Присъда № 21 от 11.06.2024, Районен съд - Асеновград

МОТИВИ към присъда №21/11.06.2024г. по нчхд №158/23г. на АРС, ІІІ-ти н.с.

С подадена с вх. № 2695/23.02.2023г. от тъжителя К. А. М. от гр. Асеновград, обл. Пловдивска, частна тъжба против подсъдимата П. Б. М. от гр. Асеновград, обл.

Пловдивска, са били повдигнати обвинения за извършени престъпления:

-по чл.148, ал.1,т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК, а именно, затова, че на 29.12.2022 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, е казала нещо унизително за честта и достойнството на К. А. М. в негово присъствие, като го нарекла „смотаняк“, както и го е напсувала с израза „ще ти еба майката“, като обидата е била нанесена публично, - както и по чл.144, ал.1 от НК, а именно, затова, че на 29.12.2022 г. в гр.

Асеновград, обл. Пловдивска, се е заканила с престъпление против личността на К. А.

М. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

С подадената тъжба от страна на тъжителят К. А. М., молбата към нея и уточняващата такава с вх.№ 3144/06.03.2023 /лист 11 от съд.дело/, първоначално против подсъдимата са били предявени граждански искове възлизащи на общата сума от 1000лв. или както следва: за сумата от 700лв. представляващи обезщетение за причинени на тъжителя неимуществени вреди в резултат на твърдяното за извършено спрямо него на 29.12.2022г. престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК, както и за сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на твърдяното за извършено спрямо него на 29.12.2022г. престъпление по чл.144, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на извършване на деянията до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски. Въз основа на това, частния тъжител бе конституиран в качество и на граждански ищец по делото.

В процеса на водено наказателно производство, частния тъжител и граждански ищец К. А. М. се явява лично и заедно с упълномощения от него, като повереник адв.

Й. Д. от АК Пловдив.

В проведено на 25.03.2023г. заседание по делото, с допълнителна устна молба от страна на повереника на тъжителя /лист 46 от съд.дело/, бе изменен размера на сумата на всеки един от двата приети граждански иска, като техния общ сбор от 1000 лева бе завишен на 3 000 лева. В този смисъл, бе допуснато изменение на така предявените от частния тъжител К. А. М. против подс. П. Б. М. два граждански иска, както следва:

- за сумата от 700 лева на 1800 лева, представляваща обезщетение за причинени на тъжителя неимуществени вреди в резултат на твърдяното с частната тъжба за извършено спрямо него на 29.12.2022 г. престъпление по чл.148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, предмет на частната тъжба;

- за сумата от 300 лева на 1200лева, представляваща обезщетение за причинени на тъжителя неимуществени вреди в резултат на твърдяното с частната тъжба за извършено спрямо него на 29.12.2022 г. престъпление по чл.144, ал. 1от НК, предмет на частната тъжба, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от дата на двете деяния до окончателното им изплащане, като и отново бе приета претенцията на частния тъжител К. А. М. за присъждане на направените по делото разноски.

В процеса на водено наказателно производство, подсъдимата П. Б. М. се явява лично и заедно с упълномощеният от нея защитник адв. И. П. от АК Пловдив.

В хода на съдебните прения, адв. Й. Д. поддържа изцяло двете обвинения 1 против подсъдимата, така повдигнати с частната тъжба. Анализирайки събраните по делото доказателства, акцентирайки на съдържанието на представения по делото видеозапис, счита същите за доказани по несъмнен начин, поради и което подс. П. М. следва да бъде призната изцяло за виновна. По отношение на наказанията счита, че същите следва да се определят по справедливост. По отношение на гражданските искове, намира същите за доказани по основание и размер, като според повереника те следва да бъдат уважени изцяло, като това стане ведно със законната лихва от датата на причинените с тях увреждания.

Частният тъжител и граждански ищец К. А. М. не взема становище по отношение на вината, наказанията и предявените граждански искове.

