Решение № 40 от 05.11.2025, Районен съд - Кула

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Кула, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ив. Дамянова Цанкова при участието на секретаря НИНА ИВ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Административно наказателно дело № 20251330200077 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Производството по делото е образувано по постъпила жалба от А. Й. П., ЕГН********** от с. К., общ. В., обл. В., ул. „.... срещу Наказателно постановление № 335/29.07.2025г. на директора на Регионална дирекция на горите / РДГ/ - Б., с което му е наложено административно наказание за извършено нарушение на чл. 61 във вр. с чл. 47, ал.1,т.6 от Наредба 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите, а именно: „Глоба“ в размер на 300 лв. на основание чл. 257, ал.1, т.1 от Закона а горите.

С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, необостовано и постановено при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, като се излагат възражения, че констатациите в АУАН и НП не отговарят на фактическата обстановка, а допуснатите съществени процесуални нарушения, които не са посочени от жалбоподателя, са довели до нарушаване на правото му на защита.

В съдебното заседаниe жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. След обявяване на делото за решаване по делото е постъпило писмено становище, с което се иска отмяна на наказателното постановление и се сочат доводи за това.

Въззиваемата страна– директорът на РДГ – гр. Б. се представлява от юрисконсулт М.Д. който оспорва жалбата и моли съда същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като излага доводи в тази връзка, като посочва, че от представените доказателства по несъмнен се установява, че в атакуваното НП, както и в АУАН фактическа обстановка е описана точно и ясно, както и че е установено по безспорен начин, както от обективна, така и от субективна страна съставът на административното 1 нарушение, не са допуснати процесуални нарушения, процесните АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, наложената санкция е в минимален размер. Посочва, че не са налице основанията за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателнопроцесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице, имащо интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, при което констатира следното:

От фактическа страна се установи следното:

На 12.06.2025г. свидетелите Б. И. С. и В. И. И. – служители на РДГ Б. извършили планова проверка за начина на извършване на сечта в Имот с идентификатор № ***, находящ се в землището на с. Б., отдел 225, подотдел „р“, за който имало действащо позволително за сеч, с което е дадено разрешение на лицето В.С. и нает регистриран лесовъд – жалбоподателя П. да извършват добив в посочения имот за периода от 26.05.2025г. до 31.07.2025г.

Свидетелите извършили оглед на имота, при който установили изградени 2 броя новосъздадени просеки, които не са ограничени на терен и не са отразени в одобрения технологичен план за сечта в имота, като отрязаните дървета, които попадали в изградените просеки били маркирани с контролната горска марка, посочена в позволителното за сеч. В границите на просеките личали следи от гуми на товарни автомобили. Констатираното при проверката отразили в Констативен протокол № серия ..№ ..., с който е запознат и жалбоподателя, а на база констатациите, които били направени при проверката свидетелят С. съставил срещу жалбоподателя П. в село К., в негово присъствие, Акт за установяване на административно нарушение №335/2025г., Серия ../2025, №0112870 на 13.06.2025г за това, че като лице, упражняващо лесовъдска практика, с Удостоверение № 4409 от 30.09.2011 г. на агенция по горите /ИАГ/, получило Позволително за сеч № 0819767 от 23.05.2025 г. за имот с идентификатор № ***, отдел 225, подотдел "р", землище с. Б., общ. Г.. обл. В., не е осъществил контрол по спазване на одобрения технологичен план, регистриран към позволителното за сеч, в следствие на което в имота са изградени просеки, два броя, Новосъздадени, които не са отразени в технологичния план, одобрен за имота, като нарушението е извършено в периода от 26.05.2025 г. до 12.06.2005 г. на територията на РДГ - Б., СЗДП, ДГС - В., община Г., с Б., обл. В., отдел 225, подотдел "р", имот с идентификатор № ***., като приел, че е нарушил разпоредбите на чл. 61 във вр. с чл. 47, ал.1,т.6 от Наредба 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите. Свидетелят С. предявил на жалбоподателя съставения акт, като жалбоподателят не направил възражение, подписл акта и свидетелят С. му връчил срещу подпис препис от същия. Жалбоподателят не се възползвал от законовата възможност на чл. 44, ал.1 ЗАНН и не представил писмено възражение в законоустановения срок. На основание на посочения АУАН и КП, администратинтонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление на 29.07.2025г., с което на основание чл. 257, ал.1, т.1, 2 предложение първо от ЗГ наложил на жалбоподателя П. административно наказание – „Глоба” в размер на 300.00 лева, като е приел посочената в АУАН фактическа обстановка и правна квалификация на деянието. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 06.08.2025г.

Така посочената фактическа обстановка се установи по категоричен начин от събраните по делото доказателства – разпита на свидетелите Б. И. С. и В. И.

