Решение № 224 от 15.07.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Разлог, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20221240101128 по описа за 2022 г.

Производството e образувано по ИМ, депозирана от Я.М.Р., ЕГН*, от с. П., о.Р., о.П., у.

„В.Л.”№44, ч/з пълномощника адв. Е.М.В. от АК-С., с/у И.М.Д., ЕГН* от с.Д., о.Р.

Иска се съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 9`985.92 лева, от която 9`700.00 лева – главница и лихва от 282.92 лева, дължима по Договор за заем от 15.02.2022 г. с нот. заверка на подписите с рег.

№2066 от 15.02.2022 г. по описа на нотариус М.З., рег. №642 на НК, с район на действие РСП., ведно със законната лихва в/у главницата, считано от 27.06.2022 г. до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед №422/27.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.3 от ГПК и ИЛ по ч. гр. д. №671/2022 г. по описа на РС-Рг.

Претендират и сторените от ищеца съдебни и деловодни разноски.

В едномесечния срок по чл131, ал.1 от ГПК, от страна на ответника е представен писмен отговор, с който прави възражение за неоснователност на исковете, като оспорва изцяло всички фактически твърдения в ИМ.

Твърди, че договорът за заем е привиден, прикриващ отношения, възникнали във вр. с договорни правоотношения по неформални договори за изработка на машини. Прави възражение за нищожност на договора за заем на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД – привиден договор. Навежда доводи, че ако съдът счете иска за основателен, се прави възражение за прихващане м/у сумата, дължима от ответника по делото за заем, със същата сума, която ищеца дължи по договорите за изработка на процесните машини.

От събраните по делото писмени доказателства, както и от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

В Рг.РС е образувано ч. гр. д. №671/2022 г., въз основа на постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, от Я.М.Р., с/у И.М.Д., за заплащане на сумата 9`700.00 лева, част от главница – неиздължена сума по Договор за заем от 15.02.2022 г. с нот. заверка на подписите с рег. №2066 от 15.02.2022 г. по описа на нот. М.З., рег. №642 на НК, с район на действие РС-П., ведно със законната лихва в/у главницата, считано от 27.02.2022 г. до изплащане на вземането и сумата от 282.92 лева, лихва за периода от 16.03.2022 г. до 26.06.2022 г., както и сторените по делото разноски.

Съдът е уважил заявлението и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз 1 основа на документ по чл.417 от ГПК, №422 от 27.06.2022 г., ведно с ИЛ №220/27.06.2022 г.

В хода на заповедното производството длъжникът по делото и настоящ ответник е депозирал възражение против заповедта по чл.414 от ГПК. Съдът след преценка за допустимостта на депозираното възражение, е указал на заявителя, че на основание чл.415, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок по получаване на препис от разпореждането, може да предяви иск за установяване на вземането си спрямо длъжника, като довнесе дължимата държавна такса.

В указания срок от страна на заявителя е допозиран иск за установяване на вземането с/у длъжника И.М.Д..

От представения по делото договор за заем от 15.02.2022 г., се установява че на същата дата Я.М.Р., в качеството си на заемодател, и И.М.Д., в качеството си на заемател, сключили процесния договор, като заемодателят предоставил в заем на заемателя сумата от 9`700.00 лева. По силата на договора заемателят следвало да върне на заемодателя предоставената сума най-късно до 15.03.2022 г., като договорът служи като разписка за предадената и получена сума.

В хода на производството са събрани гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите М.Д. - син на ответника и Д.К.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем за потребление (паричният заeм) е неформален, едностранен, възмезден или безвъзмезден, комутативен и реален – правните последици настъпват при предаване в собственост на вещите - предмет на тази сделка – уговорената парична сума, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно възникнало м/у страните правоотношение по договор за заем, елемент от съдържанието на което е задължението на заемателя да върне сумата, предмет на договора, настъпила изискуемост на задължението и релевирано от заемодателя неизпълнение на същото.

С оглед разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване.

По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение за престиране на съответната парична сума, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва - точно изпълнение, като при липсата на ангажирани годни доказателства и доказателствени средства за последното, съдът следва да приложи неблагоприятните й последици, като приеме за несъществуващи недоказаните факти, т.е. наличието на неизпълнение на договорното задължение.

Представеният по делото Договор за заем от 15.02.2022 г., обективира сключения м/у страните договор, по силата на който ищецът предоставя в заем на ответника сумата от 9`700.00 лв. Този документ удостоверява задължение за връщане на парична сума, т.е. м/у страните са налице валидно възникнали облигационни правоотношение по договор за заем, по смисъла на чл.240, ал.1 от ЗЗД. По делото не бяха ангажирани доказателства от страна на ответника, в качеството му на заемател, от които да се установи факта, че е изпълнил задължението си за периода на действие на договора за заем. Като не е сторил това, съдът е длъжен да приеме, че такова не се е осъществило.

