Решение № 3318 от 10.12.2025, Административен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3318

Русе, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - II състав, в съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ДЕСИСЛАВА ВЕЛИКОВА

При секретар ГАЛИНА КУНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ДЕСИСЛАВА ВЕЛИКОВА административно дело № 20257200700320 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.38 от ЗДС. Образувано е по жалба на Б. Л. Б. от [населено място], чрез адвокат Е. Т., против Решение № 212 от 04.04.2025 г. на Министерски съвет на РБ, за отчуждаване на имоти - частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Автомагистрала "Русе-Велико Търново", участъци "Русе-Бяла" и обход на [населено място] от км 0+500 до км 76+040 на територията на област Русе, в землищата на община Иваново и община Русе, област Русе, съгласно подробен устройствен план – парцеларен план, одобрен с влязла в сила заповед № РД-02-15-110/10.10.2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, изменена с влязла в сила заповед № РД-02-15-72/30.05.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, имоти – частна собственост, намиращи се в землищата на [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], община Русе и [населено място], община Иваново, област Русе, в частта относно определената в приложението към т. 1 от същото решение стойност на паричното обезщетение за отчуждения негов собствен недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], община Русе, [ЕКАТТЕ], представляващ поземлен имот с [идентификатор], с площ от 3 дка и определен размер на обезщетението от 1395 лева.

Релевират се оплаквания за незаконосъобразност на административния акт в оспорената му част. Твърди се, че определеното за отчуждения имот обезщетение е занижено и не съответства на реалната пазарна стойност на имота.

Моли съда да постанови решение, с което да измени решението на МС в оспорената част като увеличи размера на определеното обезщетение.

Претендира присъждането на направените деловодни разноски, за които представя списък.

Ответникът по жалбата – Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител, в съпроводителното писмо към жалбата и в представеното на основание чл.38, ал.4 от ЗДС становище излага подробни съображения за нейната неоснователност. Твърди, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание на акта, както и на административнопроизводствените правила. Поддържа, че е спазен и материалният закон. Сочи, че размерът на определеното парично обезщетение е основан на оценителски доклад, възложен от административния орган. Оспорва експертизата досежно изчисленията за определяне на парично обезщетение за отчуждавания имот. Сочи, че паричното обезщетение е определено по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, предвид липсата на аналози в землището на [населено място], въз основа на направени изчисления по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. Иска от съда да отхвърли жалбата срещу процесното решение.

Заинтересованата страна – министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител, в писмено становище счита жалбата за неоснователна. Счита, че решението на Министерския съвет, в обжалваната му част, е правилно и законосъобразно и моли жалбата срещу същото да бъде отхвърлена.

Заинтересованата страна – министърът на финансите, чрез процесуалния си представител, е депозирал становище, в което също счита подадената жалба неоснователна и недоказана. Поддържа, че решението на Министерския съвет, в оспорената му част, е постановено при спазването на всички изисквания на закона като размерът на паричното обезщетение е определен въз основа на правилна и законосъобразна експертна оценка, отговаряща на изискванията на ЗДС.

Заинтересованата страна - инвеститорът на обекта, за изграждане на който се извършва отчуждаването – Агенция „Пътна инфраструктура“, представя доказателства за връчване на оспореното решение. Не взема становище по жалбата.

Според чл. 34б, ал. 2 от ЗДС решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 от същия закон, се съобщава на заинтересованите лица по реда на чл. 61 от АПК от инвеститора на обекта, т.е. от Агенция „Пътна инфраструктура“, който предоставя данните за датата на съобщаването на Министерския съвет. От своя страна, разпоредбата на чл. 61 от АПК препраща към реда за съобщаване на административните актове по чл. 18а от същия кодекс. По делото е представено писмо с изх. № 94-00-2050/07.04.2025 г. и обратна разписка (известие за доставяне) за връчване на посоченото писмо (съответно на л. 70 и л. 71).

Видно от отбелязването в обратната разписка, на 16.04.2025 г. на жалбоподателя е връчено посоченото писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“, с което той е бил уведомена з отчуждаването на имот с [идентификатор] с оспореното решение на Министерския съвет. Жалбата срещу този акт е подадена чрез Министерски съвет на 29.04.2025 г., видно от поставения върху нея вх. номер, т.е. в преклузивния 14 – дневен срок за това по чл. 38, ал. 1 от ЗДС.

Следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна - адресат на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е основателна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган. Според чл. 34а, ал.1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Оспореното решение № 212/04.04.2025 г. на Министерския съвет е издадено от посочения колективен орган на централната изпълнителна власт.

Решението е издадено в писмена форма и има задължителното съдържание по чл. 34б, ал. 1 от ЗДС – в него е посочена държавната нужда, за която се отчуждават имотите – за изграждане на обект „Автомагистрала „Русе-Велико Търново“ в посочените участъци, обявен за национален такъв, като в приложение към т. 1 на административния акт са подробно описани отчуждаваните имоти, техният вид, местонахождение, размер, цена (размер на обезщетението) и собственици за всеки от имотите. По-конкретно в приложението по т. 1 от оспореното решение за отчуждаваните имоти в землището на [населено място], община Русе, [ЕКАТТЕ], колона „№ по ред“, процесният поземлен имот, собственост на жалбоподателката, част от който се отчуждава, е посочен под позиция № 18.

