Решение № 599 от 13.11.2023, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 132/2023
- Вид
- Решение № 599
- Подписан
- 13.11.2023
- В сила
- 24.06.2024
- Състав
- Димо Колев, Йордан Воденичаров, Радка Цариградска
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 , ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.255, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.94, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.33 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл.126, т.5 и т.6 · Кодекс на труда
- чл.126, т.5 и т.6 · Кодекс на труда
- чл.126, т.7 · Кодекс на труда
- чл.200, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.201, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.201, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.212 · Кодекс на труда
- чл.8, ал.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 599 гр. Велико Търново, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Димо Колев
Членове:
Радка Цариградска
Йордан Воденичаров като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20234100500132 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид:
Производство по реда на чл.258 ГПК.
Предмет на подадената от името на „Г.“ ЕООД, с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление : гр.П., ул.“Х. А.“ № 95 чрез пълномощниците му - адвокат Ц. Д. от ВТАК и адвокат И. Ч. от САК, въззивна жалба е Решение № 1367/13.12.2022 г. по гр.д. № 1467/2022 г. на ВТРС, в частта му, с която дружеството е осъдено да заплати на Д. С. Ц. , с ЕГН: **********, с адрес: гр.В.Т., ул.“В. Б.“ № ... вх.В, ет.5, ап.15 сумата от 48 000 лева , представляваща обезщетение за неимуществени вреди / в резултат на намаляването му на основание чл.201, ал.2 от КТ с 60 % от определения му като справедлив размер на 120 000 лева / произхождащи от трудова злополука, настъпила при пътно-транспортно произшествие на 01.10.2020 г. в с. М., ул.“И.“ на изхода за гр.З., заедно със законната лихва, считано от 01.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, с молба за отмяната му и отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан, както и присъждане на направените производството за разноски.
Изложени са оплаквания / доводи/ за постановяване на решението при непълно изясняване на обстоятелствата, при които е настъпило пътно-транспортното произшествие / поради неуважаване на искането на страната да се приобщят към доказателствата по делото материалите на досъдебното производство , както и представената справка от Джи Пи Ес устройството , с което е бил снабден управлявания от ищеца товарен автомобил /. Трудовата злополука е настъпила единствено вследствие на умишлено и тежко нарушение на основни правила за движение по пътищата от ищеца, довело до престъпен резултат , за който се е признал за виновен и понесъл наказателна отговорност по силата на одобрено по НОХД № 163/2022 г. по описа на ГОРС споразумение, поради което се е самоувредил/ съзнателно е поел сам риска да 1 се увреди /, приносът му трябва да бъде приет на 100 % и понеже поведението му е отвъд грубата небрежност по чл.201, ал.2 от КТ, на практика следва да се изключи напълно търсената имуществена отговорност на работодателя / вероятно смисълът е този, че случаят се приравнява на умишлено причиняване на увреждането – чл.201, ал.1 от КТ/ . Освен това определеният размер на обезщетението е прекомерен, т.е. не е съответен на справедливостта с оглед доказателствата.
Предмет на подадената от името на Д. С. Ц. чрез пълномощника му адвокат С.
И. от ВТАК въззивна жалба е частта на решението, с която е отхвърлен предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от присъдения / 48 000 лева / до претендирания му размер от 100 000 лева, с молба за отмяната му в тази част и уважаване на иска в пълния му размер, с присъждане на направените по производството разноски.
Изложени са оплаквания / доводи/ за неправилно приложение на материалния закон поради неточна преценка и/или пренебрегване на установените от доказателствата обстоятелства за характера и степента на получените травматични увреждания, наличието на сериозна психологическа травма , продължителността на болките и страданията и оздравителния процес, невъзможността за пълно възстановяване на двигателните функции на долните крайници , необходимостта от ползване на помощни средства и чужди грижи, както и за липса на приетия от съда 60 % принос за настъпването на трудовата злополука.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК представителите на страните са подали отговори, съдържащи доводи за пълно съответствие на решението в обжалваните му части с доказателствата и материалния закон.
