Решение № 41 от 10.02.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Д.ч, 10.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Д.Ч, XV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Момчева при участието на секретаря Милена Ст. Александрова като разгледа докладваното от Мариана Момчева Административно наказателно дело № 20233230200673 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М. Д. Д. ЕГН **********, чрез адвокат Д. Т. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 6817032, издаден от ОД на МВР гр. Д.ч на 27.12.2022г., с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189 ал. 4 във вр. с чл. 182 ал. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.

В жалбата са релевирани доводи за процесуална незаконосъобразност на електронния фиш. Като съществен порок се обсъжда непълнотата на посочената в електронния фиш, връчен на жалбоподателя, правна квалификация на нарушението, която възпрепятствала възможността му да разбере кой е основният състав на нарушението, сочено като извършено при условията на повторност. Прави се искане атакуваният акт, като незаконосъобразен да бъде отменен. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не е явява, не се представлява.

Процесуалният представител на жалбоподателя е представил писмено 1 становище.

Въззиваемата страна редовно уведомена, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Д.чкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок.

Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, при което констатира следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 27.12.2022г. в 14.14 часа в гр. Д.ч, бул. „***“ до РД „Автомобилна администрация“, в населено място и отчетен толеранс на скоростта с - 3 км, в полза на водача, АТСС TFR1 – M е насочен към центъра, с лек автомобил „*** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1 – M 537: разрешена стойност на скоростта – 50 км/ч; установена стойност на скоростта – 73 км/ч и превишена стойност на скоростта – 23 км/ч.

Нарушението е извършено в условията на повторност, в едногодишен срок от влизане в сила на Електронен фиш К № 5094815.

С оглед така констатираното нарушение на основание чл. 189 ал. 4 във вр. с чл. 182 ал. 4 от ЗДвП бил издаден електронен фиш Серия К № 6817032 за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на жалбоподателя М. Д. Д. било наложено административно наказание глоба в размер 200 лева за извършеното нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, с допълнението, че нарушението е извършено повторно, в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/5094815. Фишът бил връчен на нарушителя на 2

03.06.2023г., според данни, както от жалбоподателя, така и от Справка АИС АНД от Сектор Пътна Полиция ОД на МВР – гр. Д.ч. Т.е. жалбата срещу Електронния фиш е подадена в законоустановения преклузивен срок.

Така изложената фактическа обстановка се установява от писмените доказателства, приети по реда на чл. 283 от НПК и приложени по делото, а именно: снимков материал клип № 35019, TFR1 – M 537.

От правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Затова съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН, следва да бъде съсредоточен върху законосъобразността на издадените от административните органи електронни фишове. По аргумент от чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14 ал. 2 от НПК, съдът е длъжен служебно да установи обективната истина и приложимия материален закон, като съобрази императивните разпоредби относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи.

Електронният фиш, според легалното определение, в разпоредбата на Параграф 6 т. 63 от ДР на ЗДвП, представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно - информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Съгласно чл. 189 ал. 4 изр. 2 от ЗДвП, той следва да съдържа данни за: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство или името на водача, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Горното съдържание е интерпретирано, респ. закрепено в утвърдения от министъра на вътрешните работи със заповед образец на електронен фиш в съответствие с изискването на чл. 189 ал. 4 изр. последно от ЗДвП.

Видно от съдържанието на процесния електронен фиш са налице част от изискуемите от закона реквизити. Посочени са териториалната структура 3 на МВР, на чиято територия е установено нарушението, точен час на извършване на нарушението, регистрационният номер на заснетото МПС и собственикът му. Същите данни се съдържат и в приложения като веществено доказателствено средство, съобразно чл. 189 ал. 15 от ЗДвП, снимков материал, изготвен с процесната радарна система.

Съобразно чл. 165 ал. 2 т. 6 от ЗДвП, органите по контрол за спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи – заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно разпечатката от радара би представлявала годно веществено доказателствено средство, в случай че са спазени и другите изисквания на закона. В приложеното извлечение със снимков материал от паметта на АТСС, посредством което се твърди да е установено нарушението, са налични данни за него. Съобразено се явява изискването за автоматизиран процес при използването на мобилни технически средства /така Тълкувателно решение № 1 от 2014г. на Върховния административен съд/, при който единствената намеса на контролния орган се свежда до тяхното обслужване, но не и упражняването на непосредствен контрол върху функционирането на системата към момент на заснемане на нарушения.

Съдът намира за основателно обаче възражението на жалбоподателя, че в издадения санкционен акт отсъства ясна индивидуализация на нарушението, което възпрепятства възможността да се узнае действителната воля на наказващия орган досежно обективните негови параметри и съществено ограничава правото на защита на санкционираното лице.

