Решение № 119 от 27.02.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Видин, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20231320101922 по описа за 2023 година

Делото е образувано по исковата молба на Т. С. Т. от гр. *************, Е Г Н **********, с която против Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи - Видин, с адрес: гр. Видин, ул. „Цар Симеон Велики“ № 87 е предявил искове по чл.181 ал.1 вр. с чл.142 ал.1 от ЗМВР и по чл. 86 от ЗЗД.

Твърди се, че със заповед № 8121К-5393 от 30.12.2016 г. Т. С. Т. е назначен като държавен служител на длъжността главен юрисконсулт при ОД на МВР - Видин, като същият е встъпил в длъжност на 03.01.2017 г.

Сочи се, че съобразно чл.181 ал.1 ЗМВР на служителите на МВР се осигурява ежемесечно храна или левовата й равностойност. Със заповед №81213-1464/31.12.2019 год., на Министъра на вътрешните работи за 2020 г. е определена левова равностойност на храната на служителите на МВР в размер на 120 лв. месечно. Със заповед № 81213-1410/ 30.12.2020г., на Министъра на вътрешните работи за 2021 г. е определена левова равностойност на храната на служителите на МВР в размер на 120 лв. месечно. Със заповед №81213-1723/31.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи за 2022 г. е определена левова равностойност на храната на служителите на МВР в размер на 120 лв. месечно. Със Заповед №81213130/31.01.2023 г., на Министъра на вътрешните работи е определена левовата равностойност на храната на служителите на МВР за периода от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г. в размер на 120 лв. месечно, като същата заповед е изменена със Заповед № 81213-1400/05.09.2023 г. на Министъра на вътрешните работи, като за периода след 01.08.2023 г. размерът на определената левова 1 равностойност на храната е в размер на 200 лв. месечно.

Поддържа се, че с решение № 227/28.05.2021 г. на ВРС по гр. дело № 1761/2020 г. ВРС, влязло в сила, ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 4320 лв. – главница, представляваща неизплатена левова равностойност на неосигурената храна за периода от 01.09.2017 г. до 31.09.

2020 г., ведно със законната лихва. Въпреки осъдителното решение ответникът продължил да не изпълнява законовите си задължения по чл. 181 ал.1 ЗМВР да осигурява ежемесечно храна или левовата и равностойност на ищеца за последващите периоди, а именно от 01.10.2020 г. до 30.09.2023 г. включително.

След допуснато изменение се иска от съда да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер от 4480 лв., представляваща левовата равностойност на неосигурена на ищеца храна за периода от 01.10.2020 год. до 30.09.2023 год. включително, както и сумата от 694.37 лв. - мораторни лихви върху ежемесечните плащания от падежа на всяко едно от задълженията /кР. на съответния месец/ до датата на предявяване на настоящия иск-28.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяването на исковата молба до окончателното изпълнение на задължението.

Претендират се направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който исковата претенция се оспорва по основание и размер. Не оспорва, че през исковия период ищецът се е намирал в служебно правоотношение с ОД на МВР- Видин,в качеството му на главен юрисконсулт. Подържа се ,че поради тази причина не попада в кръга на лицата ,на които се дължи допълнително възнаграждение за полагаща се безплатна храна,съобразно Наредба № 8121з105/26.01.2023 г. и Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г..

Отделно и при евентуалност се твърди,че претендираната сума е изплатена ,тъй като компенсацията за безплатна храна е предвидена като част от месечното трудово възнаграждение и получавайки същото по този начин е изплатена.Подържа се и че съгласно Наредба № 8121з-773/01.07.2015 г. осигуряването на храна не са дължи по време на ползване на всички видове отпуски,поради което се оспорва размера на дължимата сума.

По делото са събрани писменни доказателства, назначена и изслушана е съдебно- счетоводна експертиза.

Съдът, като съобрази доводите на страните и ангажираните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е налице спор, че през исковия период от 01.10.2020 г. до 30.09.2023 г. ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника,като главен юрисконсулт,което е видно и от ангажираните копия от заповед № 8121К-5393 от 30.12.2016 г. ,с която е е назначен като държавен служител на длъжността главен юрисконсулт при ОД на МВР - Видин, 2 заповед № 8121К-5372 от 17.06.2022 г.,с която е преназначен на тази длъжност,както и копие от служебна книжка .

Няма спор,че месечният размер на паричната сума за храна в частта на процесния период от 01.10.2020 г. до 01.08.2023 г. е в размер на 120 лв.,а след 01.08.2023 г.,на основание Заповед № 81213-1400/05.09.2023 г. на Министъра на вътрешните работи, размерът на определената левова равностойност на храната е в размер на 200 лв. месечно.

Безспорно е също така и че същата се изплаща на служителите, на които се дължи, заедно с основното месечно възнаграждение, чийто падеж е последният ден на месеца, за който се дължи възнаграждението /на текущия месец/.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:-в случая с оглед позицията на ответника спорен момент е дали ищецът попада в кръга на лицата,на които се дължи допълнително възнаграждение за полагаща се безплатна храна,съобразно Наредба № 8121з105/26.01.2023 г. и Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г..

С изменението на ЗМВР, обн. ДВ бр. 14/20.02.2015г, в сила от 1.04.2015г, в чл.142 ЗМВР са въведени съществени структурни промени в организацията на МВР и съответно в статута на служителите, работещи в системата на МВР, като са обособени три отделни категории служители:

1.държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението;

2.държавни служители;

3.лица, работещи по трудово правоотношение

В ал. 2 от същата разпоредба е указано, че статутът на държавните служители по ал. 1 т. 1 се урежда с този закон,а в ал. 4 - на тези по ал. 1, т. 2 се урежда със ЗДържСл,като в нормата е отбелязано,че статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител и с чл. 56, чл. 151, ал. 1 и 7, чл. 156, ал. 4, чл. 181, ал. 3, чл. 182, чл.

