Определение № 1839 от 04.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1839 гр. Пловдив, 04.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20245300501792 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 вр.чл. 248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, чрез пълномощника адв. Х. Г., срещу определение № 5445/02.05.2024 г., постановено по гр.д.№ 17179/2023 г. на Районен съд - Пловдив, I гр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК с вх.№ 43754 от 22.04.2024 г. за изменение на постановеното по делото решение № 1299/22.03.2024 г. в частта за разноските. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт по подробно изложени съображения. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение и да измени решението в частта за разноските, тъй като е налице злоупотреба с процесуални права в нарушение на принципа на чл.3 от ГПК.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК от насрещната страна Г. Д. Д., чрез пълномощника й адв. Е.И., е депозиран отговор, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли за потвърждаване на обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правнорелевантни факти, приема от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на Г. Д. Д., ЕГН **********, чрез ЕАД Е.И., против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, с която е предявен установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, обективирана в чл. 6.2 от договор за паричен заем № 817415, сключен на 22.02.2023г., е нищожна като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща материалноправните 1 изисквания на чл. 19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща императивните изисквания на чл. 11, т.9 и т.10 от ЗПК. С постановеното по делото решение № 1299/22.03.2024г. е уважен предявеният иск, като Районен съд - Пловдив е осъдил ответника „Сити Кеш“ ООД да заплати на ищцата сумата от 194,49 лв. - държавна такса, а на ЕАД Е.И. - адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство в размер на 360 лв. с ДДС, определено от съда по реда на чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Недоволен от решението в частта му за разноските ответникът „Сити Кеш“ ООД, чрез адв. Х. М. Г., е депозирал молба по чл. 248 от ГПК за оставяне без уважение искането на ищцата за присъждане на разноски в първоинстанционното производство. Излагат се доводи, че ищцата е действала недобросъвестно при упражняване на процесуалното си право на иск, в условията на евентуалност се твърди, че същата не е материално затруднено лице и е могла да заплати дължимото възнаграждение. С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК, като е приел, че ищцата е материално затруднено лице с оглед възрастта й, липсата на доходи от трудови правоотношения и на право на собственост върху недвижими имоти.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Ответникът твърди, че ищцата е предявила установителни искове за прогласяване нищожността на отделни клаузи в четири договора за кредит, по които са образувани гр.д.№14970/2023г., гр.д.№14971/2023г., гр.д.№ 14972/2023г. и гр.д. № 17179/2023г., всички по описа на РС-Пловдив. Според жалбоподателя това поведение налагало категоричен извод, че ищцата Г. Д. недобросъвестно е образувала четири отделни искови производства, а не едно производство, за прогласяване нищожността на клаузи за неустойка, уговорени за неизпълнение на задължения по четири отделни договора за кредит, претендирайки разноски по всяко от делата.

От събраните по делото доказателства въззивният съд не установи да е налице недобросъвестно упражняване на процесуални права.

По настоящото дело на ищцата са присъдени разноски за държавна такса в размер на 194,49 лв., а в полза на процесуалния й представител - адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС, при цена на иска - 4862,28 лв.

Злоупотреба с процесуални права би била налице в случаите, когато претенцията само за адвокатско възнаграждение е в пъти по-висока от размера на отпуснатия кредит и надвишава общия размер на всички посочени в договора плащания, респ. в случаите, когато се претендират разноски за държавна такса и адвокатски хонорар по множество дела, които са образувани за прогласяване нищожността на отделни клаузи по един и същ договор за кредит. В тези случаи би могло да се говори за драстично нарушение на принципа за добросъвестно и съобразено с добрите нрави упражняване на процесуалните права от участниците в съдебните производства и техните процесуални представители (чл.3 от ГПК), тъй като посредством законово установени средства се цели постигане на противоправен резултат - неоснователно обогатяване чрез калкулиране в тежест на ответника на неоправдано високи по размер разноски.

2

В първоинстанционното производство Г. Д. Д. е представлявана от пълномощника й адвокат Е.И.. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 ЗАдв. пред съответната инстанция е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1 - 3 на чл. 38, ал.1 ЗАдв. В случая такъв е представен своевременно преди даване ход на устните състезания. С оглед изхода на делото, „Сити Кеш“ ООД дължи да заплати адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на насрещната страна. При съобразяване на материалния интерес, вида на спора, повдигнат пред първата инстанция, извършената работа и фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че с оглед Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийския районен съд, ПдРС е присъдил адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. дори под минималния размер, изчислен съгласно чл. 7, ал.2, т.2 от

Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към която препраща чл. 36, ал.2 ЗАдв. Настоящият съдебен състав намира, че адвокатското възнаграждение е определено в справедлив размер и е съобразено с посочените критерии.

Предвид изложеното, частната жалба на „Сити Кеш“ ООД срещу определение №5445/02.05.2024г., постановено по гр.д.№ 17179/2023г. на Пловдивски районен съд, I гр.с., се явява неоснователна, а обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №5445/02.05.2024г., постановено по гр.д.№ 17179/2023г. на Пловдивски районен съд, I гр.с., с което е оставена без уважение молба с вх.№ 43754/22.04.2024г. на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, за изменение на постановеното по делото решение № 1299/22.03.2024 г. в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3