Решение № 1752 от 10.12.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1752 гр. София, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в заседание при закрити врати на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело № 20251100901455 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ от кредитора НЮ ГЛОБАЛ БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК:203230357 срещу Н. К. ФАБРИКА ЕООД, ЕИК: 202504410 за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност, евентуално – поради свръхзадълженост.

Молителят твърди да има от ответника изискуеми и непогасени парични вземания.

Счита, че ответникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, а при условията на евентуалност – твърди и да е свръхзадължен.

В производството молителят носи тежест да докаже следните факти и обстоятелства: съществуването на вземанията си към ответника по основание и размер, така както са посочени в молбата по чл. 625 от ТЗ, вкл., че те са парични, изискуеми и произтичат от търговска сделка по см. на чл. 286 от ТЗ, при осъществяване на търговската му дейност; че е налице състояние на неплатежоспособност на ответника, изразяващо се в невъзможност на последния да изпълни очертаните в чл. 608 ал. 1 от ТЗ вземания, начална дата на неплатежоспособността на дружеството; че ответникът има достатъчно имущество, с което да могат да се покрият началните разноски по см. на чл.629б ал.2 от ТЗ в производството по несъстоятелност, с оглед избягването на хипотезата на чл.632 ал.1 от ТЗ, съответно състояние на свръхзадълженост по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.

Ответникът, от своя страна, носи тежест да докаже следните факти и обстоятелства:

1/ че затрудненията му са временни или 2/ че има имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, тоест, че е в състояние да изпълнява задълженията си, възникнали от търговската му дейност.

1

На първо място, следва да се посочи, че ответникът като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2 ТЗ е сред лицата, спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност.

Същият, предвид заключението на вещото лице, е упражнял стопанска дейност с предмет производство и търговия на хартия и картон, вкл. на отпадъчна хартия и картон, като е регистриран по ЗДДС на 19.04.2013 година (дерегистриран на 01.09.2025 година).

На второ място, съдът намира за доказано и обстоятелството, че ищецът е кредитор, притежаващ изискуемо парично вземане по см. на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ - породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й. Този факт се установява от представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице и съдебно –счетоводната експертиза, което съдът кредитира като мотивирано, изготвено в обхвата на специални знания на вещото лице.

Видно от представените по делото договори, анекс, 19 броя фактури, издадени в периода 08.08.2022 година – 23.05.2024 година страните са са били обвързани от договори за доставка на отпадъчна хартия и картон - от 01.08.2022 г. и от 01.11.2022 година, ведно с анекс към него от 28.04.2023 година, сключени между „Н. К. Ф.“ ЕООД като Купувач и „Ню Глобал България“ АД като Доставчик. Договорите са сключени на основание § 9 от ПЗР на ЗУО и Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки, като доставчикът е поел задължение при ежемесечна договорка да достави и продаде на Купувача, договорено в рамките на капацитетните възможности на преработващото предприятие и складовата му база количество отпадъчна хартия и картон, съгласно Наредба 2 за класификация на отпадъците, а Купувачът се задължава да извърши съответно плащане. Съгласно чл. 8 от договора, цената за доставките по първия договор е в размер на 400 лева/тон и 300 лева/тон – по втория, а съобразно сключения анекс от 28.04.2023 година – доставчикът е следвало да достави и продаде на купувача около 80 тона отпадъчна хартия и картон на цена 200 лева/тон. Договорено е плащанията да се извършват чрез банков превод в 30-дневен срок след получаване на фактурата, а във всяка фактура е отразен конкретен падеж на плащане.

Според вещото лице, общият размер на издадените във връзка с договорите и представени по делото фактури е за 62 244,92 лева. Вещото лице е изчислило лихва за забава върху непогасените сумеи по фактурите, считано от уговорения падеж по всяка от фактурите, общо в размер на 16 424, 46 лева.

От представените и неоспорени от ответника кантарни бележки и протоколи към фактурите, се установява и че ищецът – продавач (доставчик) е доставил в уговореното количество и спецификации отпадъчна хартия на ответника. Същевременно, вещото лице, в резултат от извършени проверки в счетоводството на дружеството – ищец, наличните по делото доказателства и съответните справки в база данни НАП по отношение на ответника по молбата, е констатирало, че ответникът е ползвал данъчен кредит по 17 от представените фактури и е отразил в същите в дневника за покупки. Според трайно установената съдебна практика /вкл. Решение 46 от 6.04.2017 г. на ВКС, Първо гражданско отделение, по гражданско дело № 60140 от 2016 година по описа на Първо ТО на ВКС/, включването на една фактура в дневника за покупко-продажби на получателя на стоката и ползването на данъчен кредит по нея, представлява недвусмислено признание за съществуването на правоотношението по договор за търговска продажба на стоката. Признание за факта на доставката на стоката то би представлявало само ако между страните не съществува спор, че доставката е била или е следвало да бъде извършена преди или едновременно със съставянето на фактурата. В конкретната хипотеза, се установява, че 17 от фактурите са включени в счетоводството на ответника и в дневника за покупки за съответните периоди.