Съдът не констатира при издаване на оспореното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Според чл. 34, ал. 1, изр.първо от ЗДС, заинтересованото ведомство прави мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството. Т. искане, иницииращо административното производство, е направено от председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ до МРРБ с писмо вх. № 90-03-59/23.01.2025 г., приложено на административното преписка. С решение № 660 на МС от 2022 г. обект „Автомагистрала „Русе-Велико Търново“ е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на ЗУТ и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС. За посочения национален обект е налице влязъл в сила ПУП (парцеларен план) в процесните участъци като същият бил одобрен със заповед № РД-02-15-110/10.10.2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, изменена, поради допуснати очевидни фактически грешки относно номерата на имотите, посочени в регистъра на трайно засегнатите имоти в землището на [населено място], общ. Ценово, с влязла в сила заповед № РД-02-15-72/30.05.2023 г. на същия орган. Според чл. 33, ал. 2 от ЗДС наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, се установява с влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти за задоволяване на държавни нужди, или с одобрен подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, или по друг начин, предвиден в закон. Следователно с влизане на сила на ПУП – ПП посочената материална предпоставка за отчуждаването на имотите (държавната нужда и невъзможността тя да бъде задоволена по друг начин), чието наличие не се и оспорва от жалбоподателката, е категорично установена.

От представените с преписката доказателства се установява, че е спазено изискването на чл. 34, ал. 2 от ЗДС като с искането са представени и изискуемите приложения. По-конкретно представена е, съгласно чл. 34, ал. 2, т. 3 от ЗДС, и оценка на имотите, извършена от оценител на имоти - „Бачовски консулт“ ООД. Експертната оценка била възложена с възлагателно писмо изх. № 53-00-11435/15.09.2023 г. на председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Не се спори, че юридическото лице, на което е възложено оценката, има качеството на „оценител на имоти“ съгласно легалната дефиниция по § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС като разполага със сертификати както следва: рег. № *********/2023 г., издаден от Камарата на независимите оценители в България, с оценителска правоспособност за недвижими имоти, машини и съоръжения, търговски предприятия и вземания и земеделски земи и трайни насаждения; рег. № *********/2009 г., издаден от Камарата на независимите оценители в България, за И. Ц. Б., с оценителска правоспособност за недвижими имоти; рег.№ *********/2009 г., издаден от Камарата на независимите оценители в България, за Т. С. Б., с оценителска правоспособност за недвижими имоти и рег.№ *********/2011 г., издаден от Камарата на независимите оценители в България, за Н. К. Ц., с оценителска правоспособност за земеделски земи и трайни насаждения.

Датата на възлагането на оценката фиксира края на периода от 12 месеца (от 15.09.2022 до 15.09.2023 г.) по § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, през който следва да са били сключени сделките, които могат да бъдат използвани като аналози при определянето на пазарните цени. Както беше посочено, искането за отчуждаване е направено с писмо вх. № 90-03-59/23.01.2025 г., а оценителският доклад е от 16.12.2024 г., т.е. той е представен малко повече от един месец преди да е направено искането за отчуждаване, поради което е актуален и отговаря на изискването по чл. 34, ал. 2, т. 3 от ЗДС оценката на имотите да е направена не по-рано от три месеца от датата на подаване на искането за отчуждаване.

След проверка по чл. 34, ал. 4 от ЗДС, министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на финансите, на основание чл. 34а, ал. 1 от ЗДС, със съвместен доклад до Министерския съвет, предложили на същия орган да разгледа и приеме проект на решение за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда – за изграждане на посочения национален обект по отношение на описаните в проекта на решение участъци. Към предложението били приложени и документи по чл. 34а, ал. 4 от ЗДС, одобрена финансова обосновка, проект на съобщение за средствата за масово осведомяване и проект на решение на МС. Започналата процедура по отчуждаване била надлежно оповестена по реда на чл. 34а, ал. 3 вр. ал. 6 от ЗДС. С приемане на оспореното решение размерът на паричното обезщетение, определено за всеки от отчуждаваните имоти, е изцяло съобразен с оценителския доклад.

Съдът намира обаче, че решението на Министерския съвет, в оспорената му част, противоречи на материалния закон, което обстоятелство води до неговата незаконосъобразност в тази част съгласно чл. 146, т. 4 от АПК и е основание за изменението му.

От представеният по преписката нотариален акт за покупко-продажба № 013, том ІV, дело № 356 от 01.09.2010 г. на русенски нотариус, се установява, че собственик на имот с № 017037 - нива, с площ 2.999 дка, в местността „Бранзалана“, по ПЗ на [населено място], община Русе, област Русе, е именно оспорващия. В колона № 8 „Име на собственика“, като собственик на отчуждавания имот е посочено: “ Б. Л. Б..“