В хода на съдебните прения, адв. И. П. в качеството на защитник на подсъдимата, изразява становище противоположно на повереника на тъжителя. След анализ на събраните по делото доказателства и акцентирайки на тези в полза на защитата, по същество счита, че обвиненията не са доказани по безсъмнен и категоричен начин, поради което подс. М. следва да бъде призната за невинна и оправдана. Обръщайки внимание и на представения по делото запис, повереника е становище, че на първо място същия не следва да се цени, тъй като е бил направен против волята на тъжителката и нейния съпруг. Според повереника, дори и да се вземе в предвид съдържанието на записа, то същия не съдържа отправени към тъжителя заплашителни изрази, още повече такива, които да се възбудили страх у него. В случай, че подсъдимата бъде призната за невинна и оправдана, то гражданските искове следва да бъдат отхвърлени. Алтернативно, ако съдът намери подсъдимата за виновна, то счита, че спрямо нея следва да намери приложение разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, като тя бъде освободена от наказателна отговорност и й се наложи административно наказание „глоба“.

Подсъдимата П. Б. М. не взема отношение за вината, като не отрича, че на въпросната дата е имало спречкване с тъжителя, но нито тя, нито нейния съпруг са търсили конфликта с него.

Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК всички доказателства по делото, обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите, както и писмените и веществени доказателства приложени по делото, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимата П. Б. М. е родена на 16.06.1982 г. в гр. Асеновград, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, с висше образование, работеща *, с ЕГН **********, с адрес по лична карта * и с настоящ адрес *

Настоящия адрес на който и живее подс. М. представлява четириетажна жилищна сграда, с по един апартамент на етаж, както и приземен етаж в който има отделни стаи и два гаража. Строежа на сградата се проточил през годините, като през 1981г. били построени приземния и първите два етажа от къщата, а останалите два етажа по-късно. От тогава апартамента на втория етаж и единия гараж, били собственост на свидетелите В.А. М. и А. Г. М., като те освен, че живеели в къщата, подържали двора и останалите общи части. Докато бил дете, при тях живеел техния син-тъжителя К. А. М.. От около десет години, апартамента на първия етаж се обитава от семейството на св. Н. Г. С., като те били собственици на втория гараж. След 2 извършено през 2010г. надстрояване на къщата, в апартамента на третия се установили св. Г.Х. М., съпругата му-подс. П. М. и техния син. Успоредно с апартамента, тяхна собственост била и една от стаите намиращите се в приземието. Впоследствие бил изграден и четвърти етаж на къщата, като след навършване на пълнолетие, там отишъл да живее тъжителя К. М.. Известно време след това, при него се установили да живеят св. Х.М.Д. и нейния малък син, дете от предходен брак. В резултат на съвместното съжителство с тъжителя К. М., св. Д. родила второ дете.

През пролетта на 2023г. родителите на тъжителя продали апартамента на втория етаж, като се преместили да живеят на друг адрес в гр. Асеновград. Докато живеели на ул.„Полковник Дрангов“ № 42 обаче, независимо от роднинската връзка със св. Г. М. /който се явявал техен племенник/ те имали известни претенции към него и семейството му. Част от тези претенции били финансови, касаещи приземната стая на св. Г. М. и произлизали от по-големия принос на родителите на тъжителя в първоначалния строеж на къщата. От друга страна, тъй като обитавали от много поотдавна къщата и подържали двора, те имали претенции и относно начина на ползването на някои от общите части, като се дразнели от вещите които семейството на техния племенник оставяло там. От трета страна, поради честото пускане на музика в апартамента на св.Г.Х. М., тъжителя и неговите родители имали претенции и относно спазване на режима за нощната тишина. От страна на св.Г. М. и съпругата му, имало възражения относно отглежданите от родителите на тъжителя котки на двора и тяхното допускане на стълбите. Въпреки роднинската връзка между хората, с течение на времето, тези взаимни претенции предизвикали напрежение между двете семейства, като това влошило и отношенията между тях. Родителите на тъжителя, чийто апартамент се намирал непосредствено под този на семейството на св. Г.Х. М., се дразнели от всеки шум, независимо дали той бил предизвикан от музика или от тропането на малолетното им дете. Въпреки забележките, живеещите на третия етаж си продължавали да пускат музика, но все пак се стараели да спазват определения след 22.00 часа режим за нощна тишина. От своя страна, родителите на тъжителя продължавали на хранят котките на двора. Тъжителят К. М. бил в течение на всичко случващо се в къщата, като той самия изпитвал неприязън към членовете на семейството на подс. П. М.. Макар и да не бил оправомощен от никой за това, тъжителят М. пък имал претенции за начина на паркиране на колите отвън на улицата, като си позволявал да отправя забележки към съседите. Поведението и отношенията между живущите в къщата станали доС.ие и на св. Д., но с течение на времето, тя приела нещата такива каквито са.

