Решение № 528 от 24.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 528 гр. София, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Георги Кацаров при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100507360 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №6842 от 02.05.2023г., постановено по гр.дело №34492/2022г. по описа на СРС, I I Г.О., 68-ми състав, е отхвърлен предявения о т ЗК "У." АД, с ЕИК **********, срещу ЗД "Б.И." АД, с ЕИК *******, иск с правно основание чл.411, изр.2 от КЗ за осъждане на ответното дружество в качеството му на застраховател по риска "Гражданска отговорност" на собственика на лек автомобил "Крайслер Войаджър", с рег.№*******, да заплати на ищцовото дружество сумата от 2435.83 лв., представляваща сбора от платеното от ищеца застрахователно обезщетение /2420.83 лв./ по риск "Каско на МПС" по щета №19110010645/2020г. за имуществените вреди на лек автомобил "Ауди", с рег. №********, причинени при реализирането на 06.11.2020г. в гр.София на пътно - транспортно произшествие, и т.нар. ликвидационни разноски /15.00 лв./. С решението е осъдена ЗК "У." АД с ЕИК **********, да заплати на ЗД "Б.И." АД, с ЕИК *******, на основание чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 ГПК сумата от 50.00 л в . представляваща полагащо се на ответното дружество юрисконсултско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - ЗК "У." АД, с ЕИК **********, чрез процесуален представител адв.В.Д., с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва решение №6842 от 02.05.2023г., постановено по гр.дело

№34492/2022г. по описа на СРС, II Г.О., 68-ми състав, с което е отхвърлен предявения 1 иск с правно основание чл.411, изр.2 КЗ във вр. чл.45 ЗЗД, както и са възложени в тежест разноски. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства, което е довело до постановяване на незаконосъобразен и неправилен съдебен акт. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е преценил доказателствата по делото, в резултат на което е обосновал погрешен извод относно недоказаност на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на деликвента с ответното дружество. Поддържа се, че от разпечатка от информационната система на Гаранционен фонд, както и поради факта, че в подадения писмен отговор ответника изрично взема становище в смисъл, че не оспорва факта, че се явява застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за лек автомобил "Крайслер Войаджър", с рег.№*******, чийто водач с виновното си и противоправно поведение е станал причина за настъпилото процесно ПТП, поради което първостепенният съд е следвало да приема за доказан факта, че лек автомобил марка "Крайслер Войаджър", с рег.№*******, е имал валидна застраховка "Гражданска отговорност", сключена с ЗД"Б.И." АД, за периода, през който е настъпило процесното застрахователно събитие.

Твърди се още, че по делото са доказани всички елементи от сложния фактически състав на нормата на чл.411 КЗ и са налице основания в закона за ангажиране на договорната отговорност на ответника, а именно: наличие на валиден застрахователен договор по застраховка "Каско на МПС" към датата на настъпване на процесното ПТП между ЗК "У." АД и собственика на увредения лек автомобил марка "Ауди", с рег.

№********; настъпило застрахователно събитие в срока на сключения застрахователен договор; вреди, причинно-следствена връзка между вреди и застрахователно събитие, изплащане на обезщетение по имуществена застраховка "Каско на МПС" от застрахователя. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и да постанови друго, с което да уважи предявения иск, ведно с всички произтичащи от това законни последици, в т.ч. претендира и присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции.

Представя списък по чл.80 от ГПК за сторени разноски пред въззивната инстанция.

Въззиваемата страна - "Б.И." АД, с ЕИК *******, чрез процесуален представител юрисконсулт Г.И., с приложено пълномощно, депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излагат се доводи, че обжалваното решение на СРС е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с разпоредбите на закона. Поддържа се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че ищецът при условията на пълно и главно доказване не е установил наличието на всичките кумулативни предпоставки за суброгацията на ищеца спрямо застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на причинителя на вредата. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Прави възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК относно размера на претендираните от въззивника – ищец разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Предявен е от ЗК "У." АД, с ЕИК **********, срещу З Д "Б.И." АД, с ЕИК *******, иск с правно основание чл.411, изр.2 КЗ във вр. чл.45 ЗЗД з а заплащане на сумата от 2435.83 лв., представляваща регресно вземане по заведена преписка-щета №19110010645/2020г. за имуществените вреди на лек автомобил "Ауди", с рег.

