Решение № 2248 от 10.04.2018, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр. София, 10 Април 2017 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Катерина Енчева като разгледа докладваното от съдията гр.дело

№ 11669 описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск за присъждане на обезщетение за вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД.

Ищецът С.И.П. твърди, че на 2/6/2016 год., при ПТП реализирано на път ПП-1-6, км.325, починал отглеждания от ищеца като роден син, Б.Д.Р.. Произшествието се твърди да е причинено виновно от водача на лек автомобил Опел Вектра с peг. № *******, който се движил с превишена скорост, не пропуснал намиращия се на пътя лек автомобил Фолксваген Голф с per. № *******, в който пътувал пострадалият Б.Р., ударил автомобила и така причинил увреждания на Б.Р., от които последният починал на 15/6/2016 год.

С поведението си водачът на лекия автомобил Опел Вектра нарушил правилата на чл.21 ал.1, чл.5 ал.1 т.1 и чл.20 ал.1 от ЗДвП. Водачът на лекия автомобил Опел Вектра - А.Б.К.имал сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност с ответното дружество, поради което ищецът счита, че ответникът следва да обезщети настъпилите вреди от смъртта на Б.Р.. Тези вреди ищецът определя като настъпване на остра стресова ситуация от внезапната загуба на толкова близък човек. Б. бил кръвен син на ищеца, но поради липса на брак между него и майката на починалия, ищецът не бил вписан в акта за раждане като баща на детето.

Детото обаче било отгледано от баща си, тъй като майката нямала възможност да се грижи за него. Ищецът се грижил да създаде добра семейна среда за сина си, да му даде добро възпитание, издържал го е и се е отнасял към него като към свой законен син. Самото дете, както и всички останали припознавали ищеца като баща на Б.. Ищецът твърди, че той и синът му били много привързани един към друг, отношенията им били основани на взаимна обич, грижи и доверие, а това създало между тях много силна духовна връзка. След смъртта на сина си, ищецът преживял най-страшното събитие в живота и не можел да приеме безвъзвратната раздяла. Това се отразило неблагоприятно върху психиката на ищеца, той изпитвал душевна болка и сътресения. Ищецът предявил претенция за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди към ответника, но обезщетение не било определено и изплатено. Ето защо той моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 200 000 лева, заедно със законна лихва от датата, на произшествието до окончателното изплащане на главницата. Претендира и направените по делото разноски, включително и тези за адвокатска защита.

Ответникът З.Б.И. АД не взема становище по иска.

От събраните по делото доказателства се установиха следните факти:

С констативен протокол за ПТП с пострадали лица №

13952 от 06/06/2016 г., както и протокол за оглед на произшествие от 03/06/2016 г. се установява, че на 02/06/2016 г. между л.а. Фолксваген Голф, рег. № *******, управляван от С.М.У.и л.а. Опел Вектра, рег. № *******, управляван А.К., вследствие на което е пострадал тежко Б. О.А..

От представената по делото справка от Информационен център към Гаранционен фонд се установява, че към датата на произшествието гражданската отговорност на водача на л.а. Опел Вектра е била застрахована при ответника.

Представен е препис-извлечение от акт за смърт № 0683 от 17/06/2016 г., от което се установява, че Б.Р. е починал на 15/06/2016год. на 20 годишна възраст.

Представена е молба претенция вх. №

ОК-400495/01/08/2017 г. на ответника, с която, от страна на ищеца, е предявена извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение. С писмо от 18.08.2017 г., ответникът е отказал изплащане на обезщетение във връзка с процесното ПТП.

