Решение № 11 от 11.01.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

***1 гр. Плевен, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радостина Т. Гергичанова при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. МАЧОРСКА като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно наказателно дело № 20234430202072 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. 1 от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 22-2300152 от 20.04.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – София на „***” *** – гр.

Плевен на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева за нарушение по чл. 415, ал.1 от КТ.

Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно жалбоподателят, който е редовно призован не се представлява. По делото е депозирана писмена молба вх. Рег. №

33879/11.12.2023 година от пълномощника на жалбоподателя – адв. Б. К. от АК-Благоевград, в което се твърди, че обжалваното наказателно постановление е издадено при неспазване на материално-правните и процесуално-правните норми на приложимото доказателство. Моли съда дапостанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно Наказателно постановление № 22-2300152 от 20.04.2023г. на Директора на Дирекция „Инспикция по труда“ – София. Отразено е становише за неоснователност на искането на процесуалния представител на наказващия орган за прекратяване 1 на административно-наказателното производство на основание чл. 79бал.2 от ЗАНН, като посочва, че в настоящия случай наказателното постановление не е връчено на нарушителя, наложената имуществена санкция не е заплатена в срок, както и не е заплатена доброволно.

Ответната страна се представлява в съдебно заседание от ст. юрк. Т., който взема становище, че жалбата е неоснователна. Твърди, че от доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че „***” *** – гр. Плевен е автор на деянието, за което е ангажирана административнонаказателната му отговороност. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди като правилно и законосъобразно атакуваното наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, доколкото по делото не са представени доказателства, меродавни да установят датата на която обжалваното наказателно постановление е връчено на жалбоподателя и в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:

Административно-наказателното производство е започнало със сътавяне на АУАН № 22-2300152 от 23.03.2023г., въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление за това, че: в периода от 21.02.2023 г. до 23.03.2023г. била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на „***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: Област Плевен, общ. Плевен, гр. Плевен, п.код 5800,„***" ***, в хода на която проверяващите констатирали, че: „*** с ЕИК: ***, в качеството си на работодател, не е изпълнил предписание под № 4, дадено му на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, с протокол за извършена проверка от 24.01.2023г., а именно: „4. Работодателят „***, ЕИК: ***, да изплати на П.Р.Г., възнаграждение за времето на платения й годишен отпуск през месец юли 2022г. и месец август 2022г., съгласно чл. 177, ал. 1 от Кодекс на труда." Срокът за изпълнение на предписанието изтекъл на 31.01.2023 г., като административното нарушение било извършено на 01.02.2023 г. в предприятието на работодателя. Отразено е че нарушението е констатирано на 23.03.2023 г. в Д „ИТ"-София при последваща проверка на „*** с ЕИК:

***, при която работодателят не представил платежни ведомости или други платежни документи (разходни касови ордери, фишове, банкови нареждания и други), удостоверяващи изплащането в пълен размер на уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец юни 2022 г. на П.Р.Г., в нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на „***” *** – гр. Плевен на основание 2 чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева за нарушение по чл. 415, ал.1 от КТ.

Описаната в АУАН и възпроизведена в атакуваното по съдебен ред наказателно постановление се подкрепя от приобщените към доказателствената съвкупност по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, а именно: наказателно постановление № 22-2300152 от 20.04.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – София, акт за установяване на административно нарушение № 22-2300152 от 23.03.2023г. товарителница, заверено копие от обратна разписка от относно неполучена пратка, съдържаща НП № 22-2300152 от 20.04.2023г. на Директора на Дирекция „Инспикция по труда“ – София, Заповед № З-0693/05.08.2022г., Даповед

№

ЧР-1744/20.12.2022г.заверено копие на

Длъжностна характеристика за длъжността „Директор“ на Д „ИТ“-София, Заверено копие на Длъжностна характеристика за длъжността „Старши инспекторр“ в Д „ИТ“-Плевен, Заповед № ДОК 23002505/22.02.2023г., Заповед № 909/12.08.2020г. Протокол за извършена проверка №ПР ПР 2238061 от 24.01.2023г., Протокол за извършена проверка №ПР2306649 от 23.03.2023гСигналвх- № 23011600/01.02.2023г., Решение на осн. чл. 97, ал.1 от АПС ИД на ИА „ГИТ“, извлечение от информационната система на ИА „ГИТ“, Постановление за налагане на обезпечителни мерки на НАП-ТД-В.

Търново-офис Плевен.

В подкрепа на изложената по-горе фактическа обстановка са и показанията на актосъставителя Х. А. П. и на свидетелите А. Н. Н. и А. С. А., които съдът приема с доверие като логични и непротиворечиви. От същите се установява, че АУАН послужил за издаване на процесното наказателно постановление е съставен в резултат на извършена последваща проверка за спазване на трудовото законодателство, в хода на която било констатирано неизпълнение на предписание, дадено на жалбоподателя в качеството му на работодател с протокол от извършена предходна проверка за изплащане на възнаграждение за платен годишен отпуск на служител, както и че АУАН е съставен в присъствие на упълномощено от нарушителя лице при спазване разпоредбите на ЗАНН.

