Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 158 от 27.04.2026, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
Гражданско дело 1089/2025
Вид
Решение № 158
Подписан
27.04.2026
В сила
26.06.2026
Състав
Валери Владимиров Събев

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 125 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 12 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 12, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 13 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 15 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 16, ал. 5 и ал. 6 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 16, ал. 5 и ал. 6 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 17, ал. 5 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Несебър, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №

20252150101089 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.

От ищците Д. П., Р. З. и М. В. А. срещу ответника собствениците на самостоятелни обекти в Етажната собственост на комплекс „С.Х.*“, сграда с ид. № ***, с адрес в общ. Несебър, к.к.

Сл.бряг, представлявана от управителя М.К., е предявен иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС - за отмяна на решенията, взети от общото събрание на етажната собственост, проведено на 18.08.2025г. В исковата молба се сочи, че ищците са собственици на самостоятелни обекти в ответната етажна собственост, както следва – ищецът П. на ап. ***, ищецът З. на ап. ***, а ищцата А. – на ап. ***. Прави се оплакване за незаконосъобразност на всички взети от ОСЕС на 18.08.2025 г. решения, като се заявяват допуснати нарушения на чл. 12, чл. 13, чл. 15, чл. 16, ал. 5 и ал. 6 и чл.

17, ал. 5 от ЗУЕС при свикването, провеждането и протоколирането на оспореното ОСЕС, вкл. нередовно свикване и неизяснен кворум, като се твърди и непълно и неточно протоколиране на ОСЕС. Твърди се, че изготвеният протокол от ОСЕС не бил оповестен по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС. Развиват се подробни доводи за незаконосъобразност на част от взетите решения. От съда се иска предявеният иск да бъде уважен. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника – собствениците на самостоятелни обекти в Етажната собственост на комплекс „С.Х.*“, сграда с ид. № ***, с адрес в общ. Несебър, к.к. Сл.бряг, представлявана от управителя М.К., е подаден отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват. Взето становище за недопустимост на производството, поради пропускане на преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС. По същество се оспорва иска като неоснователен по подробни насрещни съображения и се моли за отхвърлянето му.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. С иска са атакувани всички 1 решения, взети от общото събрание на етажната собственост, проведено на 18.08.2025г.

В тежест на ищците по предявения иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС е да докажат, че са собственици на самостоятелни обекти в сградата, която се намира в режим на етажна собственост и, че са били взети решенията, чиято отмяна се иска.

В тежест на ответника е да докаже, че събранието е проведено при спазване на всички изисквания за това, вкл. че решенията са взети при спазване на законовите изисквания, както следва: при спазване на разпоредбите на чл. 12, чл. 13, чл. 15, чл. 16, ал. 5 и ал. 6 и чл. 17, ал. 5 от ЗУЕС, при редовно свиквано, проведено и протоколирано ОСЕС – при изяснен кворум , при наличие на компетентност за ОС по гласуваните решения и съобразяването им с материалния закон.

По въпроса за допустимостта на иска:

Въпреки оспорването на ответника, предявеният иск е допустим – исковата молба е входирана в Районен съд Несебър на 10.09.2025г., а събранието е от 18.08.2025г., поради което е спазен срокът в чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС. По арг. от чл. 129, ал. 5 вр. чл. 125 ГПК поправената искова молба се счита за редовна от деня на подаването. Ето защо отстраняването на нередовности на исковата молба на дата 25.09.2025г. не се е отразило на датата на подаването й – 10.09.2025г., при което е спазен преклузивният срок.

По възраженията срещу решенията от проведеното общо събрание:

Не се спори, че на 18.08.2025г. е било проведено общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в Етажната собственост на комплекс „С.Х.*“, сграда с ид. № ***, с адрес в общ. Несебър, к.к. Сл.бряг (обективирано в протокол, представен по делото). Освен това ищците са доказали, че са собственици на самостоятелни обекти в сградата (нотариални актове на л. 38 – л. 43 от делото).

Следва да се има предвид, че при предявен конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 З УЕС, преценката за законосъобразност, която е длъжен да извърши съдът, е ограничена само до изрично посочените в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на атакуваните актове на общото събрание. Това следва от характера на производството, което е исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 58 от 25.03.2014г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013г., I г. о.

В светлината на изложеното настоящият съдебен състав счита, че следва да бъдат разгледани единствено възраженията за незаконосъобразност на атакуваните решения, обективирани в исковата молба. Възраженията на ищеца най-общо могат да се разделят на следните групи: 1. че събранието е проведено без да са спазени изискванията за свикването му; 2. че събранието е проведено без да са спазени изискванията за провеждане на събрание по ЗУЕС; 3. че определени решения противоречат на материалния закон.

По възражението, че заседанието е проведено без да са спазени изискванията за свикване на събранието:

Ищците изрично са посочили, че е нарушена процедурата по свикването, тъй като събранието е свикано от собственици, притежаващи по-малко от 20 на сто от общите части в сградата. На ответника е указано, че следва да докаже провеждане на общото събрание при спазване правилата за свикването му, като с доклада му е посочено, че не сочи доказателства, свързани със свикването на събранието.

2

Във връзка със свикване на събранието ответникът е представил документ, озаглавен „собственици, които инициират свикването на събрание на 18.8.25, преброяване на техните идеални части в процентно съотношение с цел установяване на спазване на изискванията на законодателството за необходим минимум за свикване на събрание“ – на л. 129 от делото. Следва да се отбележи, че този документ е неподписан, в него липсват положени подписи от лицата, инициирали свикването на събранието, чрез които да изразят волята си да свикат такова събрание.

Разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗУЕС предвижда, че общото събрание може да се свика по писмено искане на собственици, които имат най-малко 20 на сто идеални части от общите части на сградата.

