Решение № 440 от 10.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 440 гр. София, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20241000502925 по описа за 2024 година ээ

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 4650 от 02.08.2024г., постановено по гр.д.№ 1726/2023г. по описа на СГС, ГО, 26-и състав са уважени обективно съединени искове с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 и чл.86 ЗЗД, като „Строй Транс 2020“ ЕООД е осъден да заплати в полза на Д. В. Ч. сумата 40 675 лв., представляваща дадено на отпаднало основание - авансово платена сума за доставка на строителни материали по договор от 02.02.2022г., който е развален, поради тяхното недоставяне от страна на „Строй транс“ ЕООД, ведно със законната лихва от 14.02.2023г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 783, 99 лв. представляваща обезщетение за забава за периода 14.12.2022г. - 14.02.2023г., а на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 5 917 лв. съдебни разноски.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника по делото.

Жалбоподателят-ответник „Строй Транс 2020“ ЕООД оспорва решението изцяло и моли съда да го отмени и отхвърли предявените искове. Посочва, че в мотивите към атакуваното решение съдът намира, че ответникът не е изпълнил своето задължение за доставка на уговорените количества строителни материали в цялост, поради което с нотариалната покана договорът бил развален, респ. искът е основателен. В атакуваното решение е посочено още, че са налице противоречия в свидетелските показания, поради 1 което не може да приеме за доказан факта, че третото лице, подписало приемопредавателните протоколи, е представляващо ищеца в отношенията му с ответника респ. че извършеното от него удостоверяване обвързва ищеца. Действително между страните е сключен договор от 02.02.2022г. за доставка на арматурно желязо и дървен материал, ведно с Приложение № 1 към него, но твърди, че процесните материали са надлежно доставени, видно от приемо-предавателни протоколи и превозни билети. Съгласно приложението към договора възложителят Д. Ч. е посочил като лице за контакт Р. К. с негов телефонен номер.

По-късно точно това лице е приело доставките и подписало приемо-предавателните протоколи, като представляващ ищеца. Срокът за изпълнение на задълженията по договора е бил 4 месеца от издаването на строителна линия и откриването на строителната площадка.

От датите, описани в приемо-предавателните протоколи може да се направи съпоставка и да се установи, че всичко е изпълнено в срок. Оспорва твърдението на ищеца, че протоколите не са подписани лично от него, а от негов представител, който той не бил упълномощавал.

Пряко задължение на ищеца Д. Ч., е да проследява извършваните дейности и да осъществява контрол над лицата, с които има лични уговорки и му помагат или са в някакви договорни отношения с него. Непроявеният контрол от негова страна относно лицето, подписвало приемо-предавателните протоколи, не следва да се вменява в тяхна вина.

Отделно от горното посочва, че единственото му задължение по сключения договор от 02.02.2022г. е свързано с доставка на арматура и дървен материал, което е изпълнено надлежно и в срок. Твърди, че са изпратили писмо за просрочени задължения в размер на 4 478,72 лв. с дата 29.11.2022г., получено от Д. Ч.. Всички документи ясно отразяват, че доставки е имало и цялото заявено количество е изпълнено. Не следва да бъдат кредитирани показанията на св.А. Д., тъй като има съществено разминаване в частта, свързана с лицето, отговорно да получи материалите. В началото свидетелят споделя, че Д. Ч. сам е движил строителството и не е запознат да е упълномощил друго лице, което да получи доставката на материалите, поръчани от „СТРОЙ ТРАНС 2020“ ЕООД. Твърди, че няма представа, кой е приел доставката и че Д. не е споделял да е приемал нещо. Следователно свидетелят изобщо не е запознат със случващото се на строителния обект. Не следва да се кредитират и показанията му в частта относно самите доставки, тъй като свидетелят сам казва, че не е присъствал лично, когато са доставяни материали, но виждал материали за основи и първа плоча, тоест не следва да се счете за вярно, че доставки изобщо не е имало. Пояснява, че Р.

К. е намерен посредством бащата на Д., съответно изводът на съда, че К. не помагал на Д. при строежа и не действал от негово име е напълно погрешен. Самият Р. К. в своите показания описва как е намерен първоначално от бащата на Д., после и от Д., как е помагал на Д. за сключването на договора за доставка на материали и как със съгласието и без противопоставянето на Д. е приемал всички материали, които са доставяни на обекта. От друга страна св.К. М., /шофьор при доставките/ също твърди, че такива е имало често и много пъти. Всички количества били проверявани и надлежно доставяни. В допълнение разяснява, че Р. К., като представител на Д. Ч. на строежа, е приемал материалите. Р. и още един работник са били лицата, присъстващи на строежа, съответно не следва да се кредитират показанията на А. Д., в които описва, че не е виждал Р. К. на обекта. Твърди, че 2 не следва да се вземат предвид показанията на св.Л. Т. Т., тъй като са ирелевантни. Тя сама казва, че не е присъствала по времето на доставянето на материалите. Налице е и лична зависимост, тъй като същата е в съжителство на семейни начала с Д. Ч. - чл. 172 ГПК.

Посочва, че е изправна по договора страна, поради което развалянето не е породило желаното правно действие, а исковата претенция се явява изцяло неоснователна.

