Определение № 688 от 15.10.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 688 гр. Варна, 15.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Митев

Членове:

Маргарита П. Димитрова

Камен Г. Господинов като разгледа докладваното от Маргарита П. Димитрова Въззивно частно наказателно дело № 20253100601505 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 341 ал.2 , вр. с чл. 270, ал.2 вр. с ал.3, предл. първо от НПК. Образувано е по частна жалба, депозирана от подсъдимия Н. Б. Б. чрез защитника му адв. М. Д.- АК Варна срещу протоколно определение от 24.09.2025г., постановено по н. о. х. д. № 20243110203838 по описа на Районен съд- Варна, Наказателно отделение, 37ми състав, с което в производство по чл. 270 от НПК първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на подсъдимия за отмяна на взетата по отношение на него мярка за процесуална принуда "Забрана за напускане пределите на Република България".

В частната жалба се сочи, че така постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно, в противоречие с целите на НПК. Навеждат се твърдения, че е неправилен мотивът на съда,че мярката за процесуална принуда е необходима поради извършване на съдебни заседание по делото, а в действителност делото никога не било отлагано поради пребиваване на подсъдимия в чужбина.

Районна прокуратура- Варна не е взела становище по жалбата.

Настоящият съдебен състав, като съобрази изложените доводи и провери законосъобразността на атакуваното определение, прие следното:

НОХД № 20243110203838 по описа на РС-Варна е образувано на 04.10.2024г. по внесен обвинителен акт срещу Н. Борисов Б. за извършено престъпление по чл. 210, ал.1, т.5 вр. с чл. 209, ал.1 от НК. В хода на досъдебното производство по отношение на Б. е била взета мярка за неотклонение “Подписка“. Редовно призован за съдебно заседание за 18.12.2024г. подсъдимият Б., не се е явил без уважителна причина, като от съда е постановено принудително довеждане за следващо съдебно заседание /19.02.2025г./. На 19.02.2025г. подсъдимият Б. отново не се е явил за съдебно заседание, поради което мярката му за неотклонение е била изменена от 1

„подписка“ в „задържане под стража“. На 04.04.2025г. отново не е даден ход на съдебно заседание по делото поради нередовното призоваване на подсъдимия.

Подсъдимият Б. е бил обявен за ОДИ с телеграма № 7964/09.04.2025г. На 28.04.2025г. подсъдимият е бил задържан от служители на ОД на МВР Варна.

На 29.04.2025г. е постъпило искане от Б., чрез адв. М. Д. до РС –Варна за изменение на взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „задържане под стража“. На 30.04.2025г. мярката за неотклонение взета спрямо подсъдимия е изменена в „подписка“, като в същото производство е наложена мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Р.България“. Определението на съда не е обжалвано или протестирано. В разпоредително заседание проведено на 04.06.2025г., при обсъждане на т.6 от ал.1 на чл. 248 от НПК е направено искане от защитника на подсъдимия за отмяна на взетата по отношение на Б. мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Р.България“, като в определението на съда искането е оставено без уважение. Определението на РС-Варна по чл.248 ал.1, т.6 от НПК не е било обжалвано от защитника и подсъдимия Б.. На 02.09.2025г. РСВарна е сезиран с искане, на основание чл. 270 от НПК, за отмяна на взетата по отношение на подсъдимия Б. мярка за процесуална принуда по чл. 68 от НПК. С протоколно определение от.24.09.2025г. първоинстанционният съд е оставил без уважение искането.

В мотивите си ВРС е изложил, че внесеният обвинителен акт е за престъпление по чл. 210 ,ал.1,т.5 вр. с чл. 209,ал.1 от НПК, което е тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 от НК и участието на подсъдимия в съдебно заседание е задължително, предвид разпоредбата на чл. 269 ал.1 от НПК. Мярката за процесуална принуда по чл. 68 от НПК гарантира една от целите визирани в чл. 57 от НПК, а именно да се осуети обвиняемия/подсъдимия да се укрие. В случая е бил налице повод за налагане на забраната по чл. 68 от НПК, при изменението на мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в „подписка“. Делото се отличава с фактическа и правна сложност, което основава разглеждането му в един не малък период от време, като съществува опасност подсъдимият да се укрие извън страната, в случай,че мярката бъде отменена.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи: Частната жалба, с която е сезиран, е подадена от процесуално легитимирана страна в надлежна форма. Същата е подадена в законоустановения 7-дневен срок, съгласно разпоредбата на 342, ал.1 от НПК, като разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Въпросът за изменение на мярката за процесуална принуда търпяна от подсъдимия, която в конкретния случай е "Забрана за напускане пределите на Република България без разрешение" може да се поставя по всяко време на съдебното производство. Съгласно чл. 270 ал.1 от НПК това искане е основателно при промяна на обстоятелствата, която промяна да обоснове извод за отпадане на опасността от укриване на подсъдимия и да обуслови необходимостта от отмяна на наложената му мярка за процесуална принуда.

При налагането на тази мярка на 30.04.2025г. съдът е взел предвид, 2 предпоставките в разпоредбата на чл. 68 ал.1 от НПК , а именно лицето да е привлечено към отговорност за тежко умишлено престъпление или за друго престъпление, с което е причинена смърт и да съществува опасност, че подсъдимият ще се укрие извън пределите на страната.

Към искането, респ. частната жалба не са посочени нови обстоятелства, които да налагат отмяна на наложената вече мярка за процесуална принуда. На следващо място въззивният съд споделя извода на първата инстанция, като счита, че и към настоящия момент е налице реална опасност подсъдимият да се укрие и да осуети приключването на наказателното производство, която може да се извлече от високата обществена опасност на деянието, за което му е повдигнато обвинение, както от доказателствата по делото, и процесуалното поведение на подсъдимия. Подсъдимият разполага с възможността при необходимост от напускане на пределите на страната, да поиска разрешение от съда да стори това.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че опасността подсъдимото лице да се укрие не е с достатъчно намалял интензитет, нито се установява наличие на промяна в обстоятелствата, обосноваващи облекчаване на мярката му за процесуална принуда. В конкретния случай въззивният съд счита, че общественият интерес следва да надделее над правото на лична свобода на придвижване на подсъдимото лице, поради което мярката за процесуална принуда по чл. 68 от НПК се явява необходима и пропорционална намеса в правата му, преследваща легитимна цел. В тази връзка съставът на ВОС счита за неоснователни наведените възражения в частна жалба. Поради изложеното атакуваният съдебен акт на първоинстанционния съд следва да бъде потвърден като правилен, а частната жалба оставена без уважение.

Така мотивиран и на основание чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 270, ал. 4, вр. ал. 3 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 24.09.2025 г., постановено по н. о. х. д. № 20243110203838/2024 г. по описа на Районен съд Варна, 37-ми състав, с което в производство по чл. 270 от НПК е оставено без уважение искането на подсъдимия Н. Б. Б. за отмяна на взетата по отношение на него мярка за процесуална принуда "Забрана за напускане пределите на Република България".

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4