Решение № 1730 от 05.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1730 гр. София, 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Десислава Ал. Алексиева при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20211100513094 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 31.05.2021 год., постановено по гр.дело №52735/2019 год. по описа на СРС, ГО, 173 с-в, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „А.“ ООД срещу „С.Д.-*“ ЕООД искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 367 ТЗ и чл. 309а ТЗ, че ответникът дължи на ищеца сумата от 968.13 лв., представляваща възникнали в хода на превоза допълнителни разноски във връзка със сключен между страните на 15.10.2018 год. договор за организиране на международен автомобилен превоз по заявка №376746 от 15.10.2018 год. и сумата от 968.13 лв., представляваща възникнали в хода на превоза допълнителни разноски във връзка със сключен между страните на 15.10.2018 год. договор за организиране на международен автомобилен превоз по заявка №376747 от 15.10.2018 год., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 31155/2019 год. по описа на СРС, ГО, 155 с-в – 31.05.2019 год. до окончателното им изплащане, като ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в исковото производство в размер на 626.81 лв., както и направените разноски в заповедното производство в размер на 404.27 лв.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК възззивна жалба от ответника „С.Д.-*“ ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че делото било насрочено за разглеждане от СРС в открито съдебно заседание на 04.05.2021 год. – официален почивен 1 ден, кото определението за насрочване не било връчвано нито на ответника, нито на процесуалния му представител. На 26.03.2021 год. пълномощникът на ответника бил уведомен единствено по телефона, че делото е пренасрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.05.2021 год. от 10.30 ч., т.е. за дата, различна от посочената в определението на СРС, без наличието на съществена причина за пренасрочването.

Деловодителката била уведемана веднага, че пълномощникът е възпрепятстван да присъства на посочената нова дата поради служебна ангажираност – участие по адм.дело №627/2021 год. по описа на АССГ, ІІІ отд., 71 с-в, насрочено за същата дата, в 09.30 ч., за което бил призован на 11.03.2021 год., като същия ден била подадена и молба по делото за това, като в същата било посочено, че събирането и приемането на нови писмени доказателства по делото, насроченият оглед на фотоснимки по чл. 204 ГПК, както и провеждането на процедурата по чл. 151, ал. 4 ГПК, за ответника е от съществена важност да бъде представляван от овластения адвокат и било направено искане делото да бъде насрочено за друга дата. Неправилно обаче първоинстанционният съд бил приел, че не са налице обстоятелствата по чл. 142, ал.2 от ГПК и дал ход на делото, включително и на устните състезания в отсъствието на процесуалния представител на ответника, при наличие на основателни причини. Вместо делото да бъде отложено и насрочено за друга дата, СРС провел процесуални действия – оглед на фотоснимки по чл. 204 ГПК и процедура по чл.

151, ал. 4 ГПК, като по този начин нарушил правото на защита и участие на ответника в заседанието, при наличие на уважителни причини за отсъствието и направено изрично възражение. На следващо място сочи, че неправилно първоинстанционният съд бил формирал извода, че при транспорта на товара било налице разместване, без да анализира възраженията на ответника, че не са били налице непредвидени обстоятелства при извършване на превозите, които да са довели до доказана необходимост от заплащане на каквито и да било разноски и без да обсъди доказателствата относно причините за това разместване. По делото не беше доказано твърдението на ищеца, че причината за възникването на разноските било недостатъчното укрепване на превозваните стоки.

Приложените към исковата молба фото-снимки не установявали с категоричност твърдяното разместване на превозвания товар, нито раздуването на платнището. От разпита на свидетелката Ц.П. ставало ясно, че тя няма познания за укрепване на товари и/или причини, водещи до необходимост от пренареждане на дървения материал или претоварване на превозните средства, като същата била предала дословно информацията, която била получила от изпращача от Беларус относно укрепването на товара с колани. Не били събрани доказателства, че действително товарът бил укрепен с колани, както и че именно въпросните колани са довели до разместване на товара или например лоши пътни условия.

СРС бил приел, без да изложи мотиви, че поради това, че ищецът бил заплатил на литовското дружество – превозвач възникналите допълнителни разноски, то следвало същите да бъдат възстановени от страна на ответника. Неправило СРС бил счел, че наличието на договор за застраховка няма отношение към основателността на исковете.

Установено било по делото, че независимо от направената по искане на ответника карго застраховка, приета като доказателство по делото, ищецът не бил предприел действия по 2 уведомяване на застрахователя относно т.нар. непредвидени обстоятелства, а самоволно бил разрешил предприемане на действия по допълнително укрепване и премахване на митнически пломби, без предварително да уведоми ответника какви разноски би понесъл.

От разпита на св. Пресолска било видно, че тя била комуникирала с лицето С.Й. от „А.Л." ООД, но не и със свидетеля Я.Ж.Г., който работел при ищеца, респективно дадените от последния показания не следвало да бъдат кредитирани, тъй като не били основани на пряко възприемане на обстоятелствата, което обстоятелство се установявало и от приложената по делото писмена кореспонденция. Следователно не можело да бъдат кредитирани показанията на свидетеля Г., че бил получил изрични писмени инструкции за укрепване на товара с 15 укрепителни колана, нито пък че бил уведомил свидетелката Пресолска, че дървената конструкция се е била разместила и се е наложило да се укрепва с възглавници.

Липсвали писмени доказателства по делото за подобни укрепителни мероприятия, както и писмено уведомление до ответника в тази връзка. Неясни били и причините, довели до разместване на товара по пътя на тежкотоварните превозни средства – за това нямало доказателства, като не била налице никаква адекватна причина, довела до депломбирането на второ превозно средство, при условие, че липсвали данни за разместване на неговия товар. Свидетелката С.Й. била уведомила по електронната поща, че е организирала депломбиране при свършен факт, след като пломбите на и на двата автомобила били премахнати и били извършени мероприятия по „запазване целостта на превозвания товар".

