Присъда № 19 от 22.04.2024, Районен съд - Перник

Мотиви към присъда №19/22.04.2024 година по НОХД № 01777/2023 година по описа на РС-П. за 2023 година.

Районна прокуратура-гр.П. е повдигнала обвинение срещу подсъдимия

А. Г. В. за престъпление чл.183 ал.1 от НК, за това че за периода от месец юни 2022 г. до месец ноември 2022 г., включително, в гр.

П., след като е осъден (с Протоколно определение от 27.10.2016 г. за одобрение на спогодба по гр. дело № 03106/2016 г. по описа на Районен съд П., влязло в сила на 04.11.2016 г., и с Решение № 1300/02.09.2019 г. на Районен съд - П., постановено по гражданско дело № 02922/2019 г., влязло в законна сила на 26.09.2019 г., с което е изменен размера на месечната издръжка), да издържа свой низходящ - дъщеря си В. А. В., родена на *** г., като заплаща месечна издръжка в размер на 170.00 (сто и седемдесет) лева, чрез нейната майка и законен представител Р. А. Б., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 6 (шест) месечни вноски, всяка от които по 170,00(сто и седемдесет) лева, в общ размер на 1020,00 (хиляда и двадесет) лева .

Със същия обвинителен акт е повдигнато обвинение срещу подсъдимия за престъпление по чл.183 ал.4 вр. с ал.1 вр. с чл.28 ал.1 от НК, за това, че за периода от месец декември 2 0 2 2 г. до месец юли 2 0 2 3 г., включително, в гр. П., след като е осъден (с Протоколно определение от 27.10.2016 г. за одобрение на спогодба по гр. дело № 03106/2016 г. по описа на Районен съд - П., влязло в сила на 04.11.2016 г., и с Решение № 1300/02.09.2019 г. на Районен съд - П., постановено по гражданско дело № 02922/2019 г., влязло в законна сила на 26.09.2019 г., с което е изменен размера на месечната издръжка), да издържа свой низходящ - дъщеря си В. А.

В., родена на *** г., като заплаща месечна издръжка в размер на 170.00 (сто и седемдесет) лева, чрез нейната майка и законен представител Р. А. Б., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 8 (осем) месечни вноски, всяка от които по 170,00(сто и седемдесет) лева, в общ размер на 1360,00 (хиляда триста и шестдесет) лева, като деянието е извършено повторно, след като В. е бил осъден за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК с влязла в сила на 15.12.2022 г. Присъда № 49/29.11.2022 г. по НОХД № 20221720201003/2022 г. по описа на Районен съд - П.

Представителят на Районна прокуратура–гр.П. поддържа обвинението по чл.183 ал.1 от НК във вида, в който е повдигнато срещу подсъдимия.

Предлага същият да бъде признат за виновен по него и му бъде наложено наказание „Пробация“ с пробационни мерки по чл.42 а ал.2 т.1 и т.2 от НК, а именно :“Задължителна регистрация по настоящ адрес“, изразяваща се в явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично и продължителност

12 месеца ,„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ с продължителност 12 месеца „Включване в 1 програма за обществено въздействие“ за срок от 12 месеца. За престъплението по чл.183 ал.4 вр. с ал.1 вр. с чл.28 ал.1 от НК представителят на прокуратурата предлага подсъдимият да бъде признат за виновен и му бъде наложено наказание „Пробация“ с пробационни мерки по чл.42 а ал.2 т.1 и т.2 от НК, а именно :“Задължителна регистрация по настоящ адрес“, изразяваща се в явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично и продължителност 12 месеца ,„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ с продължителност 12 месеца, „Включване в програма за обществено въздействие“ за срок от 12 месеца, както и кумулативно предвиденото наказание „Обществено порицание“, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата по местната кабелна телевизия „К.-П.“.

