Решение № 332 от 31.10.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. ****, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ****, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Р. П.а при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Гергана Р. П.а Административно наказателно дело № 20251420200677 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. П. М. от гр.****, ЕГН **********,чрез процесуален представител адв.М.Г. от АК Бургас, срещу Наказателно постановление (НП) №260001348/19.05.2025г., издадено от Началник ОО „АА“ към ИААА гр.****, с което за нарушение на чл.93 ал.4 ЗАвтПр, чл.33 пар.1 изр.1 и чл.27 пар.2 изр.1 предл.2 от Р/ЕО/ № 165/2014 на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.93 ал.4 ЗАвтПр,чл.105 ал.1 ЗАвтПр и чл.93в ал.5 ЗАвтПр са му наложени административни наказания глоба съоветно в размер на 2000 лв., 200 лв. и 1500 лв.

Поддържа се в жалбата,че наказателното постановление е неправилно, незаконосъобразно и недоказано,и, че жалбоподателят не е извършил приписваните му административни нарушения.

Не отрича,че на посочената дата,час и място жалбоподателят е управлявал процесноното ППС-товарен автомобил,оборудвано с дигитален тахограф марка „Continental automotive“ № 0010981062, установен като водач на товарен автомобил, извършващ Международни превози на товари с лиценз по маршрут България до Нидерландия видно от CMR от 25.04.2025 г., в изпълнение на задълженията си по трудово правоотношение с „*****“ ЕООД, но поддържа, че при проверката е предоставил всички изискани от проверяващите документи на ППС и относно превоза, включително извадил от дигитален тахограф марка „Continental automotive“ № 0010981062, личната си валидна дигитална карта на водач № BG 000000000В798001, като предоставил същата за сваляне на информация с програма Tacho Scan и GPS координати.Не отрича също, че компетентните органи, след като свалили информацията от дигиталния тахограф установили, че до момента на спиране на М., за процесното съчленено ППС е регистирано управление с карта на друго лице -**** Д. с номер на дигиталната карта № BG 000000000B0FM000 - колега на жалбоподателя, също служител на фирмата. Поддържа,че непосредствано преди спиране за проверка, Д. бил предоставил на жалбоподателя ППС за изпълнение на част от курса по релация от България до Нидерландия, съгласно CMR от 25.04.2025 г.Сочи,че последният по силата на трудово 1 правоотношение с работодателя – „*****“ ЕООД, длъжност „Шофьор товарен автомобил (международни превози), извършвал превоз на товари само на територията на Р. България, по съображения от физическа годност за изпълнение на по-дълги (международни) такива по здравословни причини,за което представя писмени доказателства. На проверяващите жалбоподателят бил потвърдил, че до смяната на водача на ППС, действително колегата му управлявял същото от гр. Монтана до гр. ****, и съответно, неговата карта била регистрирана в дигиталния тахограф, като след предоставянето му за управление на М., същата се намирала в **** Д., което била причината да не бъде предадена на компетентните органи, като в същото време личната му карта на водач на жалбоподателя била поставена в дигиталния тахограф и било възможно да не е заредила информацията. Не отрича,че в присъствието на проверяващите и с тяхна помощ опитали да бъдат отпечатани данните от дигиталния тахограф, като за целта подменят ролката с резервна, намираща се в кабината, но без успех.

Излага се, че АУАН е издаден при неправилно отразяване на фактическите констатации и обстановка. В конкретния случай нямало отказ на жалбоподателя да предаде изискуемите документи. Личната си карта той е представил, заедно с останалите документи, а картата на другия водач не е представил, защото не се намирала у него, а не защото е отказал да я предаде.

Сочи се,че съгласно чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, както в АУАН, така и в НП следва да са посочени и законовите разпоредби, които са били нарушени,като законосъобразното издаване на НП изисква пълно съответствие между деянието, вменено на нарушителя така, както е описано в акта и в наказателното постановление, и посочените като нарушени правни норми, т. е. описаното деяние следва да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. Според жалбоподателя така направеното описание в АУАН и НП не давало възможност да се разбере в какво точно се състои нарушението. Административно-наказващият орган (АНО) е квалифицирал нарушението като такова по чл. 93, ал. 4 ЗАвПр, указващ, че водач, който откаже да му бъде извършена проверка от контролните органи, се наказва с глоба 2000.00 лв. Нито в НП, нито в АУАН била посочена нарушената материална норма, което се явява нарушение по чл. 42, т.