С отговора на ИМ, е направено възражение за нищожност на договора на основание чл.26, 2 ал.2, пр.5 от ЗЗД. Във вр. с така направеното възражение, съдът намира следното:

В тежест на страната която се позовава на симулация, е да докаже че действителната воля на страните, които са участвали в договора, не е такава, каквато е отразено в него. Доказването става ч/з т. нар. писмено доказателство по чл.165 от ГПК, или ч/з „обратно писмо". Целта на последното е да разкрие симулацията и да установи вътрешните взаимоотношения м/у страните по сделката. Ако страните са се съгласили, че няма да си дължат нищо, симулацията е абсолютна, а ако са се съгласили, че ще си дължат друго, симулацията е относителна.

Съгласно чл.164, ал.2 от ГПК, свидетелските показания може да бъдат допуснати от съда с изричното съгласие на насрещната страна, поради което при сключването на привидната сделка или по-късно страните съставят „обратно писмо", в което според естеството на договора, признават или неговата привидност, или прикритото съглашение. Обратното писмо доказва симулацията в отношенията м/у страните и по тази причина доказването на симулацията със свидетели не е необходимо.

В настоящия случай ответникът, за да докаже привидността на сключения на 15.02.2022 г. м/у Я.М.Р. и И.М.Д. договор за заем с нот. заверка на подписите от 15.02.2022 г., следваше да представи обратно писмо, в което да са обективирани изявления на страните, че не желаят настъпването на правните последици на сключения м/у тях договор за заем. В настоящия случай по делото няма ангажирани никакви доказателства, от които да се установява, че волята на страните при сключване на договора за заем е различна от отразената такава в клаузите на неговото съдържание и че тя е била да се сключи неформален договор за изработка на машини.

В хода на производството бяха ангажирани и свидетелски показания от страна на ответника, в опит да докаже горните обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл.164, ал.1, т.4 от ГПК, са недопустими свидетелски показания за доказване погасяване на установени с писмен акт парични задължения. Съгласно чл.164, ал.2 от ГПК, случаите на ал.1, т.3, 4, 5 и 6 свидетелски показания се допускат само при изрично съгласие на страните. Ищецът не е дал изрично съгласие доказването на това обстоятелство да бъде проведено чрез разпит на свидетели. Следователно погасяването на това парично задължение не може да бъде доказано със свидетелски показания. За прилагането на забраната по чл.164, ал.1, т.4 от ГПК, е без значение размерът на паричното задължение, доколкото тя се прилага във всички случаи, в които възникването на задължението е удостоверено в писмена форма, включително и двустранен договор.

Съдът намира, че в процесния случай ответникът не доказа наличие на факта на симулирано сключване на договора за заем.

По направеното от ответника възражение за прихващане.

Ответника е направил възражение за прихващане на исковата сума със сумата от 9`700.00, която сума се твърди, че ищецът дължи на ответника по неформален договор за изработка.

Настоящият съдебен състав намира това възражение за неоснователно поради следното:

Фактическият състав на правото да се извърши прихващане по чл.103, ал.1 от ЗЗД, включва: съществуването на 2 действителни вземания/задължения; вземанията да са насрещни, двете вземания да имат за предмет пари или еднородни и заместими вещи; вземането на страната, която прихваща /активното вземане/ да е изискуемо и ликвидно. Ликвидно е вземането, по което няма спор м/у страните по материалното правоотношение.

От събраните по делото доказателства не може да се формира доказателствен извод, че м/у страните е сключен неформален договор за изработка и монтаж на машини, по силата на който ищецът дължи заплащане на сумата от 9`700.00 лева. Недопустимо е доказване на съществуването на неформален договор за изработка за сумата от 9`700.00 лева посредством свидетелски показания. Писмен договор не е представен по делото и няма твърдения от страните за съществуване на подобен документ.

С оглед основателността на главния иск, основателно и доказано е и искането за присъждане на сумата от 282.91 лв., лихва за забава за периода от 16.03.2022 г. до 26.06.2022 г. и също 3 следва да бъде уважено. Исковете следва да се уважат ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 27.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

По разноските:

При този изход на делото ответникът дължи на ищеца направените разноски съобразно представения списък с разноски. Според представения списък ищецът е направил разноски общо от 1`308.60 лв., от които 688.94 лева разноски в исковото производство и 619.66 лева разноски в заповедното производство.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.М.Д., ЕГН*, от с.Д., о.Р., дължи на Я.М.Р., ЕГН*, от с.П., о.Р., о.П., у.„В.Л.”№44, сумата от 9`985.92 лева, от която 9`700.00 лева – главница и лихва от 282.92 лева за периода от 16.03.2022 г. до 26.06.2022 г, дължима по Договор за заем от 15.02.2022 г. с нот. заверка на подписите с рег. №2066 от 15.02.2022 г. по описа на нотариус М.З., рег. №642 на НК, с район на действие РС-П., ведно със законната лихва в/у главницата, считано от 27.06.2022 г. до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед №422/27.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.3 от ГПК, и ИЛ по ч. гр. д. №671/2022 г. по описа на РС-Рг.

ОСЪЖДА И.М.Д., ЕГН* от с.Д., о.Р., да заплати на Я.М.Р., ЕГН*, от с.П., о.Р., о.П., у.

„В.Л.”№44, сторените по делото разноски общо от 1`308.60 лв., от които 688.94 лева разноски в исковото производство и 619.66 лева разноски в заповедното производство.