Въззиваемата страна Д. В. Ч. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Твърди, че всички приемо-предавателни протоколи и превозни билети са оспорени от него. Протокол № 186 от 28.06.2022г. не съдържа подпис за получател на посочената в него стока, за другите протоколи възражението е, че отразяват получаване на стока от лице, различно от ищеца или негов представител, а протокол № 237 от 01.11.2022г. е оспорен като неистински и впоследствие изключен от доказателствения материал, доколкото ответникът заявил, че няма да се ползва от него. Превозните билети са оспорени въобще като документи, доколкото не съдържат подписи на посочените като издател и получател лица. Така, в тежест на ответника е да докаже какви материали са получени, както и че са получени от ищеца, което той не сторил. Представените по делото приемо-предавателни протоколи са за сипица, тръби, пирони, тел, дъски, „влагоустойчив шперплат“, но не за базисните и най-важни материали при първоначалния етап на строителството - полагане на арматурата за последващо изливане на бетона и изграждането на основите. Всички описани в приложените протоколи материали нито са уговаряни, нито са били необходими в този първоначален етап на строителство. А в показанията си, св.К. М.

/на длъжност шофьор при ответника/ заявява, че по протоколите знаели какво карали, с което не се оборва ищцовото твърдение за липса на доставка, количество и получател на материалите. Свидетелят не конкретизира какви точно материали е превозвал, на колко доставки и кога са правени. Твърди, че е физическо лице, което възлага на ответника да му достави строителните материали срещу цена, която вече е платил. В този смисъл не са му вменени никакви задължения да „осъществява контрол над лицата, с които има лични уговорки“. По делото липсват каквито и да било доказателства за сключен трудов договор т.е. няма качеството на работодател, още повече, самият той е служител по трудово правоотношение. Ако ответникът се домогва да докаже такова твърдение, той е следвало да го стори още с отговора на ИМ и да ангажира писмени доказателства, предвид задължителната писмена форма на трудовия договор. В случая жалбоподателят не твърди новооткрити или новонастъпили обстоятелства респ. подобно възражение е преклудирано.

На второ място твърди, че показанията на св. А. Д. са напълно последователни и непротиворечиви в установяване на факта, че желязо е доставено, но не в достатъчно количество, а точното доставено количество от 5-6 тона е узнал от проектанта на строежа.

Свидетелят изрично посочва, че други материали не са доставяни. Що се отнася до показанията на св.К. той не твърди да е бил упълномощаван от ищеца да извършва каквито и да било действия от негово име относно строителството или да е сключвал договор с него.

Изрично в показанията си свидетелят посочва, че не е получавал възнаграждение от ищеца.

Уточнява, че работи с ответното дружество от 3-4 г. на граждански договор, че е срещнал 3 ищеца в София, че му е направил оферта от името на ответника, която Д. Ч. е приел.

Последното обстоятелство се подкрепя и от приложеното по делото и неоспорено писмо по електронна поща от 02.02.2022г., в което К. е посочен като лице за контакт с ответника, указал е дължимото количество материали, както и че свидетелят е „закръглил“ дължимата сума за материалите на 44 350 лева /без ДДС/. В този смисъл се явяват напълно неоснователни и недоказани доводите на ответника, че св.К. имал право да извършва работа от името на ищеца. В противовес с изрично уговореното в договора за доставка свидетелят заявява: „Нямаме само уговорка, че ще бъде доставяно само желязо и дървен материал.

Уговорката беше, че ще купим всичко необходимо за построяване на сградата. Какви количества трябва да бъдат доставени не си спомням. Това, което е в протоколите е доставено там.“ т.е. сам изпаднал в противоречие в показанията си, като демонстрира близост с Д. Ч. и близките му, твърдейки, че се е виждал с „Д., съпругата и децата му често.

Л. Т. не е негова съпруга, но двамата имат едно общо дете, а не деца. По делото е представен акт за установяване на строежа и СМР при спиране на строителството от 06.01.2023г., който е задължителен документ, удостоверяващ съответния етап на строителство, когато е налице смяна на строителя, каквато по делото има доказана. От този официален документ, носещ подписите на всички технически лица, ангажирани със строежа, е видно, че проектант, отговарящ за част СК /строително-конструктивна/ е лицето П. С., че изпълнените към този момент СМР са до етап кота -0.05, както и че на строежа не са намерени налични материали, инвентар, съоръжения и др. Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 вр.чл.87, ал.1 и чл.86 ЗЗД за връщане на даденото /авансово платена цена/ по развален от купувача договор за покупко-продажба и доставка на строителни материали.

От фактическа страна се установява, че на 02.02.2022г. между страните е сключен смесен договор за покупко-продажба и доставка на строителни материали, както и изработка, по силата на който жалбоподателят, в качеството му на продавач и превозвач, е поел задължение за доставка на арматурно желязо и дървен материал, както следва: 17 500 кг. арматурно желязо, 8.10 куб.м. дървен материал за изграждане на дървена конструкция и 6.5 куб.м. дървен материал за дървена обшивка. Съгласно договора цената за арматурното желязо е 33 250 лв., за дървения материал - 11 096 лв. или общо 53 220 лв. заедно с ДДС.

Безспорно е, че на 03.02.2022г. ищецът е заплатил авансово на ответника тази сума, видно от фактура № 1100000381 от 06.02.2022г. и платежно нареждане от 03.02.2022г. за сума в размер на 53 220 лв. - аванс по договор за доставка на арматурно желязо и дървен материал.

Съгласно чл.3 от договора, ответникът е следвало да достави материалите в срок до 4 месеца от издаване на протокол за откриване на строителна площадка и опреД.е на строителна линия и ниво за строежа. Описаният протокол е издаден на 11.05.2022г./л.7/, за строеж на еднофамилна жилищна сграда и СВО в с.Равно поле, община Елин Пелин.