При тази установеност на фактите, съдът намира, че жалбоподателят „*** с ЕИК: *** в качеството си на работодател е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, а именно: не е изплатил в срок до 31.01.2023. дължимото възнаграждение за неизползван платен годишен отпуск за времето на платения годишен отпуск през месеците юли и август 2022 година на лицето П.Р.Г. съгласно чл. 177, ал.1 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл.

177, ал.1 от КТ: „за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 3 работни дни.“

Изложеното обуславя извода, че в настоящата хипотеза правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружествотожалбоподател, в качеството му на работодател по смисъла на §1 от ЗР на КТ за извършено нарушение по чл. 415, ал.1 от КТ, за което законодателят е предвидил имуществена санкция или глоба в размер от 1500,00 до 10 000,00 лева. Съдът намира, че при определяне на наказанието, наказващият орган е съобразил цитираната разпоредба и е наложил именно предвиденото по вид в настоящия случай – имуществена санкция в минимален размер, което наказание съответства по вид и е съобразено по размер с конкретната сравнително ниска обществена опасност на нарушението и нарушителя.

Съдът намира, че така определната имуществена санкция ще способства за постигане на целите, установени в чл. 12 от ЗАНН.

Съдът не констатира в хода на административно-наказателното производство пред наказващия орган да са допуснати нарушения на процесуални правила, които да са съществени и поради това да предпоставят отмяната на обжалваното наказателно постановление.

Осъщественото от жалбоподателя нарушение не се отличава от други подобни с по-ниска степен на обществена опасност, поради което и не са налице визираните в чл. 28 от ЗАНН предпоставки.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция, съдът намира, че на основание чл. 63Д, ал. 3 от ЗАНН в полза на Дирекция "Инспекция по труда" гр. София следва да бъде присъдена сума в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, като същата следва да се възложи в тежест на „*** с ЕИК: ***.

Съдът намира за неоснователно искането на процесуалния представител на ответника за прекратяване на административно-наказателното производство на основание чл.79б, ал.2 ЗАНН. Съгласно чл.79б, ал.1 ЗАНН, в случай че нарушителят не желае да обжалва наказателното постановление в частта относно наложената глоба, може да заплати в 14 - дневен срок от връчване на наказателното постановление 80 на сто от нейния размер, освен ако специален закон предвижда намален размер на глобата. Съобразно ал.2 от същата разпоредба, наказателното постановление влиза в сила в частта относно наложената глоба от датата на плащането. В случай че нарушителят е обжалвал наказателното постановление и в срока по ал. 1 е заплатил глобата, производството по разглеждане на жалбата в тази част се прекратява на основание чл. 63 г., като по силата на ал. 4, алинеи 1 - 3 се прилагат съответно и при наложена имуществена санкция. В настоящата хипотеза наказателното постановление не е връчено на жалбоподателя, а наложената имуществена санкция не е заплатена в срока по ал. 1, като същата и не е заплатена доброволно, каквото е изискването на жалбоподателя.

4

При липса на осъществена законова процедура по връчване на НП и неправомерно изпращане към НАП за събиране на суми по влезли в сила НП, сумата по процесното НП се явява събрана чрез принудително изпълнение от Старши публичен изпълнител в ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен чрез налагане на обезпечителна мярка Запор върху вземане от трето задължено лице *** ЮЛ в сферата на държ. власт, ЕИК по БУЛСТАТ/ЕИК по ЗТР: ***, адрес по чл. 8 от ДОПК: ул. бул. *** ***, п.к. 1618, гр/с. СОФИЯ, обл. СОФИЯ, представител: Г.Т., по Документ с достоверна дата, Уведомление по РМС № 6594722 от 31.08.2023г. с основание за плащане:

15/676484/0493459 по договор № 368849 от 31.08.2023г. за сумата от 6139.26 лв., което се установява от прието като доказателство по делото Постановление за налагане на Обезпечителни мерки, връчено след обжалване на процесното НП. В случая доколкото наложената на дружествотожалбоподател имуществена санкция не е заплатена в определения за това 14дневен срок от връчването на наказателното постановление и не е заплатена доброволно то не са налице изрично предвидените с чл. 79б, ал.2 ЗАНН предпоставки за прекратяване на административно-наказателното производство.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗАНН Наказателно постановление № 22-2300152 от 20.04.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – София, с което на „***” *** – гр. Плевен на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева за нарушение по чл. 415, ал.1 от КТ.

ОСЪЖДА на основание чл. 63Д, ал. 3 от ЗАНН ***” *** – гр. Плевен да заплати на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – София сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща направените по НАХД № 2072/2023година по описа на РС - Плевен разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Разпечатката съдържа 39 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e63c1c5e-ef85-4a9f-88f5-17360b72b804