Решение № 6137 от 05.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6137 гр. София, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20231110101285 по описа за 2023 година

Производството е исково по исковата молба на „Е..“ ЕООД, ЕИК .., представляван от Р.И.М.Т., гр.С... против С. Б. М., ЕГН **********, гр. С... чрез адв. Б. Д. за постановяване на решение, с което бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5000 лв. като частично заявена от сумата в размер на 23945.45 лева за вземане за вноски с настъпил падеж към датата – 15.08.2022г. ( датата на сезиране на съда ) по Договор за банков кредит от 27.01.2016г., сключен между трето по делото лице – П. АД и ответника С., вземанията по който банката е цедирала с договор за цесия от 19.12.2019г. на С.Г. Груп ЕАД, което пък дружество ги е прехвърлило на ищеца Е.. ЕООД с Договор за цесия от 11.12.2020г. и за които суми е издадена заповед по чл. 410 от ГПК от 19.08.2022г. по ч.гр.дело с № 43918/ 2022г. по описа на СРС, оспорена в срок. Сумата се претендира ведно със законната лихва за забава от датата на подаването на заявлението – 15.08.2022г. до окончателното й изплащане.

Излага се, че на 27.01.2016г. е сключен договор за банков кредит между „П... и ответника, по който банката като кредитор е предоставила на кредитополучателя заем в размер на 24 553,81 лв. при годишна лихва в размер на 14% за периода от 27.01.2016г. до 25.01.2019г., а за периода след това при ГЛП в размер на лихвения процент, базиран на спестяванията (СЛП) 1 на банката за лева в размер на 1,91%, увеличен с надбавка от 12,09%.

Излага се, че кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си на 120 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, в общ размер на 383,92 лв. всяка, считано от 25.02.2016г. с краен падеж 25.01.2026г.

Твърди се, че на 19.12.2019г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания между банката кредитодател и трето по делото лице - „С. Г. Груп" ЕАД, с ЕИК 205942517, по който цесионерът е придобил вземането спрямо длъжника.

Сочи се, че на 17.03.2021г. пък е сключен анекс/протокол към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.12.2020г., по който ищецът „Е.." ЕООД е придобил вземането спрямо длъжника от С.. ЕАД.

Излага се, че са изпълнени задълженията за уведомяване на длъжника с писмо от 22.12.2021г. и предоставен едноседмичен срок за доброволно изпълнение. При липсата на такова и с горните твърдения се твърди, че сумите са били потърсени по реда на заповедното производство, по което е издадена и оспорена заповед с № 23719/ 19.08.2022г. по описа на СРС, която сума се търси по настоящото дело. Като се ангажират доказателства и се претендират разноски се желае решение в този смисъл.

В срока за отговор е депозиран такъв, с който искът се оспорва като неоснователен – не е налице договор между цедента и кредитоплучателя, оспорва се действието на двата договора за цесия спрямо длъжника при липсата на доказателства за нейното възникване и уведомяване на длъжника.

Оспорва се договора за кредит като нищожен – наличие на клауза за анатоцизъм, което е договорка, възникнала при заобикаляне на закона – чл.26, ал.1, предл. второ от ЗЗД и отделно от това се навежда давност. Не се оспорва сключване на договора за заем и анекс към него, като се навежда, че сумите по него са били отпуснати за рефинансиране на задължения по стар договор за заем между страните – от 29.11.2006г.

При тез твърдения и като се ангажират доказателства се желае решение за отхвърляне на исковата молба.

Искът е с правно основание по чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД, чл.240 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД, както и по чл.86 от ЗЗД.

2

Съдът като взе в предвид наведените от страните твърдения, събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка намира следното:

От договор с № 000Ld- R-026469/ 27.01.2016г. се установява, че трето по делото лице – П. АД е сключила с ответника С. Б. М., ЕГН ********** договор за банков кредит за сумата от 24 553.81 лева, която е била предоставена по сметка на кредитополучателя и със срок на усвояване на сумата в заем до 07.02.2016г. Срокът за погасяване на вземането към банката по смисъла на чл.1, т.3 от Договора е бил 25.01.2026г. Уговорени са клаузи за лихва, годишна такава в размер на 14 %, за периода от датата на отпускане на сумата в заем до 25.01.2019г., а след този период до остатъчния срок на договора лихвата е уговорена в размер на ГЛП на база спестяванията на банката за лева, увеличен с надбавка от 12.09 пункта. Страните са се съгласили по силата на раздел втори, т.4,2 от Договора Методиката за определяне на РЛП да е неразделна част от договорките между страните.

