Решение № 15059 от 04.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15059 гр. София, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от Г. К. КАЦАРОВ Гражданско дело №

20241110160050 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422 Граждански процесуален кодекс /ГПК/ искове с правно основание чл. 79, ал. 1 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ вр. чл. 153, ал. 1 Закон за енергетиката /ЗЕ/ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че ответниците са наследници на Г. Н. Г., който от своя страна е бил собственик в периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. на топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. „О.К., бл. 65, вх. А, ет. 10, ап. 47, до който за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. била доставена топлинна енергия, която останала незаплатена. В посочения период вещен ползвател на имота бил наследодателят на ответниците - Г. Н. Г.. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не бил упражнил правата си по чл.150 ал.3 ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила ОУ. Поддържа, че за процесния период в сила са били ОУ, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016 г., съгласно които ответникът бил задължен да заплаща сумите по фактурите в 45-дневен срок, като лихва се начислявала само върху вземанията по общи фактури. Сочи, че в сградата се извършвала услугата дялово разпределение от „Техем сървисис“ ЕООД. Твърди, че ответникът бил използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не бил погасил задълженията си. За непогасените суми – главница за доставената топлинна енергия, лихва върху нея, както и главница за извършена услуга дялово разпределение и лихва върху нея било подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение № 368407/20.12.2023 г. по повод на което било образувано ч. гр. дело № 70686/2023 г. по описа на СРС, 175 състав, по което била издадена заповед за изпълнение.

Срещу нея постъпило възражение.

Въз основа на изложеното ищецът иска да бъде установено спрямо ответниците, че му дължат следните суми: 102,96 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020г. до 30.04.2021г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. О.К., бл. 65, вх. А, ет. 10, ап. 47, аб. № ******, ведно със законната лихва за период от 20.12.2023г. до изплащане на вземането, сумата 25,46 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021г. до 13.12.2023г., сумата 26,65 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2020г. до 30.11.2021г., ведно със законната лихва за период от 20.12.2023г. до 1 изплащане на вземането, сумата 7,20 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за период от 15.01.2021г. до 13.12.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 70686/2023г. по описа на СРС, 175-ти състав, при следните квоти:

Спрямо ответницата Т. Б. Г. се иска установяване на дължимост на 4/6 части от задължението или на следните суми: 68, 64 лв. – главница за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г.; 16, 98 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 13.12.2023 г.; 17, 77 лв. – главница за дялово разпределение за периода 01.11.2020 г. – 30.11.2021 г. и мораторна лихва върху тази сума в размер на 4, 80 лв. за периода 15.01.2021 г. – 13.12.2023 г., заедно със законна лихва върху двете главници от 20.12.2023 г. до окончателното плащане;

Спрямо ответницата Н. Г. Й. се иска установяване на дължимост на 1/6 част от задължението или на следните суми: 17, 16 лв. – главница за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г.; 4, 24 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 13.12.2023 г.; 4, 44 лв. – главница за дялово разпределение за периода 01.11.2020 г. – 30.11.2021 г. и мораторна лихва върху тази сума в размер на 1, 20 лв. за периода 15.01.2021 г. – 13.12.2023 г., заедно със законна лихва върху двете главници от 20.12.2023 г. до окончателното плащане;

Спрямо ответника Я. Г. Г. се иска установяване на дължимост на 1/6 част от задължението или на следните суми: 17, 16 лв. – главница за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г.; 4, 24 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 13.12.2023 г.; 4, 44 лв. – главница за дялово разпределение за периода 01.11.2020 г. – 30.11.2021 г. и мораторна лихва върху тази сума в размер на 1, 20 лв. за периода 15.01.2021 г. – 13.12.2023 г., заедно със законна лихва върху двете главници от 20.12.2023 г. до окончателното плащане.

Първоначалният ответник Г. Г. е оспорил исковете по основание и размер. Оспорил е основанието на претенцията, но не и доставката на топлинна енергия до процесния имот.

Направил е позоваване на настъпила погасителна давност за периода 01.05.2020 г. – 31.10.2020 г. Оспорил е качеството си на собственик на недвижимия имот, тъй като титуляр на това право бил Я. Г., по отношение на когото била открита партидата за недвижимия имот след негово заявление. Ищцовото дружество не доказало изпадането на длъжника в забава. Таксата за услугата дялово разпределение се дължала на третото лице, което я е извършло. Претендират се разноски.

В хода на процеса първоначалният ответник Г. Г. починал и с Определение № 18620/24.04.2025 г. на негово място били конституирани ответниците: Т. Б. Г., Н. Г. Й. и Я. Г.

