Решение № 2160 от 01.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2160 гр. Варна, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря В.а М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20223110101259 по описа за 2022 година

Производството е образувано по подадена искова молба от В. С. Г., гр. Варна, с която срещу Х. И. А., гр. Варна, е предявен конститутивен иск за определяне на по-голям дял от придобитото между страните по време на брака имущество в размер на 90 %, на основание чл. 29, ал. 3 СК.

В исковата молба ищецът В. С. Г. твърди, че с ответницата са бивши съпрузи по силата на сключен на 02.04.1995 г. граждански брак, прекратен на 18.02.2021 г. с решение, постановено по гр. дело № 494/2021 г. по описа на Районен съд Варна, 12 състав. Посочено е, че придобитите по време на брака между страните недвижими имоти са СИО, а именно поземлен имот с идентификатор ****по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, с.о.

„***, целият с площ от 618,95 кв.м., жилищна сграда с идентификатор ***по КККР на гр.

В*** на два етажа и тавански етаж, със застроена площ от 79,02 кв.м. и разгърната застроена площ от 175,40 кв.м., ведно с построените в поземления имот масивна постройка на един етаж, представляваща лятна кухня, паркинг за два автомобила и пристройка от дървена конструкция. Твърди се от ищцовата страна, че след сключване на брака, страните заживели заедно в дарения на ищеца с НА №***. имот, находящ се в гр. В***. Посочено е, че ищецът работил във ***, като едновременно с това упражнявал и търговска дейност като ЕТ *** – В.

Г.“. В допълнение на това ремонтирал и леки автомобили в двора на имота, в който живеели с бившата си съпруга, като с оглед на това изградил работилница с два канала и помещение за бояджийски работи. Изложено е в исковата молба, че преди сключване на брака ищецът имал спестени средства, а впоследствие продал притежавания лично от него л.а.*** за сумата от 165 000 лв., които суми били използвани за нужди на семейството, доколкото в периода от сключване на брака до 01.01.2000 г. ответницата не работела, а съпрузите все още нямали низходящи. За периода от 01.01.2000 г. до 01.01.2003 г. се твърди, че ответната страна била назначена на работа като сервитьор в ресторант на ЕТ само с цел заплащане на осигуровки от търговеца, доколкото същият никога не е упражнявал ресторантьорска дейност. Изложено е, че от брака си бившите съпрузи имат две деца – ***В.ов Г., роден на 01.05.2003 г., и *** В.ов Г., роден на ***Изложено е, че от 25.03.2009 г. до 01.06.2016 г.

1 ответницата осъществявала трудова дейност като помощник-управител в магазин на ЕТ, а на 23.02.2016 г. – като сервитьор в ресторант „***“ към ******и военно-почивно дело – ***.

