Решение № 18529 от 15.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18529 гр. София, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20251110116326 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „***********“ ЕООД срещу „**********“ ЕАД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 1,46 лв., представляваща платени без основание месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилни услуги № ********** и №********** по фактура №******** за периода от 28.11.2021г. до 27.12.2021г.

Ищецът твърди, че е потребител на мобилни електронни съобщителни услуги съгласно договор № ************* с Приложение от 03.12.2021 г., сключен между него и „**********“ ЕАД. Твърди, че ответникът издал фактура № ********с период на фактуриране, респ. потребление на услугите, от 28.11.2021г. до 27.12.2021г., съдържаща МАТ за мобилни услуги ********** на стойност 11,49 лв. без ДДС и за № ********** на стойност 11,49 лв. без ДДС. След справки ищецът установил, че във фактурата са начислени общо 1,20 лв. без ДДС за МАТ в повече от договорените между страните цени за пакетите мобилните услуги, но заплатил пълната й стойност под страх от преустановяване доставката на мобилни услуги. В резултат на изложеното за ищеца възникнало вземане за надплатените 1,46 лв. с ДДС (1,22 лв. без ДДС), с които според твърденията му мобилният оператор го е ощетил. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „**********“ ЕАД, с който оспорва иска. Твърди, че действително между него и „***********“ ЕООД е сключено представеното от ищеца Приложение № 1 от 03.12.2021 г., като конкретните параметри относно тарифните планове се съдържали в приложение №2.

Всички суми били начислени правилно, съобразно предоговарянето на тарифния план.

Оспорва ищецът да е заплатил сумата по процесната фактура със съображението, че договорът между страните бил сключен за предоставянето на 2161 услуги, а наетият персонал в „***********“ ЕООД бил под 10 души, от където извежда изводите, че ищцовото дружество не е ползвател на всички услуги - предмет на договор, а същите били 1 ползвани от лица, които не са служители и/или не са свързани с ищеца. В тази връзка излага, че и сумата по процесната фактура била заплатена в брой от такова лице-ползвател на услугите на мобилния оператор, с което обосновава тезата си за неоснователност на кондикционната претенция на „***********“ ЕООД, доколкото патримониумът на дружеството не бил засегнат от плащането. Моли съда да отхвърли предявения иск.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Материалните предпоставки, включени във фактическия състав за възникване на съдебно предявеното вземане от неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 55, ал. 1 предл. първо ЗЗД включват: 1/ имуществено разместване, вследствие на което патримониумът на ищцовото дружество да се е намалил; 2/ обогатяване с увеличаване патримониума на ответното дружество; 3/ причинно-следствената връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника.

При съобразяване правилата за разпределение доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК и задължителните разяснения, дадени в ППВС № 1/28.05.1979г. с доклада си по делото съдът изрично е указал на страните, че в тежест на ищеца е да установи плащането на процесната сума в полза на ответника, а установяването наличието на основание за това е в доказателствена тежест ответника.

Безспорни между страните са следните обстоятелства: 1. наличието на договорни отношения между „**********“ ЕАД в качеството му на мобилен оператор и „*********** ЕООД в качеството му на клиент относно електронно-съобщителни услуги, предмет на договор № *************, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни услуги за № ********** и №**********; 2. издаването на фактура № ******** от мобилния оператор с период на фактуриране /респективно потребление на услугите 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г. съдържаща МАТ за мобилни за услуги за № ********** на стойност 11,49 лв. без ДДС и за №********** на стойност 11,49 лв. без ДДС; 3. плащането на сумата по фактурата, част от която е исковата сума. 4. обстоятелството, че по процесната фактура ответникът е издал кредитно известие №652959445 за сумата от 1,22 лв. без ДДС или 1,46 лв. с ДДС 5. обстоятелството, че във фактурата, издадена за предходния на процесния период, са начислени суми за МАТ с период на потребление 28.11.2021г.-27.12.2021г.

Спорът между страните е концентриран около правното значение на обстоятелството, че фактически платец на задължението по фактурата е трето лице, както и по въпроса за наличието на основание за имущественото разместване с исковата сума.