На 29.12.2022г. около 20.00 часа, св.Г.Х. М. и съпругата му-подс. П. М. си били в къщи, където звучала музика от канал пуснат на телевизора. По същото време, тъжителят и цялото му семейство се прибрали от гр. Пловдив. Още с прибирането си в къщи, тъжителят и св. Х. Д. чули звука на музиката идваща от апартамента под тях.

Нивото на звука, възприето като високо, подразнило тъжителя и св. Д., но на първо време те не предприели никакви действия. След като станало 22.00 часа, а музиката не спирала, тъжителя решил, че трябва да „вземе нещата в свои ръце“, като слезе на долния етаж и да направи забележка на живущите там. Познавайки много добре характера на подсъдимата и на нейния съпруг, наред с влошените отношения и съмненията за употреба на алкохол, тъжителят имал и определени представи, каква може да е ответната им реакция. Отчитайки тези обстоятелства, тъжителят решил освен забележката, да направи и запис чрез мобилния си телефон, който да използва при необходимост като доказателство. След като взел в ръка телефона си, тъжителят 3 слязъл по стълбите на площадката на третия етаж, където започнал да удря по входната врата на апартамента на Г. и П. М.и. Шума предизвикан от тъжителя М. бил възприет от намиращите се вътре хора, като вратата била отворена от св. Г. М..

Тъжителят бил озлобен, като виждайки св. Г. М., най-напред го запитал „Какви са те“, а в последствие го упрекнал, като му заявил, че са ниско интелигентни. Св. Г. М. бил облечен само по-бельо, като изненадан и неподготвен за тази среща с братовчед си, нямал време за реакция. Тъжителят знаел, че св. Г. М. има онкологично заболяване и е претърпял операция свързана с отстраняване на бъбрека, като актуалното му съС.ие изисквало от него най-малкото да въздържа от преки физически контакти с хората. По тази причина въпреки, че тъжителя явно го предизвиквал, св. Г. М. бездействал.

Липсата на реакция, мотивирало тъжителя да започне да се заяжда и да провокира св.

Г. М., като на няколко пъти му казал „Тебе те е страх от мен“ и „Хайде удари ме“, както и му заявил, че нищо не може да му направи. Шума от предизвиканата от тъжителя разправия, бил възприет, както от неговите родители, а така и св. Н. С., които трима също се намирали в домовете си. Караницата ги мотивирала да излязат на стълбите, за да разберат какво се случва навън. Първа излязла св. В.А. М. и след като разпознала гласовете на разправящите се, тръгнала към източника по стълбите нагоре.

Разправията идваща от горния етаж, станала причина да излезе и св. Н. С., която също поела нагоре. Същото направил и св. А. Г. М., който с известно забавяне, излязъл и тръгнал след съпругата си. Шума от същата разправия станал причина и св. Х. Д. да излезе на площадката на четвърти етаж, като тя обаче тръгнала надолу.