Решение № 842 от 09.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 842 гр. София, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20231100507426 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по подадена от „БИ БИ МЕДИЯ“ЕООД въззивна жалба срещу решение №20080252/21.02.2023г. по гр. д. № 23684/2021г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 64 състав в частта, с която е уважен предявения срещу него от „ФИКС ПРО“ООД иск с правно основание чл. 266 ал.1 от ЗЗД и е осъден да за плати направените разноски по делото.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилна преценка на доказателствената стойност на представените доказателства и направени грешни фактически правни изводи от първоинстанционния съд относно факта на изпълнение на възложената работа, приетата работа от името на дружеството – ответник. Моли решението да бъде отменено в обжалваната му част и постановено ново, с което се отхвърлят исковете изцяло.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната по нея страна - „ФИКС ПРО“ООД със становище за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение, постановено при правилно приложение на материалния закон и утвърдената съдебна практика.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на 1 атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

„Фикс Про“ ООД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.266 ЗЗД срещу „Би Би Медия“ ЕООД за сумата от 960 лева - възнаграждение за монтаж на винилно платно, за което е издадена фактура № 0000000104/27.09.2016г„ ведно със законната лихва от 26.04.2021г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане, за сумата от 960 лева - възнаграждение за монтаж на винилно платно, за което е издадена фактура № 0000000113/23.10.2016г„ ведно със законната лихва от 26.04.2021г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане, за сумата от 660 лева - възнаграждение за монтаж на винилно платно, за което е издадена фактура № 0000000127/30.01.2017г„ ведно със законната лихва от 26.04.2021г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане, за сумата от 660 лева възнаграждение за монтаж на винилно платно, за което е издадена фактура № 0000000128/30.01.2017г„ ведно със законната лихва от 26.04.2021г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане, за сумата от 660 лева възнаграждение за монтаж на винилно платно, за което е издадена фактура № 0000000129/31.01.2017г., ведно със законната лихва от 26.04.2021г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане, за сумата от 660 лева - възнаграждение за монтаж на винилно платно, за което е издадена фактура № **********/31.01.2017г„ ведно със законната лихва от 26.04.2021г.(дата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане, за сумата от 960 лева - възнаграждение за монтаж на винилно платно, за което е издадена фактура № 0000000131/31.01.2017г„ ведно със законната лихва от 26.04.2021г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане, за сумата от 660 лева - възнаграждение за монтаж на винилно платно, за което е издадена фактура № **********/03.08.2017г„ ведно със законната лихва от 26.04.2021г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане и за сумата от 360 лева - възнаграждение за монтаж на винилно платно, за което е издадена фактура № 0000000204/10.12.2017г„ ведно със законната лихва от 26.04.2021г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че през периода м.09.2016г. - м.12.2017г. по възлагане от ответника е извършил монтаж на винилни платна, за което издал процесиите 9 бр. фактури. По тях не постъпило плащане.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете. Не оспорва твърдението, че възлагал на ищеца монтаж на винилови платна.

Част от възлаганите от ответника поръчки не били изпълнени в срок или изобщо не били изпълнени, поради което не се дължало възнаграждение за тях. Възразява, че 2 нямало изрична уговорка за плащане на фактурите по банков път, като били извършвани и плащания в брой. От страна на ищеца не били представени приемо предавателни протоколи, с които се доказвало изпълнение на възложената работа и приемането й от ответника. Оспорва твърдението, че процесиите фактури са осчетоводени от ответника.

С решение №20080252/21.02.2023г. по гр. д. № 23684/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 64 ответникът е осъден да заплати на ищеца следните суми: 960 лева - възнаграждение за монтаж на винилно платно, за което е издадена фактура № 0000000104/27.09.2016г„ ведно със законната лихва от 26.04.2021г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане, сумата от 660 лева възнаграждение за монтаж на винилно платно, за което е издадена фактура № 0000000127/30.01.2017г„ ведно със законната лихва от 26.04.2021г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане, сумата от 660 лева - възнаграждение за монтаж на винилно платно, за което е издадена фактура № 0000000128/30.01.2017г., ведно със законната лихва от 26.04.2021г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане, сумата от 660 лева - възнаграждение за монтаж на винилно платно, за което е издадена фактура № 0000000129/31.01.2017г., ведно със законната лихва от 26.04.2021г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане, сумата от 660 лева - възнаграждение за монтаж на винилно платно, за което е издадена фактура № **********/31.01.2017г., ведно със законната лихва от 26.04.2021г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане, сумата от 960 лева - възнаграждение за монтаж на винилно платно, за което е издадена фактура № 0000000131/31.01.2017г., ведно със законната лихва от 26.04.2021г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане, сумата от 660 лева възнаграждение за монтаж на винилно платно, за което е издадена фактура № **********/03.08.2017г., ведно със законната лихва от 26.04.2021г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане и сумата от 360 лева - възнаграждение за монтаж на винилно платно, за което е издадена фактура № 0000000204/10.12.2017г„ ведно със законната лихва от 26.04.2021г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане, като в останалата част претенцията е отхвърлена.