От заключението на назначената по делото съдебно автотехническа експертиза се установява, че произшествието е настъпило при следния механизъм - на 02.06.2016 год. около 23,50 часа лек автомобил марка „Фолксваген” модел „Голф”, излиза от западния изход на бензиностанцията намираща се на изток от пътен възел гр. Мъглиж - с. Тулово и навлиза по първокласен път 1-6, с ляв завой и посока на движение на изток. Движението е равноускорително. Пътният участък в района е с направление изток - запад, с три ленти за движение. Северна лента за движение надясно след изхода, средна лента за движение направо и южна лента за насрещно движение в обратна посока. В същото време лек автомобил „Опел” модел „Вектра” per. № ******* управляван от А.Б.К.се движи по път 1-6 в средната лента с посока изток — запад. Скорост на движение около 126-127 км/ч. Последва удар между двата автомобила. Ударът е с предна челна част предимно в ляво на л.а. „Опел” , в лява странична част на лекия автомобил „Фолксваген”. Мястото на удара е в средната лента, в близост до прекъснатата разделителна линия между средната и южната лента, и на около 15 метра след ориентира. В следствие на удара лекият автомобил „Фолксваген” е върнат назад, като същевременно се преобръща по таван, плъзга се по пътната настилка и се установява в положението регистрирано от разследващите органи - задна лява ос на 36 м. западно и на 8,60 м. южно от ориентира, и предна лява ос на 36,10 м. западно и на 7,10 м. южно от ориентира. Лекият автомобил „Опел Вектра”, след удара е регистриран с предна лява ос на 23 метра западно и 7 м. южно от ориентира и задна лява ос на. 25,9 м. западно и 6,10 м. южно от ориентира.

Вещото лице дава заключение, че причините за настъпване на процесното ПТП са движение на лек автомобил „Опел Вектра” per. № ******* управляван от А.Б.К.със скорост по-висока от максимално разрешената от 90 км/ч, която скорост не е позволявала на водача да спре автомобила в рамките на осветеното пред автомобила пространство от фаровете на къси светлини, навлизането на л.а. Фолксваген Голф на път I-6 без да изчака преминаването на автомобил Опел Вектра както и обстоятелството, че и двамата водачи не са имали свидетелство за управление на МПС. Посочва, че скоростта на движение на л.а. Опел Вектра е била около 127 км./ч. Експертизата установява, че при тази скорост на движение, водачът на този автомобил не е имал възможност да предотврати настъпването на удара.

От назначената по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че основната причина за смъртта на Б.Д.Р. е полиорганната недостатъчност, резултат от разпространения гнойно-възпалителен процес в целия организъм - сепсис. Този сепсис е резултат на политравмата, настъпилият хеморагичен шок и травматичен шок от контузия на гръдния кош, разкъсване на слезката и тънките черва разкъсване на яремната вена област с последвало гнойно възпаление (флегмон) на шията и в средостението (гноен медиастинит). Сепсисът, развил се от полиорганната травма, причинява постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Oтстраняването на разкъсаната слезка причинява загуба на слезка. Разкъсаната яремна вена причинява постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Флегмонът на шията и гнойния медиастинит в съвкупност причиняват постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Счупването на лявата бедрена кост причинява трайно затрудняване движенията на левия долен крайник, за срок по-дълъг от 30 дни. Счупването на лявата хълбочна кост причинява трайно затрудняване движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 дни. Вещото лице дава заключение, че е налице пряка и непосредствена причинно - следствена връзка между телесните увреждания, настъпването на смъртта на Б.Д.Р. и механизма на ПТП.

Вещото лице по назначената по делото съдебно-психологическа експертиза дава заключение, че към момента на провеждане на нужното за целите на настоящата експертиза психологическо изследване, при С.И.П. не се наблюдават психoтични или депресивни симптоми. Не са наблюдаеми и никакви остатъчни белези за непреработена психическа травма. Острата стресова реакция, ако такава е била налице, е отзвучала отдавна и понеже по делото не са достъпни никакви данни от психиатрични или психологични прегледи/интервенции, осъществени в първите дни след катастрофата, при която е пострадал Б.Р., няма основание за обсъждане наличието на остра стресова реакция при С.И.П.. Посочва, че острата стресова реакция трае до няколко дни след настъпване на стресогенното събитие. Не е налице информация относно психологическото състояние и евентуалната динамика в емоционалните реакции на ищеца през първите дни след катастрофата. Към момента на провеждане на нужното за целите на експертизата психологическо изследване при С.И.П. не се наблюдава психопатологична симптоматика, така че не може да се обсъжда оздравяване при липсата на данни за болест. От психологична гледна точка, при установяване наличието на болки и страдания от ищец, водещо е личното преживяване, а не отразеното в документите бащинство. За естеството на връзката между ищеца и загиналия Б. разполагам само с информация от ищеца, според която той не е правил разлика между Б.Р. и другите си деца.