№********, причинени в резултат от ПТП, настъпило на 06.11.2020г. в гр.София, 2 ул."**********, в т.ч. и ликвидационни разноски в размер на сумата от 15.00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда (27.06.2022г.) до окончателното й изплащане.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е подробно изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на ТР №1/09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни процесуалноправни норми на закона, но по същество е неправилно, тъй като неправилно са тълкувани и приложени материалноправни норми на закона. За да постанови обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлен изцяло предявения иск с правно основание чл.411, изр.2 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че ищецът (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.8, ал.2 ГПК) не е доказал по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение), че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки, обуславящи отговорността на ответното дружество. В случая първостепенният съд е приел, че между ответното дружество и виновният за процесното ПТП деликвент - водачът на лек автомобил "Крайслер Войаджър", с рег.№*******, или собственикът на същия автомобил, не е доказано, че към момента на застрахователното събитие е съществувало застрахователно правоотношение по риска "Гражданска отговорност", с наличието на което ищецът обосновава пасивната легитимация на ответника. По делото не е представена съответната застрахователна полица. При липсата на доказателства за валидно застрахователно правоотношение по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" между виновния деликвент и ответното застрахователно дружество, е обоснован извод, че по делото не е доказана пасивната материалноправна легитимация на ответника. При така обоснования извод СРС не е обсъдил останалите предпоставки за възникне правото на суброгация в правата на увреденото лице от страна на застрахователя по договора за имуществена застраховка "Каско" по отношение на застрахователя по договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по реда на чл.411 КЗ. Въз основа на така обоснования краен 3 извод СРС е приел, че така предявения иск с правно основание чл.411, изр.2 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД е неоснователен и недоказан и като такъв е отхвърлен с постановения съдебен акт. Въззивният съд счита, че крайният извод на СРС за неоснователност на предявения иск е обоснован при неправилна преценка на събраните по делото доказателства и при неправилно прилагане на материалния закон, което води до незаконосъобразност на постановения съдебен акт.

Изложените във въззивната жалба доводи са основателни и във връзка с тях следва да се добави следното:

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства настоящият въззивен състав счита, че основателен е доводът във въззивната жалба, че по делото са доказани всички елементи от сложния фактически състав на нормата на чл.411, изр.2 КЗ и са налице основанията в закона за ангажиране на отговорността на ответното дружество. Съгласно разпоредбата на чл.411, изр.2

КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" до същия размер. Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1./ да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2./ застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3./ за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредата, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност". В настоящия случай посочените предпоставки на закона са налице. Механизмът на настъпване на произшествието и причинно-следствената връзка с причинените щети на лекия автомобил, застрахован при ищеца, се потвърждава и от изслушаната по делото съдебно-автотехническа експертиза, приета от съда като неоспорена от страните. Предвид изложеното, съдът счита, че настъпилото застрахователно събитие е следствие на противоправното виновно поведение на водача на лек автомобил "Крайслер Войаджър", с рег.№*******, който при нарушаване правилата за движение по пътищата е реализирал ПТП, при което са били причинени процесните щети и е осъществил състава на деликт - чл.45 от ЗЗД. В конкретния случай вината на дееца не подлежи на доказване и същата се предполага по силата на оборимата презумпция, предвидена в чл.45 от ЗЗД. В настоящото производство доказателства в обратна насока няма представени от страна на ответника, върху който пада тежестта да опровергае в процеса установената в закона презумпция. В тежест на ответника е да ангажира доказателства за наличие на обстоятелства, които да изключват вината му или да намаляват отговорността му, като в случая такива не са представени.