185, ал. 1, чл. 186а, чл. 190, ал. 2, чл. 191 и 233 от този закон.

Същевременно в ПЗР на същия изменителен закон са приети § 85 , § 86 и § 87, като е посочено следното:-с § 85 на ПЗР е посочено, че разпоредбите на ЗДСл се прилагат за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2, чието служебно правоотношение е възникнало след 1 април 2015 г. С § 86 /в сила от 1.04.2015г - ДВ бр. 14/2015г/ е посочено, че "за държавните служители в МВР, заемащи длъжности за държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 2, чиито служебни правоотношения не са прекратени към 1.04.2015г, се прилагат разпоредбите на действащото законодателство за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 до прекратяване на служебните им правоотношения.С § 87.

(В сила от 01.04.2015 г.) Държавните служители по § 86 могат да бъдат преназначавани и временно преназначавани на вакантни длъжности за държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 при условията и по реда на Закона 3 за Министерството на вътрешните работи.

От изложеното следва, че с оглед заеманата от ищеца длъжност на юрисконсулт, същият има статут на държавен служител в хипотезата на чл.

142, ал. 1, т. 2 ЗМВР и е приравнен по статут на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 на ЗМВР,като от това следва, че ищецът може да се ползва от привилегиите, които законът предоставя на държавните . служители полицейски органи и органи по пожарна безопасност.

Разпоредбата на ал. 4 на чл. 142 следва да се тълкува и прилага в полза на ищеца, като във връзка с чл.181 от ЗМВР,в частност ал.3, се осигурява правото на безплатна храна и съответно левовата й равностойност, В допълнение може да се посочи и това, че правният статут на служителите в МВР от категорията на чл. 142, ал. 1, т. 2, към които се отнася и ищецът, се урежда както от ЗДСл, така и от специалния закон.Това следва от нормата на чл. 1 ЗМВР, определяща предметния обхват на закона, като урежда принципите, функциите, , дейностите, управлението и устройството на МВВР и статута на служителите в него,което дава основание останалите разпоредби на Закона да се тълкуват във взаимовръзка. Така разпоредбата на чл. 142, ал. 4 ,съгласно която статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител , следва да се тълкува във връзка с чл. 1 ЗМВР. Или, общите разпоредби на ЗДСЛ могат да намират приложение само доколкото липсват изрични специални правила в ЗМВР, които биха дерогирали общия закон.

Изключването на служителите по т. 2 на чл. 142 изцяло от приложното поле на ЗМВР е в противоречие на основните принципи на управление на държавната служба в МВР, посочени в чл. 141.

Във връзка с изложеното по горе издадените въз основа на законовата разпоредба на чл.181 от ЗМВР наредби : Наредба № 8121з-773/1.07.2015г за условията и реда за осигуряване на храна или левовата равностойност на служителите на МВР, както и Наредба № 8121з-105/26.01.2023 г. и Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г. са относими и към служители по чл.142 ал.1 т.2 от ЗМВР,като следва да се отбележи обстоятелството ,че законът не делегира на МВР да определя кои са субектите-носители на правото да получат храна или парична равностойност, а е възложено единствено да се определи редът и условията за предоставянето на храна и други доволствия, визирани в чл. 181, ал. 1-ал. 3 ЗМВР.

Въз основа на наредбата от Министъра на вътрешните работи са издадени заповеди,касаещи лицата по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗМВР, с които:със заповед №81213-1464/31.12.2019 год., на Министъра на вътрешните работи за 2020 г. е определена левова равностойност на храната на служителите на МВР в размер на 120 лв. месечно; със заповед № 81213-1410/ 30.12.2020г., на Министъра на вътрешните работи за 2021 г. е определена левова равностойност на храната на служителите на МВР в размер на 120 лв. месечно;със заповед №81213-1723/31.12.2021 г. на Министъра на вътрешните 4 работи за 2022 г. е определена левова равностойност на храната на служителите на МВР в размер на 120 лв. месечно; със заповед №81213130/31.01.2023 г., на Министъра на вътрешните работи е определена левовата равностойност на храната на служителите на МВР за периода от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г. в размер на 120 лв. месечно, като същата заповед е изменена със заповед № 81213-1400/05.09.2023 г. на Министъра на вътрешните работи, като за периода след 01.08.2023 г. размерът на определената левова равностойност на храната е в размер на 200 лв. месечно.

Във връзка с изложеното по-горе съдът приема , че лицата, попадащи п о д чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР неправилно са били изключени от кръга на субектите, ползващи се с правото да получат храна или левовата равностойност.

От ангажираната Заповед № 8121К-5372/17.06.2022 на Министъра на вътрешните работи е видно,че ищецът е преназначен за държавен служител на длъжност ГЛАВЕН ЮРИСКОНСУЛТ в Сектор "Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси" към Отдел "Административен" при ОД на МВР-Видин – експертно ниво 4, с ранг II младши, за неопределено време, считано от 28.06.2022 г.,като на държавния служител е определено 1. ниво на основна месечна заплата – 19, 2. степен на осн. мес. Заплата - II степен ,3. основна месечна залата – 2359 лв.

От представените по делото платежни бележки за получена заплата се установява размера на индивидуалната заплата като не става ясно дали при формирането на индивидуалната му заплата в нея е включено перо за храна.

При ангажираните данни не може да се направи извод, че в посочената сума е калкулирана и левовата равностойност на храната по чл.

181, ал. 1 от ЗМВР,с поред която норма полагащата се сума за храна следва да е част от компонентите, формиращи индивидуалната заплата.