Г..

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД не оспорва предявените искове. Счита ги за основателни и доказани.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

С Определение № 47481/21.11.2024 г. съдът е конституирал по делото „Техем Сървисис“ ЕООД като трето лице помагач на ищеца.

От фактическа страна съдът установява следното:

От Нотариален акт за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, сключен на 27.12.1996 г. се установява, че на 30.05.1996 г. Г. Н. Г. и Т. Б.

Г. са закупили от „Балканкар 6-ти септември“ АД недвижим имот – апартамент с адрес: гр.

София, ж.к. „О.К. – 1, бл. 65, вх. А, ет. 9, ап. 47. На 29.12.1997 г. собствениците на жилището Г. Н. Г. и Т. Б. Г. са сключили с Я. Г. Г. Договор за гледане и издръжка, съдържащ се в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот № 64, том LLLLLI, нот. дело № 49417/1997 г., в чиято т. II са договорили, че прехвърлителите си запазват пожизнено правото на ползване върху имота заедно и поотделно. На 06.08.2023 г. Т. Б. Г. е извършила отказ от правото си на ползване, който е вписан в Службата по вписванията. На 16.12.2021 г.

Емануела Христова Василева е подала Заявление № Т-25241/16.12.2021 г. до изпълнителния 2 директор на „Т.С.“ ЕАД, в което е поискала да бъде прехвърлена партидата за топлоснабдения имот на нейно име. Искането е направено поради промяна на собствеността върху имота, която е осъществена на 19.11.2021 г. чрез Договор за покупко-продажба.

По делото е приет Договор № 9/25.07.2000 г. сключен между „Техем сървисис“ ЕООД и Етажна собственост с адрес: гр. София, ж.к. „О.К., бл. 65 за доставка и монтаж на топломери и за извършване на услугата дялово разпределение след извършен реален отчет. Този договор е сключен следствие на решение на ОС на ЕС, взето на 10.09.2000 г.

По делото е приет и Договор № РД-0-67/03.06.2020 г. при Общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в Закон за енергетиката, сключен на 03.06.2020 г. между „Т.С.“ ЕАД и „Техем сървисис“ ЕООД.

По делото е изслушано заключението на ССчЕ, в което е посочено, че липсват данни за заплащане на процесната сума. За периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. прогнозно начислените суми за потребена топлинна енергия са в размер на 104, 08 лв. След извършен реален отчет, дължимата сума е намалена с 1, 12 лв. и крайният размер на главницата е 102, 96 лв. Мораторната лихва върху тази сума е в размер на 25, 46 лв. за периода 15.09.2021 г. – 13.12.2023 г. За услугата дялово разпределение дължимите суми са в размер на 26, 65 лв. за периода 01.11.2020 г. – 30.11.2021 г. и мораторна лихва в размер на 7, 20 лв. за периода 01.11.2020 г. – 30.11.2020 г.

По делото е прието представеното от третото лице-помагач дялово разпределение за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. и документ за годишен отчет за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г.

От Удостоверение за наследници от 27.02.2025 г. се установява, че починалото на 19.01.2025 г. лице Г. Н. Г. е оставило следните лица за свои наследници: Т. Б. Г. /съпруга/, Н.

Г. Й. /дъщеря/ и Я. Г. Г. /син/.

От правна страна съдът установява следното:

За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга.

По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. до топлоснабдения имот е доставена топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност.

Спорните по делото въпроси са: съществува ли между страните договорна обвързаност; настъпила ли е погасителна давност за част от вземанията; поставян ли е наследодателя на ответницата в забава за главното задължение; дължи ли се на ищеца заплащането на таксата за услугата дялово разпределение, тъй като тази услуга е предоставена от друго дружество и отговарят ли ответниците за дълга при липсата на доказателства за приемането на наследството.

Относно наличието на договорно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови 3 нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, Ста на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

В случая се установява, че на 29.12.2007 г. собствеността върху топлоснабденото жилище е преминала върху Я. Г., но от същата дата до смъртта си на 19.01.2025 г. наследодателят на ответниците е бил вещен ползвател на имота, в който период попада и исковия, поради което между него и ищцовото дружество е възникнал неформален договор, чието съдържание се определя от общите условия на дружеството.

Неоснователно е възражението на ответниците, че страна по този договор е притежателят на голата собственост върху жилището – Я. Г., тъй като той е подал декларация за откриване на партида на негово име. Единственото представено по делото Заявление-декларация за откриване на партида е от Емануела Христова Василева и е с дата 16.11.2021 г., т.е. тя е последващия исковия период дата.