Представителят на държавното обвинение предлага да бъде приложена разпоредбата на чл.23 ал.1 от НК, като на подсъдимия бъде определено и наложено общо най-тежко наказание за двете извършени престъпления, а именно : „Пробация“ с пробационни мерки по чл.42 а ал.2 т.1 и т.2 от НК, а именно :“Задължителна регистрация по настоящ адрес“, изразяваща се в явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично и продължителност

12 месеца,„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ с продължителност 12 месеца „Включване в програма за обществено въздействие“ за срок от 12 месеца, като на основание чл.23 ал.2 от НК към него бъде присъединено наказанието „Обществено порицание“, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата по местната кабелна телевизия „К.-П.“. Според прокурора наказанията на подсъдимия следва да бъдат определени при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. В подкрепа на горното сочи добросъвестното процесуално поведение на подсъдимия в хода на развилото се пред РС П. наказателно производство, както и факта, че до приключване на съдебното следствие подсъдимият е изпълнил изцяло задължението си за издръжка за периодите, посочени в обвинителния акт. Намира, че с налагането на такива по вид и размер наказания биха се постигнали в пълен обем целите на генералната и индивидуална превенция.

Подсъдимият А. Г. В. по същество се присъединява към заявеното от прокурора, като заявява, че ще изтърпи наказанието си в случай, че съдът го признае за виновен.

В последната си дума изразява съжаление за извършеното и твърди, че за периода, посочен в обвинителния акт не е изпълнявал задължението си за издръжка, тъй като не е имал възможност за това.

Пернишкият Районен съд , след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК намира за установено следното :

От фактическа страна:

2

Подсъдимият А. Г. В. е роден на *** година в гр.С.. *** е. Има *** гражданство. Живее в гр.******. Има *** образование. Към настоящият момент е безработен. Не е женен. Осъждан е за извършени от него престъпления от общ характер.

В началото на 2014 г. подсъдимият заживял на семейни начала със св.

Р . А. Б. в жилище, находящо се на адрес: гр. *********. По време на съвместното съжителство на В. и Б. на *** година се родило детето им - В. А.

В. .В средата на 2015 г. отношенията между подсъдимия и св. Р. Б. се влошили и същите се разделили. А. В. напуснал семейното жилище, а св. Б. останала да живее там заедно с дъщеря си В. В., като същата поела непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето. През 2016 г. Б. подала искова молба до Районен съд - П. с искане подсъдимият да бъде осъден да заплаща месечна издръжка за детето си .Във връзка с постъпилата искова молба било образувано гр. дело № 03106/2016 г. по описа на Районен съд - П., IV-ти граждански състав. С протоколно определение от 27.10.2016 г. по гр. дело № 03106/2016 г., влязло в сила на 04.11.2016 г., Районен съд - П. одобрил постигната спогодба между подсъдимият В. и св.

Б.. Със същия съдебен акт на Районен съд - П. В. бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка на малолетната си дъщеря В. В., чрез нейната майка и законен представител Р. Б., в размер на 105,00(сто и пет) лева. През 2019 г. Р.

Б. сезирала Районен съд - П. с искова молба, с която отправила искане до съда да бъде увеличен размера на определената с Протоколно определение на PC П. от 27.10.2016 г. по гр. дело № 03106/2016 г. ежемесечна издръжка на малолетната В. В. от 105.00 лева на 200.00 лева месечно. С Решение № 1300/02.09.2019 г. на Районен съд - П., постановено по гражданско дело № 02922/2019 г., влязло в законна сила на 26.09.2019 г., Районен съд - П. изменил на основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на месечната издръжка (определената със съдебна спогодба по гр. дело № 03106/2016 г. по описа на PC - П.), като осъдил подсъдимия да заплаща на дъщеря си В. А. В., чрез нейната майка и законен представител Р. Б., месечна издръжка в размер на 170.00 лева, считано от подаване на исковата молба (02.05.2019 г.) до настъпване на обстоятелства , водещи до нейното изменение или прекратяване. През 2021 г. подсъдимият не изпълнявал задължението си за заплащане на издръжка на В. В.. Във връзка с това св. Р. Б. подала жалба и било образувано досъдебно производство № 62/2022 г. по описа на 02 РУ — П., пр. пр. № 3229/2021 г. по описа на РП - П. за престъпление по чл. 183, ал.

