Решение № 2751 от 19.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2751 гр. София, 19.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно наказателно дело № 20221110202637 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Т. Н. Б. срещу наказателно постановление (НП) №21-4332025366/09.12.2021 г. на началник група към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), отдел „Пътна полиция“ (О „ПП”) при СДВР, с което му е наложено административно наказание на основание чл.179, ал.2, във вр.ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 200 (двеста лева) лв. за нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.3, пр.I-во от ЗДвП лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и глоба в размер на 2 000 (две хиляди лева) лв. за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.

С жалбата се оспорва териториалната и материалната компетентност на органа, издал обжалвания акт, а НП се твърди, че е незаконосъобразно, тъй като акта е съставен от неочевидец, а вписания в същия свидетел също е неочевидец, като липсва вписан втори свидетел, с което се претендира нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, оспорват се фактическите констатации по извършване на ПТП-то, не били описани материалните щети по превозните средства, бил дал проба за алкохол, която била отрицателна, а по талона за изследване било невъзможно да даде такава, тъй като бил в невъзможност да стигне на указаното място в посочения срок, както и заради неверните данни, 1 вписани в документите, с които би следвало да бъде извършена. Моли се за отмяна на НП, алтернативно намаляване на наложените наказания до минимално предвидения в закона размер, респективно прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Жалбоподателят редовно призован се явява лично. Поддържа жалбата си и по същество пледира за премахване на глобата и връщане на свидетелството за управление на МПС.

В съдебно заседание се явява за жаалбоподателя упълномощената от него негова майка, която не изразява становище по същество.

За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание не се явява представител и не е депозирано писмено становище.

От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните писмени и гласни доказателства:

Свидетелката А. пътувала до водача, в управлявания от жалбоподателя на 27.11.2021 г. в с. Панчарево по бул. „Самоковско шосе“ посока с. Кокаляне към Околовръстното на гр. София, лек автомобил „Фолксваген Голф“, с ДК №..., нейна собственост. Имали намерение да посетят гребната база и трябвало да завият надясно, но в този момент от паркинга излизал бус и го изчакали. След което изчакали друга кола, която завивала надясно и тръгвайки да завива жалбоподателя минал лек автомобил „Пежо 106“, с ДК № ... отдясно на тях и тъй като водачът на „Фолксваген“-а се отклонил надясно се ударили с попътно движещия се от дясната му страна автомобил „Пежо“.

На 27.11.2021 г. свидетелят В. Р. В. на длъжност младши автоконтрольор бил изпратен заедно с колегата си ЗХ. с когото били дежурни дневна смяна на сигнал за ПТП в с. Панчарево на бул. „Самоковско шосе“ и ул. „Елин Пелин“.

На място установили леко ПТП, което обработили. Същото било между лек автомобил „Пежо 106“, с ДК №..., управляван от възрастен господин, установен впоследствие като МКГ., като в автомобила имало и жена, от която са били впоследствие снети сведения ЮПГ. и лек автомобил „Фолксваген“.

Установени били щети в предна дясна част на „Фолксваген“-а и в ляво на „Пежо“-то. При пристигането на полицейските служители било заявено, че е бил управляван от момиче, но другите участници посочили, че е било 2 управлявано от младо момче, което е установено и е жалбоподател в настоящето производство. Свидетелят В. разяснил на момчето, че това е престъпление за смяна на водача и уведомил дежурната част на КАТ, като бил изпратен екип от 08 РУ-СДВР.

Двамата водачи били изпробвани за алкохол, като пробите им били отрицателни. Жалбоподателят бил поканен да даде проба за употреба на наркотични вещества или техни аналози като бъде тестван от дошлите на място служители на полицията с техническо средство Drug Test 5000 ARNJ0002. Същият отказал проба. Издаден бил талон за изследване с фабричен номер 087947 да се яви, за да даде проба във ВМА до 40 минути от връчване на талона, което е станало в 17:30 часа. Жалбоподателят не се явил в указаното лечебно заведение и не дал проба.

Съставен бил протокол за ПТП-то, в който били отразени установените щети по двете МПС-та, които са участвали в ПТП-то. Снети били декларации от двамата водачи, както и писмени сведения от другия водач, неговата спътница и пътуващата в управлявания от жалбоподателя автомобил.

На 27.11.2021 г. бил съставен от свидетеля В. Р. В. – мл. автоконтрольор при О „ПП“-СДВР акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на жалбоподателя за нарушения с правни квалификации по чл.174, ал.3, пр.2 и чл.25, ал.1 от ЗДвП. Това станало в присъствието на жалбоподателя, на когото бил връчен препис от акта, с отбелязване, че е уведомен за допуснатата техническа грешка в същия, която е отстранена с химикал.

В АУАН е отразено, че жалбоподателя няма възражения. Такива не са били депозирани и впоследствие в законоустановения тридневен срок.

