Акт № 251 от 05.11.2026, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Шумен, 05.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Мирослав Г. Маринов

Членове:Ралица Ив. Хаджииванова

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Йоанна В. Мечкова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно гражданско дело № 20263600500244 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №7 от 14.01.2026г. по гр.д.№315/2025г., ВПРС е отхвърлил предявения от „ЕОС Матрикс“ЕООД-гр.София/със сегашно наименование „ЕОС Матрикс“ЕАД-гр.София/, срещу Д. А. А. и А. А. А., иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, за обявяване на относително недействително спрямо ищцовото дружество извършеното от първия ответник спрямо втория ответник разпореждане с недвижим имот чрез договор за дарение обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № ...............2022г. на нотариус с рег.№661, на собствения си недвижим имот, представляващ ГАРАЖ №10 със степен на завършеност „груб строеж“, построен въз основа на отстъпено право на строеж върху общинска земя УПИ IX от кв. 46 по плана на гр. Велики Преслав, заедно с правото на строеж, а съгласно скица от СГКК представляващ - СГРАДА с идентификатор № ***, с адрес: гр. Велики Преслав, ул.“.............№18, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ: 19 кв. м., предназначение: ХАНГАР, ДЕПО, ГАРАЖ, при съседи: ***, ***, като неоснователен.

Решението е обжалвано от ищцовото дружество изцяло. Сочи, че същото се явявало незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с тълкувателната практика на ВКС, по подробно изложени съображения. Съдът неправилно приел, че доколкото увреждащата сделка е била сключена преди датата на цедиране на вземанията, то 1 дружеството не следвало да се счита за увредено от сделката. Решението противоречало на приетото в ТР№2/2019г. на ОСГТК , според което цесионерът притежавал активна материалноправна легитимация за предявяване на иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД, ако увреждащата сделка или действие са извършени след като е възникнало вземането на първоначалния кредитор-цедент, но преди сключването на договора за прехвърляне на вземането. Били налице всички елемени от фактическия състав на чл.135, ал.1 от ЗЗД. Моли същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което заявената претенция с правно осонвание чл.135 от ЗЗД бъде уважена.Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Въззиваемият Д. А. А., чрез особения представител адв.П.Х. при ШАК, е депозирал отговор на въззивната жалба, с който взема становище по недопустимостта й-дружеството-жалбоподател се явявало нов правен субект, различен от ищеца в първоинстанционното производство, съответно по неоснователността й. Съдът правилно приел, че към момента на сключване на разпоредителната сделка, страните по нея не са знаели и предполагали, че в бъдеще едно трето лице ще стане кредитор и ще предяви отменителен иск. Нямало как да се приеме една правна фикция, която не била установена в закон, а именно, че към датата на сделката-08.07.2022г. ищецът имал качеството на „кредитор“ по смисъла на чл.135, ал.1 от ЗЗД. Поддържа становището си и в открито съдебно заседание.

Въззиваемата А. А. А. не е депозирала отговор на въззивната жалба в дадения срок.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

По силата на договор за потребителски паричен кредит №4946174 от 18.02.2022г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД-гр.София, в качеството на кредитор и Д. А. А., в качеството на кредитополучател, на А. бил предоставен кредит в размер на 40 000лв.. Съгласно погасителния план предоставеният заем следва да бъде върнат на 120 месечни вноски, всяка от по 452.26 лв. за периода 07.03.2022 г. – 07.02.2032г..

На същата дата, между „УниКредит Булбанк“АД и А. бил сключен и договор за овърдрафт №676/02715/R3363656, по силата на който, на А. бил отпуснат кредит в общ размер на 400.00 лв.. Вземането на кредитора по първия договор за потребителски кредит било прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 16.11.2022г.. Вземането по договора за овърдрафт също било прехвърлено на ищеца на 10.06.2024 г., по силата на договор за цесия.

За цесиите длъжникът е уведомен с връчване на препис от исковата молба.

Съгласно отразеното в нотариален акт за дарение на недвижим имот № ...............2022 г. на нотариус с per. № ............, на 08.07.2022г. Д. А. А. дарил на А. А. А. собствения си недвижим имот, представляващ ГАРАЖ№10, със степен на завършеност „груб строеж“, построен въз основа на отстъпено право на строеж върху общинска земя УПИ IX от кв. 46 по плана на гр. Велики Преслав, заедно с правото на строеж, а съгласно скица от СГКК 2 представляващ - СГРАДА с идентификатор № ***, с адрес: гр. Велики Преслав, ул.“.............№18.

Видно от представеното удостоверение за съпруга и родствени връзки №16/27.06.2025г., ищецът е син на А. А. А..

С решение №224/18.12.2025г. по гр.д.№225/2025г. на ВПРС, А. е осъден да заплати на ищцовото дружество 7808.79лв.-главница и 4605.82лв. възнаградителна лихва за падежирали вноски от 07.12.2022г.-07.03.2025г./от 10 до №37/ по по договора за потребителски паричен кредит №4946174 от 18.02.2022г./съгласно служебна справка, решението е влязло в законна сила/.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

Видно от обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум, депозирана е претенция с правно основание чл.135 от ЗЗД - за обявяване недействителността спрямо ищцовото дружество, на безвъзмездна сделка-дарение, извършено от Д. А. А. в полза на А.

А. А., обективирана в нотариален акт №..................2022г. на нотариус с рег.№................

