Определение № 2576 от 07.10.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2576 гр. София, 07.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседА.е на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20251000502480 по описа за 2025 година

Производство по чл.278 ал.1 ГПК.

Производството по делото е образувано по частна въззивна жалба, депозирана от „БАНКА ДСК” АД срещу Определение № 316 от 12.06.2025г., постановено по т.д. № 69/25г. по описа на ОС-Благоевград, ГО, 17 състав, с което поради неизпълнение на указА.ето в срок, дадено с Определение № 277/ 20.05.2025 г., /с което е допуснат особен представител на ответника Д. Б. Д., ЕГН **********, и е определен адв.хонорар от 1500 лв. вносим от банката по сметка на съда/ е прекратено производството по делото, а Заповед за изпълнение на парично задължение, издадена въз основа на документ по чл. 417 ГПК с № 1124/ 30.08.2024 г., по ч. гр. д. № 2386/ 2024 г. по описа на РС- Благоевград, е обезсилена.

Съобщението за това определение е било връчено на жалбоподателя на 01.07.2025г.

Частната жалба е депозирана на 08.07.2025г. т.е. преди изтичане на преклузивния едноседмичен срок за обжалване на същото.

Жалбоподателят „Банка ДСК” АД посочва, че така постановеното разпореждане е незаконосъобразно, доколкото не са налице основА.я за това, тъй като с молба от 03.06.2025г. изрично е направено искане за намаляване на определеното възнаграждение за особения представител на ответника. В същата молба е направено искане за предоставяне на нов срок за плащане на възнаграждението за особен представител съобразно произнасянето по молбата. По искА.ята на ищеца в тази молба съдът изобщо не се е произнесъл, а само е посочил, че оставя същите без разглеждане, поради липсата на правен интерес. Твърди, че т.нар. от съда разпореждане е нищожно, тъй като нарушава императивна правна норма от ЗСВ. Съгласно чл.З60а от ЗСВ оргА.те на съдебната власт извършват удостоверителни изявления, издават актове и извършват всички други предвидени в закона процесуални действия в електронна форма. В случая липсва акт в електронна форма, който да обективира 1 произнасяне по искА.ята на страната, във връзка с дадените й от съда указА.я. Предвид това, преди да е налице произнасяне от съда в предвидената от закона форма, не могат да се прилагат неблагоприятните последици от неизпълнението на указА.ята. Едва след достигане до молителя на произнасянето на съда по искА.ята направени в молба от 03.06.2025г. с указА.е за предоставяне на нов срок за изпълнение на указА.ята за внасяне на възнаграждение за особен представител, съдът може да приеме, че с поведението си ищецът дава основА.е за прекратяване на делото. Посочва още, че като е приложил процесуалната санкция за неизпълнение на задължителните указА.я на съда, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който моли да бъде отменен, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия от етапа на незаконосъобразното процесуално действие - постановяване на разпореждане.

Ответницата по ч.ж. Д. Б. Д., ЕГН **********, представлявана от особен представител, в лицето на адв.А. Т., оспорва същата и моли съда да потвърди определението като правилно и законосъобразно. Твърди, че съгласно трайната практика на ВКС съдът е длъжен служебно да следи за валидността и допустимостта на заповедното производство и при липса на надлежно връчване и назначен особен представител правилно обезсилва заповедта. В този смисъл е Определение № 60883/19.11.2021г. по ч.гр.д.№ 3063/2021г., IV г. о., ВКС. ВКС последователно приема, че възнаграждението на особения представител е служебно дължим акт на съда, който не може да обуславя законосъобразността на постановеното определение.

Липсата на произнасяне по подобна молба не съставлява основА.е за отмяна на прекратителното определение. В този смисъл: Определение № 60343/27.09.2021 г. по ч. гр. д. № 2893/2021 г., IV г. о., ВКС и Определение № 60151/15.06.2022 г. по ч. гр. д. № 2113/2022 г., IV г. о., ВКС.

Съдът като взе предвид изложените от стрА.те доводи и представените доказателства намира частната жалба за редовна и допустима, а разгледана по същество – същата е основателна.

