Решение № 238 от 08.07.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Шумен, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ростислава Янк. Георгиева при участието на секретаря И.Й.Д. като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно наказателно дело № 20263630200349 по описа за 2026 година

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, №11554018 от 21.08.2025 год., издаден от ОД на МВР – Шумен, с който на Н. С. П., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева с равностойност 102.26 евро на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени електронния фиш.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично. От негово име, чрез упълномощен представител е депозирана писмена молба, в която излагат становище по съществото на спора и молят издадения електронен фиш да бъде отменен.

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата, като моли деянието, предмет на обжалвания електронен фиш да бъде преквалифицирано, като отпадне квалификацията за повторност.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища 1 на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Лек автомобил марка „Мицубиши Аутлендър“ с рег. №ОВ9749ВТ на 21.08.2025 год. се движел в област Шумен, по път I-7, км.119+000. В района до фирма Ставрополу в 02.30 часа, където с пътен знак В-26 било въведено ограничение на максимално разрешената скорост за движение от 60 км/час, посоченият автомобил се движел със скорост 89 км/ч /след отчетен толеранс от 3 км(%)/. Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство №00209D32D447. Било установено, че собственикът на автомобила Д.Г.П., с ЕГН********** е починал на 12.01.2024 год., а негови наследници са съпругата му Н. С. П., дъщеря му М.Д. П. и сина му Г.Д.П., като последният се е отказал от наследството, оставено от баща му. След установяване собствеността на автомобила бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с мобилно автоматизирано техническо средство серия К, №11554018 от 21.08.2025 год., издаден от ОД на МВР – Шумен, с който на Н. С. П., с ЕГН**********, с постоянен адрес:

************** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева с равностойност 102.26 евро на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП. Същият е бил връчен на жалбоподателя на 02.02.2026 год.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото и присъединени на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства, както и на предявения видеозапис, посредством възпроизвеждане чрез техническо средство.

При преценка на представените по делото и предявени на страните записи от камери съдът съобрази обстоятелството, че същите следва да се третират като веществено доказателство по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК. Същите имат качеството на предмет, върху които има следи от нарушението, поради което без съмнение може да бъдат използвани. В тази връзка съдът съобрази константната съдебна практика на ВКС по този въпрос, съгласно която случайно създадените фотоснимки, диапозитиви, кинозаписи, видеозаписи и пр., които отразяват или съдържат информация за обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, могат да се ползват като веществено доказателство по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК и не бива да се смесват със съответните веществени доказателствени средства, визирани в разпоредбата на чл.125, ал.1 от НПК. При възпроизвеждане на същите бе установено, че автомобилът, собственост на жалбоподателя се движи по посочения пътен участък като се приближава към камерата за видеозаснемане, както и че регистрационния номер на същия е ОВ9749ВТ.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение извън населени места е 90 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се 2 сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата – 21.08.2025 год., в 02.30 часа лек автомобил марка „Мицубиши Аутлендър“ с рег.

№ОВ9749ВТ се е движел по път І-7, като в района на км.119+000 до фирма „Ставрополу“, в зоната на действие на пътен знак В-26, въвеждащ ограничение за скоростта на движение до 60 км/час, се движел със скорост от 92 км./ч.

Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство с №00209D32D447. Системата е заснела и записала скорост на движение на автомобила 99 км/ч., като след приспадане на допустимото отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се счита 89 км/ч. По делото като писмено доказателство са представени ксерокопия на снимки и видеозаписи, изготвени чрез системата за видеоконтрол, от които става ясно, че посочената скорост е била засечена на 21.08.2025 год. в 02.30 часа, както и че превозното средство се движи в посока към автоматизираното техническо средство, а регистрационния номер на моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост е ОВ9749ВТ. Доколкото посочените снимки и видеозаписи са изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същите се явяват веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП.

Съдът намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя, изложени в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на яснота относно конкретния пътен знак, въвеждащ ограничението на скоростта и неговото местоположение към датата на извършване на нарушението. В самия електронен фиш по ясен и категоричен начин е посочено, че нарушението е извършено в зоната на действие на пътен знак В-26. От представената като доказателство по делото схема на пътен участък се установява, че към датата на извършване на нарушението – 21.08.2025 год. на посоченото место действително се намира пътен знак В-26, въвеждащ ограничение в скоростта на движение до 60 км./час. С оглед на изложеното се налага извода, че автомобилът на жалбоподателя се е движел с посочената скорост от 92 км/ч. и то в рамките на ограничението, въведено с пътен знак В-26, при което следва да се приеме, че наказващият орган правилно е издирил и посочил законовата разпоредба, която е била нарушена виновно, а именно чл.21, ал.2 от ЗДвП.