5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като посочената за нарушена разпоредба е санкционна по своя характер и въз основа на нея се налага административното наказание „глоба , но тя не съдържа в себе си правило за поведение, а представлява чисто санкционна норма, уреждаща единствено наказанието, което следва да се налага при реализация на нарушение, при което жалбоподателят не може да разбере за какво нарушение му е наложена административна санкция. Конкретизацията на нарушението от фактическа и правна страна според жалбоподателя е от значение за обезпечаване на правото на защита на лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност, което включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да организира защитата си в пълен обем. Посоченото нарушение е от категорията на съществените процесуални нарушения, тъй като ограничава правото на защита на нарушителя, като последният е лишен от възможността да разбере законовите разпоредби, които е нарушил.

Посочената като нарушение разпоредба на чл. 33, §1, изр. 1 от Регламент (ЕС) №165/2014 касаела транспортните предприятия, които се явяват задължено лице, съответно субект на нарушението по посочената норма може да бъде дружеството работодател, а не установения водач на ППС.

С оглед на изложеното до тук жалбоподателят счита,че административният орган е допуснал съществени процесуални нарушения - по чл. 42, т. 4 и т. 5 ЗАНН и по чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН.

На последно място,според изложеното в жалбата АНО неправилно не е приложил разпоредбата на чл.28 ЗАНН,като се излагат подробни мотиви и доводи в тази насока.

2

Иска се отмяна на НП.При условията на евентуалност – приложение на чл.28 ЗАНН.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна оспорва жалбата. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено.

Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя и намаляването му до предвидения в НМАВ минимум. Не претендира разноски.

Настоящият състав намира депозираната жалба за процесуално допустима. Подадена е в преклузивния срок, предвиден в чл.59 ал.2 ЗАНН, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и против акт от категорията на обжалваемите-НП. Разгледана по същество депозираната жалба се явява частично основателна.

След като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акт за установяване на административно нарушение за това, че на 29.04.2025 г. на път II 15 м.

Орбита км 4+202 в посока гр.Плевен, водачът управлява МПС **** с рег. № **** от кат №3 оборудвано с дигитален тахограф марка Continental automotive №0010981062 с прикачено към него ремарке **** с рег. №**** от кат. О4 като извършва Международни превози на товари с лиценз по маршрут България до Нидерландия видно от CMR от 25.04.2025 г., като при проверката е установено:

1.Водачът отказва да предаде дигитална карта на водача **** Д., с която управлява автомобила до неговото спиране с номер на карта N BG 000000000B0FM000;

2.Водачът не осигурява отпечатване на данните от дигиталния тахограф поради липса на хартия.

3.Водачът извършва международни превози на товари с МПС, попадащо в обхвата на Регламент ЕО №165/ 2014 г., като използва карта на водач, издадена на друго лице- **** Д. с № на дигиталната карта BG000000000BOFM000, видно от свалена информация от дигиталния тахограф с програма Tacho Scan и GPS координати.При спирането водачът изважда дигиталната карта на **** Д. и поставя своята дигитална карта NBG000000000B798001.

АУАН е съставен в присъствие на нарушителя,връчен му е лично ,и същият го е подписал с възражения:“Не съм карал с друга карта“. В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не са правени други възражения.

Отразено е в акта, че жалбоподателят е извършил нарушение на :

1/Чл.93 ал.4 ЗАвтПр за първовото описано нарушение,който гласи: „Водач, който откаже да му бъде извършена проверка от контролните органи, се наказва с глоба 2000 лв.“ 2/Чл.33 пар.1 изр.1 от Р/ЕО/165/2014 за второто описано нарушение,който гласи:“Транспортните предприятия са длъжни да осигурят на техните водачи подходящо обучение и инструктаж относно правилното функциониране както на дигиталните, така и на 3 аналоговите тахографи; те провеждат редовни проверки, за да се уверят, че техните водачи използват правилно тахографите и не предоставят на техните водачи никакви преки или непреки стимули, които биха могли да насърчат злоупотребата с тахографи.“ 3/чл.27 пар.2 изр.1 предл.2 от Р/ЕО/ 165/2014 за третото нарушение,който гласи:“ Даден водач може да е титуляр на не повече от една валидна карта на водача и има право да използва само своята собствена персонализирана карта на водача“.