Производството е образувано по подадена искова молба от „Банка ДСК” АД, ЕИК 121830616, против Д. Б. Д., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основА.е чл.

422 ГПК за установяване съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 2386/ 2024 г.

С Определение № 277/ 20.05.2025 г., постановено по т.д.№ 69/ 2025 г. по описа на ОС Благоевград, съдът е допуснал особен представител на ответника Д. Б. Д., тъй като се установило, че тя не е намерена на посочения адрес, поради което връчването на съобщението за получаване на Разпореждане № 280/14.04.2025г. е извършено чрез залепване на уведомление по реда чл.47, ал.6 ГПК, като е определил депозит за особения представител в размер на 1500 лв., вносим от банката в 5-дневен срок. Съобщението е получено на 29.05.2025г. от ДСК АД, а срокът за внасяне на депозита е изтекъл на 03.06.2025 г.. На 03.06.2025 г. ищецът е внесъл молба до съда за изменение на размера на възнаграждението за особен представител, като същото се намали наполовина. Направено е изрично искане за продължаване срока за изпълнение на указА.ята.

2

С разпореждане от 04.06.2025г., съдът е оставил без разглеждане искането като лишено от правно основА.е. С Определение № 316 от 12.06.2025г., постановено по т.д.

№ 69/25г. по описа на ОС-Благоевград, ГО, 17 състав, е прекратил производството, поради неизпълнение на дадените указА.я.

САС констатира, че в молбата от 03.06.2025г. изрично е поискано продължаване на срока за изпълнение на указА.ята, по което искане не е налице произнасяне от съда, тъй като същата е оставена без разглеждане, поради липсата на правен интерес. Правен интерес от искане по чл.63 ГПК е винаги налице, а доколко молбата е основателна, е въпрос по същество, по който до момента очевидно няма произнасяне.

Съгласно чл. 63, ал. 1 ГПК законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавА. от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини. Срокът по чл. 62, ал. 2, изр. 1 ГПК, не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. Следва да се посочи, че е налице трайна съдебна практика, която настоящият състав напълно споделя, съгласно която внасянето от страна на ищеца на възнаграждение за назначен на негови разноски особен представител на ответник по иска не е сред изисквА.ята за редовност на исковата молба, съдържащи се в чл. 127 и 128 ГПК, но разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК е приложима, доколкото невнасянето на възнаграждението препятства движението на делото (участието на особен представител в производството в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК е задължително и до назначаването му е налице процесуална пречка за извършване на съдопроизводствени действия), а невнасянето на определеното от съда възнаграждение за особен представител на ответника по иска за съответната инстанция е основА.е за приложение на чл. 129, ал. 3 ГПК /така № 200/13.05.2019 г. по гр. д. № 4493/2018 г. на ВКС, IV г.о., определение № 391/27.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3198/2017 г. на ВКС, III г.о., определение № 534/11.11.2016 г. по ч.гр. д. № 4691/2016 г. на ВКС, IV г.о. и др./.

Прекратяването на производството и по същество връщане обратно на ИМ /въпреки липсата на диспозитив в тази насока/ преди произнасяне по своевременно направеното по арг. чл.62 ал. 2, изр. 1 вр. чл. 63, ал. 1 ГПК искането за продължаване на срока е незаконосъобразно.

Продължаването на срока на основА.е чл.63, ал.1 ГПК дава право на страната да се ползва от допълнителен срок за извършване на определено процесуално действие, за да избегне неблагоприятните последици от невъзможността да извърши същото действие до изтичане на първоначално определения срок. Следователно, ако преди изтичане на срока за внасяне на хонорар за назначения особен представител, страната сезира съда с искане по чл. 63, ал.1 ГПК, съдът дължи произнасяне по него и това произнасяне има преюдициално значение за прилагане на неблагоприятните последици на чл. 129 ал.3 и 4 ГПК - връщане на ИМ. Преди да се произнесе по искането за продължаване на срока съдът няма правомощие да върне обратно ИМ поради неизпълнение на указА.ята по отстраняване на нередовностите й, тъй като ако искането е основателно, преценката за която е в правомощията на далия указА.ята съд, страната ще разполага с допълнителен срок за изпълнение на указА.ята по отстраняване на нередовностите на ИМ. Това искане по съществото си представлява молба за 3 продължаване на срока на основА.е чл. 63, ал. 1 ГПК, по което искане ОС не се е произнесъл, а е постановил преждевременно определение за връщането на исковата молба.

