Решение № 46 от 07.02.2023, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Видин, 07.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ НО, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниел Ив. Цветков при участието на секретаря Полина Ст. Въткова като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно наказателно дело № 20221320201058 по описа за 2022 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от К. О. К., ЕГН: ********** с адрес: гр. Видин, ж.к. „Крум Бъчваров 13“, вх. “Д“, ет. 8, ап. 103,и адрес за призоваване гр. Видин, ул. „Васил Левски“ №8, вх. „Б“, ап.

30, ет. 5 против Наказателно постановление № 21 – 0953 - 000670/14.05.2021 г. на Началник сектор към ОДМВР Видин, Сектор „Пътна полиция“ Видин, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания както следва: на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от Закон за движение по пътищата “глоба“ в размер на 3000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено нарушение по чл. 104Б,т. 2 от Закон за движение по пътищата; на основание чл. 185 от Закон за движение по пътищата „глоба“ в размер на 20 лв. за извършено нарушение по чл. 5, ла. 1, т.

1 от Закон за движение по пътищата.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, представлява се от процесуален представител. Моли за отмяна на обжалвания акт като неправилен и незаконосъобразен. Оспорва описаната фактическа обстановка.

Твърди, че на описаното в процесното НП кръстовище не е бил извършван „дрифт“. Изтъква се, че липсват данни за преднамереност в извеждането на автомобила извън контрол, както и за застрашаване движението, живота и здравето на хората.

Представител на ответната страна се явява в съдебно заседание. По същество моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Изтъква, че е безспорно доказано вмененото нарушение, неговото авторство и вина. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

1

От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното:

На 06.05.2021г. в 23:25 ч. в гр. Видин, по ул. „Христо Ботев“ К. К. управлявал лек автомобил БМВ с рег. Номер М8001 ВР, собственост на Методи Валентинов Тодоров с ЕГН: **********, като на кръстовище с ул.

„Широка“ предприел маневра завиване на ляво като извел автомобила извън контрол чрез презавиване, като по този начин довел МПС до загуба на сцепление на задните гуми.

Бил съставен АУАН серия GA № 369487 за нарушения по чл.104Б, т. 2 и чл. 5,ал. 1,т 1 от ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал без възражения и получил препис от него.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с констатираните нарушения на чл. 104Б,т. 2 и чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП като на основание чл. 175а, ал. 1 пр. 3, от Закона за движение по пътищата е наложена „глоба“ в размер на 3000 лева и лишаване от правоуправление за срок от 12 месеца и на основание чл.185 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 20 лв.

Изложената фактическа обстановка Съдът прие за установена въз основа на събраните по делото материали по административнонаказателната преписка, както и гласните доказателства - разпита на свидетеля В. А. – съставил АУАН. Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват. Показанията на актосъставителя следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Същият не се е намирал в някакви особени отношения с жалбоподателя и не извлича ползи от твърденията си, при което за съда не съществува основание за съмнение в достоверността на неговите показания.

От съществено значение за изясняването на делото са показанията на свид.

А., който по същото време, изпълнявайки служебните си задължения, е бил на стоянка на ул. „Широка“, срещу магазин „Виденов“. Актосъставителят лично е възприел поведението на водача като умишлено поднасяне на автомобила в ляв завой и загуба на сцепление на задните гуми. Същият свидетелства за подаване на газ преди извършване на маневрата. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочените гласни доказателства са пряко относими към мястото, начинът и времето на извършената проверка. Противоречие в така посочените гласни доказателства не се наблюдава, като същият описва застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от протеклите събития е станал непосредствен очевидец. Не се установява превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си.

Настоящият съдебен състав не дава вяра на показанията на разпитания свидетел В. Вълчев – съсед на жалбоподателя и лице, което е бил пътник с него в автомобила към момента на деянието в частта, отнасяща се до формалното отричане относно направения „дрифт“ от страна на жалбоподателя. Показанията на свид. Вълчев в тази част остават изолирани 2 от другите събрани по делото доказателства и изцяло се опровергават от показанията на актосъставителя А., чиито показания съдът кредитира по-горе.