Свидетелят О.И.О.дава показания, че от малък познавал починалия Б.Р.. Познавал от дълго време и ищеца. Посочва, че Б.Р. е бил добър и отзивчив човек. Дава показания, че е бил отгледан от ищеца и баба си. Посочва, че починалият и ищецът са имали отношения като на баща – син. Б.Р. се е обръщал към ищеца с „татко“. Ищецът казвал, че е баща на починалия.

Посочва, че близките и роднините са възприемали починалия като дете на ищеца. Били в много добри отношения, не е чувал да има неразбирателства между тях. Имал намерение да припознае починалия. Ищецът много тежко приел смъртта на Б.Р. – плачел е, престанал е да говори, променил се е. Бил е весел човек, обичал да излиза, да се забавлява, но след смъртта на Б.Р. станал сериозен и неразговорлив. Дава показания, че ищецът все още не е преживял загубата.

Свидетелят К.Ж.К.дава показания, че е познавал много добре както починалия, така и ищеца. Посочва, че Б.Р. е бил добър и отзивчив човек. Дава показания, че е бил отгледан от ищеца и баба си. Посочва, че починалият и ищецът са имали отношения като между баща – син. Б.Р. се е обръщал към ищеца с „татко“. Били в много добри отношения, не е чувал да има неразбирателства между тях. Посочва, че близките и роднините са възприемали починалия като дете на ищеца. Ищецът имал намерение да припознае починалия. Той понесъл много тежко новината за смъртта на Б.Р., станало му лошо и припаднал, като един-два месеца не бил на себе си, не е могъл да работи. Променил се е, станал по-нещастен. Свидетелства, че загубата все още му тежи, но напоследък се е посъвзел.

Свидетелката Н.А.И.дава показания, че познава както починалия, така и ищеца. Посочва, че починалият и ищецът са имали отношения като между баща – син. Б.Р. се е обръщал към ищеца с „татко“. Ищецът считал Б. за свое дете. Искал да осинови Б., но нямал финансова възможност. Посочва, че близките и роднините са възприемали починалия като дете на ищеца. Били в много добри отношения, не е чувал да има неразбирателства между тях. Ищецът понесъл много тежко новината за смъртта на Б., почнал е да плаче и припаднал. Рухнал психически. Променил се, бил весел човек, но след инцидента се затворил в себе си. Все още не е преживял загубата.

Свидетелката А.О.П.дава показания, че познава както починалия, така и ищеца. Посочва, че Б.Р. е бил добър и отзивчив човек. Дава показания, че е бил отгледан от ищеца и баба си. Посочва, че починалият и ищецът са имали отношения като между баща – син. Б.Р. се е обръщал към ищеца с „татко“. Ищецът считал Б. за свое дете. Близките и роднините са възприемали починалия като дете на ищеца. Искал да припознае Б., но нямал финансова възможност. Били в много добри отношения, не е чувал да има неразбирателства между тях. Ищецът понесъл много тежко новината за смъртта на Б.Р., почнал да плаче и припаднал. Бил отчаян и тъжен. Променил се е, вече не бил весел, не се забавлявал. Все още не е преживял загубата.

При така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:

Разпечатката съдържа 29 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e63a6bdd-16f5-473b-8c18-7ef297d2eb00