На второ място с т. 6 на ТР № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС прие, че процесуалното представителство на ответника чрез особен представител се създава с акт на съда определение, от който произтича и неговата представителна, спрямо отсъстващата страна власт. Процесуалното представителство по чл. 47, ал. 6 ГПК е възмездно- чл. 36, ал. 1 ЗА, тъй като за положения от адвоката труд се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото. След като особен представител може да бъде само адвокат, съгласно чл. 32 ГПК, то и размерът на дължимото възнаграждение следва да бъде определено от съда с акта на назначаването му, като този размер се съобразява с указаното в чл. 36, ал. 1 ЗА, препращащ към Наредба № 1/2004 г. за определяне на минималните възнаграждения за вида процесуална услуга. Определението по чл. 47, ал. 6 ГПК, с което се определя възнаграждението на особения представител, като такова, разрешаващо материално-правен спор, също подлежи на самостоятелно обжалване- определение № 27/09.01.14г. по ч.гр.д.№ 7316/13г. на трето г.о., определение № 936/22.12.14 г. по ч.т.д. № 3334/14 г. на първо т.о., определение № 208/15.04.16 г. по ч.т.д. № 614/16 г. на второ т.о., от която възможност частният жалбоподател не се е възползвал до момента.

Трето - съобразно практиката на ВКС (Решение № 41 от 12.05.2021 г. по гр. д. № 861/2020 г., III г.о. и цитирА.те в него Решение № 97 от 25.06.2013 г. по гр. д. № 1707/2013 г., III г.о. и др.), при наличието на данни за местоживеене на ответника в чужбина още при завеждане на делото/л.32/, съдът е длъжен да проведе процедурата по чл.48 ал.1, изр. последно ГПК, след което да приложи разпоредбата на чл.48 ал.1, изр. първо ГПК. Неизпълнението на цитирА.те норми би имало за последица учредяване на представителство на съответния ответник в нарушение на процесуалните правила. Ето защо, след изискването на актуална справка по Наредба № 14 и безрезултатно призоваване на постоянния адрес, при ново удостоверяване без данни за точния настоящ адрес в чужбина, от ищеца ще следва да се изиска да посочи адрес на този ответник в чужбина или да потвърди с декларация (под страх от отговорността по чл. 313 НК), че не е известен адресът й в чужбина. Съответно - към назначаване на особен представител на разноски на ищеца ще може да се пристъпи след публикация в неофициалния раздел на "Държавен вестник". С оглед изминалия период от време и възможността за регистрирА. промени, ще следва да бъде повторена процедурата по чл. 47 ГПК по отношение на ответницата.

Четвърто - според разясненията в т.13 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС законодателят е предвидил изрично обезсилване на заповедта за изпълнение в хипотезата по чл.415, ал.2 ГПК, ако заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК и при прието възражение по чл.423 ГПК, когато не са били налице предпоставките по чл.411 ал. 2, т. 3 и т. 4 ГПК. Разрешението за обезсилване на заповедта по чл. 415, ал. 2 ГПК е свързано с недопустимостта същата да влезе в сила съгласно чл.416 ГПК и да подлежи на изпълнение. Постановките в т.11б от тълкувателното решение не обхващат хипотезата, при която заповедта за изпълнение е обезсилена с акт на съда при наличие на предвидени в 4 процесуалния закон предпоставки - чл. 411, ал. 2, т. 3 и т. 4 ГПК, чл. 415, ал. 2 ГПК и др. В тази хипотеза правният интерес за ищеца от провеждане на установителния иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК отпада след обезсилване на заповедта за изпълнение и ако актът на съда, с който е постановено обезсилването, е влязъл в сила до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, е допустимо преминаване от установителен към осъдителен иск за вземането, предмет на обезсилената заповед, посредством способа на чл.214, ал.1 пр.3 ГПК.