Решение № 17622 от 15.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17622 гр. София, 15.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110124265 по описа за 2025 година

С..

Съдът за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба на „...........“ ЕАД, срещу С. Н.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че за процесния период, ответникът е бил клиент на доставена топлинна енергия за битови нужди в качеството му на собственик на топлоснабден недвижим имот, находящ се в: гр. ............ абонатен № .............. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. При тези твърдения моли, съдът да признае за установено, че ответникът му дължи сумите както следва: сумата от 2052,83 лева - главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 18.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 498,12 левалихва за забава върху главницата, начислена за периода от 15.09.2022 г. до 03.10.2024 г., сумата от 26,37 лева - главница, представляваща цена за услуга за дялово разпределение за периода от м 01.08.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 27.05.2024г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 6,60 лева - лихва за забава върху главницата за дялово 1 разпределение, начислена за периода от 15.11.2021 г. до 03.10.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 34356 от 31.10.2024 г. по ч.гр.д. № 61917/2024 г. по описа на СРС, 32 състав. Претендира разноски за исковото и заповедното производство, включително възнаграждение за юрисконсулт.

След изтичане на срока по чл. 131 ГПК (до 09.10.2025 г.) ответникът е подал отговор на исковата молба с пощенско клеймо от 13.09.2025 г., с който оспорва предявените искове като частично неоснователни. Излагат се съображения, че е извършила плащания в брой за консумирана топлоенергия, с които са погасени голяма част от претендираните задължени. Твърди, че общата сума на платените суми към 18.12.2024 г. възлиза на 2552,97 лв., съобразно плащания извършени както следва - на 30.11.2022 г. – 1294,44 лв. за фактури от 07.2021 г. – 11.2021 г.; на 30.11.2022 г. – 308,53 лв. - частично плащане за периода 05.2022 г. – 09.2022 г.; на 23.01.2024 г. – 500,00 лв. частично плащане за периода 07.2022 г. – 01.2023 г. и на 18.12.2024 г. – 450,00 лв. - частично плащане за периода 08.2022 г. – 02.2024 г. Ответникът въвежда възражение за погасяване по давност за част от претенциите, като сочи, всички претенции за суми, дължими за периоди преди 18.10.2021 г., са погасени по давност. При тези твърдения за извършени плащания и изтекла погасителна давност, ответникът моли, съдът да отхвърли исковете като неоснователни съобразно плащанията за сумата от 2552,97 лв.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва: сумата от 2052,83 лева - главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 18.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 498,12 лева - лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 15.09.2022 г. до 03.10.2024 г., сумата от 26,37 лева главница, представляваща цена за услуга за дялово разпределение за периода от м 01.08.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 27.05.2024г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 6,60 лева - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода от 15.11.2021 г. до 03.10.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 34356 от 31.10.2024 г. по ч.гр.д. № 61917/2024 г. по описа на СРС, 32 състав.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. По иска за дялово разпределение следва да се докаже и валидно облигационно отношение на етажната собственост, в която е разположен процесният имот с ФДР по чл. 139а ЗЕ, наличие на валидно облигационно отношение между ищеца и ФДР по чл. 139а ЗЕ и извършване на 2 услугата дялово разпределение за процесния период. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже възникването на главния дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга на падежа.

С изготвения проект на доклад по делото, обявен за окончателен без възражения от страните, съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото, следните обстоятелства: наличие облигационно отношение по договор за продажба между ищеца и ответника, по силата на което последният е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

Спорно по делото е какъв е размерът на задълженията на ответника за процесния период, предвид въведеното възражение за частичното им погасяване чрез извършени плащания. Възражението за погасяване на част от задължението по давност е въведено след изтичане на преклузивния срок за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, поради което не следва да бъде разгледано от съда.

От представените по делото доказателства се установява, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия, като „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Съгласно чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребителите за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, одобрени от КЕВР. Не се представят доказателства, а и не се твърди ответниците да са упражнили предвиденото в закона право да възразят срещу Общите условия, поради което възражението им, че същите не ги обвързват, е неоснователно (в този смисъл Решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г., III г.о. на ВКС).

В случая наличието на облигационно правоотношение между страните, качеството на ответницата на клиент на топлинна енергия за процесния имот, доставката на топлинна енергия и извършването на услугата дялово разпределение са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване с 3 окончателния доклад по делото. Независимо от това, тези обстоятелства намират самостоятелна и непосредствена опора и в представените с исковата молба писмени доказателства.

От представения Нотариален акт № 49, том III, рег. № 12521, дело № 418 от 2017 г., съставен на 12.09.2017 г. от нотариус с рег. № 263 на НК, се установява, че С. Н. С. е придобила по силата на договор за покупко-продажба собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ......... представляващ жилище – апартамент ............. находящ се в гр. ........., със застроена площ от 61,60 кв.м., ведно с принадлежащото избено помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Следователно към началото на процесния период – 01.05.2021 г., както и през целия период до 30.04.2023 г., ответницата е притежавала вещното право на собственост върху процесния топлоснабден имот. По делото е представено заявление-декларация до изпълнителния ............ор на „...........“ ЕАД от 31.10.2017 г., с което С. Н. С. е заявила, че е собственик на топлоснабдения имот, находящ се в гр. ............ и е поискала за този имот да бъде открита партида на нейно име. В заявлението е посочен абонатен № .............. като ответницата изрично е заявила и желанието си да бъде присъединена към Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „...........“ ЕАД. По делото е представен и Договор № Д-О69/03.06.2020 г., сключен между „...........“ ЕАД и „............“ ЕООД, при Общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, от който се установява договорното основание, въз основа на което през процесния период дружеството за дялово разпределение е осъществявало съответната дейност.

С оглед на изложеното съдът приема за установено наличието на валидно облигационно правоотношение между „...........“ ЕАД и С. Н. С. за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот, както и качеството на ответницата на задължено лице за заплащане на доставената до имота топлинна енергия и на цената на извършената услуга дялово разпределение.

По отношение на размера на задължението за доставена топлинна енергия съдът съобрази представените по делото фактури, изравнителни документи и приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което намира за компетентно, обективно и изготвено след проверка както на материалите по делото, така и на счетоводните данни на ищеца. Заключението не е оспорено от страните и е прието в проведеното на 06.07.2026 г. открито съдебно заседание.

От представената по делото Обща фактура № ....... г. се установява, че за отчетния период 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. за процесния имот първоначално са начислени прогнозни задължения в общ размер на 1699,03 лв. След извършването на годишното изравняване е формирана сума за доплащане от 444,96 лв., поради което стойността на реално потребената топлинна енергия за периода е определена на 2143,99 лв. Във връзка с промяната на ставката на ДДС е извършена счетоводна корекция, при която сумата от 444,96 лв. е сторнирана и е начислена сума от 404,18 лв., като разликата от 40,78 лв. представлява намаление вследствие на данъчната корекция. Вещото лице изготвило приетата по делото ССчЕ е проследило и извършените от 4 ответницата плащания, относими към този отоплителен сезон. Експертът е установил, че в периода от 18.01.2022 г. до 23.01.2024 г. са извършени плащания, като по отношение на общата фактура за периода 05.2021 г. – 04.2022 г. са отчетени плащания в размер на 1188,50 лв. След приспадането им от формираното по общата фактура задължение непогасената сума е в размер на 510,53 лв., към която се прибавя сумата от 404,18 лв., начислена след корекцията на данъчната ставка. Така непогасеното задължение за топлинна енергия за отоплителния сезон 05.2021 г. – 04.2022 г. възлиза на 914,71 лв.