В текстовата част на електронния фиш е записано, че се касае за нарушение на правилата за скорост, изразяващо се в това, че тази, установена за населено място, е превишена с 23 км/ч. Допълнено е, че нарушението е извършено в условията на повторност, в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/5094815. Правната квалификация на така изнесената фактология е вписана в изпратения и връчен на жалбоподателя електронен фиш, като „чл.

189 ал. 4 във вр. с чл. 182 ал. 4 от ЗДвП“. Тя се явява непълна и поради това съществено ограничаваща правото на защита на санкционираното лице.

Последното се налага още повече на фона на пропуска да се отразят фактите, 4 с които наказващият орган обосновава квалифициращият признак на състава – „повторност“. Не са ангажирани изрично видът на нарушението, за което е издаден и датата на влизане в сила на цитирания единствено като номер електронен фиш. Без тези пояснения не би могло да се отсъди, че се касае именно за нарушение, извършено в едногодишен срок от предходно санкциониране за същото по вид нарушение. Изпълнителното деяние е съществен признак от фактическия състав на административното нарушение.

Липсата на изпълнително деяние сред фактите, вменени на нарушителя не може да се санира чрез предположение за вероятната воля на наказващия орган. Административнонаказателната отговорност е вид наказателна такава, поради което и изискването елементите от фактическия състав да бъдат въведени в своята цялост следва да бъде спазвано стриктно, така че дейността по административно наказване да разкрива съответствие с изискването за справедлив процес по смисъла на Параграф 6 т. 1 от ЕКЗПЧОС. Изложеното обосновава допуснати съществени процесуални нарушения, поради неизпълнение на правилото на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН.

Така в настоящото производство са поставени на разглеждане два съществено различаващи се помежду си, като съдържание, електронни фиша.

Към жалбата, инициирала настоящото производство, е приложен електронен фиш, в диспозитива на който правната квалификация на административното нарушение е изписана, както следва: „нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189 ал. 4 във вр. с чл. 182 ал. 4 от ЗДвП“. Именно този процесуален документ е връчен на жалбоподателя. След постъпване на административната преписка в съда обаче, към нея се открива подреден електронен фиш, чието съдържание се различава от това на връчения на жалбоподателя. В частта на правната квалификация на нарушението вече се чете: „нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189 ал. 4 във вр. с чл. 182 ал. 4 във вр. с ал. 1 т. 3 от ЗДвП“.

Не може да бъде игнорирано разминаването между цитираните разпоредби. Следва да се приеме, че именно с него му е предявено административното обвинение, това е и смисълът на изискуемото от ЗАНН връчване на санкционния акт, и спрямо него той е реализирал правото си на защита. С посоченото е нарушено правилото на чл. 57 ал. 1 т. 6 от ЗАНН.

Абсолютно задължително е в наказателното постановление, респ. в 5 електронния фиш административното нарушение, вменено на нарушителя, да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената, като нарушена норма от съответния нормативен акт. Следва да съществува правно единство между изведения фактически състав на нарушението и приложената спрямо него като накърнена правна квалификация.

Нормата на чл. 57 ал. 1 т. 6 от ЗАНН въвежда изискването в основния процесуален акт, издаван в хода на административнонаказателното производство, да бъдат отразени всички обстоятелства, които изпълват отделните признаци, квалифициращи конкретна деятелност като административно нарушение и законовите разпоредби, които са накърнени с неговото реализиране. Този регламент съдържа в себе си и задължение за съобразяване на корелация между фактическия състав на "административното обвинение" и неговото цифрово изражение. Последното пряко кореспондира с правото на нарушителя да разбере фактическите и правни параметри на вменената му отговорност и адекватно да изгради защитната си теза, съобразявайки техните рамки.

В конкретиката на казуса, възведеното в електронния фиш нарушение касае неизпълнение на правно задължение да се съобразява ограничението на скоростта в населено място, което нарушение е описано като накърняващо чл.

21 ал. 1 от ЗДвП. Като съответстваща на материалното правило в контролирания в настоящото производство електронен фиш обаче е посочена санкционната разпоредба на чл. 182 ал. 4 от ЗДвП. Последната предвижда, че когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. Обсъжданият законов текст въвежда санкции за квалифицирани състави на нарушения на правилата за скоростта. Той обаче няма самостоятелно приложение, доколкото препраща към основните състави на множество различни административни простъпки. Тази структура на правната норма предполага винаги да се изписва привръзката към друга разпоредба, която е относима към фактите. В конкретния случай това не е сторено, което поставя както нарушителя, така и съда пред необходимостта да предполага волята на 6 наказващия орган, тълкувайки я недопустимо спрямо изложеното в обстоятелствената част на електронния фиш.