В с.з. всеки от тях поддържа жалбата си и оспорва тази на другата страна.
Съдържанието на жалбите налага повторно разглеждане на правния спор относно предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в неговата предметна цялост- чл. 269, изр.2-ро от ГПК.
Предявен са иск , имащ за предмет претендирано право на обезщетение за по-леко преодоляване/ като вид морално удовлетворение/ чрез потребителната стойност на парите на последиците от субективно естество, наречени неимуществени вреди, произтичащи от юридическия факт на възникнала трудова злополука- със законова правна квалификация, изведена от нормата на чл.200, ал.1 от КТ, заедно с иск , имащ за предмет добавъчно, обусловено право на обезщетение за забава в размер на законната лихва- със законова правна квалификация, изведена от нормата на чл.86, ал.1,вр. с чл.84, ал.3 ЗЗД, вр. с чл.212 КТ.
Ищецът чрез пълномощника си - адвокат С. И. от ВТАК, твърди, че по силата на трудов договор № 5/01.12.2016 г. е работил при ответното дружество на длъжността „работник, товаро- разтоварна дейност ”, изпълнявайки трудовите си функции/ товароразтоварни работи , преносни работи на инвентар и материали, събиране и изнасяне на отпадъци , както и други конкретно възложени му работи /в базата му в с.С. / обичайното място на полагане на труд/
На 01.10.2020 г. в с.М., ул.“И.“- на изхода по пътя за гр.З., по време на изпълнение на възложена му трудова функция / извършване на доставка в гр.З. и завръщане в базата в 2 с.С./ при управление на товарен автомобил „И.“, модел „Д.“- собственост на дружеството- работодател, пострадал тежко вследствие на възникнало с негово участие пътно-транспортно произшествие заради което е образувано наказателно производство , приключило с одобрено споразумение по НОХД № 163/2022 г. на ГОРС. Получил увреждане на здравето, състоящо се в мозъчно сътресение и фрактура на 12 –ти гръбначен прешлен , като злополуката е призната за трудова с Разпореждане № Ц5104-15197/06.11.2020 г. на Началника на ТП на НОИ гр.П. Травмата на гръбначния стълб е наложила продължително и тежко болнично/ с няколко постъпвания в болница/ и домашно лечение , включващо операция, физиотерапия и рехабилитация, прием на лекарства и чужда помощ , но без пълно възстановяване на двигателната функции на долните крайници/ в намален и ограничен обем/ вследствие на което с Решение № 2168/20.09.2021 г. на ТЕЛК“Общи заболявания“ към МОБАЛ „Д-р С. Ч.“ Ад В.Т. му е определена 100 процента трайно намалена неработоспособност с чужда помощ пожизнено. Заради претърпените болки , страдания , стрес , непълноценност и неудобства от социално битово естество, моли съда да постанови решение с което да осъди ответното дружество да му заплати обезщетение в размер на 100 000 лева , заедно със законната лихва считано от 01.10.2020 г. до окончателното й изплащане , с присъждане на направените по производството разноски .
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е оспорил предявения иск с възражения / доводи/ за изключване на имуществената отговорност на работодателя , съвпадащи по смисъл с изложените в жалбата. Моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан с присъждане на направените по производството разноски.
Значимите факти / обстоятелства / – предмет на твърденията в исковата молба и писмения отговор/ трудовото правоотношение между страните, събитието с характер на пътно- транспортно произшествие , признато за трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО, всичките му вредоносни последици , осъществената наказателна отговорност на ищеца и пълната му неработоспособност / са безспорни , признати и доказателствено установени по смисъла на чл.154, ал.1 ГПК пред/ от първоинстанционния съд чрез писменото им документиране , изслушаните свидетелски показания и заключението на приетата съдебно-медицинска експертизи , поради което въззивният съд, упражнявайки правомощието си по чл.272 ГПК препраща към констатациите им в мотивната част на обжалваното решение и е ненужно тяхното повторно изложение тук.
