогасеното задължение.

Счита, че не е налице погасителна давност за нито една от вноските по договора за кредит, като видно от погасителния план, общият размер надължимата главница се явява непогасен остатък към дата 07.09.2021 г.

Изтъква, че Заявлението било изпратено по пощата на дата 21.11.2024 г., съответно, счита, че петгодишният период за нито една вноска не е изтекъл.

Посочва, че за вземанията срещу ответника било образувано ч.гр.д. № 71161/2014 г. на СРС, 66 състав, по което има издадена Заповед за парично изпълнение за заявените суми, срещу която е постъпило възражение от длъжника. С оглед на гореизложеното, счита, че за ищеца е налице правен интерес да предяви иск за установяване на вземането си.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Т. В. Д. депозира писмен отговор.

Счита, че е налице липса на предсрочна изискуемост. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Заявява, че не става ясно дали ищецът е предявил иск по чл. 422 ГПК в срок от 1 месец от евентуалното възражение срещу издадената заповед. Счита, че ако такъв не е бил предявен, то настоящият иск се явява недопустим, поради пропускане на срока за защита.

Твърди се, че част от дълга е събиран принудително от ЧСИ - С.П., като по разпределение от 04.11.2022 г. и последвали плащания през 2024 г. е било извършено частично погасяване на задължението, включително сумата от 1203,50 лева към „Е.М.“ и допълнителен превод от 1479,78 лева на дата 27.09.2024 г., за което е потвърдено от кантората на ЧСИ. Посочва, че настоящият иск не отчита реално извършените плащания, с оглед на което счита, че е неоснователен. Също така счита, че липсата на конкретика относно размерите и падежите на вноските, за които се твърди неизпълнение, води до неоснователност на претенциите. Твърди, че при липса на претендирани лихви и липса на представена справка за реално платеното и дължимото към момента на иска, всички доказани до момента плащания следва да се приемат като погасяване на главницата. Сочи, че процесният Договор за потребителски кредит съдържа нищожни клаузи, поради което изрично уговорената в него възможност за прехвърляне на вземането, не поражда действия. Посочва, че съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12 и т. 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - т. 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Намира Договорът за недействителен и с оглед изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на ГПР не само като фиксиран размер, но и като се вземат предвид допусканията, използвани при изчисляването му по определения в 2 приложение № 1 начин. Счита, че е налице несъответствие с изискванията към съдържанието на договор за кредит. Поддържа, че липсва основание за включване на застрахователната премия в ГПР. Твърди, че в договора следва да се посочат всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Намира и сумата в размер на 460 лева, представляваща такса за разглеждане на кредит за нищожна, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че събирането на такса за разглеждане на кредит противоречи на императивната разпоредба на чл. 16 от ЗПК. Сочи, че съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, като в настоящия случай предвидената такса, счита, че е свързана с процедурата по усвояване на кредита и влиза в колизия с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2. Поддържа, че щом тази такса не се изисква от всички потребители, а само от тези, на които е отпуснат кредит, то същата се явява такса, свързана с усвояването и управлението на кредита, а не такава, за отделна допълнителна услуга. С оглед на гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да обяви процесния Договор за потребителски кредит за недействителен поради нарушение на съществени законови разпоредби, които обуславят неговата неравноправност, както и да отхвърли предявените от ищеца искове като неоснователни. Претендира и разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между неговия праводател и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за заем, по което праводателят му е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер, както и че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава, валидно извършване на цесия и съобщаването на ответника

По делото не се спори, а и от представения Договор за потребителски паричен кредит № *** от 27.08.2018 г. се установява, че между праводателя на ищеца „***г“ ЕАД и ответника е възникнало правоотношение, по силата на което на кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 46 460.00 лв.

(включващ такса за разглеждане) и застрахователна премия от 1 785.60 лв., при договорен ГЛП 5.49% и ГПР 6.54%.

По делото е представено като доказателство и Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.09.2023 г. и Потвърждение от изпълнителния директор на „***г“ ЕАД, с което на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД е потвърдено прехвърлянето на вземанията по договора, включително на процесното такова срещу ответника Л. А. Г.. От представеното по делото 3 пълномощно „***г“ ЕАД е видно, че дружеството е упълномощило „Е.М.“ ЕООД да уведоми от името на кредитора всички длъжници по вземанията по кредити, които са прехвърлени с Договор за цесия, сключен на 11.09.2023 г.

Видно от представеното по делото уведомително писмо до ответника Л.

А. Г. за цесията на процесните вземания по Договора за кредит от 24.03.2021 г., същото е изпратено по пощата с писмо с обратна разписка и е върнато като непотърсено от получателя. С договора за цесия се отстъпва едно вземане от досегашния му носител на едно трето, чуждо на връзката, от която произтича вземането, лице. Предмет на договора за цесия може да бъде вземане, което следва да съществува към момента на сключването на договора и да е прехвърлимо, каквито са по принцип имуществените права, в това число и твърдяното в исковата молба вземане. За да премине вземането от патримониума на цедента върху цесионера е достатъчно единствено постигнатото съгласие между него и досегашния носител на вземането и съответно със самото прехвърляне, договорът се счита за изпълнен поради изчерпване на предмета му. Същевременно за да породи действие спрямо длъжника договора за цесия, цесията следва да му бъде съобщена от цедента съобразно предвиденото в разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД В настоящия случай в представения договор за прехвърляне на вземания не са предвидени условия, които да обуславят прехвърлянето на вземанията. Същевременно оспорвания от страна на ответника по отношение на самия договор за цесия не са направени, а в договора за кредит е предвидена възможност за прехвърляне на вземането (чл. 12, ал. 6 от ОУ, които са инкорпорирани в договора за кредит).

Сключеният договор за цесия е редовно съобщен на ответника съобразно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, доколкото по делото е представено потвърждение за извършено упълномощаване на ищеца от страна на кредитора да съобщи на длъжника договора за цесия. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД именно предишният кредитор е този, който следва да осъществи уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането и именно от този момент цесията има действие спрямо длъжника и третите лица. Няма пречка обаче предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. В този смисъл е и константната съдебно практика, обективирана в решение № 96/17.04.2018г. по гр.д.№ 3049/2017г. на ВКС, ІV г.о, решение № 204 от 25.01.2018 г. по т. д. № 2230/2016 г. на ВКС І т.о, решение № 137/02.06.2015г. по гр.д.№ 5759/2014г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 156 от 30.11.2015 г. по т. д.

№ 2639/2014 г., на ВКС, ІІ т.о

Приложено е по делото и уведомление за прехвърляне на вземания, адресирано именно до ответника Т. Д.. Налице са доказателства това уведомление да е получено от ответника на 04.08.2021г., видно от приложената по делото разписка (л.20). Съгласно непротиворечивата съдебна практика цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и 4 тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.

99, ал. 4 ЗЗД. В този смисъл решение № 3/16.04.2014г. по т.д.№ 1711/2013г. на ВКС, І т.о., решение № 78/09.07.2014г. по т.д.№ 2352/2013г. на ВКС, ІІ т.о, решение № 123/24.06.2009г. по т.д.№ 12/2009г. на ВКС, ІІ т.о. Още повече – не се твърди и не се установява наличие на валидно изпълнение от страна на ответника длъжник на предишния кредитор до съобщаването, поради което цесията да не може да му бъде противопоставена.