Твърди се, че на 27.04.2017 г. била назначена на длъжност „инкасатор, плащания“ във „***Варна“ ООД, където започнала да се среща с неин колега и се дезинтересирала от семейството си. Ищецът твърди, че издържал ответницата както по времето, в което тя не работила, така и в останалото, като същата разполагала с дебитната му карта, по която получавал трудовото си възнаграждение и спестявал пари от другите упражнявани от него дейности, и кредитната такава, а отделно от това и покривал всички разходи на семейството си. Посочено е в молбата, че от 1995 г. до втората половина на 2009 г. семейството живеело в дарения на ищеца имот. На 22.03.2006 г. бил закупен процесния поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. ***та“ № ***, целият с площ от 618,95 кв.м., изцяло със средства на ищеца, доколкото се твърди, че ответницата не разполагала с такива. След закупуване на имота е посочено, че съпругът поел всички ангажименти, свързани със строителството на сградата в имота, като за част от необходимите строителни работи същият платил със средства, предоставени от изтеглен от семейството кредит, а останалите били извършени с личен труд. Изложено е, че за грубия строеж е заплатена сумата от около 83 700 лв., включваща материали и цена на труда за изграждането му, както и около 72 000 лв., представляваща цена на довършителните работи по къщата, поради което се счита от ищеца, че общата й стойност е 155 000 лв. В допълнение се посочва, че ищцовата страна сама е извършила всички дейности по вертикалната планировка в имота, като стойността на вложените материали е 10 500 лв., а трудът възлиза на стойност 10 000 лв., от което е направен извод за обща стойност на инфраструктурата в размер на 20 500 лв. Изложено е, че през 2018 г. ищецът е построил в имота и едноетажна масивна сграда /лятна кухня с баня, тоалет и веранда/, като закупил изцяло със свои средства материалите за изграждането й, а общата стойност на постройката е посочена в размер на 20 000 лв., от които 9 000 лв. за материали и 11 000 лв. за труд. Посочва се, че общата стойност на вложения от ищеца труд е в размер на 93 000 лв. Ищецът твърди, че с оглед финансиране на строителството на 26.07.2007 г. двамата с ответницата изтеглили кредит в размер на 24 000 евро, с левова равностойност 46 992 лв., със срок на погасяване 20.07.2032 г., като в тази връзка ипотекирал ½ ид.части от дарения от родителите му имот, находящ се в гр. Варна, ул. *** Излага, че погасяването на кредита до 2016 г. ставало изцяло с негови средства от трудовото му възнаграждение. Допълнено е в исковата молба, че на 22.03.2016 г. дареният на ищеца имот бил продаден и с получената сума и с негови лични средства бил погасен остатъка от изтегления от семейството кредит в размер на 20 000 евро. Изложени са доводи, че посочената в нотариален акт № ***продажна цена от 20 000 евро е симулативна, доколкото със сключен на 08.03.2016 г. предварителен договор с купувача на имота ***И. уговорената цена била в размер на 49 000 евро, 4 000 евро от които капаро, платено в брой при подписване на предварителния договор, 19 729,80 евро, платени по сметка на ищеца, с които се твърди да е погасен изтегления банков кредит, 270,20 евро, представляваща остатък от посочената в НА за покупко-продажба продажна цена, след приспадане на сумата, отнесена за погасяване на кредита и сумата от 25 000 евро, заплатени на ищеца от купувача на ръка в деня на извършване на продажбата. Във връзка с предадената на ръка сума на ищеца, същия твърди да е съхранявал в дома на семейството, доколкото желаел да закупи жилище за сина си***Г., като ответницата била против това. Посочва се, че в края на 2016 г. ищецът установил липсата на сумата от 40 000 лв. /от общо 48 950 лв., като левова равностойност на 25 000 лв./ от намиращите се в дома му средства, получени при продажбата, като ответницата признала, че е внесла въпросната сума в свой срочен влог в „*** След настояване на ищеца на 31.01.2017 г. ответницата възстановила само 30 000 лв., а останалите оставила по банковата си сметка. Остатъкът от общо получената от ищеца сума, а именно 8 950 лв., същият предал на съхранение при една от сестрите си, а впоследствие вложил в изграждането на построената в двора на закупената къща лятна кухня. Сумата, получена при продажбата като капаро била вложена от ищеца в закупуването на строителни материали за извършената от него вертикална планировка. Сочи се в исковата молба, че друга част от разходваните за придобиване на процесния имот суми ищецът получил като дарения от 2 майка си в размер на 14 500 евро и 2 300 лв., дарения от двете си сестри в размер на по 1 516 лв. и сума в общ размер на 4 600 лв., както и сумата от 1 516 лв., в резултат на извършена продажба на наследен съсобствен със сестрите му имот, представляващ нива.

Излага се, че през цялото време ищецът полагал пълноценни грижи за семейството си, наравно с ответницата. Ищецът намира, че приносът му в придобиването на процесното имущество значително надхвърля този на ответницата, като твърди, че за периода 2003 г. – 2017 г. нематериалният такъв на страните по спора да е еднакъв, а в останалия период – неговият да е преобладаващ. В тази връзка счита, че доколкото финансовото обезпечение на семейството основно се осигурявало от него, както и извършеното строителство на процесните имоти, то на същия следва да му бъде определен по-голям дял от придобитото по време на брака имущество в размер на 90 %.