Спорът между страните се заключава във въпросите : а/ предвид факта , че ищецът като пострадал от събитието е понесъл наказателна отговорност за причинени на трети лица средни телесни повреди, нарушавайки правилата за движение, съзнателно е поел сам риска да се увреди / самоувредил се е /, поведението му следва ли да се преценява отвъд грубата небрежност по чл.201, ал.2 от КТ, при което да се изключи напълно търсената от работодателя имуществена отговорност , т.е. случаят да се приравни по последици на умишленото причиняване на увреждането / чл.201, ал.1 от КТ/ или не , още повече като се съобразява старото правило, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение? ; б/ обстоятелствата оправдават ли определения в процентно отношение от 3 първоинстанционния съд принос на ищеца за настъпването на трудовата злополука или не и въобще справедлив ли е размерът на обезщетението въз основа на който е постановено намалението му ? Тук веднага следва да се отбележи , че в жалбата си ищецът не е оспорил , че поведението му в конкретната ситуация не заслужава да бъде характеризирано като проява на груба небрежност.
Отговорът на първия въпрос е отрицателен , а на втория- положителен .
Дори и работодателят да няма никакъв каузален принос за настъпването на дадена трудова злополука и работникът или служителят с поведението си изцяло да я е причинил , имуществената отговорност на първия спрямо втория/ понеже в идейната й основа вината е без всякакво правно значение, т.е. става дума за чисто обективна , обезпечаваща ликвидацията на вредните последици от социалните рискове трудова злополука и професионална болест, тежест, възложена на онзи ,в чиято полза се полага труд - чл.200, ал.1 от КТ/ може да бъде изключена само ако пострадалият работник или служител е увредил умишлено здравето си по време , във връзка или по повод на извършваната работа/ чл.55, ал.1 от КСО/ – чл. 201, ал.1 от КТ. С други думи той трябва съзнателно , т.е. преднамерено, целенасочено, желано да се е самоувредил, в който случай на злополуката е отречено значението на покрит от безвиновната, обективна отговорност, социален рискняма да е трудова по смисъла на чл.200, ал.1 от КТ. Законът не урежда никакво приравняване на обективно самоувреждащо от работника или служителя поведение, без никакъв принос на работодателя- в умишлено причиняване на увреждането, дори и първият да е съзнавал , че нарушава «отвъд грубата неблежност « определени, предпазващи здравето му правила, ако и това му поведение от гледна точка на наказателния закон да съставлява престъпление . Старото правило / идващо от римското частно право/ , че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение, не само че е извън уредбата на този вид специална юридическа отговорност, но и няма място в нея , тъй-като логически би я обезсмислило чрез противоречието му с нея . Фактът , че поведението, съставлява и престъпно посегателство върху здравето или живота на трето лице, няма никакво отношение към функцията/ закрилната идея/ на въпросната имуществена отговорност на работодателя и не може да бъде никакво основание за изключването й.
Казаното дотук е напълно приложимо за конкретния случай.
Ищецът по време на завръщането си в базата на ответника – работодател след изпълнение на възложена му от него работа/ част от предмета на неговите задължения , произтичащи от трудовия му договор: «преносни работи на материали» в широкия смисъл на понятието / , състояща се в превоз с цел доставка на иглолистен дървен материал/ греди и дъски/ на клиент на дружеството в гр.Златарица, при управление на товарен автомобил „ И.“, модел „Д.“/ собственост на „Г.“ ЕООД/ в населено място / с.М. на изхода за гр. З./ не съобразил скоростта на движение на превозното средство от 71 км/ч със състоянието на пътя и атмосферните условия, както и с релефа на местността и с конкретните условия на видимост
– мокра и хлъзгава пътна настилка, пътен участък със завой и наклон на спускане, като превишил максимално разрешената скорост за движение от 50 км./ч, 4 вследствие на което изгубил контрол върху автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение, блъскайки се в насрещно движещият се лек автомобил, марка „П.“ – пътнотранспортно произшествие превърнало се в източник на увреждане на здравето му , както и на причинени средни телесни повреди на други две лица.
Разпечатката съдържа 29 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e63a843f-6ba4-4b58-b645-99c4d94c122a