И., Позволително за сеч № 0819767 от 23.05.2025г., посоченият по – горе констативен протокол, Технологичен план № 1, одобрен на 23.05.2025г., както и Удостоверение № 4409/30.09.2011г. на жалбоподателя за частна лесовъдска практика.

Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават сведения, почиващи на формирани непосредствено лични възприятия, липсват противоречия между тях и другите доказателствени източници. Същите са пряко относими към фактическото деяние, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на свидетелите, не се намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни. Същите свидетелстват непротиворечиво, че при извършената от тях проверка в имота е констатирано изградени едва броя технологични просеки, които не са отразени в одобрения технологичен план във връзка с издаденото позволително за сеч за имота, което е действало към момента на проверката. От представения по делото технологичен план, с който е запознат жалбоподателя на 23.0.2025г. се установява, че действително в него няма отразени технологични просеки, които да бъдат изграждани.

Позволителното за сеч също е издадено преди проверката и в него е отразено, че маркирането на насажденията е извършено от жалбоподателя и че позволителното за сеч е издадено на жалбоподателя и още едно лице, а видно от цитираното от съда Удостоверение №4409/30.09.2011г. жалбоподателят е лицензиран лесовъд, т.е жалбоподателят е лице по чл. 61 от Наредба 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите е субект на посоченото в атакуваното наказателно постановление нарушение.

Съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че НП е издадено от компетентен орган съгласно приетата по делото Заповед № Р 49171/23.05.2024г. на министъра на земеделието и храните, в предвидената от закона писмена форма и съдържание. АУАН също е издадено от компетентен орган с оглед разпоредбата на чл. 274, ал.1, т.1 от ЗГ в предвидената от закона форма и съдържание.

В проведеното срещу жалбоподателя административнонаказателно производство са спазени сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. чл. 61 във вр. с чл. 47, ал.1,т.6 от Наредба 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите. В чл.

61 от посочената наредба е регламентирано, че до освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч, носи отговорност и осъществява контрол по спазване изискванията на чл. 47 и 48, както и за изпълнение на технологичния план за добив на дървесина. Съгласно чл. 47, ал.1, т.6 от същата наредба при провеждане на сечите лицата, извършващи добив на дървесина, са длъжни да спазват одобрения 3 технологичен план за добив на дървесина.

От разпита на свидетелите – служители на РДГ Б. , както и от цитираното позволително за сеч и технологичен план се установява по безспорен начин, че към датата на проверката – 12.06.2025г. в процесния имот е имало новоизградени две технологични просеки, а видно от технологичния план за процесния имот за сечта, за която е имало действащо към момента на проверката Позволително за сеч № 0819767 от 23.05.2025г. в същия не е имало отразени извозни пътища и просеки.

Извършеното нарушение от жалбоподателя е под формата на бездействие – същият не е изпълнил задължението си по чл. 61 от Наредба 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите след получаването на позволителното за сеч да следи и да осъществява контрол за спазването на одобрения технологичен план при добива на дървесина, като в случая в нарушение на одобрения технологичен план са изградени две технологични просеки, които не са отразени в него.

Наличието или липсата на просеки е част от одобрения технологичен план, който се съставя и утвърждава от друго лице, но същият се предявява за запознаване на жалбоподателя и същият се е запознал с него на 23.05.2025г., което е отразено в самия технологичен план, където има и подпис на жалбоподателя в тази връзка. Правилно е очертан и периодът на извършване на нарушението, тъй като същото е извършено чрез бездействие, което е извършено именно в периода от издаване на позволителното за сеч до осъществяване на проверката, тъй като едва след издаването на позволителното за сеч до освидетелстването на сечището жалбоподателят е имал задължението да следи за спазване на технологичния план при извеждане на сечта в имота./В този смисъл е и Решение № 382/01.12.2022г., постановено по АНД № 921/2022г. по описа на РС – В., което е потвърдено с Решение № 52/10.03.2023г. по к.а.н.д. № 34/2023г. по описа на АС – В./.

С оглед на всичко посочено, съдът намира, че безспорно е установено, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, както от обективна, така и от субективна страна.

Законосъобразно е приложена и санкционната разпоредба на чл. 257, ал.1,т.1 от Закона за горите, според която се наказва с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Както съдът посочи по – горе лицето по чл. 61 от Наредба 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите, какъвто безспорно е жалбоподателят, след получаването на позволителното за сеч е длъжен да следи за спазването на одобрения технологичен план, което в случая не е сторил и е допуснал изграждането на процесната просека в нарушение на технологичния план. Съдът намира също, че административнонаказаващият орган правилно е определил размера на наложеното от него на жалбоподателя наказание, като е определил същото в законовия минимум в размер на 300 лв., тъй като по делото не са събрани утежняващи отговорността обстоятелства, които да обосноват по – висок размер на наказанието.