На 19.05.2025г.е издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление с описана идентична фактическа обстановка като в акта, с което на жалбоподателя за нарушение на посочените текстове :Чл.93 ал.4 ЗАвтПр, Чл.33 пар.1 изр.1 от Р/ЕО/165/2014 и чл.27 пар.2 изр.1 предл.2 от Р/ЕО/ 165/2014 са наложени административни наказания на основание чл.93 ал.4 ЗАвтПр глоба в размер на 2000 лв.за първото нарушение,на основание чл.105 ал.1 ЗАвтПр глоба в размер на 200 лв.за второто нарушение и на основание чл.93в ал.5 ЗАвтПр – глоба в размер на 1500 лв.за третото нарушение.

Както вече се посочи според чл.93 ал.4 ЗАвтПр „Водач, който откаже да му бъде извършена проверка от контролните органи, се наказва с глоба 2000 лв.“ Според чл.105 ал.1 ЗАвтПр „За нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция 200 лв.“,а

Според чл.93в ал.5 ЗАвтПр „Водач, който използва карта на водача, издадена на друго лице, се наказва с глоба 1500 лв.“

Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото доказателства.

По делото са приети и съответно приложени следните относими писмени доказателства: НП № 26-0001348/19.05.2025г., АУАН № 00440/29.04.2025г,заповед № РД-08107/29.02.2024г.на министъра на ТС,разпечатка от дигиталния апарат на процесното ППС,СМР-копие,протокол за проверка на тахограф,доклади рег.№ 11-13-4328-2 бр.,ЕР на ТЕЛК № 92061//12.05.23г.,карта за оценка на физическа годност,инструкция за работа на тахограф, пълномощни. Писмените доказателства не се оспорват от страните,и конкретно от жалбоподателя. Същите са еднопосочни и кореспондиращи си,поради което съдът ги кредитира изцяло.

В хода на делото са събир а н и и гласни доказателства. Според св. Т.Г. – актосъставител, свидетел на нарушенията и К.К.-свидетел на нарушението, жалбоподателят бил спрян за проверка на посоченото в акта място и време.От свалената информация от дигиталния тахограф на процесното ППС с помощта на програма „Тахоскан“ и джипиес координати установили,че до момента на спиране жалбоподателят е управлявал ППС с дититална карта на трето лице-Г.Д.,а след спирането подменил неговата дигитална карта със своята.При спирането проверяващите поискали от жалбоподателя разпечатка от дигиталната карта.Докато той предприемал действия в тази носока/търсел хартия за разпечатката/ св.Т.Г. се отдалечил за малко от спряното ППС,през което време жалбоподателят успял да размени 4 дигиталните карти.Предоставил на проверяващите за проверка своята дигитална карта.От справката чрез цитираната програма проверяващите установили,че дигиталната карта на жалбоподателя е поставена в тахографа. След това проверяващите свалили данните от дигиталния тахограф на автомобила, и установили,че до проверката автомобилът е управляван с дигитална карта в тахографа на лицето Г.Д.,а картата на жалбоподателя е поставена при спряно положение на ППС.Жалбоподателят заявил,че не е управлявал с чужда дигитална карта.Предоставил на проверяващите всички изискани документи за проверка,с изключение на дигиталната карта на лицето Г.Д. за която заявявил,че не е в него,а в собственика и,и,че не е управлявал с нея. Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, които споделят свои непосредствени впечатления. Същите са незаинтересован от изхода на делото и добросъвестно депозираха показания,които са последователни,взаимно се допълват,и които се подкрепят и от писмените доказателства,вкл.и от изявленията на самия жалбоподател,който признава/в жалбата/ всички факти и обстоятелства по делото,но им дава своя интерпретация.