От друга страна, фактурите от 15.11.2022 година и тази от 23.05.2024 година, за които няма такива данни, са придружени от неоспорени и подписани от името на ответното дружество 2 кантарни бележки и протокол /л. 21-23 и л. 92-94/, които писмени доказателства установяват доставка на посоченото количество отпадъчна хартия.

Ето защо, анализът на горните доказателства в тяхната съвкупност и липсата на спор относно фактите във връзка с горните правоотношения, налага извод за това, че ищецът и ответникът са страни по договори за продажба на отпадъчна хартия, по които ищецът е изпълнил задълженията си да достави уговореното количество и вид стока по процесните фактури, а ответникът е останал задължен да заплати уговорената цена в цялост, в общ размер, посочен от вещото лице.

Следователно, доказа се в процеса, че задължението на ответника произтича от търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, тъй като договорите за продажба са сключени между търговци, при упражняване на търговската им дейност и съответно задължението на ответника да заплати на молителя сума в общ размер от 62 244,92 лева – главница и законна лихва от падежа по всяка фактура, което е възникнало във връзка с неизпълнението по тези договори, е от вида на тези, предвидени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, които могат да легитимират кредитора по него да иска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника.

По делото от ответника не се твърди, а и не се представят доказателства да е изпълнил възникналите в негова тежест задължения, поради което е установено, че молителят притежава срещу ответника изискуеми парични вземания, породени от търговска сделка по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ и съответно - притежава активна материалноправна легитимация на кредитор да иска откриване на производство по несъстоятелност спрямо ответника.

Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни основания за откриване на производство по несъстоятелност са следните имуществени състояния на длъжника: неплатежоспособност общо основание, приложимо спрямо всички видове длъжници и свръхзадълженост специално основание, приложимо спрямо капиталовите търговски дружества по смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ. В конкретния случай молителят са е позовал на наличието и на двете, предвидени в закона основания за откриване на производство по несъстоятелност – неплатежоспособност и свръхзадълженост, като неплатежоспособността е посочено като предпочитано основание. На първо място, следователно, следва да се изследва въпроса дали ответникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ.

Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане. Едновременно с това, за наличието на неплатежоспособност, предвид нормата на чл. 631 ТЗ, следва да се установи и че затрудненията на длъжника не са временни или че той не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите и именно това са причините за неизпълнението. След измененията с ДВ, бр. 105/2016 година, законът установява три презумпции за неплатежоспособност – по чл. 608, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ТЗ. В конкретния случай не е приложима тази по ал. 2 от ТЗ, но се установява втората презумпция – предполага се, че е неплатежоспособен онзи търговец, който е спрял плащанията, без значение дали по всички или само на част от изискуемите си задължения стига те да са от вида по изчерпателно изброените в чл. 608, ал. 1 ТЗ. Длъжникът е спрял плащанията, както на изискуeми парични задължения по търговски сделки /към молителя/, като последното плащане е извършил м.11.2022 година така и на публични задължения в размер на 155 560,69 лева – главница и лихви за просрочени задължения за данъци и осигуровки (чл. 162 ДОПК), като последното плащане по тях ответникът е извършил на 10.07.2024 година, което е видно от заключението по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като мотивирано, обективно и изготвено в обхвата на специални 3 знания на вещото лице. Презумпцята не е оборена в процеса.

На следващо място, се установи и че посочените задължения, както към молителя, така и публичноправните са изискуеми. По отношение на първите е настъпил падежът, конкретно определен по всяка от фактурите, а с оглед периода на възникване на публичноправните задължения и изтеклия срок за доброволното им погасяване – и тези вземания се установява да са изискуеми.

Неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл.

608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните си парични и други реално ликвидни активи, то е и извън волята на задълженото лице. Тоест, длъжникът следва да установи, че разполага с налични парични средства или непарични активи, които могат в кратък срок да се преобразуват в парични средства /при това на цена, близка до пазарната/, посредством които да покрие своите задължения и което да не доведе до преустановяване на търговската му дейност и засягане интересите на кредитори с още неизискуеми вземания.

Изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност се налага за отговор на въпроса дали същото е неплатежоспособно.

Най-голяма тежест в преценката за платежоспособността на длъжника са краткотрайните /текущи/ активи, които се категоризират на материални запаси /суровини и материали, незавършено производство, стоки и готова продукция, предоставени аванси/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 година/, краткосрочни инвестиции /акции, облигации, дялове и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е., за препродажба/ и парични средства /в брой или по банкови сметки/. Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 година/, участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства, при което за длъжника да са налице текущи постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване на краткосрочните, съответно текущите, задължения при едно действащо предприятие.