Определение № 42 от 27.09.2024, Военен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 42 гр. Пловдив, 27.09.2024 г.

ВОЕНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: полк. Стойко Др. Спасов като разгледа докладваното от полк. Стойко Др. Спасов Частно наказателно дело № 20246200200128 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.61, ал.3 от НПК.

Образувано е по жалба от обвиняемия по ДП № 13-Рп/2024 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура гр. Пловдив, гр.л. Г. Д. К., с която се иска да бъде намален размера на определената парична гаранция на 500 лева, евентуално мярката му за неотклонение, да бъде изменена в „Подписка“. В жалбата е отразено, че размерът на гаранцията от 5 000 хиляди лева, към настоящия момент, се явявал прекомерен за него и за семейството му. Излагат се доводи, че повече от 8 месеца жалбоподателя К. е отстранен от длъжност, а от месец юли 2024 г. е дисциплинарно уволнен и не реализирал с трудови доходи. Семейството му се състояло от него, съпругата му, шест годишният му син и 68 годишната му майка, която е пенсионер и била във влошено здравословно състояние. Съпругата му, също била в неплатена отпуска, по настояване на работодателя й и не получавала доходи. Доходът, който влизал в семейния бюджет, била пенсията на майка му от 700 лева, което било крайно недостатъчно за издръжката им. Не притежавал, освен 1/6 идеална част по наследство от семеен имот – етаж от къща в с. Б., по местоживеене.

Ежемесечно, изплащал и банков кредит, в подкрепа на което представя и банково извлечение.

Съдът, като се запозна с жалбата, депозирана от обвиняемия Г. К. и с 1 приложените по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от правоимащо лице в законоустановения срок по чл.61, ал.3 от НПК. Същата е приета за разглеждане, като допустима, но разгледана по същество, съдът счита, че същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните аргументи:

Досъдебното производство, е било образувано от ОП - Пловдив под № 14/2024г. по описа на ОСлО при ОП - Пловдив,

С постановление от 24.01.2024 г, от следовател при ОСлО гр. Пловдив, на обвиняемия Г. Д. К., е било повдигнато обвинение за това, че в периода от месец август 2023 г. до 22.01.2024 г., в гр. П. и гр. Д., е била създадена организирана престъпна група с ръководител В. Т. П. и участници М. Х. С., Г.

Д. К. и М. Г. Л., *** М. К. П., като групата е била въоръжена и създадена с користна цел и с цел да върши съгласувано в страната престъпления, по чл.143, чл.213а и чл.214 от НК. Била му е определена мярка за неотклонение „задържане под стража“.

С Определение № 131 от 26.01.2024 г. по ЧНД № 236/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, на обвиняемите В. Т. П., М. Х. С., Г. Д. К., М. Г. Л., е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. В хода на съдебните прения, защитника на обв. Г. К. е счел, че в случая, доказателствената съвкупност, не била достатъчна, за да бъде постановена най-тежката мярка за неотклонение. Всяка друга мярка, различна от „Задържане под стража“ - „Домашен арест“ и „Гаранция“, щели да бъдат достатъчни по отношение на Г. К., да изпълни задължението си за явяване пред органите на досъдебното производство и щял да обезпечи в пълна степен нормалното протичане на процеса.

Определението е било обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив. С Определение № 56 от 01.02.2024 г. на ПАС, е било потвърдено определението на ОС – Пловдив и респективно, е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. В хода на съдебните прения, защитника на обв. Г. К. обръща внимание на съда, че мярката за неотклонение „Подписка“, „Гаранция“, включително „Домашен арест“ щели да бъдат достатъчни по отношение на К., да се обезпечи явяването му пред органа на досъдебното производство и там, където бъде призован. Моли съда, да постанови определение, с което да бъде взета по-лека мярка за неотклонение.

2

Следственото дело, в последствие е било изпратено по компетентност на ВОП- Пловдив.

Във ВОП – Пловдив, е било образувано ДП № 13-Рп/24 г., за това, че в периода от месец август 2023 г. до 22.01.2024 г., в гр. П. и гр. Д., е била създадена организирана престъпна група с ръководител В. Т. П. и участници М. Х. С., Г. Д. К. и М. Г. Л., *** М. К. П., като групата е била въоръжена и създадена с користна цел и с цел да върши съгласувано в страната престъпления, а именно такива по чл. 143, чл. 213а и чл. 214 от НК съставляващо престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. първо и второ, т. 2, вр. ал. 2 от НК.

На обвиняемия Г. Д. К., са били повдигнати обвинения за извършени престъпления:

- по чл. 321, ал. 3, пр. първо и второ, т. 2, вр. ал. 2 от НК;

- по чл. 214, ал. 2, т.2, вр. т.1, вр. ал.1, вр. чл. 213а, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.

5, вр. чл. 142, ал.2, т. 6, предложение предпоследно и т.8, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК.