Разпитан в качеството на свидетел актосъставителя В. излага показания изцяло в подкрепа на констатациите по акта, както и конкретното място и обстоятелства, при които са установени двете нарушения. Свидетелката А., която е пътувала в автомобила, управляван от жалбоподателя излага своя версия за случилото се ПТП, но не отрича, че жалбоподателя е отказал проба за наркотици.

Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление от съответното компетентно длъжностно лице, оправомощено въз основа на Заповед №8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните 3 работи: началник група към СДВР, О „ПП” при СДВР ГВБ.. Установява се, че лицето ГВБ. е встъпила в длъжност, след като й е била издадена Заповед №8121К-13180/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи като началник група „Административно-наказателна дейност“ на 03 сектор „Административно обслужване“ към О „ПП” при СДВР.

Съдът кредитира писмените доказателства: заповед на министъра на вътрешните работи, декларации, писмени сведения, протокол за ПТП, скици, докладна записка, както и показанията на свидетелите В. и А., в частта, в която са относими, като логични и пълни. Съдът не констатира съществени противоречия в показанията на свидетелите.

Съдът не кредитира приложената справката за нарушител от региона, тъй като същата не съдържа данни за органа, от който произлиза, името и длъжността на лицето, което я е издало.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като доколкото липсват данни за връчване на НП се приема, че жалбата е в срок и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като разгледана по същество същата се явява неоснователна, поради следното:

Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни актове и процедурата по съставянето им, намира, че същите са съставени /респ. издадени от съответните компетентни органи, оправомощени по силата на Заповед на министъра на вътрешните работи.

Както АУАН, така и НП са съставени, респективно издадени от надлежно компетентни длъжностни лица и в сроковете, предвидени в ЗАНН.

Обжалваното наказателно постановление, както и актът за установяване на административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са съставени в предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на свидетел, който се установи, че е бил присъствал при констатиране на административното нарушение, предвид, което не е налице нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, предявен е лично на 4 нарушителя, който не е имал възражения по него.

По т.1 на процесното НП за извършено нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП:

За да е налице нарушение по визирания текст – чл.25, ал.1 от ЗДвП следва водачът на ППС-то, който ще предприеме каквато и да е маневра, включително да се отклони надясно по платното за движение, за да завие надясно за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

По безспорен начин въз основа на събраните доказателства по делото се установява извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Не се установи фактическа обстановка различна от описаната в АУАН и наказателното постановление.

В случая жалбоподателят е осъществил визираното в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление административно нарушение.

От обективна страна същият като водач на моторно превозно средство (по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП) лек автомобил „Фолксваген Голф“, с ДК №...при извършена маневра отклоняване на дясно, не се е съобразил, че в тази пътна лента преминава попътно движещо се от дясната му страна МПС лек автомобил „Пежо 106“, с ДК №..., при което е реализирано ПТП между двата автомобила. Същият е следвало преди да започне маневрата да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Всяко едно такова поведение на водач, съставлява несъобразяване с неговото местоположение, посока и скорост на движение.

От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост, тъй като жалбоподателят като правоспособен водач е бил длъжен да съобрази поведението си с попътно движещото се от дясната му страна МПС преди да предприеме отклоняване на дясно. С горното си поведение същия е осъществил състава на чл.25, ал.1 от ЗДвП. В случая водачът-жалбоподател не е съобразил движението на управляваното от него МПС, като не е отчел местоположението, посоката и скоростта на движение на другото МПС и е настъпило ПТП. Горното обстоятелство се установява от писмените 5 доказателства/ декларации, констативен протокол/ и показанията на свидетелите В. и А..

Налице са предпоставките за носене на административнонаказателна отговорност по чл.179, ал.2, във вр. ал.1, т.5 от ЗДвП, която норма предвижда, че който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 (не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението), се наказва с глоба от 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. В случая се касае за осъществено ПТП, вследствие неправомерното поведение от жалбоподателя, което е видно от събраните и кредитирани по делото доказателства. Касае се за настъпило ПТП по смисъла на §1, т.30 от ДР на ЗДвП, тъй като е настъпило събитие, възникнало в процеса на движението на пътни превозни средства и предизвикало повреда на МПС-тата, които са участвали в ПТП-то. Това се установява от отразеното в протокола за ПТП. Не се установи, че щети по МПС-тата липсват, с оглед отразеното в протокола за ПТП, където същите са описани и се съдържат данни за материални щети по МПС-тата.

Фактът, че в НП санкционната норма не е с посочване на конкретната хипотеза за налагането й не съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото се сочи словесно за какво конкретно нарушение е административно наказан по този състав жалбоподателя: “предприемайки маневра, създава опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях“.

Като съдът счита, че определеното в атакуваното наказателно постановление административно наказание – глоба от 200 лв. е съобразено с предвидения в закона размер, като конкретното наказание е фиксирано и не може да бъде намаляван неговия размер. Спазени са изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, а именно отчетено е, че обществената опасност на деянието не е ниска.