Определение № 2666 от 24.10.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2666 гр. Бургас, 24.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20232100501753 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.413, ал.2 от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е частна жалба от “Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление в гр. София, бул. “България” № 49, бл.53Е, вх.В, чрез юрисконсулт Галина Стойчева-Кръстева срещу разпореждане № 10078/03.10.2023 год. по ч.гр.д. № 5854/2023 год. по описа на Бургаския районен съд, в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Профи кредит България” ЕООД против длъжника Г. Н. Р. за вземания за договорно възнаграждение от 89,90 лв., и за мораторна лихва в размер на 269,96 лв. /заявена като 121,16 лв. дължима за периода от 26.09.2021 год. до 25.07.2022 год. и 148,80 лв. дължима за периода от 25.07.2022 год. до 28.09.2023 год./

В частната жалба се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно. Твърди се, че в производството по чл.410 от ГПК съдът не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката от която заявителят черпи права. Твърди се, че договорът от който заявителят черпи права отговаря на законовите изисквания, преди сключването му на потребителя е предоставена преддоговорна информация съгласно ЗПК, към договора е приложен погасителен план, с който длъжникът е бил запознат и е 1 бил съгласен с него. Твърди се, че в договора ясно е посочена методиката по която е определен ГПР, като последният не надвишава максимума по изискванията на закона и не противоречи на добрите нрави. Сочи се, че уговореното договорно възнаграждение се дължи, тъй като това е възнаграждението на кредитната институция за предоставения кредит, както и лихва за забавено плащане в случай на неплащане на падежа. Изложени са и съображения, че нищожността на отделни договорни клаузи не прави договора изцяло недействителен. Направено е искане за отмяна на разпореждането в обжалваната част, за уважаване на подаденото заявление в тази част, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., както и на разноските за заплатена държавна такса от 15 лв.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното :

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Районният съд е сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от заявителя „Профи кредит България“ ЕООД, срещу длъжника Г. Н. Р. ********** за вземания произтичащи от договор за потребителски кредит № 40005540156/24.08.2021 год., между които и процесните суми.

Заявлението е уважено частично, като е издадена заповед № 2909/02.10.2023 год. по ч.гр.д.№ 5854/2023 год. по описа на Бургаския районен съд, по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Г. Н. Р.

ЕГН ********** да заплати на кредитора “Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, следните суми: 552,18 лв. – неплатена главница, дължима по договор за потребителски кредит № 40005540156/24.08.2021 год., законната лихва, начислена върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението – 29.09.2023 год. до окончателното изплащане на задължението, както и деловодни разноски в размер на 30,31 лв., в т.ч. 11,04 лв. – държавна такса и 19,27 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

За да отхвърли заявлението относно останалите претенции на заявителя, касаещи вземанията за договорно възнаграждение от 89,90 лв., 147,28 лв. 2 възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“, 343,64 лв. - възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“, 30 лв. - такса за извънсъдебно събиране и за мораторна лихва в размер на общо 269, 96 лв. /заявена като 121,16 лв. дължима за периода от 26.09.2021 год. до 25.07.2022 год. и 148,80 лв. дължима за периода от 25.07.2022 год. до 28.09.2023 год./, районният съд е приел, че договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен на осн. чл.10а, чл.11, ал.1, т.10 във вр. с чл.19, ал.1-4, чл.21, чл.22 и чл.23 от ЗПК, тъй като цената на закупените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ е част от възнаграждението за предоставения кредит надвишаващо размера на кредита, като е умишлено обособено като отделно вземане, привидно условно, с цел заобикаляне ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите. Стойността на допълнителните услуги не фигурира в общите разходи за потребителя, макар да е пряко свързана с кредита и да се отразява правопропорционално на стойността на годишния процент на разходите, респ. на общите разходи по кредита - настоящи или бъдещи, като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1 от ЗПК и § 1, т.1 и т.2 от ДР на ЗПК. Прието е, че поради изначалната недействителност на договора, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, респ. неплатения остатък, без договорното възнаграждение, чиято дължимост е обусловена от валиден договор, ведно със законната лихва, начиная от поставянето му в забава с подаване на заявлението, до окончателното плащане. Районният съд е определил размера на разноските дължими в полза на заявителя съобразно уважената част на заявлението.

Видно от съдържанието на електронния пакет по ч.гр.д.№ 5854/2023 год. по описа на Бургаския районен съд и приложения към заявлението договор за потребителски кредит, заявителят е предоставил на длъжника сумата от 600 лв., която следва да бъде върната на 11 месечни вноски, всяка от по 66,10 лв., при уговорен ГПР – 48,40 %, ГЛП – 40,90 % и дължима сума по кредита 727,13 лв. Посочено е, че са закупени и допълнителни пакети услуги – „Фаст“, и „Флекси“, с договорени възнаграждения, които по погасителния план формират допълнителна вноска от по 54,54 лв. дължима заедно с месечните погасителни вноски по кредита. По твърдение на заявителя, длъжникът е платил една погасителна вноска, след което е изпаднал в забава до датата на посоченото в погасителния план последното 3 погасително плащане на 25.07.2022 год., и след това.

Разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, дават възможност на съда в заповедното производство служебно да извърши проверка дали искането по заявлението не противоречи на закона и на добрите нрави, както и дали вземането се основава на неравноправна клауза. Съдът намира, че с включването в погасителния план - неразделна част от договора, освен на договорените задължения за заплащане на главница и договорно възнаграждение /договорна лихва/, още и на т.н. допълнителни плащания за услуги „Фаст“ и „Флекси“ размерът на ГПР надвишава този предвиден в чл.19, ал.4 от ЗПК. Включването на възнаграждението по допълнителните услуги в погасителния план по договора за кредит най-ясно показва, че не е налице отделно правоотношение. Съгласно чл. 19, ал.4 от ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с Постановление на МС на РБ.

Разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗПК изрично сочи, че клаузи в договор, надвишаващи определените размери по ал. 4 на чл. 19 от ЗПК, се считат за нищожни. Настоящият съд споделя изводите на районния съд относно това, че дължимото възнаграждение за допълнителните услуги е част от разходите по кредита и следва да бъде включено при изчисляване на ГПР, в резултат на което е превишен предела посочен в чл.19, ал.4 от ЗПК, но на осн. чл.19, ал.5 от ЗПК счита, че е налице нищожност единствено на клаузите по договора въз основа на които се надвишава стойността по ал.4 на чл.19, а не е налице нищожност на целия договор. Процесният договор може да съществува и без тези клаузи, поради което настоящият съд не споделя извода на районния съд, че представеният договор за потребителски кредит е изцяло недействителен. Ето защо следва да се приеме, че в останалите части договорът произвежда действие.

Възнаградителната лихва /договореното възнаграждение/ е компонент от ГПР, съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК и размерът й подлежи на договаряне, като единственото условие е същата, общо с другите разходи по кредита, формиращи ГПР, да не надвишават пет пъти размера на законната лихва по просрочените задължения в левове и във валута, определени с Постановление на МС, което в случая е спазено. В случая за размера на ГПР следва да се съди по отразения в договора процент. Определеният по договора ГПР, в размер на 48,40 %, е в границите на законодателно заложения максимален 4 праг и не сочи нищожност на тази клауза на осн. чл. 19, ал.5 от ЗПК, поради което договорената с процесния договор възнаградителна лихва, назована в случая договорно възнаграждение, е дължима от длъжника за целия период на действие на договора, като в тази част подаденото заявление следва да бъде уважено.

Заплащането на мораторна лихва е акцесорна законова последица от неплащането на задълженията в срок, като с оглед заявения момент на спиране на плащанията от длъжника, съдът намира, че подаденото заявление следва да бъде уважено и относно претенциите за мораторна лихва общо за периода от 26.09.2021 год. до 28.09.2023 год.

В настоящото производство съдът няма правомощия да изчислява точния размер на претендираните вземания, като за това изхожда от размерите посочени в заявлението, поради което заявлението следва да бъде уважено за посочените в него суми, представляващи договорна лихва /договорно възнаграждение/ и мораторна лихва.

Като е приел обратното на изложеното по-горе, районният съд е постановил неправилно разпореждане в обжалваната част – постановено в противоречие с материалния закон – чл.19, ал.5 от ЗПК, което следва да бъде отменено от настоящия съд, в частта, с която заявлението е отхвърлено за вземанията за договорно възнаграждение от 89,90 лв., и за мораторна лихва в размер на общо 269, 96 лв. за периода от момента на спиране на плащанията – 26.09.2021 год. до деня преди подаване на заявлението 28.09.2023 год. / заявена като 121,16 лв. дължима за периода от 26.09.2021 год. до 25.07.2022 год. и 148,80 лв. дължима за периода от 25.07.2022 год. до 28.09.2023 год./, като спорът бъде решен по същество, и делото бъде върнато на районния съд за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за тези вземания.

Съобразно уважените части от заявените претенции в полза на заявителя са дължими съответни разноски за държавна такса в размер на 18,24 лв., от които районният съд е присъдил 11,04 лв., поради което въззивният съд следва да присъди разликата от 7,20 лв., също – дължима е съответна част от определеното юрисконсултско възнаграждение – 31,82 лв., от което районният съд е присъдил 19,27 лв., поради което въззивният съд следва да присъди разликата от 12,55 лв. В полза на частния жалбоподател 5 са дължими и следва да бъдат присъдени и направените пред въззивния съд разноски - 15 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд ,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ, разпореждане № 10078/03.10.2023 год. по ч.гр.д. № 5854/2023 год. по описа на Бургаския районен съд В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е отхвърлено заявлението на “Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление в гр. София, бул. “България” № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от Светослав Николов, Наталия Лозанова и Ярослав Кжищоф срещу длъжника Г. Н. Р. от гр. Б., ж/к “З.“, бл. **, ет. *, ап. *, ЕГН **********, за вземания за договорно възнаграждение от 89,90 лв., и за мораторна лихва в размер на общо 269,96 лв. / заявена като 121,16 лв. дължима за периода от 26.09.2021 год. до 25.07.2022 год. и 148,80 лв. дължима за периода от 25.07.2022 год. до 28.09.2023 год./ КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК в полза на “Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление в гр. София, бул. “България” № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от Светослав Николов, Наталия Лозанова и Ярослав Кжищоф срещу длъжника Г. Н. Р. от гр. Б., ж/к “З.“, бл. **, ет. *, ап. *, ЕГН **********, за вземания произтичащи от договор за потребителски кредит № 40005540156/24.08.2021 год., за договорно възнаграждение от 89,90 лв., и за мораторна лихва в размер на общо 269,96 лв. /заявена като 121,16 лв. дължима за периода от 26.09.2021 год. до 25.07.2022 год. и 148,80 лв. дължима за периода от 25.07.2022 год. до 28.09.2023 год./, както и за разликата в дължимите съдебни разноски направени пред районния съд, в размер на 7,20 лв.-за платена държавна такса и 12,55 лв.-за юрисконсултско възнаграждение, а също- за съдебните разноски направени пред въззивния съд в размер на 15 лв. - за заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.