Срещу така постановеното решение в уважителната му част е депозирана въззивна жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, а по същество- правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи 3 служебно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

По делото са приети фактура № 0000000104/27.09.2016г. за сумата от 960 лева, фактура № 0000000127/30.01.2017г. за сумата от 660 лева, фактура № 0000000128/30.01.2017г. за сумата от 660 лева, фактура № 0000000129/31.01.2017г. за сумата от 660 лева, фактура № **********/31.01.2017г. за сумата от 660 лева, фактура № 0000000131/31.01.2017г. за сумата от 960 лева, фактура № **********/03.08.2017г. за сумата от 660 лева и фактура № 0000000204/10.12.2017г. за сумата от 360 лева, на стойност 5580 лв., като същите са издадени на основание монтаж на винилни платна и са подписани само от страна на ищеца.

От приетите пред първоинстанционния съд основно и допълнително заклщчение на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че те са отразени в счетоводството на ответника, описани са в дневниците за покупки и по тях ответникът е ползвал данъчен кредит. От заключението на вещото лице следва, че в счетоводството на ответника стойността на задължението по фактура № 0000000131/31.01.2017г. погрешно е отразена в размер на 660 лева с ДДС, вместо в действителния размер от 960 лева с ДДС. Последното следва от посоченото от вещото лице (допълнително заключение - л.78), че при насрещна проверка от НАП е установен деклариран от ответника по - нисък данък добавена стойност със сумата от 50 лева по фактура № 0000000131/31.01.2017г., който е следвало да бъде 160 лева, а не декларираният ДДС по тази фактура - 110 лева. Именно данък добавена стойност от 160 лева по фактура № 0000000131/31.01.2017г. отговаря на задължение в размер на 800 лева без ДДС или стойност на сумата по посочената фактура от 960 лева е ДДС.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, като пълно, обективно и компетентно изготвено.

Принципен отговор на въпроса за значението на фактурата като доказателство за сключен договор за търговска продажба на стоки или за изработка и наличието на основание за плащане на уговорената в договора цена е даден с множество решения на ВКС- решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г., II т. о.; решение № 4

71/22.06.2009 г. по т. д. № 11/2009 г.; решение № 62/25.06.2009 г. по т. д. №. № 546/2008 г.; решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на II т. о.; решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г., I т. о.; решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., II т. о.; решение № 109/7.09.2011 г. по т. д № 465/2010 г., II т. о. С тези решения е прието, че фактурата може да се приеме за доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки или договор за изработка в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката, стойност, начин на плащане, време и място на съставянето й. В решенията на ВКС е обосновано становище, че вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, имащи статут на търговци, както и отразяването на стойността й в справките декларации по ЗДДС /при наличие на данъчна регистрация/ и ползването на данъчен кредит във връзка с нея, са обстоятелства, релевантни за установяване възникване на правоотношение, по повод на което е била съставена.

Поради изложеното съдът счита, че издадените и осчетоводени фактури от страните доказват наличието на облигационно отношение между двете страни по повод монтаж на винилни платна, по което ищецът е изпълнил своите задължения, респ. за ответника е възникнало задължение да заплати договорената сума.

Както се посочи и по-горе съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд проверява правилността на съдебното решение с оглед заявените от страната с въззивната жалба оплаквания. Следователно решението в обжалваната от ответника част следва да бъде потвърдено.

В частта, с която СРС е отхвърлил предявения от ищеца иск, решението е влязло в сила поради необжалването му от страна, за която е бил налице интерес за това.

По разноските:

При този изход на спора разноски се дължат в полза на въззиваемата страна в размер на 800 лв. адвокатско възнаграждение.