Нямало никакви доказателства, че тези действия били извършени в условия на крайна неотложност, още повече че нямало никакво разместване на товара на второто превозно средство, което било наложила и допълнителен двудневен престой на двете превозни средства в Украйна. Нямало и никаква връзка между давани „разпореждания" за извършване на укрепителни мероприятия, тъй като такива никога не били давани. При извършване на превозите били вземани решения, за които ответникът бил единствено уведомен, но не бил давал съгласия или каквито и да било указания и/или оторизации за укрепване на товара, още повече че били налице и сключени КАРГО застраховки. От показанията на свидетелката Пресолска ставало ясно, че тя била уведомявана единствено за задължения за плащане на неустойки, като тя била отправяла запитвания на какво основание същите са били начислени. Неколкократно ищецът бил променял основанието, на което необосновано бил претендирал заплащането на сумата от 1936.26 лв. – първоначално били изискани под формата на „неустойки", впоследствие били наименовани „разходи за престой", а в петитума на исковата молба вече се претендирали като „допълнителни разноски вследствие на дадени от длъжника писмени указания". Не било налице правно основание ищецът да претендира заплащане на допълнителни разноски за престой, за които липсвало каквото и да било предварително уведомление. Ответникът обективно нямало как да носи отговорност за начина на товарене, това се решавало от изпращача и транспортната фирма – освен това в потвържденията за заявки, приложени към исковата молба, не били посочени конкретен брой колани, с които да бъде укрепен товара. Липсвали доказателства за осъществяване фактическия състав на чл. 16, пар. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/. Не било установено както възникването на 3 необходимост от такива разноски, така и че превозвачът или ищецът е поискал и получил нареждания от ответника и в тяхно изпълнение са били направени твърдените разходи, в т.ч., че такива разходи изобщо са направени от ищеца и че същите са направени във връзка с негова молба за указания и в изпълнение на получени от ответника нареждания. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – отхвърлени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата „А.“ ООД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа, че възражението на жалбоподателя за допуснати от СРС съществени процесуални нарушения е неоснователно. Видно било от разпоредбата на чл.

142, ал. 2 ГПК, че за съда не било налице правно регламентирано задължение за отлагане на делото извън посочената хипотеза, а именно отсъствие на страната и пълномощника й поради препятствие, което страната не може да отстрани. По делото не били представени доказателства, обуславящи невъзможността на законния представител на дружествотоответник да се яви по делото, а отсъствието на процесуалния представител, само по себе си, не представлявало пречка за разглеждането му. Съдебната практика по повод приложението на посочената разпоредба била константна, като трайно се поддържала тезата, че законът изисква едновременно и за страната, и за процесуалния й представител, да бъдат налице уважителни причини, препятстващи явяването им, които да послужат като основание за отлагане на делото. Оплакването относно липсата на надлежно уведомяване на ответника за насроченото открито съдебно заседание било неоснователно. Съгласно разпоредбите на ГПК не била налице пречка връчването на съобщения да бъде извършено от служител на съда по телефона, в случай на непредвидени обстоятелства, като в съдържанието на понятието с категоричност можело да бъде причислено и обстоятелство във връзка с пренасрочване на съдебно заседание. На следващо място сочи, че по делото било установено по несъмнен начин наличието на валидно правоотношение между страните, по силата на което ищецът бил ангажиран във връзка с осъществяването на международен превоз на стоки, при съобразяване със съответните указания на възложителя. Представените писмени доказателства и заключението на вещото лице по съдебно-счетоводна експертиза установявали наличието на плащане и осчетоводяване на фактурите от страна на ответника във връзка с дължимото транспортно навло. Ищецът бил надлежно изпълнил договорните си задължения, като превозваните товари били доставени съгласно указанията и без каквито и да било вреди. Настъпилите непредвидени обстоятелства във връзка с некоректно зададените от възложителя указания относно вида и начина на опаковане на товара обаче били наложили своевременна реакция и предприемане на действия от страна на превозвача с цел запазване целостта и качеството му. Това от своя страна било създало предпоставка за възникването на допълнителните разходи по превозване на товара, които СРС правилно приел, че са дължими от ответника. Представените по делото фотоснимки свидетелствали за нуждата от предприемане на съответните действия за осигуряване безопасността както на товара, така и на превозвача. Ответникът бил информиран за наличието на непредвидените обстоятелства с уведомително писмо от 24.10.2018 год., като впоследствие му били представени и фактурите във връзка с настъпилите допълнителни разходи. Правилно 4 първоинстанционният съд бил счел, че наличието на договор за застраховка, по силата на който ще бъдат покрити задълженията за допълнителни разходи, няма отношение към реализирани в хода на транспорта непредвидени разходи. Застрахователното обезщетение щяло да е дължимо в хипотезата на загуба или повреда на превозвания товар – подобни обстоятелства не били налице в настоящия случай. Видно било от представената кореспонденция между страните и показанията на свидетелката Ц.П., която била предприела действия по възлагане на международния превоз на стоки от името на ответното дружество, че същата била своевременно уведомена за нуждата от укрепване на товара, както и относно предприетите действия от превозвача. Задължение на превозвача било да предприеме необходимите действия, които да обезпечат пристигането на товара до крайната точка в цялост и без щети. Именно това задължение наложило да бъдат предприети действия по опазване целостта на товара, след като бил установен риск от възникване на вреди за изпращача с оглед недостатъчното укрепване на товара съгласно дадените указания.