Решение № 31 от 25.01.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Велико Търново, 25.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгoстинов

ДИМО КОЛЕВ при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско дело № 20224100500458 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 07.04.2022 година, постановено по гр. дело № 3146 по описа на Великотърновски районен съд за 2021 година, предявеният от М. П. М. против „Електроразпределение Север“-АД, гр. Варна, иск, с който претендира присъждане на сумата от 1 250 лв., част от вземане, което твърди да възлиза на 6 012,58 лв., платено при липса на правно основание, законна лихва и разноски, е отхвърлен като неоснователен.

Решението е обжалвано от М. П. М. с оплаквания за неправилна преценка на доказателствата и противоречие с материалния закон. Претендира отмяна и постановяване на ново решение, отхвърлящо иска с присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – "Електроразпределение Север"-АД, гр.Варна - излага доводи за безпорочност на атакуваното решение. Претендира разноски.

Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.

271 от ГПК, приема:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

Ищцовата страна - М. П. М. - излага в исковата си молба, че с ответника са в договорни отношения по доставка на електричество за имот в село М., Ш.. За да не спрат 1 захранването му бил принуден да плати на ответника сумата от 6 012,58 лв., според ответното дружество представляваща цена на доставено електричество за периода от 09.12.2015 година до 11.07.2019 година. Като отрича дължимостта на сумата, по реда на настоящото производство ищецът претендира част от нея – 1 250 лв., ведно със законна лихва и разноски.

Ответната страна - "Електроразпределение Север"-АД, гр.Варна - оспорва иска с възражения сумата да е стойност на реално доставена и консумирана от ищеца електроенергия. Проверка на електромера в имота установила, че в месечните сметки не е включена натрупана в невидим на дисплея на отчитащото устройство регистър електроенергия. Тестването му установило външна намеса в тарифната схема. Това било основанието за корекция на сметката на ищцата за исковия период. Претендира разноски.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено:

Не се спори, че ответникът доставя електричество в имота на ищеца на посочения в исковата молба адрес. Няма спор и по това, че до фактуриране на процесната сума, месечните начисления за исковия период са заплатени, че електромерът, отчитащ доставяното от ответното дружество електричество в имота на ищеца, е демонтиран и изпратен за метрологична проверка, установила външна намеса в тарифната схема на устройството. Няма спор и по въпроса, доказано е с приложения по делото платежен документ, че ищецът е платил на ответното дружество сумата от 6 012,58 лв.

Изложената фактическа обстановка налага извод за основателност на предявения иск. Твърдението на ответника да е доставил електричество вповече от помесечно заплатеното за времето 09.12.2015 година – 11.07.2019 година е недоказано.

Плащането в полза на ответника е направено при липсващо основание и исковата сума подлежи на връщане – чл. 55, ал. 1 , предложение първо, от ЗЗД.

Доводите на ответника са неоснователни.

За да претендира цена, продавачът трябва да е изправна по правоотношението страна - да е доставил електричество, а точно този факт е спорен и по делото не е подкрепен с доказателства. Констативният протокол от 11.07.2019 година, на който ответникът се позовава като доказателство за начислението, е непротивопоставим на ищеца и сам по себе си не установява доставка на енергия. Като частен свидетелстващ документ, няма доказателствена стойност за удостоверените факти – аргумент за противното от чл. 179 от ГПК.

Същото важи и за протокола на Българския институт по метрология от 19.09.2019 година. Документът е частен, а не официален, както твърди ответната страна, защото законът не му придава нарочна удостоверителна сила. Текст в такъв смисъл Законът за измерванията, регламентиращ процедурата по съставяне и съдържанието на протокола за метрологична проверка, не съдържа. От чл. 58, ал. 4 от Закона за измерванията е видно, че се касае за експертно заключение. Експертизите, дори когато са изслушани и приети като 2 доказателство в исковия процес, нямат обвързваща съда доказателствена сила, макар да са изготвени и изслушани при всички гаранции за законност, равенство на страните и противопоставимост, които съдебното производство дава – чл. 202 от ГПК. По аргумент за по-силното основание такава сила не би могъл да има и протоколът по чл. 58, ал. 4 от Закона за измерванията.

При събраните доказателства твърдението на ответника да е доставил електричество е голословно. То почива единствено на заключението на Метрологичния институт, че е установена външна намеса в тарифната схема на електромера – заключение, чийто смисъл и влияние върху отчитането на количеството доставена енергия не само не е доказано, но не е дори обяснено чрез твърдения на страната. Тезата за намеса в тарифната схема на отчитащото устройство е в директно противоречие с останалите констатации на метрологичните експерти – че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност. Най-малкото последните две констатации изискват обяснение как твърдяната намеса в тарифите влияе на отчитането, щом електромерът е годен и отчита точно.

Изслушаната по делото експертиза не дава въпроса защо показанията по тарифа Т 3 не са нулеви, след като тя не е настроена да отчита. Въпросът на какво се дължат отчитанията е с пряко отношение към обема на доставената енергия и към въпроса дали част от нея не е отчетена от другите две тарифи.

В тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането на разноските на ищеца за две инстанции, като сума доказани в размер на 845 лв. - чл. 78, ал. 1 от ГПК.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Отменя, по реда на чл. 271 от ГПК, решение от 07.04.2022 година, постановено по гр. дело № 3146 по описа на Великотърновски районен съд за 2021 година, вместо което постановява:

Осъжда "Електроразпределение Север"-АД, гр. Варна, ЕИК: ..., да заплати на М. П. М., ЕГН: **********, от гр. В. Т., ул. „Г.Ж.“ № .., вход „..“, ап. № .., сумата от 1 250 (хиляда двеста и петдесет лева) лв., част от вземане, твърдяно да възлиза на 6 012,58 лв., платено на 06.11.2019 година, при липсващо основание по смисъла на чл. 55, ал.1, предложение първо от Закона за задълженията и договорите, ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху присъжданата сума, считано от 03.11.2021 година до окончателното й заплащане, както и сумата от 845 (осемстотин четиридесет и пет лева) лв., разноски за две инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

3

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4