Решение № 49 от 11.02.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Плевен, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА като разгледа докладваното от РЕНИ В. Г. Въззивно гражданско дело № 20254400500936 по описа за 2025 година

С решение рег.№ 1380/19.09.2025 г. по гр.д.№ 20244430105374 по описа на ПлРС са отхвърлени предявените от кредитора Агенция социално подпомагане - София със седалище гр.София, както следва: искове с правно основание чл.422 от ГПК против В. В. Ц., с който се иска да се установи, че ответницата дължи на ищеца сумите: от 3 580 лв. - главница, лихва в размер на 193.31 лв. за периода от 18.03.2018 г. до 27.09.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.04.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1756/17.05.2021 г. по ч.гр.дело № 2663/2021 г. по описа на РС Плевен.Осъдена е Агенция социално подпомагане - София със седалище гр.София да заплати на В. В. Ц. направени разноски в размер на 1 270 лв.

Депозирана е въззивна жалба от Агенция за социално подпомагане със седалище гр.София, чрез пълномощник, против решение рег.№

1380/19.09.2025 г. по гр.д.№ 20244430105374/2024 г. по описа на ПлРС.Въззивникът счита решението за невалидно и недопустимо, а по същество за неправилно и необосновано.Прави се искане да се отмени горепосоченото решение в цялост като неправилно и необосновано и да се 1 реши делото по същество.

За въззиваемата страна – В. В. Ц. процесуалният представител изразява становище да се остави без уважение въззивната жалба и да се остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно, отговарящо на събраните по делото доказателства.

Депозирана е и частна жалба от Агенция за социално подпомагане със седалище гр.София, чрез пълномощник, против определение рег.№ 5220/20.10.2025 г. по гр.д.№ 20244430105374 по описа на ПлРС, с което е оставена без уважение като неоснователна молбата за изменение на решение № 1380/19.09.2025 г. по гр.д.№ 5374/2024 г. в частта за разноските за адвокатско възнаграждение.Счита обжалваното определение за невалидно и недопустимо, а по същество за неправилно.Прави се искане да се постанови съдебен акт, с който да се отмени в цялост като неправилно обжалваното определение, както и да се измени решение № 1380/19.09.2025 г. по гр.д.№ 5374/2024 г. по описа на ПлРС в частта относно присъдените в полза на В. Ц. разноски, като се редуцира техния размер.

Депозиран е отговор на частната жалба от В. В. Ц., чрез пълномощник, в който е изразено становище да се остави без уважение частната жалба.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество – неоснователна.

Частната жалба е процесуално допустима, а по същество - неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Предмет на обжалване е решението на първоинстанционния съд от 19.09.2025 г., с което са отхвърлени предявените от въззивника искове с правно основание чл.422 от ГПК против въззиваемата, с който се иска да се установи, че ответницата дължи на ищеца сумите: от 3 580 лв. - главница, лихва в размер на 193.31 лв. за периода от 18.03.2018 г. до 27.09.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.04.2021 г. до окончателно 2 изплащане на сумата, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1756/17.05.2021 г. по ч.гр.дело № 2663/2021 г. по описа на РС Плевен.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което е неоснователно възражението на въззивника в тази насока.

На основание чл.272 първоинстанциония съд.

ГПК съдът препраща към мотивите на

Предмет на обжалване по в.ч.гр.д.№ 632/2024 г. е било разпореждането за незабавно изпълнение, като частната жалба се подава заедно с възражението срещу заповедта.

Възражението по чл.414 ГПК, както и искът за съществуване на вземането, предявен от въззивика по реда на чл.422 ГПК, са депозирани в преклузивните срокове.

Относно неправилността на обжалваното решение на първо място във въззивната жалба са изложени доводи, че е неправилна констатацията на съда, че отпуснатата на въззиваемата целева помощ за хора с увреждания по чл.44, ал.2 ППЗИХУ (отм.) във вр. с чл.44, ал.2 от ЗИХУ (отм.) е давана на ръка на лицето.

От писмо - отговор на въззивника с изх.№ 1506-11-00-2417#1/ 26.06.2025 г., на което той се позовава във въззивната жалба е видно, че целевата помощ се превежда по лична сметка на правоимащите лица, като те се задължават в указания от закона срок да предоставят разходооправдателни документи, удостоверяващи закупуването на отпуснатите със заповед на Директора на ДСП - Плевен помощни средства.

В заявление-декларация от 09.11.2017 г., на което също е налице позоваване във въззивната жалба, въззиваемата е посочила помощта да бъде преведена в нейната банкова сметка в „Банка ДСК“АД.

В хода на първоинстанционното производство от страна на въззивника е изразено становище, че самата помощ е отпусната, т.е. платена на лицето, на 18.12.2017 г., което не е оспорено.

От заповедта от 10.11.2017 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“Плевен е видно, че на основание чл.42, ал.2 от ППЗИХУ (отм.

ДВ бр.27/02.04.2019 г., в сила от 01.04.2019 г.) и чл.44, ал.2 от ЗИХУ (отм. ДВ 3 бр.105/18.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) и въз основа на подадена молба от 09.11.2017 г. на В. Ц. е отпусната целева помощ в посочения размер, но с оглед на релевантните по спора обстоятелства се касае за бедренна модулна протеза с коляно с движение и динамично стъпало в размер на 3 580 лв. с експлоатационен срок 48 месеца, като тя е осигурена за всички социални рискове, тъй като е пенсионер.

Въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че отпусната целева помощ е получена от В. Ц. на 18.12.2017 г.