Съдът намира за неоснователни и твърденията, свързани с недостатъчна индивидуализация на мястото, където е извършено нарушението. Видно от самия електронен фиш в същия по ясен и категоричен начин е посочено, че нарушението е извършено в област Шумен, по път I-7, км.119+000, до фирма Ставрополу. В същото време, въпреки, че в електронния фиш не е посочена посоката на движение на автомобила същата се установява от предявения на страните запис от камера, от който е видно, че автомобилът се приближава към камерата за видеозаснемане и се движи в посока гр.Бургас.

Съдът не кредитира и твърдението, изложено в жалбата, свързано с недоказаност 3 годността и законосъбразното използване на средството за измерване на скоростта. Видно от текста на обжалвания електронен фиш в същия по ясен и категоричен начин е посочено, че нарушението е установено с автоматизирано техническо средство с №00209D32D447. В същото време от представения като писмено доказателство по делото Протокол от проверка №157-СГ-ИСИС/21.11.2024 год. и писмо рег.№869000-2833/04.03.2025 год. от Български институт по метрология се установява, че използваното средство за измерване с №00209D32D447 представлява видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „MultaRadar SD580“ и че системата за видеоконтрол е одобрена и проверена от 25.10.2024 год. до 21.11.2024 год. и същата е регистрирала грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч. в рамките на 3 км/ч. и 3% над 100 км./ч. Посоченият толеранс от 3 км./ч е бил приспаднат от отчетената от техническото средство скорост от 92 км./ч, като в електронния фиш по ясен и категоричен начин е посочено, че на жалбоподателката се налага наказание за скорост от 89 км./ч.

Съдът намира, че при установяване на нарушението и съставяне на електронния фиш е била спазена предвидената в ЗДвП процедура, като техническото средство, с което е извършено заснемането и засичането на скоростта е работило съобразно изискванията, въведени с Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, Издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 год.

Съдът намира за неоснователни и твърденията на жалбоподателя, изложени в представените по делото писмени бележки, свързани с неправилно ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателката за посоченото нарушение. Според разпоредбата на чл.188, ал.1, изр.първо от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Според второто изречение на същата разпоредба, собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. По аргумент от противното, ако собственикът посочи на кого е предоставил МПС, то предвиденото за нарушението наказание се налага на посоченото лице, на което то е било предоставено. Когато нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство или система, какъвто е настоящия казус, то посочването следва да стане с писмена декларация, която да съдържа данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Видно от приложената по делото справка за собственост, собственик на процесното МПС „Мицубиши Аутлендър“ с рег. №ОВ9749ВТ е било лицето Д.Г.П., с ЕГН**********, което е починало на 12.01.2024 год.. От приложеното като писмено доказателство по делото Удостоверение за наследници изх.№0034/29.04.2026 год. се установява, че негови наследници са съпругата му Н. С. П., дъщеря му М.Д. П. и сина му Г.Д.П., като последният се е отказал от наследството, оставено от баща му, видно от Заявление за отказ от наследство рег.№14409/29.02.2025 год. С оглед на изложеното и доколкото се налага извода, че собственици на оставеното от П. наследство са съпругата му и неговата дъщеря, то правилно електронният фиш е бил съставен на 4 жалбоподателката Н. С. П. и то в качеството й на собственик на автомобила. По делото липсват доказателства същата да се отказала от наследството, оставено й от покойния й съпруг, като от последната не е била подадена и декларация по смисъла на чл.188, ал.5 от ЗДвП /в сила към датата на извършване на нарушението/, в която да е посочил лице, което е управлявало автомобила на посочената в електронния фиш дата. Следователно от всичко изложено по-горе са налага извода, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката в качеството й на собственик на автомобила, с който е било извършено нарушението. Ирелевантно към настоящия въпрос е обстоятелството, че дъщерята на починалото лице Д.Г.П. също е наследник на автомобила, респективно негов съсобственик. Както бе посочено по-горе липсват данни, а и жалбоподателката не твърди да се е възползвала от възможността, предвидена в чл.189, ал.5 от ЗДвП /в сила към датата на извършване на деянието/, в 14-дневен срок да представи писмена декларация с данни, че някой от другите наследници е лицето, ползвало автомобила, респективно извършило нарушението, ведно с копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Законодателното разрешение това действие да е поставено в тежест на собственика е в съответствие с целта на ЗДвП, а именно да се ангажира отговорността на действителния извършител на нарушението, като същият бъде издирен и посочен от собственика на автомобила. В същата насока е и практиката на ШАС по сходни случаи и по-конкретно Решение №786 от 07.05.2026 год. по КАНД №179/2026 год. по описа на Административен съд-Шумен и др.