Решение № 19305 от 26.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19305 гр. София, 26.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20231110141430 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „***“ ЕООД, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 750 лв., представляваща главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***от ***г., ведно със законната лихва от 18.05.2018 г. до окончателното плащане, както и 211,61 лв., представляваща договорна лихва за периода от 13.05.2017 г. до 11.08.2017 г., за които суми на 04.03.2019 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 31677/2018 г. по описа на СРС, 148 състав.

Ищецът „***“ ЕООД твърди, че между него и ответника Т. Г. С. е съществувало облигационно правоотношение по силата на договор за предоставяне на кредит от разстояние № *** от *** г., сключен по реда на чл. 6 ЗПФУР, като отношенията между страните се регулират от общи условия за предоставяне на кредит от разстояние, публикувани на електронен адрес: www.minizaem.bg. Сочи, че договорът се сключва след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, в който той е маркирал полето „Приемане на общите условия“, с което безусловно е приел същите, след което кандидатът подлежи на одобряване. Твърди, че на електронната си поща същият е получил договор, чието сключване той е потвърдил чрез получаване на съобщение на предоставен от него телефонен номер с четири цифрен, уникален код, който следва да се въведе в специален линк, посочен във втори получен от него имейл, като преди извършване на паричния превод се провежда и телефонен разговор с клиента. Заявява, че в конкретния случай процедурата по сключване на договора чрез електронна платформа по реда на ЗПФУР е била спазена, като на ответника С. е отпусната главница в размер на 1000 лв., която на основание чл. 2, ал.

2 от договора е била прведена по банкова сметка с титуляр С. в „*** (България)“ ЕАД. Сочи, че сумата по кредита е следвало да бъде върната чрез 4 месечни погасителни вноски, падежирали в периода от 13.05.2017 г. до 11.08.2017 г., всяка от които в размер на 250 лв., като същите са дължими ведно с договорна лихва при уговорен лихвен процент от 40,15 %, 1 която за периода от 13.05.2017 г. до 11.08.2017 г. възлиза в размер на 211,61 лв. Сочи, че падежът на всички месечни погасителни вноски е настъпил, но въпреки това ответникът не е заплатил същите, поради което ги претендира. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника Т. Г. С..

В първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото, проведено на 22.10.2024 г., ответникът не се явява, не изпраща процесуален представител, и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждането по чл.

131 ГПК за връчване на препис от исковата молба е бил предупреден за последиците по чл.

238 ГПК.

Ищецът е поискал от съда да постанови неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.

238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.

В случая посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице: ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК, не е изпратил процесуален представител в проведеното открито съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото време ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, а от изложените в исковата молба обстоятелства и ангажираните доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове - арг. чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК, неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество.

Предвид изложеното, съдът приема, че са налице предпоставките на закона и по делото следва да бъде постановено неприсъствено решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените искове да бъдат уважени.

С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 55,53 лв., от които 23,53 лв. – заплатена държавна такса и 32 лв. – юрисконсултско възнаграждение. За исковото производство са представени доказателства за сторени разноски в общ размер на 150 лв., от които 50 лв. – заплатена държавна такса, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК). Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът „***“ ЕООД има право на разноски в размер на 55,53 лв. за заповедното производство и 150 2 лв. за исковото производство.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к. „***“, ул. „***“ № ***, ап. ***, срещу Т. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ап.

***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР, че Т. Г. С. дължи на „***“ ЕООД сумата от 750 лв., представляваща главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние № *** от *** г., ведно със законната лихва от 18.05.2018 г. до окончателното плащане, както и сумата от 211,61 лв., представляваща договорна лихва за периода от 13.05.2017 г. до 11.08.2017 г., за които суми на 04.03.2019 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 31677/2018 г. по описа на СРС, 148 състав.

ОСЪЖДА Т. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ап.

***, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к.

„***“, ул. „***“ № ***, ап. ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 55,53 лв., представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 31677/2018 г. по описа на СРС, 61 състав, както и сумата от 150 лв., представляваща разноски в исковото производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните за сведение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3