По първия от така очертаните спорни въпроси ответникът се домогва да докаже, че задължението по фактурата е било платено касово – в брой от трето лице-ползвател на мобилните услуги, предвид обхвата на договора (2161 услуги) и числения състав на персонала на ищеца (под 10 души). Не е спорно между страните, че плащането по процесната фактура е било в брой. При касово плащане от името на търговско дружество фактическият платец всякога е физическо лице, като не е задължително това лице да е законният представител или служител на задълженото юридическо лице. От тук от обстоятелството, че ищцовото дружество не представя касовия бон за плащането, не следва извод, че същото не е рефлектирало в имуществената му сфера, защото именно то е титулярът на задължението. В случай, че трето лице е платило от името на „Миноби“ ЕООД в патримониума на дружеството може да възникне друго задължение към това трето лицефактически платец, с основание и обем според вътрешните им отношения. Ето защо и макар по делото да не се установява кое физическо лице е платило задължението по процесната фактура съдът намира, че с плащането на стойността на включените в нея такси макар и косвено е засегнат патримониума на ищеца, с което се доказва наличието на първата от гореизброените материални предпоставки, включени във фактическия състав, от който възниква вземането за неоснователно обогатяване, а именно - обедняването на ищеца.

2

По втория от спорните въпроси съдът намира, че с издаването на данъчно кредитно известие ответникът адресира към данъчната администрация искане за намаляване на данъчната му основа за процесния период с исковата сума по реда на чл. 115, ал. 2 ЗДДС, с което извънсъдебно признава, че същата е била недължимо начислена. Това изявление съдът цени като извънсъдебно признание по реда на чл. 175 ГПК на неизгоден в контекста на повдигнатия пред съда правен спор факт от страна на ответника, а именно за обстоятелството, че цитираното кредитно известие е към процесната фактура и че с издаването му е признато, че сумата, за която се отнася по същата, е недължимо начислена.

Признанието на ответника намира надлежна опора в останалите доказателства, тъй като от никое от тях не се установява пълно и главно, че размерът на начислените такси съответства на уговореното между страните, че се касае за услуги, които реално са предоставени на ищеца, или че размерът на сумата по тази фактура е изчислен в съответствие с уговореното за исковия период. Наличието на промяна в тарифния план въз основа на Приложение № 1 от 03.12.2021 г. само по себе си не е достатъчно да обоснове извод в горния смисъл. Наред с изложеното, ответникът признава, че дължимата сума за исковия период е била начислена във фактурата за предходния, което е самостоятелен аргумент за основателност на предявения иск.

По така изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е основателен.

Като последица от уважаването на иска и по арг. от чл. 214, ал. 2 ГПК в полза на ищеца ще се присъди поисканата с молба-становище от 24.09.2025г. законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.

По разноските:

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има само ищецът „***********“ ЕООД, като от същия е представен списък по чл. 80 от ГПК, обективиран в молба-становище от 24.09.2025г, съгласно който се претендира присъждането на 150 лева за адвокатско възнаграждение и 50 лева за държавна такса. Съобразно дадените в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС разяснения, за да бъда присъдени в полза на някоя страна разноски, следва да бъдат представени доказателства, че такива са били направени. В настоящия случай по делото е представен договор за правна защита и съдействие от 12.09.2025г. с уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева. В договора е посочено, че сумата е платена в брой, при което същият служи като разписка за удостоверяване факта на плащането.

Възражението за прекомерност на този разход, макар и своевременно релевирано от насрещната страна, съдът намира за неоснователно с оглед на обстоятелството, че дори и делото да не се отличава с правна и фактическа сложност, подготовката на молбатастановище от 24.09.2025г. е отнела времеви и интелектуален ресурс на упълномощения от ищеца адвокат, чийто квалифициран труд следва да бъде справедливо възмезден, а сумата от 150 лв. се явява разумно и адекватно възнаграждение за предоставените правна защита и съдействие. Ето защо в полза на ищеца ще се присъдят претендираните разноски в пълнен размер.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД

РЕШИ:

ОСЪЖДА „**********“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул. „Кукуш“ № 1, да заплати на „***********“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ж.к. „**********“ бл. 22, вх. 2, ап. 8, на основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД сумата от 1,46 лева, представляваща получена от ответника без основание сума по Договор № ************* за месечни абонаментни такси (МАТ) по фактура №******** за периода от 28.11.2021г. до 27.12.2021г. за мобилни 3 услуги № № ********** и **********, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.11.2024г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 200 лева за разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4