В срока за отговор ответницата Х. И. А. изразява становище за допустимост, но неоснователност на ищцовата претенция. Не оспорва, че бракът й с ищеца, сключен през 1995 г., е прекратен с решение от 18.02.2021 г. Оспорва се изложената фактическа обстановка в исковата молба. Твърди се, че по време на запознанството на страните и двамата работили, ответницата като сервитьорка, а ищецът – във „***“, като никой от тях нямал лични спестени средства. Изложено е, че през 1992 г. страните започнали собствен бизнес в производството на зеленчуци, като ответницата основно се занимавала с това, след което продавала продукцията на пазарите. Посочва се, че след това съпрузите започнали да внасят коли от ***, които препродавали тук. В тази връзка оспорва твърденията на ищеца за наличието на лични средства у него, като излага, че за митото на първата внесена кола е трябвало да вземат пари назаем от трети лица. След осъществена продажба, ищецът внасял получената сума в своя сметка, за което ответницата твърди, че нямала против, но впоследствие ищецът изгубил събраните пари, тъй като ги внесъл в така наречените „пирамиди“. Ответницата посочва, че с пари, заети им от свекърва й, заедно със съпруга си закупили метална барака, която използвали за магазин за дрехи и бельо, като само тя се занимавала със зареждането на стока и продажбата й. Впоследствие се твърди да са наети още четири магазина – на*** като през цялото време само ответницата е била тази, която е вършела нужното за търговията. Излага, че 40 дни след раждането на първото за страните дете ***през 2003 г., грижите за него били полагани от майката на ответницата, като ищецът никога не е полагал грижи за него. След раждането на второто дете ***през 2009 г. отново майката на ответницата се наложило да го гледа. Излага се в отговора, че по това време съпрузите живеели в дома на родителите на ищеца, като ответницата трябвало да полага грижи и за тях. Страните по спора закупили място, в което могат да построят свой дом, като за това ипотекирали къщата на родителите на ищеца. Цената на закупения имот била 35 000 евро, но в нотариалния акт била посочена по-ниска такава с цел заплащане на по-високи нотариални такси. Посочва, че вноските по кредита били заплащани от ответницата, като за целта били внасяни чрез сметката на ищеца, а снабдяването с нужните за строителството на процесния имот и въвеждането му в експлоатация документи, отново се осъществявало от нея, доколкото ищецът нямал желание да се занимава с това. Твърди се, че в резултат на прекаран трети инсулт, а след това и мозъчна операция, се наложило майката на ищеца да заживее в новата къща на съпрузите, като грижите за нея изцяло били поети от ответницата, редом с полаганите грижи за децата си. Доколкото сестрите на ищеца, а и той самият не се грижели изобщо за майка си, а ответницата отказала да продължава да прави това сама, било решено тя да бъде настанена в дом за стари хора. Нужните за настаняването средства в размер на 3 000 лв. се твърди да са осигурени от ответницата след като продала златото, което притежавала, без брачната си халка, а останалата част от получената сума от 4 500 лв. била използвана за заплащане на операция на свекърва й. Ответната страна излага, че спестила 30 000 лв., които по настояване на ищеца му превела, за да построи лятна кухня.

Оспорва твърденията на бившия си съпруг досежно осъществяваната от него дейност по ремонт на автомобили като втора работа. Ответницата посочва, че ищецът упражнявал психическо и физическо насилие върху нея, на което децата, родени в брака ставали свидетели. За несъстоятелни намира твърденията на насрещната страна относно твърденията за изневяра, а напротив – излага, че всъщност ищецът поддържал връзка с 3 различни жени. В заключение посочва, че счита, че е налице принос от нейна страна както с парични средства, така и с полаганите от нея грижи за семейството.