1 НК. След приключването му Районна прокуратура - П. внесла в Районен съд - П. обвинителен акт срещу подсъдимия за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК (извършено в периода от месец март 2021 г. до месец март 2022 г., включително) .Било образувано НОХД № 20221720201003/2022 г. по описа на Районен съд - П.. Междувременно, докато траело горепосоченото наказателно производство, в периода от месец юни 2022 г. до месец ноември 2022 г., включително, в гр. П., В. отново не изпълнил задължението си да издържа малолетната В. В., чрез нейната майка и законен представител, като същият 3 не изплатил повече от две месечни вноски за издръжката на дъщеря си, а именно 6 месечни вноски, всяка от които по 170.00 (сто и седемдесет) лева, в общ размер на 1020,00 (хиляда и двадесет) лева. През този период (на 25.08.2022 г.) В. извършил частично плащане към св. Б. с паричен превод чрез „Изипей“ на сумата от 150,00 лева. Подсъдимият не конкретизирал, че плащането касае издръжка и не посочил за кой определен месец същото е относимо. С присъда № 49 от 29.11.2022 г., постановена по НОХД № 20221720201003/2022 г. по описа на Районен съд - П., влязла в сила от 15.12.2022 г., подсъдимият бил признат за виновен за извършеното в периода от месец март 2021 г. до месец март 2022 г.,включително, престъпление по чл.

183, ал. 1 от НК и му било наложено наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 (шест) месеца с периодичност на изпълнение два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ с продължителност от 6 (шест) месеца. След влизането в сила на присъдата по НОХД № 20221720201003/2022 г. по описа на Районен съд - П. подсъдимият продължил да не изпълнява задължението си за заплащане на издръжка на своята малолетна дъщеря. В периода от месец декември 2022 г. до месец юли 2023 г., включително, в гр. П., В. не изпълнил задължението си да издържа детето си В. В., като същият не изплатил повече от две месечни вноски за издръжката на своята низходяща, а именно 8 (осем) месечни вноски, всяка от които по 170.00 (сто и седемдесет) лева, в общ размер на 1360,00 (хиляда триста и шестдесет) лева.

През този период (на 02.08.2023 г.) В. извършил частично плащане към св. Б. с паричен превод чрез „Изипей“ на сумата от 400 лева, като отново не конкретизирал, че се касае за сума по издръжката на В. и не посочил за кои определени месеци същата е относима.

По доказателствата :

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, като взе предвид обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелката Р. А. Б. и писмените документи, приети и приложени по реда на чл.283 от НПК като доказателства по делото-справка за съдимост, справка от НАП относно наличие на регистрирани трудови договори с подсъдимия, характеристика на същия, удостоверение от Община П. и Агенция по вписванията относно имущественото състояние на подсъдимия, удостоверение от Агенция по заетостта относно социалното му положение, влезли в законна сила съдебни актове относно определен и изменен размер на издръжка, присъдена на подсъдимия.

В обясненията си, дадени в качеството на подсъдим В. заявява, че е осъществил състава на престъпленията, за които РП П. е повдигнала обвинения срещу него. Твърди, че неизпълнението на задължението за издръжка за посочените периоди се дължи на факта, че няма постоянна работа е не реализира ритмично доходи. В хода на съдебното следствие 4 същият е изпълнил изцяло задължението си за издръжка за което е приложил писмени документи и положил процесуални усилия.

С обясненията на подсъдимия кореспондират показанията на св.Б., която заявява, че подсъдимият е изпълнил изцяло задължението си за издръжка към своето малолетно дете за посочените в обвинителния акт периоди.

Събраните в хода на производството по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства са еднопосочни и безпротиворечиви. Налице е пълно единство между фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Липсва противоречие относно факти и обстоятелства, обективна и субективна страна относно извършеното деяние.