Самата вноска за лихва е част от погасителния план към договора и е изчислена на база действащия към датата на сключване на договора СЛП, увеличен с надбавка по т.,4,1. За просрочие над 30 дни е дадена възможност на банката да увеличи ГЛП с два пункта. Размерът на годишния процент на разходите е от 15.19 % като така общата, дължима сума е от 46 095.63 лева.

Начислени са и такси по откриване и обслужване на кредита по Тарифа на банката, както и еднократна такава от 25 лева за разглеждане на искането за отпускане на кредита.

Ответникът представя Договор с № 79 КР–АА-0689/ 29.11.2006г. и анекс към него, от който се установява, че той и трето лице по делото „П.“ АД са се съгласили банката да предостави в заем на С. сумата от 20 000 лева за ремонт и погасяване на съществуващи задължения. Срокът за усвояване на сумата е от 22.12.2006г., а крайният срок за погасяване на задълженията към кредитодателя е 22.11.2014г.

От допусната и назначена ССчЕ, чието заключение съдът е приел без възражение, се установява следното:

Вещото лице сочи, че сумата от кредита по Договора от 27.01.2016г. между „П.“АД, и С. съгласно извлечение от сметката на усвояване на сумата с № BG76FINV915010FIBANKBG, е усвоена в размер на 24 553,81 лв. от С. на 3

27.01.2016г. Излага Вещото лице, че с усвоената сума в размер на 24 553,81 лв. са погасени задължения по договор за кредит № 79КР-АА-0689/ 29.11.2006г„ представен от ответника, както следва - за главница в размер на 12 963,10 лв., лихва от 6 258,80 лв., лихва просрочена главница в размер на 5 331.91 лв. или общо е платена сума от 24 553.81 лева.

На задачи към вещото лице за това дали са и звършвани погасявания/вноски по договора за кредит към първоначалния кредитор, в какъв размер и какво е погасено с тях, то вещото лице сочи, че за извършени плащания от С. по Договор за банков кредит № 000LD-R-026469/27.01.2016г. са в общо в размер на 2 601,27 лв. в т.ч. като са дадени в табличен вид по дати и суми. С тези плащания от 2 601.27 лева са погасени задължения за главница от 608,36 лв., договорна лихва от 1 989,41 лв. и наказателна лихва от 3.50 лв.

Вещото лице дава и размер на дължимите суми по Договор за банков кредит № 000LD-R-026469/ 27.01.2016г. съгласно погасителен план след плащанията от С. по Договор за банков кредит № 000LD-R026469/27.01.2016г., както и размерът на оставащото задължение по Договор за банков кредит № 000LD-R- 026469/ 27.01.2016г. или размерът на дължимия остатък по Договора за банков кредит с № 000LD-R-026469/27.01.2016г. е общо 43 662,23 лв., в т.ч за главница - 23 945,45 лв. (24 553,81 лв. -608,36 лв.), договорна лихва- 19 527,68 лв.

(21517,09 лв. - 1 989,41 лв.), наказателна лихва - 189,10 лв. (192.60лв. - 3,50 лв.) или целият остатъчен дълг е от 43 662,23 лева.

Вещото лице отговаря и за това, че по договора за цесия от 19.12.2019г. между „П.“АД, и трето по делото „С..‘ ЕАД, банката е прехвърлила на С..

ЕАД съгласно приложение №1 вземания към С. Б. М. по Договор № 000LD-R026469/27.01.2016r. за банков кредит в размер общо на 31 893,55 лв., в т.ч., от които главница за сумата от 23 945,45 лв. и лихва от 7 948,10 лв. или общо сумата от 31 893,55 лв.

Според вещото лице на 11.12.2020г. между „С..“ЕАД, и „Е..“ ООД, е сключен Договор за прехвърляне на вземания, по който С.. ЕАД е прехвърлил на Е.. ООД всички вземания, произтичащи от договори за кредит в размер, посочен в Приложение №1 и съгласно Приложение №1 към Договор за прехвърляне на вземания между „С..“ЕАД и „Е.. ООД от 11.12.2020г. или всичко към 11.12.2020г. е от 31 893,55 лв.

4

След датата на цесията и до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, както и след предявяване на заявлението по чл.410 от ГПК, няма извършени плащания и погасявания от С. Б. М. по Договор № 000LD-R026469/27.01.2016г.

Отделно е дало и заключение за това, че няма данни за това С. да е бил кредитополучател по други договори с „П.“АД като последното плащане от С. по Договор за кредит № 000LD-R- 026469/27.01.2016г. е на 09.09.2016г. за сума в размер на 295,01 лв., а датата на последната непълно платена вноска за м.08.2016г. (която е била в размер на 383,92 лв.) от него по Договор за кредит № 000LD-R-026469/27.01.2016г. е била дължима на 25.08.2016г.