Съгласно нормата на чл.135 от ТЗ, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако при извършването им последният е знаел за увреждането, като само при хипотезата на ал.3, когато действието е било извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора. Или за да възникне правото на иск по чл.135 от ЗЗД, следва да са налице няколко елемента: извършване на действие на длъжника, засягащо имуществото му, действието да уврежда кредитора, кредиторът да притежава вземане срещу длъжника и знание за увреждането. В настоящия случай с атакуваната сделка - дарение ответникът Д. А. А. се е разпоредил в полза на трето лице с имуществени права от своя патримониум без насрещна престация /предоставянето е безвъзмездно/, поради което е намалил имуществото си и по този начин е създал опасност кредиторът да не може да реализира вземането си чрез удовлетворяване от длъжниковото имущество. Доколкото същият се е разпоредил и в полза на свой възходящ, то в случая знанието за увреждането се предполага. По делото не се ангажираха доказателства оборващи тази законова презумпция.

По делото се установи също, че съществува парично вземане на ищцовото дружество от Д. А. А., произтичащо от договор за потребителски паричен кредит №4946174 от 18.02.2022г. и договор за овърдрафт №676/02715/R3363656 от същата дата, поради което и ищцовото дружество има качеството на кредитор.

Без значение е обстоятелството, че ищцовото дружество е придобило качеството кредитор по силата на договор за цесия с банката-кредитор от 16.11.2022г. по първия договор и 10.06.2024г.-по втория договор. Съгласно Тълкувателно решение №2/2019г., ОСГТК, цесионерът притежава активна материалноправна легитимация за предявяване на иск по чл. 135 ал. 1 ЗЗД, ако увреждащата сделка или действие са извършени след като е възникнало вземането на първоначалния кредитор – цедента, но преди сключването на 3 договора за прехвърляне на вземането, както безспорно е разглежданата хипотеза.

Съгласно постановките на соченото решение, правото да се обяви за относително недействителна увреждаща сделка или действие, извършени от длъжника, е материално преобразуващо право, което възниква ex lege, с осъществяването на определен фактически състав, включващ в хипотезата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД: съществуващо вземане, увреждащо удовлетворяването му действие или сделка на длъжника и от субективна страна - знание на длъжника, а при възмездност – и на третото лице съконтрахент – за увреждането, като всички елементи от фактическия състав на това преобразуващо право се отнасят към вземането, а самото право обслужва интереса на притежателя му от неговото удовлетворяване, без да е функционално свързано с други елементи от съдържанието на правоотношението между длъжник и кредитор. След като с реализиране на горепосочения фактически състав това материално право възниква за цедента и обслужва единствено интереса от събиране на вземането му, доколкото вземането е предмет на цесията, не и останалите права и задължения по правоотношението между длъжника и кредитора - цедент, то следва, че същото, в качеството на принадлежност - обезпечение в широк смисъл - е прехвърлимо по силата на цесията, обслужвайки събирането му, но в полза на цесионера, към който, с цесията, е преминал и интереса от удовлетворяването му. Със сключването на договора за цесия не възниква ново вземане, а вече възникналото само сменя титуляра си. Увреждащите сделка или действие имат този ефект спрямо „вземането”, независимо от личността на кредитора. Ако са били увреждащи за първоначалния кредитор, рефлектирайки върху способността на длъжника да го удовлетвори с притежаваното имущество, сделката или действието ще бъдат увреждащи и за последващия.

Искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е със санкционен за недобросъвестността на длъжника характер, поради което обективното знание на същия, че дължи, независимо кому, е достатъчно, след като и за настъпване на правните последици на цесията, в отношенията цедент – цесионер / за правоприемството помежду им / знанието на длъжника е ирелевантно.

Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в актове, постановени по реда на чл.290 ГПК, качеството кредитор е налице ако ищецът по иска твърди и съществуването на вземането му произтича от твърдените факти, като за действителността на вземането не е необходимо същото да е ликвидно и изискуемо или установено с влязло в сила съдебно решение. Извод за несъществуване на вземането може да се направи, само ако твърдяното вземане е отречено със сила на пресъдено нещо. А в случая твърдения и данни в този смисъл липсват. Напротив, видно от представеното решение №224/18.12.2025г. по гр.д.

№225/2025г. на ВПРС А. е осъден да заплати на ищцовото дружество 7808.79лв.-главница и 4605.82лв. възнаградителна лихва за падежирали вноски от 07.12.2022г.-07.03.2025г./от 10 до №37/ по договора за потребителски паричен кредит №4946174 от 18.02.2022г Тъй като вземането на кредитора към ответника е възникнало преди извършването на атакуваното дарение, в случая е неприложима разпоредбата на чл.135, ал.3 от ЗЗД, т.е. не е необходимо установяването на намерение за увреждане на кредитора, както у длъжника, така и у третото лице, с което той е договарял. Съдебната практика е еднозначна/ р-е 4

№422/20.03.2000г. по гр.д.№1469/99г.Vг.о./, че качеството кредитор се придобива не от момента, от който вземането е било съдебно признато, а от момента, от който е възникнала облигационната връзка.

В настоящия случай се установява и знание на длъжника за увреждането на кредитора, доколкото се приема, че длъжникът знае за увреждането когато знае, че има кредитор и действието му уврежда правото но кредитора /р-е № 639/06.10.2010г. по гр.д.№ 754/09г. ІV г.о./, а в настоящия случай са налице и двете предпоставки. Освен това, тъй като се атакува безвъзмездна сделка на длъжника, увреждането е налице поради самия факт на извършването й. Когато увреждащото действие е безвъзмездно, правно ирелевантно е дали лицето, с което длъжникът е договарял е знаело за увреждането.В случая и както бе посочено по-горе, дарението е извършено в полза на възходящ.

Разпечатката съдържа 32 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e643ffbb-e73f-4989-86c4-12ca18fcea7b