В събраните по делото доказателствени материали не се наблюдава противоречие относно мястото, времето и начинът на извъшване на нарушението. Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН и НП, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на противното. В конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН. При непосредствения си разпит пред съда потвърди с детайли, отразената в АУАН фактическа обстановка, която е възприел лично и непосредствено. Поради изложеното съдът намира, че са налице основания да се даде пълен кредит на доверие на показанията на актосъставителя при съставяне на АУАН.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушенията, визирани в ЗДвП, за които е санкциониран по административен ред.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – физическо лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Владимир Герасимов – Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Видин, който към дата 06.05.2021 г. е бил оправомощен да издава НП със Заповед № 8121з – 515/14.05.2018г. Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е "обвинен" и срещу какво да се защитава. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при 3 реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него. Жалбоподателят не можа да ангажира никакви доказателства, които да обосноват извода, че отразената в акта фактическа обстановка не отговаря на действителната. Напротив - същата се подкрепя от показанията на разпитания в хода на делото актосъставител А. и другите писмени доказателства приложени по делото.

При правилно установена фактическа обстановка, правилно е приложен материалния закон. Съгласно вменената за нарушена норма на чл. 104Б, т. 2 ЗДвП водачите нямат право да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Съдебната практика обаче е последователна в разбирането, че пътят се използва за други цели освен в съответствие с предназначението му, когато с МПС се извършват такива действия, операции, техники и маневри, които са непривични и неприсъщи на МПС, което извършва движение с цел превоз на пътници и товари. Според трайната практика на Административен съд Пловдив такива действия, които сочат на използване на пътя не по предназначение са: форсиране на двигателя и рязко подаване на газ, последвано от умишлено въртене на гуми или презавиване и извършване на кръгови движения с МПС; съзнателно блокиране движението на колелата на МПС; преднамерено извеждане на МПС от сцепление, което води до поднасяне и отклонение на предната или задната му част от равнината на движение (в ляво или дясно) и необходимост водачът да предприеме резки маневри, за да овладее контрола върху него. Разглеждани в тяхната съвкупност тези действия представляват т. нар. "дрифт", като еманация на използването на пътищата не по предназначение. В този смисъл са Решение № 2015 от 28.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 2076/2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1949 от 22.10.2021 г. по к. адм.н. д. № 1930/2021 г. на XXIII състав на Административен съд Пловдив, Решение № 1940 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1509/2021 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1932 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1768/2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1288 от 23.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1118/2021 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 37 от 07.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2405/2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2038 от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 1970/2020 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 386 от 22.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3031/2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 126 от 18.01.2021 г. по к. адм.н. д. № 2663/2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 315 от 12.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3201/2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 386 от 22.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3031/2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2287 от 10.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 2649/2020 г. на XXIII 4 състав на Административен съд – Пловдив.

"Дрифтът“, като комбинация от гореизложените техники и действия е типичната хипотеза на приложното поле на чл. 104Б, т. 2 от ЗДВП, но трайната практика е също така категорична, че деянието би било съставомерно, ако се установи ползване на пътя не по предназначение за придвижване от едно място до друго, независимо: дали са изпълнени всички техники, характерни за дрифта, дали изпълнението им е успешно и професионално и дали МПС разполага със здравината, мощността и оборудването за дрифтиране. Така Решение № 1216 от 16.06.2021 г. по к. адм.н. д. № 946/2021 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 931 от 10.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 613/2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.

Следва обаче да се проведе разграничение между използване на пътя не по предназначение и използване на пътя за придвижване при груби нарушения на правилата на ЗДвП. Във втория случай, колкото и грубо да е нарушението на ЗДвП, дори и да осъществява състав на престъпление, щом пътя е използван по предназначение за придвижване от едно място до друго, деянието би осъществявало друг състав на нарушение или престъпление, но би било несъставомерно по чл. 104Б, т. 2 ЗДвП. Типични примери за гореизложеното са управление на МПС с много висока скорост, след употреба на алкохол, на технически неизправно МПС, без правоспособност на водача или при пренебрегване и на най-елементарните правила за безопасност на движението.