Няма спор и се установява от рамков договор за цесия от 19.12.2019г., сключен между П. АД и третото по делото лице – С.. ЕАД, че банката като цедент и като притежател на пакет от вземания от Договори за кредит, е възнемерявала да прехвърли на С.. ЕАД съобразно договорки по последващи договори за цесия този свой пакет. Приложено е потвърждение за цесия от цедента от 20.12.2019г., от което се установява, че П. АД е потвърдила прехвърлянето на всички вземания по Рамковия договор от 19.12.2019г. и по Договори за цесия с № 1, № 2 и 3 към него като със същото Цедентът е потвърдил получаване на цесионната цена.

Приложени са и приложения към Рамковия договор – л. 97 и 98 от делото, от които се установява, че Банката е прехвърлила на С.. ЕАД вкл. и такова в размер от общ размер на 31 893.55 лева към С..

От уведомление от цесионера по договора за Цесия от 19.12.2019г. до длъжника С. на л. 18 от делото се установява, че С.. ЕАД е изпратило уведомление до С. за това, че на основание Договор за цесия между С.. ЕАД и Е.. ЕООД от 17.03.2021г. следва да плати дълга си по Договора за потребителски кредит с ПИБ АД от 27.01.2016г. към Е.. ЕООД – ищеца като изискуем. Няма данни и доказателства по делото това уведомление да е било връчено на С. М. преди сезиране на съда.

Представен и приет като доказателство е и Договор за прехвърляне на вземания от 11.12.2020г. между С.. ЕАД и „Е..“ ЕООД, на основание който от датата на влизане на договора в сила С.. ЕАД като продавач прехвърля на Е..

ЕООД като купувач всички вземания или това са по смисъла на т.1.15 от Договора всички вземания, които са били прехвърлени от първоначалния 5 кредитор по Договори за кредит съгласно приложение 1 към цесията, неразделена част от нея – чл. 1.17 и чл.2, ал.1 и ал. 2 от Договора.

От приложение № 1- л. 131 до л.132 от делото се установява, че на позиция 956 от Приложението фигурира и ответника с дълг към 10.12.2020г. в общ размер на 31. 893.55 лева. Няма спор и това се установява от потвърждение за извършена цесия на парични вземания на основание чл. 99 от ЗЗД, че вземанията по приложение 1 от Договора за цесия от 11.12.2020г. са прехвърлени на ЕОС Матриск ЕООД от страна на С.. ЕАД.

От уведомление към исковата молба – л.18 от делото от Е.. ЕООД до С.

М., се установява, че с връчване на книжата към исковата молба за отговор, както и самата искова молба, е било изготвено и връчено с исковата молба уведомление за Договора за цесия от 17.03.2021г.

При така установените факти, относими към спора и от правна страна, съдът намира следното:

Договорът за заем е реален такъв като заемното правоотношение възниква в момента, в който заемополучателят получи в заем уговорената между страните сума. Безспорно се установи от заключението на вещото лице по ССчЕ, както и от самия договор за кредит, че сумата от 24 553.81 лева като банков кредит по Договор за кредит от 27.10.2016г е била предоставена и получена от ответника С., което дава основание на съда приеме, че между банката – цедент по първоначалния договор за цесия и ответника е възникн а л о заемно правоотношение. Наведеното от ответната страна възражение за нищожност на това правоотношение на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД – заобикаляне на закона чрез начисляване на лихви върху лихви чрез рефинансиране на задължения на длъжника чрез исковия договор за заем съдът намира за неоснователно. Безспорно от заключението на вещото лице по ССчЕ се доказа, че съгласно извлечението на банката, което не е оспорено, на 27.01.2016г. – датата на сключване на договора - ответникът е усвоил 24 553.81 лева, отпуснати в заем по този договор, с които е погасил задължения по стар договор от 29.11.2006 в размер на 12 963.10 лева за главница, 6 258.80 лева за лихва и 5 331.91 лева за лихва за просрочена главница. Безспорно се доказа от това заключение, че към датата на първата Цесия банката не е преобразувала вземания за лихви и неустойки по първия договор за заем от 29.11.2006г. между нея и С. в такива за главница, като вещото лице сочи, че 6 получената сума за рефинансиране на дълга по стария договор за заем е погасила и вземания за главница, и вземания за лихва. Това дава основание на съда да приеме, че заемното правоотношение по Договора за заем от 2016г. е действително при липса на поведение на кредитора, заобикалящо забраната за начисляване на лихва върху лихва.