- по чл. 143, ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 142, ал.2, т. 6, предложение предпоследно и т. 8, вр. чл. 20, ал.2, НК.

На 03.04.2024 г., чрез Военно-окръжна прокуратура гр. Пловдив до Вонене съд гр. Пловдив, е депозирано искане от защитника на обвиняемия на основание чл. 65 от НПК, за промяна мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека такава. С Определение № 19 от 08.04.2024 г., Военен съд гр. Пловдив, е оставил без уважение искането на защитника, за изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража“. В хода на съдебните прения, защитника на обв. Г. К., обръща внимание на съда, че обвиняемия е бил изследван на 5-6 пъти относно неговото здравословно състояние. Имал наличие на киста в бъбрека. Била му извършена операция на минискуса. Иска, съда да му определи мярка за неотклонение „Домашен арест“ или „Парична гаранция“.

Определение е било обжалвано с частна жалба пред Военно-апелативен съд гр. София, който със свое Определение № 23 от 17.04.2024 г., е отменил 3 определението на Военен съд Пловдив, и е взел на обвиняемия Г. К. мярка за неотклонение „домашен арест“.

С постановление от 19.09.2024 г., наблюдаващия досъдебното производство военно-окръжния прокурор на гр. Пловдив, е изменил мярката за неотклонение „Домашен арест“ в „Гаранция“ в размер на 5 000 лева, която я предмет на настоящото производство.

Съдът, следва да отбележи, че целта на изменението на мярката за неотклонение, е да се даде възможност на лицето, срещу което е насочена, да защити своите права и законни интереси. Съгласно чл. 61, ал. 2 от НПК, при определяне на гаранцията се взема предвид и имущественото положение на обвиняемия.

По досъдебното производство, е било извършено претърсване и изземване на дома, който обитава обв. Г. К.. При същото, е бил намерен пистолет „***", положен отгоре на гардероба, с поставен в него пълнител, съдържащ 8 броя патрона, отделно намерени и боеприпаси. Видно от приложения към това следствено действие фотоалбум, се касае за двуетажна къща, с прилежащи таванско и избено помещение. По отношение на здравословното му състояние, съдът следва да отбележи, че в същия фотоалбум, е направена фотоснимка общ вид на метална каса, на фокуса на която, се вижда повече от 20 вида разпечатан марков алкохол, явно не предназначен за лична консумация.

По досъдебното производство, е било извършено претърсване и изземване на лек автомобил марка „***“ модел „***“ ползван от обв. К..

От депозираните обяснения на обв. К. се установява, че съпругата му притежава лизингов лек автомобил марка „***“ модел „***“.

Предвид на тези фактически обстоятелства, съдът може да направи един извод, че материалното състояние на обвиняемият К., не е чак толкова тежко и предполага един солиден паричен еквивалент.

В жалбата, обв. К. е посочил че не притежава движимо или недвижимо имущество, освен 1/6 идеална част по наследство от семеен имот – етаж от къща в с. Б.. Както бе посочено по-горе, обвиняемия ползва лек автомобил, както и неговата съпруга.

Към жалбата, липсват доказателства относно обстоятелството, че 4 съпругата на жалбоподателя е в неплатена отпуска по настояване на работодателя, както и такива, относно размера на пенсията на неговата майка.

От горното се налага изводът, че така определената мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 5 000,00 лева, взета с постановление на прокурора от 19.09.20024 г., спрямо обв. Г. К. е определена в съответствие с нормата по реда на чл.56, ал.3 от НПК. По този начин ще се постигнат целите по реда на чл.57 от НПК, тъй като мярката за неотклонение, така както е определена по вид и размер, ще има въздействаща и възпираща роля спрямо обвиняемото лице да не извършва и други противоправни деяния. Определената мярка за неотклонение „гаранция“ по никакъв начин не лишава обвиняемия да защити своите права и законни интереси.

Парична гаранция в размер на 5 000,00 лева, не е налице надхвърляне на необходимостта за осъществяване на правосъдие. Не са засегнати по никакъв начин правата на обвиняемата, а и обществената опасност на този вид престъпно деяние е висока и нарушават устойте на държавното управление в РБългария.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че така взетата мярка за неотклонение „гаранция“ се явява законосъобразна и правилна, и същата следва да бъде оставена непроменена, а депозираната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 61, ал. 2 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение жалбата на гражданско лице Г. Д. К. и ПОТВЪРЖДАВА взетата на 19.09.2024 г. мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размера на 5 000,00 (пет хиляди) лева, спрямо обвиняемия по досъдебно производство № 13 – Рп/2024 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура град Пловдив, гр.л. Г. Д. К. с ЕГН : **********.

ДА СЕ ИЗПРАТИ копие от Определението на Военно-окръжна прокуратура – Пловдив.

Да се уведоми жалбоподателя.

Определението е окончателно.

5

Съдия при Военен съд – Пловдив: _______________________ 6