Видно е, че формата за свикване е писмена, което означава, че е необходимо волеизявление от собственици, които имат най-малко 20 на сто идеални части, изразено писмено и подписано от тях – с цел доказване на редовно свикване на събранието. На следващо място е представена покана за свикване (на л. 133 – л. 136 от делото), в която обаче фигурира посочване собственоръчно като инициатор само на апартамент А 309. Други доказателства във връзка със свикването на общото събрание не са представени от ответника.

Единствените други доказателства, касаещи свикването на събранието, са представени от ищците. От тях също е представен документ „собственици, които инициират свикването на събрание на 18.8.25, преброяване на техните идеални части в процентно съотношение с цел установяване на спазване на изискванията на законодателството за необходим минимум за свикване на събрание“ – на л. 12 – л. 14 от делото. В него се съдържат и подписи на лицата, които инициират събранието, а именно: Ч. А 509 – 0,875, М. – Б 202 – 0,778, С. – А 103 – 0,825, В., Г. – А 304 – 0,825, Ч. – А 309 – 0,875, К. – Б304 – 0,825, Рутц – А409 – 0,875, Ш. – Б306 – 0,896, Т. – А 604 – 0,825, Н. – Б403 – 0,785, Ш. – А202 – 0,778, S. – А 305 – 0,642, С. – А205 – 0,642, Б. – А 404 – 0,825, Б. – В206 –

0,896, В. Б 204 – 0,825, М. – А 507 – 0,896, П. – Б 205 – 0,642. Следователно математическият сбор от идеалните части на собствениците, положили подписи в посочения списък, е от 14,53 % и не достига необходимия минимум по чл. 12, ал. 2 от ЗУЕС от 20 на сто. Дори и към този сбор да се прибавят идеалните части от оспорения апартамент Б 401 от 1,443 %, то сборът би бил 15,973 %, който отново е по-малък от 20 на сто. Налага се извод, че единствените доказателства по делото, съдържащи подписи (респ. волеизявление) на собственици за свикване на общото събрание, установяват воля за свикване на такова, изразена от собственици на (най-много) 15,973 % идеални части от общите части в сградата. Това е недостатъчно за редовно свикване на събранието по реда на чл. 12, ал. 2 от ЗУЕС, тъй като правилата в тази норма са императивни и изискват писмено изявление на поне на 20 на сто от собствениците. Приложеното заявление (на л. 6 – л. 7 от делото) също не е с положени подписи и не е документ, който може да докаже надлежно формирана воля по чл. 12, ал. 2 от ЗУЕС.

В заключение – прегледът на всички доказателства по делото води до извод, че ищецът е доказал отправяне на искане за свикване на събрание от собственици на (в най-добрия за ответника случай) 15,973 % идеални части общите части в сградата, а въпреки разпределената доказателствена тежест и дадените на ответника указания от него не са ангажирани доказателства, които да установяват формирана писмена воля, от собственици, притежаващи по-голям процент идеални части от общите части на сградата. Следователно по делото не се доказа събранието да е свикано след отправено искане до управителя от собственици на поне 20 на сто идеални части от общите части на сградата, което представлява нарушение на императивната разпоредба на чл. 12, ал. 2 от ЗУЕС.

Нарушенията при свикване на събранието са съществени и влекат след себе си отмяна на 3 всички решения от проведеното общо събрание на етажната собственост. Това разбиране е закрепено и в съдебната практика на Върховната инстанция – напр. Решение № 149 от 16.07.2013г. по гр.д. № 1210/2013г. по описа на I гр.о. на ВКС, според което след като събранието не е свикано надлежно, то всички негови решения подлежат на отмяна. Същото разбиране трайно е заложено и в практиката на Окръжен съд Бургас – напр. Решение № 1242 от 07.10.2020г. по в.гр.д. № 2011/2020г. по описа на III въззивен граждански състав на Окръжен съд Бургас.

В заключение може да се посочи следното: събранието е свикано в нарушение на императивните разпоредби от ЗУЕС. Нарушенията при свикването са съществени и опорочават цялата процедура, поради което всички решения, взети на събранието, подлежат на отмяна. Поради тази причина (след като събранието не е свикано надлежно) не следва да бъдат разглеждани останалите възражения в исковата молба. Нередовно свиканото събрание не може да породи правни последици, поради което последващите действия (респ. възраженията срещу тях) по провеждане на събранието нямат обвързваща юридическа сила и не следва да бъдат вземани предвид. Възраженията срещу тях не следва да се обсъждат в настоящото съдебно решение.

При този изход на спора на ищците следва да се присъдят направените разноски. Видно е, че е платена обща сума от тримата в размер на 850 лв., като в договорите е разграничено, че 300 лв. са по договора на Д. П., 300 лв. – по договора на Р. З. и 250 лв. – по договора на М. А.. От своя страна държавната такса е заплатена (видно от разписка на гърба на л. 61 от делото) от името на задължено лице – Д. П.. Следователно той е направил разноски в общ размер от 380 лв. Съобразно правилата на чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България на П. се дължат разноски в размер на 194,29 евро, на З. – 153,39 евро и на А. – 127,83 евро.

Не следва да се присъждат други разноски, посочени в списъка – държавна такса и адвокатски хонорар за дело пред Окръжен съд Бургас, тъй като в.ч.гр.д. № 1907/2025г. по описа на Окръжен съд Бургас е образувано по частна жалба на ищците срещу определение по настоящото дело, с което частично е отхвърлено искането им за обезпечение на иска, което е потвърдено от състав на Окръжен съд Бургас – с Определение рег. № 2898 от 18.11.2025г. Следователно тези разноски са осъществени във връзка с неоснователна жалба на ищците и не подлежат на възстановяване.