На второ място във възивната жалба се сочи, че първоинстанционният съд погрешно е приел, че ДСП-Плевен е насочила въззиваемата да се свърже с фирмата „НЦПР - Горна Баня - Медикотехническа лаборатория“ЕООД.

Според чл.35г, ал.1 от ЗИХУ (отм.), на която разпоредба се позовава въззивникът, министърът на труда и социалната политика съгласувано с министъра на здравеопазването утвърждава ежегодно списъци на помощните средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания.

Според чл.35, ал.1 от ЗИХУ (отм.), на която е налице позоваване във въззивната жалба, Агенцията за хората с увреждания води регистър на лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления и съоръжения и медицински изделия, предназначени за хора с увреждания, който е публичен и се поддържа в електронен вид.

Относно довода във въззивната жалба, че лицата с увреждания се информират и сами избират фирмата, към която да се обърнат, то според чл.44, ал.2 от ЗИХУ (отм.) хората с увреждания съобразно своите потребности имат право на целеви помощи за изработване, покупка и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, посочени в списъците по чл.35г, ал.1, с изключение на медицинските изделия, които се заплащат напълно или частично от НЗОК, а съгласно ал.5 на този текст условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето и прекратяването на целевите помощи и размерите на целевите помощи по ал.1 се определят с правилника за прилагане на закона.

Това е регламентирано в раздел II Целеви помощи за социална интеграция чл.39-53б от ППЗИХУ (отм.).

Според чл.42 от ППЗИХУ (отм.-ред.ДВ бр.55/2014 г.) целевата помощ за 4 покупка на помощни средства се отпуска въз основа на заявление –декларация по образец, като такова е депозирано на 09.11.2017 г.

Според ал.3, в случаите, когато помощта е отпусната, заедно със заповедта се предоставя и екземпляр от приемо-предавателния протокол по образец съгласно приложение № 14 към чл.43а, ал.3.

По делото е приложена оригинал № З2220004352/08.11.2017 г. - проформа фактура към възлагане от 08.11.2017 г., с доставчик НЦПР -Горна Баня АД и получател В. Ц., с посочена сума за плащане 3 580 лв., което е в брой/банка.

Приложено е и преводно нареждане за кредитен превод от 08.11.2017 г.

По делото е представен приемо - предавателен протокол от 08.07.2021 г., в който е посочено, че протезата е предадена след вертикализация, прохождане, обучение за обуване и прохождане, а в становището от същата дата е посочено, че е била вертикализирана (предадена бедрена протеза) на В.

Ц. с препоръка за рехабилитация в посочения рехабилитационен център.

За изясняване на спорните по делото обстоятелства, включително и относно заплащането на сумата от В. Ц., е била допусната и СИЕ, но такава не е изготвена по посочените от ВЛ причини - на посочения адрес не се е намирало такова дружество.

На трето място във въззивната жалба се сочи, че въззиваемата е била уведомена за срока по чл.43а, ал.5 от ППЗУХУ (отм.), с оглед и на посоченото в т.III от подаденото от нея заявление – декларация по образец, както и в заповедта за отпускане от 10.11.2017 г. на Директора на ДСП-Плевен, която й е връчена лично срещу подпис, т.е. тя е била информирана, че срокът за отчитане на отпуснатата целева помощ за изработка, покупка и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия е 30дневен при закупуване и 90-дневен при изработване.

Според чл.43а от ППЗИХУ (ред.ДВ бр.70/2013 г.) лицето с увреждане, негов законен представител или упълномощено от него лице заплаща медицинските изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения, за които е отпусната целевата помощ, или за ремонта за тях на избран от тях търговец, вписан в регистъра по чл.35, ал.1 от ЗИХУ; при предоставяне или ремонт на медицинското изделие, помощно средство, приспособление и съоръжение търговецът издава фактура съгласно ЗСч и ЗДДС; към тази 5 фактура на правоимащите се предоставя фискална касова бележка (при плащане в брой), гаранционна карта за медицинското изделие, помощно средство, приспособление и съоръжение и приемо-предавателен протокол по образец съгласно приложение № 14.

В процесния случай по делото не са представени фактура, респ. фискална касова бележка (при плащане в брой), а приемо-предавателния протокол е от 08.07.2021 г.

Според горепосочената разпоредба при закупуване или ремонт на медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения, изработени по индивидуална поръчка, отчитането се извършва в срок 90 дни от получаване на целевата помощ (няма спор между страните, че това е реализирано на 18.12.2017 г., т.е. този срок е до 18.03.2018 г., както е посочено в заповедта от 27.09.2018 г.), като от правоимащото лице в съответната дирекция „Социално подпомагане“се представя оригиналната фактура и касова бележка/платежен документ за справка и прилага копие от двата документа заедно с приемо-предавателния протокол за получаване на изделието, както е посочено в заповедта от 10.11.2017 г.

Също към датата на издаване на горепосочената заповед от 27.09.2018 г. не е бил налице единият от трите документа - приемо-предавателен протокол за получаване на бедренната модулна протеза, тъй като предаването е реализирано на 08.07.2021 г.

На последно място във въззивната жалба се сочи, че от периода 2017 г. до 2024 г. въззиваемата не е представила разходооправдателни документи в ДСППлевен, с които да удостовери, че отпуснатата й целева помощ е изразходвана по предназначение, а според чл.43б от ППЗИХУ (отм.) лицата, неизползвали целевата помощ по предназначение, възстановяват пълния размер на помощта.

Съдът счита, че в процесния случай не може да се приеме, че е налице неизползване на целевата помощ по предназначение от страна на въззиваемата, което е основание за възстановяване на пълния размер на помощта, по смисъла на горепосочената разпоредба.